Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 23.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                 първо гражданско отделение, I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и пети май

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 17282 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „П.“ ООД, чрез законния му представител управителя Л.И.Д. срещу Р.Т.Р., М.А.Ч., Г.А.Ч.,      И.А.Ч., Н.С.Ч., А.С.К., А.В.Р.,    М.С.В., Д.С.М., Г.И.Ч., В.Б.Т., Г.М.Т., И.Й.Л., Н.Т.Т., К.Т.Т.,Т.С.Т., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон Б.Р.Т., която участва в производството и на лично основание, С.И.Г. и В.Н. Ч., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Г.И.Ч. и С.И.Г., които участват в процеса на собствено основание, с която предявява пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, обективно съединени с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираната главница.

Ищецът претендира, че ответниците злоупотребили с права и въпреки, че били наясно с легитимацията на собствеността на дружеството върху следните имоти: празно дворно място с площ от 1060 кв.м., съставляващо имот пл. № 1666 от кв.3 по РП на м.“Манастирски ливади-запад“, а по КККР ПИ с идентификатор 68134.1932.1753, с адрес: гр.София, бул. „Т.Каблешков“ с площ от 1078 кв.м. и празно дворно място с площ от 1178 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1690, за които имот е отреден парцел ІІІ-1690 в кв.3 по РП на м.“Манастирски ливади-запад“, а по КККР ПИ с идентификатор 68134.1932.1752, с адрес: гр.София, бул. „****с площ от 1292 кв.м., през 2003 г. предприели действия за оспорване на същата. Било образувано гр.д.№ 7294/2003 г. по описа на СРС, 41 състав, в което в качеството си на ищците претендирали да са собственици на идеални части от двата имота, а останалите ответниците в настоящия процес, били конституирани по-късно в процеса по гр.д.№ 7294/2003 г. като наследници на починали ищци. Поддържа се, че с Решение от 17.05.2005 г. исковата претенция била отхвърлена, поради което постановеното по делото решение било обжалвано, като с Решение от 27.06.2016 г. СГС потвърдил първоинстанционното решение и го обезсилил по отношение на една ищца. Ищците обжалвали решението пред касационната инстанция, която не допуснала решението до касационен контрол и окончателно решението влязло в сила през 2018 г. Поддържа се, че делата продължили повече от 15 години, като в този период исковата молба била вписана, а ищците се били снабдили с констативни нотариални актове за собственост и се вписали като собственици в АГКК, поради което и ищцовото дружество нямало възможност да предприема каквито и да било действия по отношение на имотите-нито да извършва строителни действия в тях, нито да се разпорежда с тях, от което дружеството претърпяло имуществени вреди-пропуснати ползи в размер на 25 000 евро, представляващи размерът на върнатото от ищеца капаро по сключен на 29.08.2009 г. между него и третото за спора лице-Ц.Н.Г.предварителен договор за продажба на процесните недвижими имоти, поради развалянето му.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 25 000 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-28.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото, направени в производството.

По делото и в срок е депозиран отговор от ответниците С.И.Г. и Г.И.Ч.. Ответниците оспорват изцяло по основание и размер предявения иск и молят съда да го отхвърли, като присъди направените от ответниците разноски.

Оспорват всички твърдения на ищеца, като излагат свое твърдение, а именно, че сезирайки съда с иск по чл.108 от ЗС ответниците са упражнили свое процесуално право с цел защита правото си на собственост, а обстоятелството, че производството по делото е продължило 15 години, не може да се вмени във вина на ответниците, тъй като администрирането, хода и приключването на съдебното производство не зависи от волята на страните по делото. Оспорват твърдението, че на 29.08.2009 г. ищецът и третото за спора лице-Ц.Н.Г.са сключили предварителен договор за продажба на процесните недвижими имоти, по силата на който ищецът е получил капаро в размер на 25 000 евро, което впоследствие върнал, поради развалянето на договора. Твърди се, че всички представени с молбата от ищеца писмени доказателства са антидатирани.

В условията на евентуалност заявяват възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност, предвид твърдението на ищеца, че вредите са настъпили на 01.12.2009 г., когато върнал заплатеното по договора капаро.

В срок по делото е депозиран отговор от ответника Н.Т.Т., с който оспорва изцяло предявения иск като неправилен, незаконосъобразен и неоснователен. Счита, че действията на ответниците не представляват противоправно поведение. Със завеждане на дело, същите са потърсили законово решаване на гражданско-правен спор с ищеца. В условията на евентуалност заявяват възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност, предвид твърдението на ищеца, че вредите са настъпили на 01.12.2009 г., когато върнал заплатеното по договора капаро.

