Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                                  № 260015

 

гр.Силистра 14.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                 1.АНА АВРАМОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                           2.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора ТЕОДОР ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНОХ дело №255 по описа за 20 година за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №285 от 04.08.2020г. постановена по НОХД №271/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимата Г.Д.Д. за виновна в това, че в периода 27.03.2020г-01.04.2020г. включително, в условията на продължавано престъпление, по време на обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народно събрание извънредно положение в Р България, свързано със смъртни случаи, е нарушила предписание за поставяне под карантина, издадено от Таня Николова Стоянова-старши инспектор, в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ при Столична регионална здравна инспекция към МЗ, като след пристигането си на 21.03.2020г. от рискова държава-ФРГ не е спазила срока на 14-днневна карантина от 21.03.2020г. до 03.04.2020г. да не напуска дома си и да пребивава на адрес с.Средище, обл.Силистра, ул.“Зорница“ №1, посочен в предписанието на органите на здравния контрол, като е напуснала същия и е пребивавала на обществено място, както и на друг адрес, различен от посочения, с което е нарушила противоепидемичните мерки, въведени против разпространението на заразна болест по хората – COVID-19, поради което и на основание чл.355, ал.2, вр.с ал.1 от НК, вр.с чл.26, ал.1 от НК я е осъдил и й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, както и глоба в размер на 10 000 лева.

Отложил е на осн.чл.66, ал.1 НК изпълнението лишаване от свобода за срок от три години.

Недоволна от постановената присъда е останала подсъдимата Г.Д.Д., която чрез адв.Г. я обжалва, като счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като първоинстанционния съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства и е направил грешни правни изводи, поради което иска от въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която да я признае за невинна. Редовно призована, подсъдимата не се явява в съдебно заседание, за нея се явява адв.Г., която заявява, че Д. е уведомена за съдебното заседание и не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие. Адв.Г. поддържа предявената жалба и посочва, че като алтернативно искане претендира евентуално за изменение на присъдата с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 НК и неприлагане на алтернативното наказание глоба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че не са налице съмнения относно съставомерността на деянието и неговото авторство, и иска от въззивната инстанция да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че подс.Д. от пет години живее на семейни начала с лицето Велико Цвятков Райчев, като до 21.03.2020г. двамата пребивавали във ФРГ.

С Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание върху цялата територия на Р България е обявено извънредно положение до 13.04.2020г., във връзка с пандемията от Ковид-19. Въз основа на това е издадена и Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., с която се налагат редица ограничителни мерки, една от които е и поставяне по 14-дневна карантина на всички граждани пристигащи от изброени рискови държави, в това число и ФРГ. Карантинираните лица следва да пребивават на посочен от тях адрес, а контрола за това е възложен на съответната ОДМВР. Въвеждането на посочените противоепидемични мерки на 13.03.2020г. е предшествано от първи смъртен случай от Ковид-19, настъпила на 11.03.2020г. и последващи такива на 14.03.2020г. и на 19.03.2020г., официално оповестени от НОЩ на страната.

След прибирането им в с.Средище, подсъдимата и Велико Райчев се настанили в дома на родителите на последния-свидетелите Райчева и Курбан, където живеели и още две деца. Двамата свидетели знаели, че синът и снаха им не трябва да излизат 14 дни, но не разбрали на кой адрес двамата трябвало да пребивават. Още на следващия ден подсъдимата излязла до магазина да си купи кафе.

На 27.03.2020г. около 12.30ч. св.Янакиев и св.Маринов-полицейски служители, извършвали проверка и установили, че подсъдимата не пребивава на посочения адрес-ул.“Зорница“ №1. Те я видели пред дом №31 на ул.“Стара планина“, когато носила чиния с мезе и отивала към събрани 5-6 мъже от другата страна на тази улица. Св.Маринов я предупредил, че следва да се прибере и й разяснил, че ако иска да си промени адреса трябва да подаде заявление до РЗИ-Силистра.

На 29.03.2020г. около 09.40 св.Реджеб /мл.полицейски инспектор/ отново установил подсъдимата, че се намира в къща с адрес ул.“Стара планина“ №31. Св.Янакиев установил същото и на 31.03.2020г. и на 01.04.2020г..

За констатираното при полицейските проверки били съставяни докладни записки до началника на РУМВР-Силистра. Той изискал информация от РЗИ-Силистра дали има заявление от подсъдимата за промяна на адреса за карантиниране, от където му отговорили, че такова няма, а едва на 02.04.2020г. /в края на 14-дневния период/ лицето Райчев по телефона се обадил, че двамата с подсъдимата пребивават на адреса на ул.“Стара планина“ №31.

Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателствен материал. Това е дало възможност на първоинстанционния съд да установи всички факти и обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимата, които от своя страна имат значение за ангажиране на наказателната й отговорност. Съдебния акт на СсРС се основава на анализ на свидетелските показания и събрания писмен доказателствен материал, като съдът го е обсъдил и посочил кои точно доказателства кредитира, кои отхвърля и какви са правните му съображения за това. При събирането и оценката на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед на това, въззивната инстанция счита жалбата на подсъдимата за неоснователна.

При оценката на доказателствената съвкупност, първоинстанционния съд е дал отговор на всички съмнения и възражения поставени от процесуалния представител на подсъдимата. Правилната интерпретация на доказателствата напълно се споделя от настоящата инстанция, която намира, че не е необходимо да преповтаря изцяло доказателствения анализ в своето решение.

Оплакването за необоснованост /каквото по същество се съдържа в жалбата/ на подсъдимата, се опровергава от данните разкриващи процесуалната дейност на СсРС по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване съгласно чл.102 НПК. Решаващия съд не е подходил едностранчиво и тенденциозно към проверката на доказателствените източници, а ги е оценил в тяхната съвкупност, коментирайки достоверността им.

В тази връзка са несериозни възраженията, досежно посочения в предписанието на ст.инспектора от СРЗИ адрес на карантиниране на подсъдимата. Едва ли длъжностното лице издало предписанието е предполагало съществуването на с.Средище в област Силистра, а още по-малко пък и на адреса ул.“Зорница“№1, за да си позволи по своя инициатива и без да се съобрази с волята на подсъдимата и спътникът й-Велико Райчев, да ги определи като местото където те да бъдат поставени под карантина. Просто посоченото в предписанието, обективно отразява желанието на подсъдимата и Велико Райчев, и възраженията по този въпрос са единствено произволна интерпретация на доказателствата. Св.Янакиев потвърждава това обстоятелство, като заявява, че двамата са споделили с него, за съзнателното посочване именно на този адрес, предвид на това, че там е била адресната регистрация на Велико Райчев, а подсъдимата живеела на съпружески начала с него.

Това се удостоверява и посредством положените подписи за връчване на предписанието.

Нещо повече, подсъдимата не е открита и на посочения във формуляра за събиране на данни за лицето адрес в гр.Силистра, на ул.“Филип Тотю“, и който е задраскан. Това се удостоверява от показанията на св.Маринов.

Подсъдимата е проверявана няколкократно от служителите на полицията и официално е предупреждавана за отговорността, която носи за отклонението си от адреса на карантиниране. Служителите на МВР изрично са посочили реда, по който адреса може да бъде променен, но подсъдимата не е предприемала действия в тази насока, което недвусмислено илюстрира желанието й да не се съобразява с правилата на обявеното извънредно положение.

 Подсъдимата не е спазвала карантинните ограничения и на адреса на ул.“Стара планина“ №31, след като по делото са налице безспорни данни, че тя е посещавала магазина и е осъществявала контакт с други лица извън този адрес, което категорично противоречи на целта на мярката против разпространение на заразната болест.

С посочената заповед на Министъра на здравеопазването на Р България, са въведени извънредните и неотложни противоепидемични мерки, с цел гарантиране живота и здравето на хората, като посредством тях се полагат усилия за ограничаване на епидемията от COVID-19. Това именно определя характера на тези мерки, като такива с изключително висок обществен интерес и нарушаването им се явява грубо неправомерно поведение, тъй като последиците от неприлагането им, респ. нарушаването на мерките, биха причинили значителни, трудно поправими или непоправими последици за живота и здравето на хората.

В тази връзка е несъстоятелно искането за квалифициране на деянието като административно нарушение или приложението на чл.9, ал.2 НК.

Според въззивната инстанция, наложеното на подсъдимата наказание като вид и размер е съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция, с оглед личността на подсъдимата, и в най-пълна степен би оказало респектиращо въздействие и върху останалите членове от обществото.

Според настоящата инстанция, не са налице основания за приложение на привилегирования текст на чл.55 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най-леко предвиденото в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което и налага определяне на наказанието по реда на чл.54 НК, в посочения вид и размер.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

 

Водейки се от тези си съображения,  Окръжния съд

 

                        Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №285 от 04.08.2020г. постановена по НОХД №271/2020 на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                          1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      2.