МОТИВИ към присъда №........ от 26.02.2010г., постановена
по НЧХД №380 по описа за 2009г.на Пазарджишкия районен съд:
Обвинението е от частен характер.
Делото е образувано по повод тъжба от Г.Б. *** с която е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия А.П.Р.,
ЕГН ********** *** за това, че с молба, адресирана до Председателя на
Адвокатска колегия-гр.Пазарджик на 29.02.2008г. е приписал на Г.Б./***/престъпление
– престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си-адвокат
П., поддържа така повдигнатото обвинение както от фактическа, така е от правна
страна. Счита, че събраната по делото съвкупност по несъмнен начин обоснова
авторството на подсъдимия в извършване вмененото му престъпно посегателство.
Пледира за осъдителна присъда с приложение на института на чл.78А от НК.
Подробни съображения са развити в хода на съдебните прения.
Защитата на подсъдимия пледира са оправдателна присъда по
съображения , подробно развити при произнасяне на защитната реч.
Подсъдимият Р. не се признава за виновен.Дава подробни
обяснения по фактическите положения, възведени в обстоятелствената част на
тъжбата.
Районният съд след като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства
,съблюдавайки разпоредбите на чл.301 от НПК,по вътрешно убеждение, основано на
данните по делото и закона прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р. бил упълномощил тъжителката Г.Б./ адвокат
при Адвокатска колегия –град Пещера/ да го представлява по гр.д.№1478/2007г. по
описа на РС-гр.Пазаржик. Предметът на делото- отмяна на дарение и
възстановяване на запазена част по чл.31 от Закона за наследството. Отношенията
във връзка с процесуалното представителство били оформени с договор за правна
помощ, по силата на който било договорено възнаграждение в полза на адвокат Б.
от 300лв, от които изплатени 50 лв. Поради съществено разминаване в позициите
между процесуален представител по пълномощие/частния тъжител-адвокат Б./ и представляван/ подсъдимият Р./ по повод
конкретно гражданско дело на 18.06.2007г. подсъдимият депозирал молба до
Районна прокуратура-гр.Пазарджик с копие до директора на ОДП-Пазарджик, в която
се излагат твърдения, че дал на адвокат Б. за консултация сумата от 50 лв.,
след което дошъл да си вземе документите като и казал да му върне 40 лева , а
останалите 10 лв. от общата сума да ги задължи за консултацията, при което адв.Б.
отказала да му върне исканата сума.
С разпореждане от 18.06.2007г. на прокурор при
РП-гр.Пазаржик така визираната жалба била изпратена по компетентност до
председателя на Адвокатска колегия-Пазарджик.
Тази жалба е била разгледана на 26.09.2007г. на редовно събрание на Адвокатски
съвет-гр.Пазарджик съгласно т.2 от дневния ред: разглеждане на дисциплинарни
преписки. Отказано е да се образува дисциплинарно производство срещу адвокат Б.
с мотив–липса на дисциплинарно нарушение.Решението е обективирано в протокол №11
от 26.09.2007г.
На 29.02.2008г. подсъдимият е депозирал молба до
председателя на АК-гр.Пазаржик, излагайки твърдения че не е писал жалбата от
18.06.2007г. и че тази жалба е написана от адвокат Б., която е бивш полицай и е
имитирала правописа и подписа му.
По делото бяха назначени и изслушани две
съдебно-почеркови експертизи. Съгласно заключенията на вещото лице Г.Г.Б. не е
написала ръкописния текст и не е подписала жалбата от А.П.Р. с дата
18.06.2007г. В документа-жалба – обект на експертизата няма нанесени поправки и
добавки от Г.Б.. Според вещото лице ръкописният текст в жалбата от 18.06.2007г.
, адресирана до РП-Пазарджик е написан от А.П.Р., като същото лице е положило и
подписа под ръкописния текст на жалбата. Експертизата заключава, че ръкописния
текст в молба с вх.№3/29.02.2008г. до Адвокатска колегия-град Пазарджик е написан
от А.Р. и същото лице е подписало тази молба.
Горната фактическа обстановка съдът възпре въз основа на
събраната по делото доказателствена съвкупност- обясненията на подсъдимия Р.,
показанията на св.А., писмените доказателствени средства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК,а именно- жалба от
18.06.2007г., молба от 29.02.2008г., протокол№11от 26.09.2007г., преписка
вх.№1839/2007г. по описа на РП-Пазарджик, актуална справка за съдимост
рег.№547/26.02.2010г., преписка вх.№1839/2007г. по описа на Районна прокуратура
–Пазарджик, особените доказателствени средства- двете заключение на изслушаните
две съдебно-почеркови експертизи.
Подсъдимият Р. категорично отрича да е автор както на
съдържането на жалбата от 18.06.2007г. така и на молбата от 29.02.2008г. с
обяснението, че няма как да е писал молбата от 29.02.2008г., тъй като това е
дълга молба от три листа, а той е писал жалби само на един лист и не са толкова дълги. Отрича да е подписвал молбата
от 29.02.2008г. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Р. и ги
възприема като позиция на защита, тъй като същите се дискредитират напълно от
останалия доказателствен материал, който е взаимодопълващ се, безпротиворечив и
еднопосочен. Съдът цени двете експертни заключения като компетентно и
обосновано изготвени.
От показанията на св.А./ същият председател на
АК-Пазарджик към релевантия момент/ се установи, че в Адвокатски съвет е
постъпила жалба/ горевизираната такава от 18.06.2007г./ от подс.Р. срещу
тъжителката Б., същата е докладвана на редовно заседание на АС-Пазарджик и е
налице произнасяне по същата с отказ да се образува дисциплинарно производство
срещу адв.Б.. Показанията на св.А. кореспондират с писмените доказателствени
средства и се ценят от съда като достоверни.
От изисканата и приложена като доказателство по делото
преписка вх№1839/2007г. по описа на РП-Пазарджик е видно, че подс. Р. е сезирал
с жалбата от 18.06.2007г. РП-Пазарджик за евентуално извършено от адв.Б.
престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Преписката
е приключила с постановление от
09.07.2008г.за отказ да се образува наказателно производство, което
постановление е атакувано пред по-горестоящите прокуратури с изчерпване на
процесуалния ред и възможност за обжалване, като е потвърдено.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Безспорно се установи след анализ на доказателствената
съвкупност, че подсъдимият Р. е осъществил обективните и субективни признаци на
престъплението по чл.147 ал.1 от НК, за което е предаден на съд по реда на
частното обвинение.
Установи се по несъмнен начин, че на 29.02.2008г. подс.Р.
е подал до председателя на Адвокатска
колегия- Пазарджик молба с оплакване,че тъжителката е фалшифицирала правописа и
подписа му, съставяйки процесната жалба от 18.06.2007г. Установи се по несъмнен
и категоричен начин, че автор на жалбата от 18.06.2007г и на молбата от
29.02.2008г. е самия подсъдим.
В субективно отношение подсъдимият ясно е съзнавал
противоправността на деянието си. Предвиждал е и последиците от него. Съзнавал
е, че тъжителката няма как да е извършила приписаното и престъпление, тъй като
лично той е изписал ръкописния текст и е подписал както жалбата, така и молбата. От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Инкриминираните действия на подсъдимия обосновават
извода, че същият е оклеветил умишлено тъжителката Б., като и е приписал
престъпление по чл.309, ал.1 от НК, което не е извършила с цел да повлияе
отрицателно, негативно на обществената оценка, която това лице получава в
средата, в която живее и преди всичко, в която работи. Съществено в конкретния
казус е обстоятелството, че тъжителката е адвокат и професионалния и престиж е
бил сериозно компрометиран, злепоставени са нейните професионална етика и морал,
уронен е авторитета и, като тези значими последици са намерили обективен израз
в сезиране на АС при АК-Пазаржик, на РП-Пазаржик, независимо от
обстоятелството, че тяхното произнасяне по случая е било позитивно за
тъжителката.
Ето защо съдът призна подс.Р. за виновен в това, че с
молба, адресирана до Председателя на Адвокатска колегия-гр.Пазарджик на
29.02.2008г. е приписал на Г.Б./***/престъпление – престъпление по чл.147, ал.1
от НК.
Съдът счете, че в конкретния случай е законово приложима
разпоредбата на чл.78А от НК предвид наличието на кумулативно дадените
предпоставки на цитирания институт, а именно –за престъплението се предвижда
наказание по-леко от лишаване от
свобода/ глоба или обществено порицание/когато е умишлено, деецът е
неосъждан/видно от данните за съдимост деецът към инкриминирания момент е бил с
чисто съдебно минало,не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава 8, раздел 4 от НК.Ето защо съдът освободи подс.Р. от наказателна отговорност за
престъпление по чл.147 ал.1 от НК и му наложи административно наказание глоба в
размер на 500 лв., платима в полза на държавата.При определяне размера на глобата съдът взе предвид обстоятелството,
че подсъдимият е възрастен човек/ почти на 80 годишна възраст/, пенсионер и
материалното му състояние е критично/
ноторно известен факт/, взе предвид и влошението му отношения с тъжителката по
повод драстичното разминаване на техните позиции във връзка защита по реда на
гражданското съдопроизводство на негови накърнени права, които са го
провокирали към такова дръзко поведение. Взе предвид и ниския му интелектуален
и социален статус.
Предвид крайния изход на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха и сторените от тъжителя съдебно
деловодни разноски, възлизащи общо на сумата от 190 лв,/ за експертизи и вещо
лице/.
Подсъдимият бе осъден да заплати в полза на частния
тъжител и сторените от последния разноски възлизащи на сумата от 312 лв./ ДТ и
адвокатски хонорар/.
Подбуди за извършване на деянието се коренят в личността
на подсъдимия- незачитане от негова страна на установения правов ред.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: