гр.Русе, 18.10.2019 г.
Русенският районен съд... X наказателен състав…. в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова в присъствието и на прокурора.., като разгледа докладваното от съдията АПД №1226 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Агроремпроект 98” АД, със седалище гр.Русе, против Наказателно постановление № 38- 0000254 от 20.03.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за административно нарушение по чл.7а ал.II пр.З от ЗАвПр. на основание чл.93г ал.1 пр.2 от ЗАвПр. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона и като последица от това- нарушението е недоказано.
Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Дружеството жалбоподател „Агроремпроект 98” АД е лицензирано за обществен превоз на товари на територията на РБългария.На 28.02.2019 г., от служители на ОО „Автомобилна администрация” Русе била извършена комплексна проверка на транспортното предприятие.В хода на същата било установено, че жалбоподателят осъществява и превоз на товари за собствена сметка с водач Я. Г..След преглед на документите, проверяващият приел, че това лице не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП и съставил на жалб.АУАН № 259179/28.02.2019 г., сочещ нарушение по чл.7а ал.П пр.З от ЗАвП.Актът е предявен на представляващ дружеството и подписан с формални възражения.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.Възраженията пред въззивната инстанция са в насока на недоказаност на нарушението, като се твърди, че лицето е отговаряло на всички изисквания, изброени в Наредба № 36/15.05.2006 г., явяваща се наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. При разпита си- св.Д.- актосъставител, пояснява, че водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на проверката.
Приетите за установени фактически обстоятелства се доказват от приложените по делото писмени доказателства- АУАН № 259179 от 28.02.2019 г.. копие от тахографски листи, пътен лист от 28.09.2019 г., удостоверение за психологическа годност, свидетелство за регистрация на МПС част I. показанията на св.Д., които следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото кореспондират с писмения доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация. По същество същата се явява основателна.
Съдът констатира, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения.Актосъставителят е приел, че дружеството е допуснало извършване на превоз за собствена сметка чрез водач, който не отговаря на изискванията на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП и това сочи нарушение по чл.7а ал.II пр.З от ЗАвП. според който лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.III и чл.126 ал.1 от този закон, и чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. В настоящото производство, актосъставителят не сочи в какъв аспект е несъответствието, като то може единствено да се предполага.Нито актосъставител, нито наказващ орган са посочили пълното наименование на нарушената наредба, като по пътя на тълкуването съдът предполага, че се касае до Наредба № 36/15.05.2006 г.Дори и да се приеме, че този дефицит на информация не е процесуален порок, фактически се установява, че проверяващ и наказващ не конкретизират приетото за осъществено нарушение по наредбата, което вменяват във вина нито текстово, нито като цифрова квалификация.Очевидно е- от приложената санкционна разпоредба, че наказването на дружеството е за липса на удостоверение за психологическа годност на водача, извършил превоз за собствена сметка на жалбоподателя, но констатиране на липса на такъв документ не е направено от момента на поставяне на началото на административнонаказателното производство до издаването на обжалваното постановление. Включително понастоящем не е ясно какви точно са констатациите на проверяващия, доколкото липсва каквото и да било конкретизиране на вмененото нарушение.Декларативното посочване, че лицето водачът не е отговарял на изискванията на наредбата, издадена въз основа на чл. 152 ал.1 т. 1 от ЗДвП е в противоречие с разпоредбата на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и се явява съществено процесуално нарушение.С тези мотиви съдът приема, че обжалваното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38- 0000254 от 20.03.2019 г. на Началник ОО ,.АА" Русе. с което на „Агроремпроект 98" АД. БУЛСТАТ *********. със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.'Липник" 123, за нарушение по чл.7 а ал.2 пр.З от ЗАвПр. на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАвНр, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от известяването му на страните, пред Русенския
административен съд.
Районен съдия: