РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
Административен съд - Пловдив, XII състав, в закрито заседание на 06.03.2023
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа адм. дело № 1088 по описа на съда за 2021
година, докладвано от съдия Михайлова, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано е по искова молба на адв. Г.М.,
като пълномощник на М.Я.Д., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора –
Пловдив, с правна квалификация чл.284 ал.1 от ЗИНЗС във връзка с чл.203 от АПК
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП за обезвреда на неимуществени вреди
в размер на 30 000 лв., които е претърпял в Затвора – Пловдив, в който е
изтърпявал наказание лишаване от свобода през периода от 01.01.2012 г. до
30.11.2018 г.
Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при МП, в подаден в срока по чл.131
ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г.,
процесуалният представител на ищеца е направил изявление, че последният е
починал в затвора и е поискал възможност да представи удостоверение за
наследници, с оглед конституирането им в процеса. С определение от същото
съдебно заседание съдът е предоставил възможност в 20-дневен срок процесуалният
представител на ищеца да представи доказателства за смъртта и удостоверение за
наследници.
С определение по протокол от съдебно заседание, проведено на
18.01.2022 г. на процесуалният представител на ищеца е дадена повторна
възможност, отново в срок от 20 дни да представи доказателства за смъртта и
наследниците на М.Я.Д..
Поради
неизпълнение и на това разпореждане, с протоколно определение от 15.03.2022 г.
съдът е разпоредил да се извърши справка в НБД, относно смъртта и наследниците
на ищеца , на основание чл.38 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Въз основа
на извършената справка, с Определение № 447/17.03.2022 г. съдът е заличил като
ищец М.Я.Д., конституирал е като ищци: В.Я.Д., ЕГН **********, брат; М.Я.Д.,
ЕГН **********, сестра; И.Я.Д., ЕГН **********, брат; С.Я. Д., ЕГН **********,
сестра; А.Я.Д., ЕГН **********, еднокръвна сестра; А.Я.Д., ЕГН **********,
еднокръвна сестра; В.Я.Д., ЕГН **********, еднокръвна сестра, и И.Я.Д., ЕГН **********,
еднокръвен брат, и е указал да бъдат призовани за следващото съдебно заседание
на посочените постоянни адреси в удостоверението от НБД.
Към делото е приобщено писмо изх. № 1100-687/18.11.2022 г. от
кмета на район „Източен“ при общ. Пловдив, с което е изпратено удостоверение за
наследници № 1100-687/16.11.2022 г. на М.Я.Д., от което се установява, че
лицата са идентични с конституираните по делото, така, както са установени от
НБД.
Лицата са призовани по реда на чл.142 ал.4 от ГПК на
установените от НБД адреси. Видно от приложените по делото призовки в цялост,
нито един от наследниците не е открит на установения постоянен и настоящ адрес
след надлежни посещения от длъжностното лице в рамките на два месец. Съдът е
разпоредил съобщаването да се извърши по реда на с чл.1а
ал.9 от АПК – чрез залепване на уведомление на посочения в справката
адрес.
В законовия срок, както и към настоящия момент В.Я.Д., ЕГН **********,
М.Я.Д., ЕГН **********, И.Я.Д., ЕГН **********, С.Я.Д., ЕГН **********, А.Я.Д.,
ЕГН **********, А.Я.Д., ЕГН **********, В.Я.Д., ЕГН **********, и И.Я.Д., ЕГН **********,
не са се явили за получаване на съдебните книжа.
В съдебно
заседание от 03.10.2022 г. съдът е указал на адв. М. да представи надлежно
пълномощно от така посочените по-горе лица, конституирани като ищци, което
следва да бъде сторено в 7-дневен срок.
В съдебно
заседание, проведено на 08.11.202 г. адв. М. е направил изявление, че по
никакъв начин не може да установи връзка с конституираните ищци и няма никакъв
контакт с тях, като разполага само с пълномощното от починалия М.Д..
С оглед
горното и на основание чл.18а ал.9 от ГПК съобщенията до В.Я.Д.,
М.Я.Д., И.Я.Д., С.Я.Д., А.Я.Д., А.Я.Д., В.Я.Д. и И.Я.Д., са приети за връчени и
са приложени по делото. В предоставения на лицата, в качеството им на
наследници, срок същите не са заявили, че поддържат предявената искова
претенция от своя наследодател, поради което, същата следва да бъде оставена
без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.
По отношение на претендираното от
ответника юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за необходимо да отбележи
следното: - съгласно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане
на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне
на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал.3 на чл.10 от ЗОДОВ е
предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса
относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ
бр.43/ 2008г./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При
прилагането на тази нормативна регламентация, от една страна, следва извода, че
хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно
в чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, а, от друга че отговорността за разноски на загубилия
делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по
производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК, са
средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица, т. е разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. Разпоредбите на чл.10 ал.2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани
в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби
на чл.78 ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК. Липсата
на изрична уредба в ЗОДОВ, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в
производството по ЗОДОВ ищецът
не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо
независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10 ал.2 и
ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП – София, поради което и искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
хода по същество, даден с протоколно определение от
22.02.2022г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявен от М.Я.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
при МП за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени
вреди, настъпили в периода от 01.01.2012 г. до 30.11.2018 г., в резултат на
действия и бездействия на длъжностни лица в системата на администрацията на ГД
„ИН“ при МП.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1088/2021 г. по описа на Административен съд -
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Определението да се връчи на ответната страна и на Окръжна
прокуратура - Пловдив, а на наследниците на ищеца да се съобщи чрез обявления
по реда на чл.158
ал.2 от АПК.
Определението подлежи на обжалвано с частна жалба пред ВАС в
7-дневен срок от съобщаването му на страните и на наследниците на ищеца.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: