№ 92
гр. В., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20251300500084 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение с рег. № 57/06.02.2025 год., постановено по гр.д. № 63/2024 год. по описа
на Районен съд-В. е прекратен с развод гражданският брак между Е. М. И. с ЕГН
********** от гр. В., *** и Ф. Ц. И. с ЕГН ********** от гр. В., ***, сключен с акт за
граждански брак № 0177/24.08.2018г. на Община В. поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Обявено е, че вината за разстройството на брака е на жената.
Предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете
И. Ф.ов И. с ЕГН **********, роден на 05.05.2019г. на бащата Ф. Ц. И. с ЕГН **********,
като е определено местоживеенето на детето при бащата на адрес: гр. В., ***.
Постановено е, че майката Е. М. И. с ЕГН ********** ще има право на лични
контакти с детето да може да го вижда и взима при себе си с преспиване от петък от 18.00ч.
до неделя до 17.00ч. всяка първа и трета седмица от месеца, както и 30 дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и през Коледните и
Новогодишните празници, а именно: през четните години за Новогодишните празници и
през нечетните години за Коледните празници, както и по три часа за рождените дни на
детето, а така също и на нейния рожден ден, след което да го връща по местоживеенето му.
Осъдена е Е. М. И. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на малолетното си дете И.
Ф.ов И. с ЕГН **********, роден на 05.05.2019г., чрез неговия баща и законен представител
1
Ф. Ц. И. с ЕГН ********** в размер на 270.00 лева месечно, считано от влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва при просрочие до отпадане, изменение или
прекратяването на основанието за плащането й .
Осъдена е Е. М. И. с ЕГН ********** от гр. В., *** да заплати по сметка на РС- В.
сумата от 428.80 лева - държавна такса.
Осъден е Е. М. И. с ЕГН ********** от гр. В., *** да заплати на Ф. Ц. И. с ЕГН
********** от гр. В., *** разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ищцата Е.
М. И., чрез адв.-пълномощнк ВВ М. и заявен съдебен адрес: гр. С*** (над партер), ап.2.
С въззивната жалба жалбоподателката навежда доводи в подкрепа на оплакването за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Изразява несъгласие с правните изводи на съда, които счита за неправилни, несъответстващи
на събраните доказателства и в противоречие с практиката на съдилищата по идентични
казуси.
Излага несъгласие с извода на ВРС, че разстройството на брака е настъпило по нейна
вина като инициатор на фактическата раздяла и е установила извънбрачна връзка. В тази
насока сочи, че съдът не бил изследвал причините за разстройство на брака преди
настъпване на фактическата раздяла с ответника. Не обсъдил и не взел предвид изложеното
показанията на посочените от нея свидетели, че ответникът на няколко пъти я гонил от
семейното им жилище, държал се неуважително към нея, не я подкрепил, когато била на
тежка операция с онкологично заболяване, което логично води до разрив в отношенията и
показвало отношението на съпругът към нея.
Неправилно възприел и показания на свидетелите на ответника, които били изказали
предположения.Не бил отчел факта, че ответника има връзка с друга жена, посочена от
детето като „кака Зори“.
Неправилна била преценката на съда на кой от двамата родители следва да бъдат
възложени родителските права. Неправилно родителските права били предоставени на
бащата, вместо на нея като майка. Счита, че тя като майка е по-подходящият родител да
упражнява родителските права и местоживеенето на детето да е при нея. Причините, за да е
предпочетения родител като майка били психологически и от чисто физиологичен характер,
тъй като детето е на ниска възраст – 5г. В тази насока излага, че от доказателствата по
делото било установено, че има нужния родителски капацитет и подходящи битови условия
за отглеждането на детето.
ВРС не отчел факта, че детето било манипулирано преди изслушването му от
бащата-ответника. Външното влияние върху детето било констатирано от вещото лице-
психолог СС. Заявеното от детето противоречало на данните от социалните доклади, които
счита за най-правдоподобни, както и на заявеното от детето пред психолога, че „майка му е
много красива и обича да се гушка в нея, защото я обича“.
2
С оглед на горното се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
атакуваното Решение с рег. № 57/06.02.2025 год. по гр.д. № 63/2024 год. по описа на
Районен съд-В. като неправилно и вместо него да постанови друго с което да уважи
предявените искове от ищцата. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания. Претендират се и направените по делото разноски. В хода на производството прави
възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна по делото.
Ответникът по въззивната жалба Ф. Ц. И., чрез адвокат и пълномощник Р. Х. Д., в
писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалба като неоснователна. Излага
съображения в подкрепа на обжалваното решение. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания. Претендират се и направените по делото разноски. В хода на
производството прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна по делото.
В.ският окръжен съд , след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалби е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения
съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да я разгледа
по същество.
Производството по гр. д. № 63/2024 г. по описа на РС-В. е образувано по исковата
молба на Е. М. И. против Ф. Ц. И., с която са предявени искове с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК и по чл.59,ал.2 СК. Твърди се в исковата молба от ищцата, че с ответника
сключили граждански брак на 24.08.2018г., от който брак имат едно родено дете И. Ф.ов И.,
роден на 05.05.2019г. Поддържа се, че с времето семейните отношения между страните се
влошили, вследствие поведението на ответника спрямо ищцата - системно я обиждал,
упражнявал спрямо нея психически тормоз, проявявал грубо и арогантно поведение спрямо
нея, често променял настроените и отношението си спрямо нея. Соченото поведение на
ответника довело до трайно отчуждение на ищцата от него и същата се принудила на
11.10.2023г. заедно с детето да напусне семейното жилище, находящо се в гр.В. и
собственост на бащата на ответника. Посочва се, че бракът е изпразнен от съдържание и
съществува формално.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се прекрати брака между страните
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, упражняването на родителските права
върху малолетното дете да се предостави на ищцата, а на ответника да се определи режим на
лични контакти с детето, както и същият да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в
размер на по 240.00 лева месечно.
3
Ответникът Ф. Ц. И. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска.
Оспорил е наведените от ищцата основания за разстройството на брака. Твърди, че ищцата
напуснала семейното жилище по нейно желание и поради установена извънбрачна връзка с
друго лице. Вследствие извънбрачната връзка ищцата се променила, станала нервна,
агресивна, излизала сутрин рано и се прибирала вечер в 20.00 часа. Няколко пъти напускала
ответника и се прибирала. През това време той полагал грижи за детето. След като
напуснала семейното жилище, ищцата заживяла в жилище от 28 кв.м. Ищцата живее в гр. В.
без роднини и няма разширен кръг на семейството. След раздялата отглеждат детето в
режим на споделено родителство на периоди от по една седмица при всеки от тях.
В срока за отговор от Ф. Ц. И. е предявен насрещен иск, с който е поискал да се
приеме, че разстройството на брака е по вина на ответницата по насрещния иск Е. М., да му
се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето И. Ф.ов И., а
ответницата по насрещния иск да има право на лични контакти с детето, както и да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 240.00 лева за детето.
Ответницата по насрещния иск е представила отговор /л.50 от делото/,в които заявява,
че същият е неоснователен. Твърди, че била гонена с детето от семейното жилище от
съпруга, т.к същият имал извънбрачни връзки. Не я подкрепил, когато била на операция на
гърдата. Не дошъл и при изписването. След като се прибрала от болницата с дренаж я карал
да шкури стени и тавани. И към момента съжителствал с друга жена в семейното жилище.
Ищецът като баща нямал родителски капацитет за отглеждане на детето. Не е в състояние
да полага адекватни грижи за него, а такива полагала майка му-баба на детето.
Злоупотребявал с алкохол като за кратко време изпивал цяла бутилка. Отглеждали детето
споделено, но не било подходящо. Ищецът и родителите му настройвали детето срещу нея,
което рефлектирало върху поведението му. Когато детето идвало при нея било по-агресивно
и неспокойно. Излага, че тя като майка има по-голям опит и е по-подходящият родител за
отглеждане на детето.
Пред настоящата инстанция страните не спорят относно следните факти: на
24.08.2018г. страните сключили граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак
№ 0177 от 24.08.2018г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община В.. От
брака имат едно малолетно дете - И. Ф.ов И., роден на 05.05.2019г. По време на брачното си
съжителство и до фактическата им раздяла съпрузите са живели в гр. В.. Семейното им
жилище е собственост на бащата на съпруга. Често посещавали и отсядали при родителите
на мъжа в с.Г.,обл.В.. От 11.10.2023 г. страните са в окончателна фактическата раздяла.
Малолетното дете се отглежда споделено от страните за по една седмица. Е. М. И.
притежава недвижим имот-апартамент с административен адрес: гр.С., СО, район С***
От приложените по делото социални доклади се установява, че основни грижи за
малолетния И. полагат и двамата родители, които се договорили детето да е при всеки от тях
по една седмица. Предаването на детето, от единия на другия родител, се извършвало в ден
4
сряда в детската градина. И двамата родители имат подходящи битови условия. Всеки един
е в състояние да задоволи социално-битовите потребности на малолетното дете И.. Майката
живее в апартамент под наем в гр.В., с обособена кухня-трапезария, спалня в която има
обособен детски кът, коридор, баня и тоалетна. Бащата живее в семейното жилище в гр.В.,
което е с по-голяма жилищна площ и с обособена самостоятелна детска стая. Условията за
живот и в двете жилища са подходящи за отглеждане на детето. И двамата родители са
трудово ангажирани, имат доходи, за да полагат грижи и задоволят потребностите на детето.
Детето е обгрижвано добре от родителите. Няма данни за социална изолация и здравословни
проблеми. Детето е привързано и към двамата родители, чувства се еднакво добре с всеки от
тях. Пред социалните работници майката споделила, че неразбирателството и споровете
между тях двамата възникнали след раждането на детето, поради вмешателство от страна на
родителите на мъжа. Споровете били във връзка с начина на отглеждане и възпитание на
детето. След операциите, които претърпяла ищцата, разговаряли с ответника за раздялата и
начина на отглеждане на детето.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства – показанията
на свидетелите на всяка от страните.
От показанията на посочената от ищцата свидетелка ДЦ-майка на ищцата се
установява, че свидетелката живее в гр.С., но ежедневно поддържа контакти с дъщеря си-
ищцата. Посещавала е страните в гр.В. и в с.Г.. Сочи, че страните окончателно се разделили
през м.10.2023г. и не живеят заедно. Детето гледат споделено на периоди от по една седмица
при всеки родител. През съвместното съжителство страните имали спорове, предизвикани от
майката на мъжа. Свидетелката изказва лични впечатления от поведението на мъжа към
жената, като заявява, че според нея Ф. подценявал Ева/Е./ много пъти като я пренебрегвал,
заради родителите си. Страните живеели в гр.В., но доста често ходели и пребивавали и в
с.Г., където живеят родителите на Ф.. Свидетелката посочва конкретни конфликтни ситуации
между Е. и родителите на Ф.. Посочва, ситуация в която възникнал конфликт между бащата
на Ф. и Е., защото дядото дърпал детето, но Ф. не я защитил. Ф. гонил Е. на няколко пъти от
с.Г., където пребивавали поради ремонтни дейности в апартамента в гр.В.. Преди да се
разделят Е. била на операция в гр.С. сама, Ф. не я подкрепил, не бил на изписването й.
Майката на Ф. се обадила на свидетелката и казала, че Ева е на квартира, ако се била
обадила тя щяла да оправи нещата.
Свидетелката описва Е. като спокойна, внимателна и грижовна майка. Категорично
заявява, че майката може да се справи сама с отглеждането на детето, както го е правела и до
сега. В гр.С. Е. разполага и със собствено жилище в което понастоящем живее свидетелката
с приятеля си, който също имал собствено жилище.
От показанията на свидетелката ДД - приятелка и състудентка на ищцата от 2018г. не
се установяват факти и обстоятелства от съвместния живот на страните.
По искане на ответника са разпитани свидетелите ЛП и ИС.
От показанията на свидетелка ЛП - майка на ответника Ф. И. се установява, че
5
страните са живели в тяхното семейно жилище в гр. В., а свидетелката и съпругът й живеят
в с. Г.. Страните се разделили на 12.10.2023 г. Съобщава, че за това узнала същият ден от
детето И., който е на 5.г. По това време страните пребивавали в с. Г., поради извършването
на ремонт на жилището в гр. В.. По повод раздялата синът им-ответника им казал, че
ищцата се е изнесла и са се разделили. Свидетелката посочва, че преди това, вечерта не е
имало проблеми. Всички вечеряли заедно. Сочи, че преди около една седмица преди това
страните се карали и се сдобрявали. Преди раздялата, двамата заедно ходили да купуват
плочки за ремонта на банята в жилището в гр. В..
Свидетелката посочва, че първоначално със снахата-ищцата не били в добри
отношения, но след това нещата се оправили. Предполага, че ищцата не е искала тя и
съпругът й да са близо до тях.
Свидетелката не знае какъв е конфликта между страните. След раздялата се обадила
на ищцата, но последната не казала какъв е проблема, започнала да обвинява ответника, че
не й е обръщал внимание. Според свидетелката ответникът е обръщал достатъчно внимание
на ищцата, защото каквото е поискала го е имала. Посочва, че на 05.11, на рождения ден на
ищцата, ответникът отишъл заедно с детето и прекарали деня заедно. Бил обнадежден, че
нещата ще се оправят. Сочи, че след 10 дни била разбрала истината. Свидетелката изказва
предположение за причината, предизвикала раздялата между страните - ищцата е имала
връзка с друг мъж, която според свидетелката е възможно да продължава и към момента.
След като страните се разделили, решили да имат равни права над детето - една
седмица - от сряда до сряда детето е при бащата, една седмица е при майката, така е и към
момента. Детето ходи на детска градина. И двете страни полагат грижи, купуват дрехи,
храна, играчки. Ф. постоянно полагал грижи. Когато детето е при Ф. в гр. В. стоят в гр.В..
Детето ходи и в с. Г. - събота и неделя или когато е болно. Никога не настройвали детето
против майката. Детето е приело този начин на отглеждане цитира думи на детето „сега съм
при мама“, „сега съм при тати“, „ Аз искам да ходя в моята къща, да ходя в къщата на мама
и в къщата на баба на село.“.
Според свидетелката, Ф. може да полага грижи за детето, каквито е полагал и досега.
Работата му позволява да се грижи за детето. Той си е шеф и сам решавал дали да работи или
да остане да си гледа детето.
По отношение на майката изказва критично мнение, че нейното не било гледане.
Когато се прибирала от работа прегръщала детето, целувала го два пъти и сядала с телефона.
На село била постоянно с телефона. Изпитвала желание да й вземе телефона и да й каже, че
това е нейното дете. Посочва, че е имало конфликт между съпругът й и ищцата през 2021г.
на събора на с.Г., но не знае какво точно е станало.
Според свидетелката е имало трети човек в отношенията на страните по време на
брака и то последната година. Не се била поинтересувала кой е мъжът, т.к. ответникът-синът
й я спрял. По-късно от ответника разбрала, че предполагаемият мъж е колега на ищцата,
казва се Юлиян и е от гр. Враца, но бил командирован във фирмата, в която работи ищцата
в гр.В.. Други хора, които са ги виждали заедно, били потвърдили това. Ф. разбрал за този
6
мъж след раздялата.
Свидетелят ИС заявява, че е съдружник на ответника. Познава страните от 6 години.
С ответника Ф. са в много близки отношения. Според свидетеля страните били едно
прекрасно семейство. Ответникът се грижил прекрасно за ищцата и детето. Знае, че страните
са разделени, че ищцата напуснала ответника. От ответника знае, че ищцата го била
напуснала, понеже той не й предоставял добър живот. Според свидетелят ищцата не била
добър човек, тъй като оставила 5 годишно дете. След раздялата между страните свидетелят с
ответника отишли на работното място на ищцата, което било на 100 м от тяхното работно
място, за да вземе Ф. телефона на детето. Тогава ищцата казала на ответника, че той е никой
и тя ще му вземе родителските права. Посочва, че Ф. постоянно търсел контакт с ищцата, тя
непрекъснато идвала в цеха да пие кафе с мъжа си. Дори били пренощували в неговия дом и
сутринта тя се изнизала и си тръгнала. Отношенията им били прекрасни и след раздялата,
прегръщали се и се целували. понастоящем вече не пиели кафе заедно.
Свидетелят посочва, че ищцата си има приятел, според него е интимен приятел, което
било всеобща тайна.Свидетелят видял предполагаемия приятел на ищцата два месеца след
като страните се разделили. Знае каква кола кара. Описва мъжа – с черна коса на около 32г.
Според свидетеля, ищцата със сигурност не е правила опити да се съберат, а ответникът е
правил. Свидетелят посочва, че не е виждал друг баща така да си гледа детето като Ф.. Ф.
има възможност не само финансова, но има опора и от родителите си. Той гледа детето една
седмица и ищцата го гледа една седмица. Този режим го спазват, детето е весело.
Съдът взе предвид и възможната заинтересованост на свидетелите в полза на
съответната страна, в изпълнение нормата на чл. 172 от ГПК, като кредитира свидетелските
показания доколкото същите пресъздават преки впечатления и не противоречат на
събраните по делото доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно - психологическа експертиза,
изготвена от психолог Пенка Милушева, се установява, че детето И. е в добро емоционално
състояние. Няма промяна в поведението му, когато сменя дома на мама с този на тати, по
данни от госпожата в детската градина. Няма наличие на Синдром на родителско
отчуждение. Детето обича и иска да е и с двамата родители, към които е привързано. Казало
е, че майка му е много красива и обича да се гушка в нея, защото я обича. Анализът на
детската рисунка показвал малко по-голяма привързаност към бащата. Вероятно поради
наличието на полова идентификация-той е момче, което с тати се вози на кола, на мотор,
извършва някои момчешки дейности в дърводелския цех. Според вещото лице П.Милушева
на този етап не е необходимо изслушване на детето в „синя стая“, поради логопедичен
проблем, би се притеснило от непозната среда . Подобно изслушване не би донесло до
събиране на допълнитена информация от наличната по делото.
Вещото лице посочва, че при режима, при който се отглежда детето към момента се
7
чувства еднакво спокойно и добре, обгрижено от семейната среда, в която го водят. Самият
И. също казал, че се чувства добре при подхода на двамата родителите, в който никой от тях
не се е опитвал да влияе върху детето, да го настройва срещу другия родител.
Видно от протокол с рег.№1343/04.11.2024г. детето И. И. е било изслушано в тъй
наречената синя стая. От казаното от детето е видно, че пет месеца след първата съдебно-
психологическа експертиза детето е показало различно поведение спрямо майката. Детето е
било положително настроено спрямо бащата и негативно спрямо майката. Детето казва, че
обича тати и иска да живее с него. Казва, че се страхува от мама, защото тя го бие всеки път.
Не се е случвало да се страхува от тати. Случвало се е да се страхува от мама. При мама му е
скучно. Детето казва, че обича да ходи само при тати.
От заключението по втората съдебно-психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице психолог СА, се установява, че на възрастта, на която се намира детето, е
изключително трудно и не много коректно да се говори категорично за синдром на
родителско отчуждение, тъй като това е много ниска възраст, която има конкретни
индивидуални особености. Най-важна от тях, това е особеност при малките деца, да не
могат да отделят своите емоции и своите чувства в света на възрастните хора, които са
значими за тях. Вещото лице е посочило, че няма промяна в режима на лични контакти на
детето с родителите. Това, което детето е показало по време на срещата с нея е, че
категорично отхвърля майка си, но всъщност това не може да се възприеме като
методически достоверно поради индивидуалните особености, свързани с възрастта на
детето, и това, че самото дете възприело ситуацията на експертна оценка по един
изключително негативен начин.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице уточнява, че поведението на
детето преди експертната оценка, по време на оценката и след приключване на срещата с
него, коренно се променило. Според вещото лице А. това означавало, че самото дете е имало
някаква своя нагласа, че идва при вещото лице да каже нещо, което ще му донесе
изключително негативно преживяване. Детето е било изключително неспокойно. Преди
консултацията с детето, то било тревожно и трудно се отделило от бащата и неговата
приятелка, които го довели. Казало, че не желае да е там и иска да си тръгва.
Пред психолога детето потвърдило, че знае защо е отишло, като неговата
интерпретация била „да си говорим глупости“, „да ме питаш“, „аз не искам тази майка“,
„лоша майка“, „аз искам моя татко“. Когато детето казало, че не иска тази майка, лоша
майка, това било просто изявление. Без да бъде питано какво мисли или какво чувства то
започнало по този начин. Това говори, че у детето имало една нагласа, че ще му бъдат
задавани въпроси, свързани с това кого избира - мама или тати. Обяснението, до което
вещото лице е достигнало на база анализа на детските рисунки и на поведението му като
цяло за отхвърляне на майката, е че това е начина, по който детето преживява раздялата.
Детето най-вероятно се свързва много по-силно с баща си в момента. Най-вероятната
8
причина детето да се свързва по-силно с него е поради чисто естествени психологични
процеси, а именно процеси на идентификация, свързана с пола. Всяко малко момче се
идентифицира с баща си, иска да прилича на баща си, то иска да стане като татко.
Според вещото лице А. много трудно би се установил синдром на родителско
отчуждение категорично именно поради особеност на възрастта. Това означава, че децата са
незрели и чисто емоционално децата заемат страна на един от двамата родители, защото
така го възприемат, не могат да изразят собствено категорично мнение на тази възраст. До
него може да се достигне чрез средства за психо-методика, чрез колективни методики, за да
се изчисти тази повишена внушаемост и да се достигне до истинското мнение на детето.
От заключението на комплексната съдебно -психиатрична експертиза се установява,
че и майката, и бащата са психично здрави, адекватни, дееспособни. Вещите лица от
събеседването и психологичното изследване са преценили, че и двамата имат необходимия
интелектуален, личностен и родителски капацитет да бъдат в ролята си съответно на майка
и на баща. От събеседването и от прегледа по темата „родителстване“ вещите лица
посочват, че страните имат правилни родителски стратегии и готовност за компромиси
относно отглеждане на тяхното дете. По делото са налични данни, че и двамата родители
имат постоянна работа, имат необходимите жилищни условия, емоционална и финансова
подкрепа от техните близки, за да могат да отгледат и възпитават правилно тяхното дете.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо-
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
9
писмена форма и е подписано. Решението в частта, в която е прекратен гражданският брак,
не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на въззивното обжалване. Предмет
на делото пред въззивния съд е въпросът за вината за прекратяването на брака и обусловенте
от него въпроси за родителските права и местоживеенето на детето, личните отношения с
детето, издръжката на детето и разноските по делото .
Депозираната срещу решението въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично основателна само в
частта в която е обявено, че вината за разстройството на брака е на жената, в останалата част
жалбата е неоснователна.
По спора за брачната вина:
Съдът дължи произнасяне относно вината, ако някой от съпрузите, в случая
ответникът, е поискал това- чл. 49, ал. 3 от СК. Искането от едната страна за произнасяне по
вината поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни.
В тази връзка първостепенния съд е приел, че вина за разстройството на отношенията
има ищцата Е. И.. Като е кредитирал показанията на свидетелите ЛП и ИС, че ищцата е
започнала интимна връзка с друг мъж още преди раздялата на страните и най-вероятно това
е причината да напусне семейството си, районния съд е счел, че поведението на съпругата е
причина за разстройството на брака, която била инициатор на фактическата раздяла на
страните и която е установила извънбрачна връзка.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния съд.
Основание за прекратяване на брака съгласно разпоредбата на член 49, ал 1 от СК е
неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Съобразно нормата на член 154, ал 1 от ГПК
в тежест на всяка от страните е да установи при условията на пълно и главно доказване
наведените брачни провинения на насрещната страна, тъй като от тях зависи изхода на спора
относно това дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за
това.
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и
техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За формиране на извод
относно наличието или липса на брачна вина служи идеята, че бракът е средството за
постигане на общоцелен краен резултат – семейство, за чието нормално съществуване носят
еднаква отговорност двамата партньори. Извършва се преценка само на фактическото
поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези
действия пък се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга.
Дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е налице, когато
запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е
разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски
отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е разстройството, което не
може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.
10
Безспорно се доказва от събраните гласни доказателства, дадени пред
първоинстанционния съд, че от известно време преди раздялата на страните брачните им
отношения не са се развивали нормално, че между тях имало съществени разногласия и
липса на взаимна подкрепа.
От показанията на всички свидетели по категоричен начин се установява, че страните
са във фактическа раздяла от 11.10.2023г., когато жалбоподателката И. напуснала семейното
жилище, за който факт страните не спорят, а признават, че са във окончателна фактическа
раздяла от посочената дата. От свидетелските показания се установява, че страните през по-
голяма част от съвместното си съпружеско съжителство живели с родителите на ответника.
Това съжителство довело до вмешателство в техните отношения от страна на родителите на
мъжа Ф. И., което вмешателство не съумели да игнорират, респективно довело до спорове и
неразбирателство между тях. От показанията на свидетелките Д.Цекова и Л.Първанова се
установява, че между ищцата и бащата на ответинка имало конфликт във връзка с детето на
страните И. през 2021г. на събора на с.Г.. От друга страна от показанията на свидетелката
Първанова-майка на ответника се установява, че същата има критично отношение към
ищцата, че ползвала телефон, като в показанията й липсва каквато и да било конкретика.
Липсват показания ищцата да не е полагала адекватни грижи за детето.
От приложените по делото 2 бр.експертизи се установява, че през периода
м.септември-октомври 2023г. ищцата е била хоспитализирана два пъти и са й извършени
две хирургични интервенции. Ответникът не я подкрепил, не я придружил, нито при
хоспитализацията, нито при изписването, видно от показанията на свид.Д.Цекова.
Следователно ответникът е проявил поведение на дезинтересираност от здравословните
проблеми на съпругата си.
Настоящият състав приема, че от показанията на разпитаните свидетели ЛП и ИС, не
се установява ищцата да е установила извънбрачна връзка преди фактическата раздяла
между страните. И двамата свидетели са изказали техни лични предположения за интимна
връзка на ищцата с друг мъж, и то месеци след раздялата им. Свидетелите не посочват да са
били очевидци, да са видели ищцата на определена дата и място с посочения мъж, да
демонстрират близост преди окончателната фактическа раздяла между страните.
На следващо място, съдът отчете факта, че след окончателната им фактическа раздяла
и двете страни са установили интимни връзки с други партньори, като са устроили живота
си по нов начин, въпреки че са в брак един с друг, както и че през годините са имали
неразбирателства, конфликти и дори фактическа раздяла, в каквато насока са показанията на
свид. Д.Цекова..
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че за разстройството на брака вина
имат и двамата съпрузи, тъй като не са положили достатъчно усилия чрез взаимни
компромиси да намерят пътя на разбирателството един към друг, уважението, подкрепата,
значимостта на всеки един от тях в брачната връзка и общия поглед за бъдещето си.
Ето защо, първоинстанционното решение в частта в която е обявено, че вината за
разстройството на брака е на жената, следва да бъде отменено и вместо което да се обяви, че
11
вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи.
Като последица от произнасяне за вината, а именно че е на двамата съпрузи, на
основание чл.329 ГПК разноските за първоинстанционното производство следва да останат
в тежест на всеки, така, както ги е сторил, като обжалваното решение следва да се отмени и
в частта с която е осъдена Е. М. И. с ЕГН ********** от гр. В., *** да заплати на Ф. Ц. И. с
ЕГН ********** от гр. В., *** разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
По спора за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето
И. Ф.ов И. въззивната инстанция приема следното:
Съдът следи служебно за интереса на децата.
Нормата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от СК регламентира, че при развод съпрузите по общо
съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес. В случай, че не се постигне споразумение съдът
служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на
децата (чл. 59, ал. 2 от СК), а ал. 4 на чл. 59 от СК постановява, че съдът решава въпросите
по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Предоставянето на упражняването на родителските права върху детето е израз на
грижата за всестранна защита на неговия интерес. Съдът, съобразявайки събраните
доказателства, приложимото законодателство относно висшият интерес на детето и т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС,
съгласно която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не
се постигне споразумение по упражняването им, формира извод, че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата родители. С оглед
задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете
от брака при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, първостепенният съд е
допуснал две съдебни психологични експертизи, комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза, изслушал е детето, като по делото са изготвени и социални
доклади от ОЗД-В..
Въззивният състав приема за неоснователни възраженията на въззивницата Е. И.
срещу обжалваното решение в частта по предоставянето на родителските права на бащата
Ф. И..
12
Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските права, следва да
бъде съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена семейна и социална
среда, в която да се чувства сигурно, защитено и значимо. Необходимо да се съобразят
различните потребности на детето според възрастта му, респективно да се подложат на
изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за
него начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да се въведе
баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. Решението на съда следва да е в
съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на
неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.
В конкретния случай и бащата,и майката са изразили желание да им бъдат
предоставени родителските права върху детето.
С оглед събраните доказателства в производството, не може да се направи извод за
поведение на нито един от родителите, което да е несъвместимо с упражняване на
родителски права. И двамата родители имат желание да упражняват родителските права,
притежават родителски капацитет, образование, морални качества, обичат детето и се
стремят да задоволяват потребностите на същото и да следват интереса на детето. Имат
приблизително еднакви финансови възможности, жилища и условия от материално-битово
естество. И в двете жилища, видно от социалния доклад, са осигуР. подходящи условия за
отглеждане на детето.
По делото се установява, че до окончателната фактическа раздяла на страните детето
е отглеждано от двамата родители ,като въззивната инстанция споделя извода на районния
съд ,че и двамата родители са полагали грижи за детето,че имат необходимия родителски
капацитет и че са отговорни родители. След фактическата раздяла на страните и
понастоящем и двамата родители полагат адекватни грижи за детето, поради което и
разрешаването на въпроса кой е по-подходящият родител да упражнява родителските права е
сложен.
При преценка на кого да бъдат възложени родителските права, съдът намира, че ще
следва да съобрази всички събрани по делото доказателства, включително и мнението на
детето при изслушването му, макар и да е на такава ниска възраст – 6г.
В случая настоящият състав напълно споделя разясненията на вещото лице Пенка
Милушева-психолог, че изначално, всяко дете е силно привързано към биологичната си
майката. Тази безусловна връзка на огромна обич, която получава всяко дете, никой не може
да я замени. От друга страна, с израстването на детето от около 5-годишна възраст започва
половата идентификация, т.е. детето ще започне да търси и присъствието на мъжкото начало
в семейната среда, ще иска да извършва определени дейности и с бащата.
Съдът съобрази, че при изслушването на малолетното дете И. същото е изразило
желание да живее с баща си, в дома на баща си, където живее от раждането си. Детето
показва по -силна привързаност към бащата, като по делото липсват данни за родителско
отчуждение от майката.
13
Предвид пола на детето-момче, по-силната привързаност на детето към бащата, съдът
намира, че бащата е по-подходящият родител да упражнява родителските права по
отношение на детето, като местоживеенето на детето да е на адреса на бащата. Бащата е в
състояние да полага постоянни грижи и надзор, въпреки ниската възрастна на детето-6г.
Въззивната инстанция счита,че е от важно значение е и фактът,че детето се чувстват по-
спокойно при бащата, ще продължи да се отглежда в позната за него битова и социална
среда. Следва да се отчете и факта, че битовите условия при бащата са по-добри от тези при
майката и в същото време, при необходимост, има подкрепа и от трети лица-родителите, с
което детето е свикнало.
По изложените съображения обжалваното решение в частта за упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, като правилно, постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По определяне режимът на личните отношения между майката и детето
въззивният състав приема, че следва да бъде същият, постановен с решението на
районния съд.
Режимът на лични отношение не следва да бъде променян от въззивната инстанция,
тъй като е съобразен с интереса на детето за пълноценно общуване с майката и не следва да
бъде променян. Режимът на лични отношения е съобразен с установеното от заключенията
на съдебно-психологическите експертизи, че детето проявява спонтанна обич и към двамата
си родители, както и желанието му да присъстват и двамата родители в живота му. Във
въззивната жалба не са и посочени конкретни основания за промяна на този режим и не са
направени никакви искания.
В този смисъл съдът потвърждава обжалваното решение в частта за определения
режим на лични отношения на майката с детето.
По месечната издръжка за детето И. Ф.ов И. съдът приема следното:
По отношение размера на месечната издръжка на детето съдът следва да потвърди
решението на първата съдебна инстанция, като съобрази, че дължащият издръжката
родител-майката получава доходи от трудово правоотношение около минималната работна
заплата за страната, с който може да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка от
270.00 лева. Съгласно императивната норма на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Във въззивната жалба не са изложени доводи по отношение на така определената
издръжка, нито се твърди да са настъпили промени в обстоятелствата при които е
определена от първоинстанционният съд. Съдът приема, че месечна издръжка от 270 лева е
съобразена с нуждите на детето и е съразмерна с доходите на майката. В този смисъл съдът
на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
14
По разноските за въззивното производство съдът приема следното:
Предвид частичната основателност на въззивната жалба на въззивницата Е. И. и
приемане от настоящата инстанция, че вината за разстройството на брака е на двамата
съпрузи, на основание чл. 273, във вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК, реализираните от страните
разноски за въззивното производство следва да останат в тяхна тежест, както са стоР..
Мотивиран от горното, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение с рег.№ 57/06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 63/2024 г. по
описа на Районен съд-В. в частта, с която районният съд е обявил, че вината за
разстройството на брака е на ЖЕНАТА, както и в частта, с която Е. М. И. с ЕГН **********
от гр. В., *** е осъдена да заплати на Ф. Ц. И. с ЕГН ********** от гр. В., *** разноски за
платена държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
650.00 лева., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
ПОТВЪРЖДАВА решение с рег.№ 57/06.02.2025 г., постановено по гр.д. №63/2024 г.
по описа на Районен съд-В., в обжалваните части, с които упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете И. Ф.ов И. с ЕГН ********** са предоставени на
бащата Ф. Ц. И. с ЕГН ********** и е определено местоживеенето на детето при бащата на
адрес: гр. В., ***.; определен е режим на лични контакти на майката Е. М. И. с ЕГН
********** с детето И. Ф.ов И. с ЕГН **********, както и в частта, с която майката Е. М. И.
с ЕГН ********** е осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И. Ф.ов
И. с ЕГН **********.
В останалата част решение с рег.№ 57/06.02.2025 г. постановено по гр.д. № 63/2024 г.
по описа на Районен съд-В. е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на
препис на страните съгласно чл.280 ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.59 ал.2 Семейния кодекс, а
в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16