Решение по дело №2692/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.06.2025г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и дванадесет и пета година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2692 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

                       

            искове с пр.осн. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД:

            Ищецът – М.В.И., в исковата си молба и уточнение на същата от 11.02.2025г., твърди, че на 11.04.2015г., около 13,¹⁰ч., в гр. София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Ген. Асен Николов“ и ул. „Гоце Д.“ било реализирано ПТП с участието на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № ******, управляван от П.С.Л., ЕГН **********, и мотоциклет марка „Хонда“, peг. № ******, управляван от А.Г.Г., ЕГН **********.*** с посока от бул. „Царица Йоанна“, към ул. „Търново“, водачът на л.а. наближил кръстовището с ул. „Гоце Д.“, като следвало да предприеме завой на ляво за включва в движението по последната улица. В същото време, водачът на мотоциклет се движел по ул. „Ген. Асен Николов“ в срещуположна посока направо към бул. „Царица Йоанна“ със скорост от над 150 км/ч, ведно с пътник зад водача – ищецът. Поради загуба на контрол върху управлението, мотоциклетистът се отклонил в посока към осевата линия и се ударил в челната част на л.а., който в това време е престоявал на пресечката за ул. „Гоце Д.“, изчаквайки насрещния трафик.

Бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-295 от 11.04.2015г.

Ищецът получил политравма:

- фрактура на улната и луксация на дясната лакътна става;

- открита фрактура на V-тu пръст с луксация на метакарпофалангиалната става на дясната ръка с размачкването на тъканите;

- големи разкъсни рани по лявата подбедрица, рана на дясно бедро, множество охлузни рани по долните крайници, ходилата и торса, кървяща латералния глезен в ляво; и

- фрактура на долната челюст вляво.

Ищецът претърпял операции. Търпял болки и дискомфорт.

Виновният водач не бил застраховал своята ГО.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът - Г. ФОНД, да му заплати:

- сумата от 150 000 лева, неимуществени вреди (щета № 20210039/03.02.2020г.);

- сумата от 615,03 лева, имуществени вреди, представляващи разходи за лечението (128 лева – потребителска такса, включваща 58 лева за консумативи и 70 лева, болничен престой; 143,23 лева – заплатени медикаменти; 26,80 лева – лабораторни изследвания; 317 лева - заплатени дентални услуги).

Ответникът - Г. ФОНД, оспорва иска:

- вината за инцидента бил на водача на л.а., а той бил със сключена застраховка ГО;

- оспорва иска и по размер;

- имало съпричиняване.

Третите лица-помагачи на ответника - Г.А.А. и Р.П.Т., не се ангажират със становище по същество, освен, че делото трябвало да се прекрати и правят възражение за давност.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

            ФЛ, управлявало второто МПС, е оправдано: ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. Л., роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с адрес в гр. София, ул. "Н. Р. " № ***, ет. ******, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 11 април 2015 г., около 13: 10 ч., в гр. София, по бул. "Ген. А. Н. " с посока на движение от бул. "Ц. Й. " към ул. "Т. ", на кръстовището с ул. "Г. Д. ", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ** **** **, нарушил правилото за движение по чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил смъртта на насрещно движещия се с мотоциклет Хонда с рег. № * **** * водач А. Г. Г. и средна телесна повреда на пътника М. В. И., поради което и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 15 НК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, б. "в" и б. "б", предл. 2., вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК - Присъда № 1 от 19.02.2024г. на ВКС по к.н.д. № 471/2023г.

            Видно от констативния протокол, ищецът е бил участник в инцидента и е пострадал. При извършване на маневра „завиване в наляво“ от страна на л.а. марка „Фолксваген“ е последвало ПТП с насрещнодвижещ се мотоциклет.

            Според справка от сайта на ГФ, извършена служебно, към датата на ПТП мотоциклетът е нямал застраховка ГО.

            ГО на втория участник в инцидента е била покрита от „Бул инс“ АД.

            Г-жа Т. се е отказала от наследството на сина си, като вписването в особената книга е от 02.04.2025г. (л. 180).

 

            Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. В. И. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е брат на ищеца). От показанията му се установява, че г-н М. И. претърпял инцидент - катастрофа с мотор и кола. Било през 2015г. през м. април, някъде около Великден. Видял го веднага след катастрофата, бил закаран във ВМА. Не бил в съзнание, имал много наранявания и пръстът на едната му ръка бил откъснат. Не успял да говори с него. Едва след 48 часа разговаряли. В болницата брат му бил около 2 месеца. При изписването бил видимо добре, но все пак бил със счупена челюст на две места, с шина, която обездвижваше челюстта, със счупен лакът, който бил обездвижен, откъснат малък пръст на дясната ръка, който бил с някаква тел и той обездвижен, натъртени ребра и сериозни охлузвания. Пръстът му го зашили на активната дясна ръка, но колкото да има пръст, иначе бил неизползваем. Тогава живеели заедно с родителите си и на брат му му трябвала помощ. Не можел да лежи да спи, да се къпе. Като се къпел го слагали на един стол и като цяло се грижели за него. Нормално не можел да се храни. Хранел се със сламка, защото челюстта му била обездвижена и приемал само течни храни. Готвели му, поднасяли му храна и го обгрижвали 3-4 месеца. В момента бил добре. Когато се променя времето от лято към зима например лакътят го болял. Челюстта му, видимо била леко настрани, така зараснала. Самата му физиономия леко се изкривила, но като цяло бил добре.

            Депозирани са заключения на СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 01.04.2025г., се установява, че:

            I. СМЕ: Вследствие на настъпилото ПТП, ищецът претърпял следните увреждания:

            - фрактура на десния кондиларен израстък на долната челюст;

            - фрактура-луксация на десния антебрахиум;

            - открита фрактура на главата на метакарпалната кост и проксимална фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка;

            - открита разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица;

            - контузия на главата; мозъчно сътресение;

            Описаните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройства на здравето неопасно за живота.

            Продължителността на болката е била през първите 3-4 месеца, като по-интензивни са били първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката. Спрямо травматичните увреди посочени в медицинската документация възстановителният период е бил около 4 месеца, но ще създават проблеми и за в бъдеще. Под местна анестезия е извършена репозиция, фиксация и шиниране с лигатурна тел на двете челюсти.

            Травмата на челюстта е довела до сериозни функционално механични нарушения при всяко движение на долната челюст (при дъвчене и говорене), като периодът е траел около 2 месеца.

            Периодът на възстановяване може да варира с продължителност от 3 до 6 месеца, като не е възможно пълното възстановяване на здравословното състояние. Подобен род травми са съпътствани в бъдеще с хронични, оплаквания на засегнатите участъци (предразположение към образуване на остеофити). Последващите усложнения могат да бъдат провокирани и от промяна в температурата на околната среда.

            Травмата на лакътната става определено затруднява функцията на крайника. В зависимост от направената операция и вида на лечение, движенията се ограничават за 3-4 месеца, като в бъдеще също е възможно да има ограничения и болки.

            Описът в т. 4.9 от писмените доказателства отговаря на приложените фактури с направени медицински разноски за 615,03 лева. Г-н И. е пътувал без предпазна каска.

            Установените травматични увреждания по главата след направените огледи и консултации са в причинно-следствена връзка с липсата на предпазна каска при възникналото ПТП на 11.04.2015г.

            В случай на използване на предпазна каска, не биха настъпили увреждания в такава степен и интензитет, като фрактура на мандибулата, контузия на главата и мозъчно сътресение.

            Не е осъществен контакт с пострадалия, поради което в.л. не моло да вземе становище за състоянието му към момента на изготвяне на експертизата, а такава задача е била поставена – въпрос 11.

            II. СТЕ:  Л.а. се е движел по бул. „Ген. Асен Николов“, в посока от бул. „Царица Йоана“, към бул. „Сливница“, като в района на кръстовището с ул. „Г. Д.“ на около 9 метра преди мястото на удара, е предприел завой наляво.

            Ударът е настъпил в лентата за движение на мотоциклета. Автомобилът, с предната си лява част, е бил навлязъл в лентата на мотоциклета на 0,80-0,90м. в ляво спрямо първоначалната си посока.

            Скоростта на л.а. е била 24,37 км/ч., а на мотоциклета – 198,31 км/ч. Водачите и на двете МРС са могли да се възприемат своевременно. Причината за инцидента е скоростта на втория водач (този на мотоциклета).

            от правна страна:

            Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: 1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;

                пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл. 288, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ – отм.).

            Вината за произшествието е изключително на г-н Г., който е управлявал мотоциклета по обяд (т.е. налице е нормалното за града движение на МПС) с изключително неподходяща за това скорост (арг. от чл. 21 от ЗДП).

            Вторият водач не е бил длъжен да предполага подобно безразсъдно поведение.

            Относно възражението за давност от страна на третите лица-помагачи, то е недопустимо, ако е насочено в полза на ответника, като решаващият орган споделя съответното от становищата, изложени в Разпореждане от 27.01.2025г. на ВКС за образуване на т.д. № 1/2025г., ОСГТК.

            1. неимуществени вреди:

            Размерът ще бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД.

            Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

                Съобразни са указанията, дадени в Р.  № 63 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013 по описа за 2018г.:

            - тежка политравма, довела до болки и страдания за период от около 4 месеца, като болките са били по-съществени през първите 2-3 седмици (7 000 лева за първите седмици +  12 000 лева) за остатъка от периода, или общо (19 000 лева);

            - дискомфорт, тъй като ищецът не е могъл да се обслужва по време на възстановителния период и е завидел от роднините си -  12 000 лева;

            - увреденият пръст – 25 000 лева – това действително е активната ръка на г-н И., но дисфункцията засяга нейната годност минимално);

            - остатъчните проблеми – 3 000 лева;

            - увредите по челюстта – 25 000 лева.

            Относно последното тире е налице съпричиняване. Съдебната практика приема, че при направено възражение за съпричиняване в резултат на непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде изследвано дали непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с телесните увреждания, т.е. дали травматичните увреждания биха били предотвратени, ако пострадалият беше поставил предпазния колан. По същия начин е разрешен въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадал, който се е возил на мотоциклет без предпазна каска - решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая, както бе посочено, ако бе използвана каска, травмата би била много по-лека. Нарушението е на нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДП.

            Отделно от това, от страна на ответника (л. 70, въпрос № 4) е поставен изричен въпрос за състоянието на пострадалия към момента на извършване на експертното изследване (т.е. личен преглед, който не е бил осъществен, което предполага и приложение на чл. 161 от ГПК).

            Съотношението между вините може да се изрази в процент (Р. 1931-57-ІV) или да се спадне глобално определена сума от обезщетението (Р. 1917-57-ІV; също Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

            Така, от последната сума следва да се приспаднат 10 000 лева.

            Общо 74 000 лева.

            Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. № 2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров).

            Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).

            Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент,  обезценяването на националната вулата е 49 % (https://www.nsi.bg/statistical-data/114/372).

                Така, обезщетението би могло да се определи към настоящия момент по реда на чл. 162 от ГПК на 36 260 лева, след корекцията с 49 %. За горницата искът е неоснователен.

            Относно второто основание за съпричиняване – съгласие за пътуване с неправоспособен водач, не са ангажирани каквито и да са доказателства от страна на ответника (и това се отнася и за двете обстоятелства – неправоспособността и знанието на ищеца за това).

            2. имуществени вреди:

            Според в.л., представените по делото разходооправдателни документи, съответстват на необходимото за лечението, съобразно констатираните травми.

            Сумата възлиза на 615,03 лева, но и за нея следва да се приложи редукция (с оглед съпричиняването) – чл. 162 от ГПК. Решаващият орган приема 550 лева.

            по разноските:

            1. на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 3 594,80 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

            На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете – 906,62 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).        

            По компенсация ответникът дължи - 2 688,18 лева (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС – такава е допустима и в хипотеза на чл. 38 от ЗА, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011 г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

            2. на основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи сумата от 1 720,36 лева, (219,96 лева – за вещи лица + 1 450,40 лева + 50 лева /такси), държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от исковете.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, Г. ФОНД (ССЕВ), да заплати на М.В.И., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. ******, чрез адв. Я.Д. – САК, следното:

- сумата от 36 260 (тридесет и шест хиляди двеста и шестдесет) лева, обезщетение за неимуществени вреди – ПТП от 11.04.2015г. (щета № 20210039/03.02.2020г.), ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г. до окончателното щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; и

- сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, имуществени вреди, представляващи разходи за лечението (потребителска такса, включваща консумативи и болничен престой; заплатени медикаменти и лабораторни изследвания; и заплатени дентални услуги), ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021г. до окончателното щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 615,03 (шестстотин и петнадесет лева и три стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, Г. ФОНД (ССЕВ), да заплати на адв. Я.Д. – САК, сумата от 2 688,18 (две хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) лева, адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Г. ФОНД (ССЕВ), да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 720,36 (хиляда седемстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

 

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника - Г.А.А., ЕГН **********,***, и Р.П. Т., ЕГН **********,***.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: