О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.01.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1946 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по
реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба, подадена от „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ БГ“ЕООД срещу
решение № 3982/08.10.2018г., постановено
по гр.д. №1821/18г. по описа на ВРС, 24 с-в, с което са отхвърлени исковете му за
присъждане на придобити с цесия вземания за възнаграждение и неустойка,
породени от договор за поръчка на посредничество за покупка на недвижим
имот.
Жалбата, регистрирана с вх.№ 72461/5.11.18г е депозирана преди
изтичане на преклузивен срок и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.С.П. е депозирал отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има
интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, с който е отречено придобитото
от него вземане. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Пълномощниците на страните са овластени с права за всички
инстанции(л.22 и 44 от делото на ВРС).
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, обуславящи необходимост
от служебно отстраняване на пороци по почин на въззивния съд.
Доклад по жалбата:
Въззивникът, чрез пълномощника си адв. Т, се позовава на допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в необоснованост на
изводите за липса на валидно сключен от дружеството цедент на вземането. Сочи,
че възражение за правосубектност на посредника не е било изобщо въвеждано в
предмета на делото и съдът в нарушение на процесуалните правила е отрекъл
съществуването на дружеството. Позовава
се на отпечатан в бланката уникален идентификационен код, който не е можело да
бъде известен преди регистрацията на „Ню Хоум1“ЕООД, евентуално сочи, че дори и
дружеството още да не е било регистрирано, то извършените от учредителя
действия пораждат права за дружеството в процеса на регистрация, по силата на
чл. 69 ал.2 ТЗ. Отделно излага оплаквания за допуснати нарушение при
обсъждането на доказателствата, като сочи, че експертизата е потвърдила
автентичност на писменото изявление на доверителя, възложил посредничеството, с
саморъчното вписване на имената си в бланката на дружеството, докато документът
с насрещно съдържане не е установен като оригинал. Счита, че съдът е коментирал
едностранчиво документите, като е игнорирал подкрепящия тезата на ищеца друг
писмен документ, потвърждаващ волята на клиента на посредника да придобие предложения му имот и писменото
потвърждение на цесията. Сочи убедителните гласните показания на собственика на
продадения имот кореспондиращи на свидетелстването на служителя на посредника,
относно многократните посещения на имота именно от доверителя по спорния
договор. Счита, че е ангажирал всички необходими доказателства за установяване
на неизпълнението на доверителя, закупил имота, предложен чрез съдействието на посредник без да заплати уговорено възнаграждение от 3%
от договорената цена, поради което е възникнало прехвърленото вземане за тази
дължима цена в размер на 1020 евро, както и кумулативно уговорената неустойка
за вреди от неизпълнението, дължима наред с възнаграждението в размер на 6 % от
цената или 2040 евро. Именно тези вземания на посредника, прехвърлени му със
съобщена на длъжника цесия, въззиваемия
сочи като основателна своя претенция, която моли да бъде изцяло уважена, след
отмяна на обжалвания акт.
Насрещната страна, чрез адв. Ч изразява становище за неоснователност на
жалбата с доводи за правилно установени факти, включително и относно липсата на договора с описаното от ищеца
съдържание. Счита, че доказателствата са правилно интерпретирани, като се
позовава на редица противоречия в неубедителни показания на свидетеля, доведен
от ищеца и несъответствията им както с експертизата, така и с оповестени в ТР
данни за регистрация на дружеството. Сочи, че признатия като явно неавтентичен
документ е представен по делото именно като съставен от посредника и подкрепя
тезата за манипулацията на редица писмени доказателства, установена и с
експертизата. Излага подробните си доводи
относно поредицата от неавтентични добавки в документ, издаден с друго
предназначение и използван противно на волята на издателя му за да удостовери
съдържание на сделка, която не е била сключвана. Позовава се на убедително депозирани показания
на независими свидетели, които изключват достоверността на документираните с
преправените документи съглашения. Оспорва
доводите на въззивника по интерпретирането на индивидуализацията на дружеството
– посредник, като сочи че именно тази индивидуализация изключва достоверността
на посочената в договора дата, а действия в процес на учредяване на дружество
не са изявени, за да е приложима посочената от въззивника норма и съдебна
практика. Оспорва и позоваване на документ, приет по делото в копие, въпреки
възраженията за неавтентичността му. С доводи за категорично опровергана теза
на насрещната страна, основана на неистински документи, моли отхвърлителното
решение по неоснователната претенцията да бъде изцяло потвърдено.
Твърденията на страните възпроизвеждат тезите им в първата инстанция. Ново е само евентуалният довод за сключване
на процесната сделка в процес на регистрация на дружеството – посредник, но доколкото той не се основава на нови
факти, а на приложена от съда служебно правна норма, оплакването може да бъде
разгледано от въззивния съд.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на
„ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ БГ“ЕООД срещу решение № 3982/08.10.2018г., постановено по гр.д. №1821/18г. по описа на
ВРС, 24 с-в, с което са отхвърлени исковете му срещу А.С.П. за присъждане на
придобити с цесия вземания за възнаграждение в размер на 1020 евро, както и
кумулативно уговорената неустойка за вреди от неизпълнението в размер на 2040
евро, породени от договор за поръчка на посредничество за покупка на недвижим
имот.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 06.02.2019г от 13.30 часа.
Да се призоват страните, чрез пълномощници адв. Т и адв.Ч.
На осн. чл. 7 вр.
чл. 100 ГПК допълнително указва на страните
да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени
хонорари), като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания
в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от
определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззивника да се приложи и преписа от
отговора по жалбата, наличен към корица на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.