На 20.03.2019 г. отговор са депозирали и ответниците Р.Т.Р., М.А.Ч., Г.А.Ч.,          И.А.Ч., Н.С.Ч., А.С.К., А.В.Р., М.С.В., Д.С.М. чрез пълномощника им адвокат Т., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Ответниците не оспорват твърдението на ищеца, че на 29.12.2000 г. е закупил процесните поземлени имоти, както и че същите са били предмет на посочените от ищеца дела, по които е извършено съответното вписване на исковите молби.

Оспорват твърдението, че на 29.03.2008 г. ищецът е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имот за сумата от 250 000 евро. Твърдят, че договорът е антидатиран. Твърдят липсата на деликт.

На 18.03.2019 г. отговор са депозирали и ответниците В.Б.Т., Г.М.Т.,        И.Й.Л., Т.С.Т., Б.Р.Т. чрез пълномощника им адвокат К.Б., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Оспорват исковете като неоснователни с твърдението, че не е налице нито една от предпоставките на нормата на чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че поведението на ответниците е правомерно, тъй като те са упражнили по законен ред едно свое право, предоставено им с Конституцията и ГПК. Твърди се липса на вреда, която да е в пряка причинна връзка с действия/бездействията на ответниците.

В условията на евентуалност заявяват възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност, предвид твърдението на ищеца, че вредите са настъпили на 01.12.2009 г., когато върнал заплатеното по договора капаро. Оспорва представените писмени доказателства с твърдението, че същите нямат достоверна дата и са съставени за нуждите на настоящия процес.

Ищецът „П.“ ООД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения изложени в писмени бележки по делото. Моли съда да уважи исковата му претенция и да присъди разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Адвокат Ламбрева заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени от ответниците, които се претендират от тях.

Ответниците Р.Р., М.Ч., Г.А.Ч., И.Ч., Н.Ч., А.К., А.Р., М.В. и Д.М., в съдебно заседание чрез своя процесуален представител адвокат Т. молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излагат в писмени бележки по делото. Заявяват възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответниците Г.И.Ч. и С.Г. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат С. молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците В.Т., Г.Т., И.Л. и Б.Т., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Б. молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Ответникът Н.Т., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат П. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално погасен по давност. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът К.Т., в съдебно заседание чрез назначения му особен представител-адвокат Р. оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че през 2003 г. настоящите ответници, съответно техните наследодатели, починали в хода на процеса, предявили срещу настоящия ищец „П.“ ООД и трето за спора лице „Е.П.“ ООД искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване правото им на собственост и осъждане на ответниците да предадат владението върху 4/5 идеални части от празно дворно място с площ по графични данни от 1060 кв.м., находящо се в гр.София, кв.Бояна, район Витоша, съставляващо имот пл.№ 1666 в кв.3 по РП на гр.София, м. „Манастирски ливади-запад“, одобрен със Заповеди № РД-50-434 от 01.06.1995 г., № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г.№ РД-50-08 от 24.01.2000 г. и № РД-50-139 от 06.06.2000 г., както и от празно дворно място, находящо се в гр.София, кв.Бояна, район Витоша, м. „Манастирски ливади-запад“, съставляващо имот пл.№ 1690, за който е отреден парцел-УПИ ІІІ-1690 в кв.3 по РП на гр.София, м. „Манастирски ливади-запад“, с площ по графични данни от 1200 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 210 кв.м.

         Въз основа на така предявената искова молба е било образувано гр.д.№ 7294/2003 г. по описа на СРС, 41 състав. Ищците са твърдяли, че са собственици на идеална част от двата имота, които представляват част от бивша ливада в местността „Беглички ливади“, землище на село Бояна заснета и отразена като имот пл.№ 2, кв.285Б, к.л. № 494 от КП, изработен през 1956 г. с площ по графични данни 8085 кв.м. въз основа на наследство и земеделска реституция.

         Спорът между страните е приключил с влязло в сила на 14.03.2018 г. Решение, с което са отхвърлени предявените от ищците, настоящи ответници по делото, искове с правно основание член 108 ЗС, за признаване за установено,че ищците са собственици на общо 4/5 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти и за осъждане на ответниците-настоящ ищец „П.“ ООД да предадат владението на посочените 4/5 идеални части от описаните имоти. Искът на ищците е отхвърлен още на първа инстанция, като въззивното и касационно производство се развило по жалбите на настоящите ответници.

         В хода на процеса, на 20.10.2005 г. ищците се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост на процесните недвижими имоти придобити по наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ № 122, том V, рег.№ 19813, дело № 461 от 2005 г. на нотариус И. Д..

         Също така в хода на висящия процес, ищецът, съответно ответник по делото за собственост „П.“ ООД, на 29.08.2009 г. сключил с трето за спора лице-Ц.Н.Г., предварителен договор за покупко-продажба на двата процесни недвижими имота, срещу заплащане на обща продажна цена в размер на 250 000 евро. Част от цената в размер на 25 000 евро е платена от купувача като капаро в деня на подписване на договора, като изрично е посочено, че договорът служи за разписка за предадената сума. В чл.6 от договора продавачът „П.“ ООД е декларирал, че имотите са предмет на съдебен спор от 2003 г.-иск по чл.108 от ЗС, като делото е приключило в полза на продавача пред СРС и понастоящем се разглежда пред СГС по въззивна жалба-гр.д.№ 1370/2006 г. на ІІ-Г състав. Страните са уговорили, в случай, че гражданското дело не приключи в срок от три месеца от подписването на договора, то продавачът се задължава да възстанови на купувача заплатеното капаро. Поради неприключване на производството по делото в уговорения между страните срок до 29.11.2009 г., на 01.12.2009 г. „П.“ ООД и Ц.Н.Г.сключили споразумение,  с което доброволно развалили сключения предварителен договор и „П.“ ООД върнал на купувача платеното капаро от 25 000 евро, удостоверено с разписка от 01.12.2009 г.

         Във връзка с открито производство по оспорване автентичността на писмените доказателства (положените подписи за продавач и купувач)-предварителен договор от 29.08.2009 г., споразумение и разписка от 01.12.2009 г., по делото е прието неоспорено от страните заключение на графическа експертиза, от която се установява, че подписите за „продавач“ в представените предварителен договор от 29.08.2009 г., споразумение и разписка от 01.12.2009 г., са положени от Л.И.Д. (управител на ищцовото дружество), както и че подписите за „купувач“ в представените предварителен договор от 29.08.2009 г., споразумение и разписка от 01.12.2009 г., са положени от Ц.Н.Г..

         С оглед на заключението на СГЕ, съдът намира за недоказано извършеното от ответниците оспорване и приема, че оспорените частни писмени документи са автентични, т.е. автори на волеизявленията в тях са посочени лица: „П.“ ООД, представлявано от управителя му Л.И.Д.-продавач и Ц.Н.Г.-купувач.

         Във връзка с оспорванията на ответниците за антидатиране на трите документа са събрани показанията на свидетелите Б.Д.Д.и Т.Д.А..  

Разпитан свидетеля Б.Д.Д.установява, че познава ищцовата фирма от около 2014 г.-2015 г. За имота знае в качеството си на лице, което работи в застрахователна компания, която била в преговори с фирмата за ползване на имота. Имотът се намира на бул. „Каблешков“, преди кръстовището с „Борово“. Не знае, с кого е сключван предварителен договор, но за договор разбрал, когато инвестиционният проект на фирмата, в която работи, не се осъществил. От представителите на фирмата разбрал, че е имало сключен договор.

Свидетелят Т.Д.А. установява, че знае за имота в „Манастирски ливади“. Свидетелят живее в „Борово“ от 48 години, а Л.му е приятел. През 2009 г. имало някаква жена, която искала да купува мястото. Свидетелят също имал хора, които искали да го купят, но имало проблеми с документите. Водели се дела. Свидетелят установява, че доколкото знае, Л.бил взел някакво капаро, но мисли, че върнал парите на жената. Договор бил сключен през 2009 г., но имало проблем с документите.

При съвкупна преценка на събраните писмени доказателства, заключението на СГЕ и свидетелските показания, настоящият съдебен състав приема, че трите оспорени документа: предварителен договор от 29.08.2009 г., споразумение и разписка от 01.12.2009 г., не са антидатирани и са съставени на посочените в тях дати, месец, година.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявените пасивно субективно съединени искове са с правно основание чл.45 ЗЗД.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Настоящият състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът ангажира отговорността на ответниците с твърдение, че в пряка причинна връзка от осъществената от тях злоупотреба с право на иск, въпреки че са знаели, че ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти, същият е претърпял имуществена вреда в претендирания размер.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 758/11.02.2011 г., гр.д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., в което Върховният касационен съд е приел, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. В този смисъл е и Решение №53/04.04.2018 г. по дело гр.д. № 1913/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.

В хода на настоящия процес не се установи недобросъвестно упражняване от страна на ответниците на тяхното право на иск с цел защита на собствеността им, т.е. да са знаели, че изложените от тях обстоятелства за съществуване на правото им на собственост са неверни и да са подали исковата молба, за да увредят ищеца или да накърнят друг обществен интерес. Напротив установява се, че ищците са се легитимирали като собственици с Решение № 5782/20.08.1998 г. на ПК Витоша, с което им е било възстановено правото на собственост върху възстановими стари реални граници върху ливадата, част от която са и процесните имоти, като правото им на собственост е установено с делбен протокол от 1943 г. Фактът на установяване от съда  на материалната незаконосъобразност на това решение, не е основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците в настоящото производство.

Обстоятелството, че съдебният спор е продължил прекалено дълго от 2003 г. до 2018 г., не може да бъде вменено във вина на ответниците. Отговорността за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията е на Държавата по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ, а не на ответниците, които добросъвестно са упражнили своето право на иск.

На следващо място ищецът не доказа пряка причинна връзка между поведението на ответниците и твърдяната имуществена вреда.

На първо място, когато е сключвал предварителния договор, ищецът е бил наясно, че процесните имоти са предмет на съдебен спор, факт изрично деклариран от него в договора, поради което и определянето на срок за сключване на окончателния договор, обвързан със срока на приключване на съдебното производство (съобразно чл.5.1. от договора), не е в зависимост от волята на нито една от страните по договора, както не е в зависимост от поведението на ответниците. Следователно не е налице и пряка причинна връзка между твърдяното неправомерно поведение на ответниците и имуществената вреда. Ако има такава, тя по-скоро се намира в пряка причинна връзка с безспорно неразумната продължителност на делото между страните /15 години/.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че противоправно поведение на ответниците не се установява - поради което и не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната им отговорност предвид твърдяната злоупотреба с право. Не се установява и причинна връзка между твърдяното от ищеца противоправно поведение и имуществената вреда.

По тези съображения главната претенция на ищеца подлежи на отхвърляне като неоснователна.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците С.Г. и Г.Ч. претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв., доказани с договор за правна помощ от 09.07.2019 г. /л.145 от делото/.

Ответникът Н.Т. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., съобразно договор за правна помощ от 03.09.2020 г. /л.144 от делото/.

Ответниците И.Л., Г.Т., В.Т., Т.Т. и Б.Т. претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., доказани с договор за правна помощ от 13.03.2019 г. /л.90 от делото/.

По възражението на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК. Същото е основателно само по отношение на заплатеното от ответника Т. адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., което се явява прекомерно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора.

По отношение на останалите ответници, същите са уговорили едно общо адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед броя на защитаваните от един процесуален представител ответници (в единия случай ответниците са двама защитавани от адвокат С., а в другия случай адвокат Б. защитава петима ответници) и с оглед размера на минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание ч.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, а именно: при материален интерес 48 895,75 лв., възлиза на сумата от 1996,87 лв.

Ето защо и по възражение на ищеца, съдът намалява адвокатското възнаграждение претендирано от ответника Т. от 2400 лв. на 1000 лв.

Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „П.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, обективно съединени с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираната главница срещу Р.Т.Р., ЕГН **********,***, М.А.Ч., ЕГН **********,***, Г.А.Ч.,          ЕГН **********,***, И.А.Ч., ЕГН **********,***, Н.С.Ч., ЕГН **********,***, А.С.К., ЕГН **********,***, ж.к „*****, А.В.Р., ЕГН **********,***, М.С.В., ЕГН **********,***, Д.С.М., ЕГН **********,***, Г.И.Ч., ЕГН **********,***, В.Б.Т., ЕГН **********,***, Г.М.Т., ЕГН **********        ***, И.Й.Л., ЕГН **********,***, Н.Т.Т., ЕГН **********,***, К.Т.Т., ЕГН **********,***, Т.С.Т., ЕГН **********,***, починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон Б.Р.Т., ЕГН **********,***, която участва в процеса и на собствено основание, С.И.Г., ЕГН **********,*** и В.Н. Ч., ЕГН **********, починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Г.И.Ч., ЕГН **********,*** и С.И.Г., ЕГН **********,***, които участват в процеса на собствено основание за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща претърпяна от него имуществена вреда в пряка причинна връзка от злоупотребата на ответниците с права, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-28.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „П.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.И.Г., ЕГН **********,*** и на Г.И.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лв./ разноски направени от двамата ответници, да заплати на В.Б.Т., ЕГН **********,***, Г.М.Т., ЕГН **********,***, И.Й.Л., ЕГН**********,***, Т.С.Т., ЕГН **********,***, починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон Б.Р.Т., ЕГН **********,***, която участва в процеса и на собствено основание сумата от 1000 лв. /хиляда лв./ разноски направени от тези ответници в настоящото производство, да заплати на ответника Н.Т.Т., ЕГН **********,*** сумата от 1000 лв. /хиляда лв./ разноски направени от този ответник за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: