Решение по дело №2889/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 132
Дата: 2 февруари 2022 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100502889
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502889 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК. С решение № 60197 от
23.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 636/2021 г. на ВКС - IІІ ГО - е отменено решение №
1390 от 11.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 2290 по описа за 2020 г. на Окръжен съд -
Варна, втори състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от
извършване на нови съдопроизводствени действия.
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД - Варна против решение № 141 от 25.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1483 по описа за 2019 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Ц. ИЛ. В. не дължи на
въззивното дружество сумата 10 762,74 лева, представляваща стойност на електроенергия по
фактура № ********** от 07.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от
07.07.2015 г. до 25.07.2019 г. за обект на потребление, находящ се в град *****, на
основание член 124, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането
1
на ответника – въззивник, а именно член 55 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от
ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като към датата на
извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019 г.; безспорно между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на
електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си
по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост
на ищеца; съгласно разпоредбата на член 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ,
находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на независим
свидетел; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез
който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ;
изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в
тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по
тарифа 1.8.3. в размер на 64 242 кВтч. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил
събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице,
съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради
което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв.
Също така счита за неправилен извода на съда, че липсват доказателства по делото, че
дружеството е изпълнило задължението си по член 33, алинея 1, точка 1 от ПИКЕЕ за
съставяне на досие на измервателната система, тъй като съгласно текста на цитираната
разпоредба дружеството няма такова задължение при електромери, измерващи енергия на
обекти, присъединени към мрежи ниско напрежение, какъвто е процесният случай. Отново
за неправилен намира и извода на съда, че абонатът е бил лишен от възможността да
упражнява контрол върху показанията на невизуализирания регистър на СТИ, като сочи, че
в случая е налице неизпълнение на задълженията на абоната да не извършва действия, които
водят до неотчитане на потребяваната електроенергия и доколкото задължението му изисква
бездействие, отговорността му е налице при доказано действие. В заключение сочи, че
електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията. В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя, без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание член 200, алинея 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до
обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото
доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Въззиваемият
намира, че правилно съдът е приел, че не се е установило по делото дали данните от
невизуализирания регистър на СТИ са отчетени преди или след монтирането му на
процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че недоказан по делото е останал и моментът, от
който електромерът е започнал да отчита енергия в трета тарифа, поради което и не може да
се направи заключение дали електрическата енергия е действително потребена. Моли
2
атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата твърди, че е потребител на електроенергия по партида с абонатен №
********** и клиентски № ********** в недвижим имот, находящ се в град Дългопол.
Излага, че чрез получено уведомление от ответника, към което била приложена процесната
фактура е узнала, че от нея се претендира исковата сума, начислена по фактура №
********** от 07.10.2019 г. Твърди, че СТИ не е манипулирано от нея, че тя няма достъп до
него и начислената електроенергия за минал период не е потребявана. Оспорва всички
документи, въз основа на които е начислена процесната енергия, както оспорва и
правилността на приложената методика за начисление на процесната сума, а именно член 55
от ПИКЕЕ.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който сочи, че периодът на начисление е определен в посочения размер, като е съобразена
разпоредбата на член 55 от ПИКЕЕ, като началният момент е този на датата на монтажа на
СТИ. Счита, че възражението на ищцата, че не е бил уведомена за извършваната проверка в
съответствие с разпоредбите на член 49, алинея 4 от ПИКЕЕ е неоснователно. Сочи, че не е
необходимо да се установява, че именно абонатът е извършил намеса в работата на СТИ.
Посочено е, че при извършената проверка е констатирана начислена електроенергия в
регистър 1.8.3. в размер на 64 242 кВтч. Твърди се, че корекцията е извършена на основание
член 55 от ПИКЕЕ, като ищецът на основание член 200, алинея 1, предложение първо от
ЗЗД дължи плащане на получената стока.
Между страните по делото не се спори, че ищцата е потребител на електроенергия за
посочения недвижим имот.
От съдържанието на приетия по делото протокол № 1003605 от 06.06.2015 г. за
монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 1115 0315 0074 8722
с посочени нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола
не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
От представения по делото заверен препис от КП от 25.07.2019 г., съставен от
служители на „ЕРП Север“ АД в присъствието на служители на дружеството и един
свидетел, се установява, че са налични показания в регистър 1.8.3. – 64 242 кВтч.
В БИМ - Регионален отдел на ГД "МИУ" - Варна е извършена метрологична
експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение съгласно КП № 1900 от
25.09.2019 г., че след софтуерно прочитане на паметта е установена външна намеса в
3
тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., която не е
визуализирана на дисплея.
Въз основа на това по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура от 07.10.2020 г. за сумата от 10 762,74 лева.
От заключението на вещото лице по проведената пред първата инстанция съдебно-
техническа експертиза, се установява, че към момента на проверката процесният електромер
е бил в срок на метрологична годност. Вещото лице е направило заключение, че процесното
СТИ е било монтирано ново на обекта на потребление, тъй като в протокола за монтажа му е
отразено, че нощна и дневна тарифи са с нулеви показания. Електроенергията, натрупана в
регистър 1.8.3., е преминала през електромера и не е визуализирана на екрана му поради
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в
тарифната му схема.
С оглед дадените указания от ВКС в отменителното решение при настоящото
разглеждане на делото е назначена СТЕ с вещо лице – софтуерен специалист. От
заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за да се появят показания в тарифен регистър 1.8.3. е било
необходимо да бъдат променени данните в паметта за параметризация, касаещи тарифната
схема, като това може да бъде осъществено с помощта на софтуер през оптичния порт или
чрез програмиране на процесорната памет; тъй като е констатирано отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок, то се приема от вещото лице, че не е
осъществяван физически достъп до паметта, а намесата в тарифната схема на електромера е
станала през инфрачервения порт посредством софтуер и изградена връзка в вътрешния
софтуер, след което е включена нормално неизползваната тарифа 3 да натрупва потребената
в процесния обект електроенергия за определени времеви интервали от денонощието в
невизуализирания тарифен регистър 1.8.3. Промяната в тарифната схема е свързана със
задаване на няколко параметра /по кой часови график да се измерва потреблението през
отделните дни на седмицата, кои тарифи и в кои часове следва включвани в съответните
часови графици/, поради което и счита, че тези настройки не могат да възникнат случайно, а
са в резултат на целенасочена човешка намеса. При прегледа на отделните функции на
използваният от ответника софтуер за прочитане на регистрите на електромери от този тип,
вещото лице не е установило този софтуер да предоставя възможност за промяна или
задаване на тарифен план, както и за промяна съдържанието на тарифните регистри.
Причината за натрупване на потребена електроенергия в тарифа 3 е задаването на тези
параметри на тарифната схема. Процесният електромер е монтиран на обекта на
потребление в годината, в която е била извършена оценка за съответствие с нулеви
показания по тарифи 1 и 2, няма данни да е бил монтиран на друг обект преди това, поради
което и при редовно потребление не би могло да се натрупат показания само в тарифа 3, а
останалите две да останат нулеви. Също така вещото лице добавя, че не е възможно СТИ, на
което е извършена оценка за съответствие, да бъде пуснато на пазара с показания в
4
неизведен за отчет тарифен регистър, различни от нулеви. Общото натрупано количество
електроенергия за времето от монтажа на електромера до извършената проверка може да
бъде доставено.
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. В тази връзка с оглед
твърденията твърденията на ответното дружество същото следва да установи, че в резултат
на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирало сметката на ищеца.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените Правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред
данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество
електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
5
Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда
имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител
имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на доставчика, представляващо
продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ. Нормата на член 55 от ПИКЕЕ
предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
член 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Данните по делото
установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на партидата,
но в присъствието на свидетел. Съставеният протокол от формална страна отговаря на
нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила. Смисълът на
подписването на КП от свидетел е лицето да възприеме извършените пред него действия от
служителите на дружеството и това си действие да удостовери, че това е вярно с поставяне
на подпис в протокола. Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че
проверката и КП са изпълнени съобразно нормативните изисквания, поради което и
протоколът може валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител.
Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща
констатациите в КП.
Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 06.07.2015 г., като в КП за
монтажа е записано, че е монтирано СТИ с нулеви показания във видимите на дисплея
регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед заключението на
вещите лица, че уредът е монтиран след извършена оценка за съответствие и е бил с нулеви
показания по основните видими на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/, следва
извод, че СТИ е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил включван към електрическата
мрежа, тоест технически не е възможно показанията в регистър 1.8.3. да са различни от
нулеви към датата на първоначалния монтаж. Безспорно е установено от ответника, който
носи доказателствената тежест за това, че чрез използване на софтуер и свързване през
инфрачервения порт е променена тарифната схема на процесния електромер, като вместо да
разпределя потребената енергия в двете тарифи /дневна и нощна/ е зададено част от
електроенергията да се натрупва в тарифа 3, чиито показания не се визуализират на дисплея.
По този начин при ежемесечния отчет на СТИ се отчита само част от преминалата през СТИ
електроенергия. Наличието на показания в тази тарифа според вещото лице не би могло да
се дължи на техническа грешка, нито на манипулиране от страна на ответното дружество,
6
доколкото беше установено, че същото не разполага със софтуер, която му позволява да
прави това. При това положение натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3.
към датата на проверката се явява потребено от абоната, отчетено в невизуализиран
регистър, но незаплатено от ищеца.
Още в исковата молба ищцата е направила възражение за давност. Същото се явява
неоснователно, тъй като съгласно член 111, буква „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодични плащания. Вземането, което
„Електроразпределение Север“ АД претендира по реда на ПИКЕЕ, обаче не е периодично
плащане. Понятието "периодични плащания" по смисъла на цитираната норма се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви - тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
на ВКС. В случая не е налице нито едно от условията, за да бъде квалифицирано вземането
по корекция, извършена по ПИКЕЕ, като периодично плащане.
Изложеното води до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на исковата сума се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което искът да се отхвърли.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззивното дружество искане и съобразно разпоредбата
на член 78, алинея 3 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъден да му заплати направените
в хода на производството пред всички инстанции съдебно-деловодни разноски, които
съобразно представените списъци по член 80 от ГПК и доказателства за заплащане са в
размер на 9 170,50 лева. Съдът, обсъждайки направените от въззиваемата възражения пред
всяка инстанция, основани на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същите за
основателно – заплатените от дружеството адвокатски хонорари от по 2 040 лева с ДДС за
всяка една инстанция е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско
възнаграждение за една инстанция в случая е 852,88 лева. При това положение съдът
намира, че тази сума лева за всяка инстанция съответства, както на фактическата и правна
сложност на делото, така и на нормативната уредба. Върху така определеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде предвиден и данък добавена стойност, който се равнява на
170,45 лева или за всяка инстанция сумата от 1 023,45 лева.
Общо дължимата от въззиваемата на „ЕРП Север“ АД сума за сторени от него разноски
7
е 5 104,50 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 141 от 25.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 1483 по описа за
2019 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. ИЛ. В. ЕГН ********** от град Дългопол – ***** иск с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че Ц. ИЛ. В. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна – бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна тауърс – Е, сумата от 10 762,74 /десет хиляди седемстотин шестдесет и два
0,74/ лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019 г. за
обект, находящ се в град Дългопол – *******, за която сума е издадена фактура №
********** от 07.10.2019 г.
ОСЪЖДА Ц. ИЛ. В. ЕГН ********** от град Дългопол – ***** да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс – Е сумата от 5 104,30 /пет
хиляди сто и четири 0,50/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8