Решение по дело №498/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на шестнадесети юни 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Димитър Михов

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 498 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от „ЕС ДЖИ ЕС МОТОРС“ЕООД срещу Решение № 105/21.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110202207/2021г. по описа на ВРС, ІІ състав,  с което е потвърдено НП № 23-0001184 от 18.12.2020 г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Варна.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 105/21.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110202207/2021г. по описа на ВРС, ІІ състав, с което е потвърдено НП № 23-0001184 от 18.12.2020 г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Варна. С НП на „ЕС ДЖИ ЕС МОТОРС“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв. на основание чл.104, ал.1 ЗАвтПр за нарушение по Чл10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент № 561/06 вр. чл. 78, ал.1, т.1 ЗАвтПр.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 15.10.2020г. служители на РД „Автомобилна администрация“ – К.К и Й.Й извършили тематична проверка по документи в офиса на „ЕС ДЖИ ЕС МОТОРС“ЕООД в гр.Варна, при която чрез справка в данни от дигиталната карта на водач и ЧМР било установено, че за 24-часов период на управление на влекач „Скания“, рег.№ СВ***КМ, започващ в 03.05ч. на 04.05.2020г., водачът Г.З.З ползвал почивка от само 8часа и 5 минути от 16.04часа на 04.05.2020г. до 00.09часа на 05.05.2020г., вместо изискуемата намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа.

При горната констатация на дружеството бил съставен АУАН за допуснато на 05.05.2020г. на адреса на регистрация на дружеството, нарушение по чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП вр. Чл. 10, §2, изр.1 от Регламент 561/2006г., за това че като притежател на Лиценз № 10276 за превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561, с влекач „Скания“, рег.№ СВ***КМ, с монтиран в него дигитален тахограф, не е организирало труда на водача Г.З.Зпо такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, §2, изр.2 вр. чл.4, б.“ж“, пр.второ от Регламент (ео) № 561/2006 като за 24-часов период на управление на съответното превозно средство започващ в 03.05ч. на 04.05.2020г., водачът Г.З.Зползвал почивка от само 8часа и 5 минути от 16.04часа на 04.05.2020г. до 00.09часа на 05.05.2020г., вместо изискуемата намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа.

АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че нарушението е съставомерно и потвърдил НП.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства.

В касационната жалба се излагат възражения относно неприетите от въззивния съд за основателни твърдения на процесуалния представител на дружеството за наличие на вина на водача на МПС за намаляването на междудневната му почивка. Релевиран е довод, че решението на АдмС Варна, с което е отменено въззивното решение по нахд 314/2021г. на РС Варна е именно в посочения във възражението в касационната жалба смисъл.

Спорът е по правото и по-конкретно как следва превозвачът да изпълни задължението за осигуряване на дневна почивка и в този аспект какво включва това задължение?

Касаторът не оспорва фактите относно извършеното нарушение, но намира че не е отговорен за деянието, доколкото не упражнява пряко и непосредствено наблюдение върху действията на водача на МПС и, че именно водачът на МПС е този, който следва да съобрази работното си време по начин, че да не нарушава правото си на междудневна почивка. Това възражение е основателно. Пред въззивната инстанция са представени доказателства за извършен инструктаж на водачите на МПС съгласно изискванията на Чл.10, §2, изречение второ от Регламент № 561/06. Предвид тези доказателства се обосновава извод за спазване на изискванията към превозвачите формулирани в разпоредбата на Чл.10, §2, изречение първо връзка изречение второ от Регламент № 561/06, в частта на провеждането на инструктаж.

В този аспект се констатира, че в НП фактите не са описани коректно и не са посочени ясно съставомерните признаци на нарушението, за което е наказан превозвача. Видно от съдържанието на НП съставомерните признаци на нарушението са описани съгласно разпоредбата на Чл.10, §2, изречение първо от Регламент № 561/06, като не е посочено кое от задълженията регламентирани в изречение второ на същата разпоредба конкретно не е изпълнено.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания са налице, поради което Решение № 105/21.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110202207/2021г. по описа на ВРС, ІІ състав,  с което е потвърдено НП № 23-0001184 от 18.12.2020г.. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Варна следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено в цялост НП.

Не е направено искане от касационния ответник за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 105/21.01.2022г. постановено по НАХД № 20213110202207/2021г. по описа на ВРС, ІІ състав и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП № 23-0001184 от 18.12.2020г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което на „ЕС ДЖИ ЕС МОТОРС“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв. на основание чл.104, ал.1 ЗАвтПр за нарушение по Чл10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент № 561/06 вр. чл. 78, ал.1, т.1 ЗАвтПр.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

/подписвам с особено мнение/

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2. 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИE НА СЪДИЯ МАРИЯ ГАНЕВА ПО КНАХД.  № 498/2022Г. ПО ОПИСА НА ВРС

 

 

Не споделям мнението на мнозинството от касационния състав за неправилност на обжалваното съдебно решение, налагаща неговата отмяна  . Няма нормативна опора оплакването на касационния жалбоподател – работодател на водача Г.З , извършил  превоз на товари на 05.05.2020 г. , за непълнота на административнонаказателното обвинение поради непосочване на конкретното действие  или бездействие на транспортното предприятие, довело до неспазване на времето за почивка на водача, защото правната квалификация на деянието е по  чл. 104, ал.1 от ЗАвПр,  която гласи, че превозвач , който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.

В даденото описание на нарушението в АУАН и в НП точно  и ясно е посочено, че  наказаното дружество  не е организирало труда на водача  Г.З при извършване на международен превоз на товари , конкретизиран  с дата на превоза и вид на  превозното средство , по такъв начин, че водача да  спазва  времето на почивка , индивидуализирано по период и продължителност на времето на управление.

При съпоставка на даденото описание на нарушението в АУАН и в НП с посочената административнонаказателна разпоредба се налага извод, че административнонаказателното обвинение  има необходимия обем откъм обективна страна на нарушението т.е. същото отговаря на нормативно зададените признаци на правонарушение по чл. 104, ал.1 от ЗАвПр.

На следващо място, мнозинството от касационния съдебен състав счита, че с провеждането на  начален инструктаж на водача от страна на дружеството - превозвач  са изпълнени изискванията на чл. 10, §2 от  Регламент  № 561/2006 г, но новелата на посочената правна норма гласи следното: „  Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.“

От съдържанието на това нормативно предписание се извежда съждение, че задължението по организация на работа на водачите  не означава единствено провеждане на инструктажи , но също така и  извършване на редовни проверки .

В настоящия случай касационният жалбоподател  не представя  никакви доказателства за извършени подобни проверки , а негова е тежестта  по доказване на положителния юридически факт на осъществени  проверки, при това редовни проверки . 

Освен това споменатата разпоредба на чл. 10, §2 от Регламента  въвежда правно задължение за  транспортното предприятие да организира работата на водачите , посочена в параграф 1 …“ т.е. нормотворецът препраща по повод изпълнение на правното задължение към разпоредбата на параграф 1,          а съгласно нея транспортното предприятие не плаща на водачите, които са наети от него или са предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния, скоростта на доставката и/или количеството превозени товари, ако такова възнаграждение е от естество да застраши безопасността на движението по пътищата и/или насърчава нарушение на настоящия регламент.

Касационният жалбоподател не е ангажирал никакви  доказателства за въведена организация на  полагане  труд от водачите  чрез прилагане на параграф 1. Тази правна норма не е самоцелно  законодателно решение , защото обслужва идеята по гарантиране  спазването на времето за управление и времето за почивки на водачи, осъществяващи автомобилен право на пътници и товари. За постигане на тази легитимна цел  се въвеждат задължения  за различни адресати - не само към водачите , но и към техните работодатели. 

В контекста на изложеното  нормативната уредба дава свобода на транспортните предприятия  в избора на средства  при организиране полагането на труд от  водачите , отчитайки специфика , обем на тяхната дейност , но мерките  следва да осигуряват спазване на продължителността на времето на управление и на времето за почивка на водачите . Данните по настоящия казус свидетелстват за деятелност на превозвача единствено по провеждане на  инструктаж и то начален / при постъпване на работа на водача/, но не и периодичен такъв и именно поради неефективността на това единствено средство  е налице неспазване на времето  на управление  и на почивка от  водача Г.З на 05.05.2020г. Дружеството- жалбоподател не е организирало полагането на труд от водача по такъв начин, че да се спазват изискванията на Регламент № 561/2006 г. и затова считам, че подлежи на административнонаказателно санкциониране , респективно правилно е решението на Варненския районен съд, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление.  

 

 

Съдия: