РЕШЕНИЕ
Номер 478 04.04.2016 г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 23.02.2016 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
E. А.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 650 по
описа за 2015 година
намери за установено
следното:
Субективно пасивно
съединени искове с правно основание чл. 109
ЗС.
Ищецът – Н.
А. Ш. ЕГН ********** ***, представлявана от адв. З. Н. твърди, че на
основание възмездна сделка покупко – продажба, за която е съставен НА № 37, том ІІІ, рег. №
ІІ-2485 на Нотариус при ПРС е легитимиран
собственик
на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.512.535.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени
със Заповед РДП – 18 – 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с административен адрес на имота: ****,
който самостоятелен обект се намира в сграда № ***, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.512.535 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива: 1, площ 116 кв.м.,
ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата: на същия етаж – няма,
под обект – обект с идентификатор 56784.512.535.1.1, над обекта – обект с
идентификатор 56784.512.535.1.3. Ищецът сочи, че сградата,
в която е разположен посочения недвижим имот, е построена в ПИ с идентификатор
56784.512.535 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, който ПИ
е собственост на първите двама ответници, а третия е техен син и живее с
родителите си на първия етаж от жилищната сграда. Твърди, че ответниците
препятстват достъпа й до жилищната сграда с мотива, че дворното място е тяхна
собственост и отказват да й предоставят ключове от входните врати за двора и за
жилищната сграда. Ищцата заявява, че опитите й да бъде допусната в собствения й
имот, както и да получи ключ за двора и входната врата на жилищната сграда се
оказали без успех, въпреки потърсеното съдействие от МВР. Затова и настоява
съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят
неоснователните си действия, които препятстват ищцата да упражнява правото си
на собственост върху процесния имот и осуетяват достъпа й до него през дворното
място и стълбищната клетка на жилищната сграда, в която се намира същия, както
и да бъдат осъдени ответниците да й предадат ключ от вратата на двора и от
входната врата на съсобствената стълбищна клетка. Претендира разноски.
Ответникът – Д.В.К.
ЕГН
********** *** оспорва иска като твърди, че никога не е
препятствал достъпа на ищцата до собствения й имот, както и че същия е
недовършен и негоден за ползване.
Ответинкът
– Е.Г.Т. ЕГН ********** с адрес *** не ангажира конкретно становище по спора.
Отевтинъкт
– Г.Д.Т. ЕГН ********** *** оспорва иска, като твърди, че не е пасивно
материално правно легитимиран, тъй като не е съсобственик в етажната
собственост. Възразява, че ищцата не е ползвала никога придобития от нея
недвижим имот, както и че задължение на праводателя й е да й осигури достъп.
Най – сетне счита, че жилището е недовършено и не може реално да се ползва по
предназначение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Няма спор, а последното се установява и от приложения
НА № 37, том III,
рег. № II-2485,
н.д. № 492 от 2000г., че ищцата, по силата възмездна разпоредителна сделка от
27.06.2000г. е легитимиран собственик на целия втори жилищен етаж със застроена
площ от 116 кв.м. от триетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място
с площ от 416 кв.м., застроено и незастроено пространство, находящо се в ***
при граници на етажа: отдолу – първи етаж на Д. *** Т., отгоре – трети етаж на
М. Д. К. и граници на дворното място: ***, съставляващо по регулационния план
на **** със съответните идеални части от общите части на сградата. Коментираният
недвижим имот, съгласно актуални
кадастрални записвания представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.512.535.1.2 и предназначение жилище, апартамент, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.512.535, съгласно
представената схема № *** от 23.07.2012г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър ***.
Видно
от договор за покупко – продажба от 14.03.1962г., обективиран в НА № 194, том II,
н.д. № 814 от 1962 г. на Нотариус при ПРС, Д.В.Т. е придобил права върху 370/970 ид.ч. от
празно дворно място, цялото застроено и незастроено от 970 кв.м., находящо се в
****, при граници: от две страни улици, К. З. Б. и наследници на Т.К. Т.. Идентичността
на дворното място, в което е построена сградата, втория етаж, от която е
притежание на ищцата и това, по отношение на което Т. К.Т. е придобил права се
установява от приложената скица на поземлен имот № *** от 26.04.2013г. на
служба по геодезия, картография и кадастър ***, а идентичността на придобилия
права и ответника Д.В.К. се установява от приложеното удостоверение за
идентичност изх. № ГР-418 от 24.09.2015г. на ****. Всъщност коментираното до
тук е без особено практическо значение за повдигнатия спор, тъй като пасивно
легитимиран по иска с правно основание чл. 109 ЗС е всяко лице което извършва,
или подържа неоснователно действие към останалите съсобственици или собственици,
като без значение е реално притежаваните права от спорния имот - Решение № 147
от 02.07.2012г. на ВКС, постановено по гр.д. № 947/2011г., I гр.отд.
ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл и възражението на
ответника Г.Т. за това, че не е пасивно легитимиран, тъй като не притежава
собственически права е неоснователно.
Спорът
по делото е концентриран досежно това създават ли ответниците пречки на ищцата
да упражнява своите права. Тук внимание заслужават приетите писмени
доказателства и конкретно направените от ищцата постъпки за учредяване на право
на преминаване през чужд имот, видно от приложеното писмо изх. № 38-08-00-186
от 24.10.2008г. на ***, изпратената нотариална покана до ответниците, с която
същите са известени, че в качеството им на съсобственици в етажна собственост
следва да й осигурят преминаването през
дворното място, както и да й бъде предоставен ключ от входната врата на двора и
външната врата на сградата и най – сетне приложените преписка 3619/2013г. на ОД
на МВР Пловдив и прокурорска преписка 8154/2002г. по описа на РП ***. Така видно
от данните съдържащи се в последните на 26.06.2012г. ответниците не са
допуснали ищцата да преминава през двора, за да влезе в жилището си, като
аргумент за това черпят от факта, че именно те са собственици на дворното
място, а тя притежава права единствено по отношение на втория жилищен етаж от
къщата, за което поведение страните са били предупредени с протоколи от полицейските
органи. С коментираната по-горе нотариална покана /л.13/ ищцата е поканила
ответниците да се явят в кантората на Нотариус Н. Д. и да й предоставят ключ от
входната врата на сградата и от входната врата на двора, за да може да достигне
до собствения си апартамент. Коментираната покана е връчена на ответниците, но
последните не са се отзовали на отправената, видно от съставените констативни
протоколи /л.14-15/.
Събраните
по делото гласни доказателства и конкретно показанията на разпитания свидетел А.
Ш., които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства, установяват, че още при
закупуването на имота, заедно с Ш. направили опит да влязат, на което Е.Т. им
се противопоставила като им заявила, че няма да влязат, тъй като земята е тяхна
и по „… нея няма да минават“. Свидетелят твърди, че няколкократно са посещавали
имота и са правили опит да влязат, но не са успявали, тъй като вратата на двора била заключена.
Сочи, че последно през 2012г. отново посетили имота, но срещнали съпротива от
ответниците, което ги мотивирало и да повикат полиция. Св. Ш. твърди, че той и
майка му са влизали само веднъж в имота през 2005г. или 2006г., когато Е.Т.
застанала на вратата, имало и куче, което джавкало, и всичко това ги мотивирало
да потърсят съдействие от полицията. Именно с помощта на органите на реда
твърди, че са влязли на етажа. Свидетелят сочи, че когато са ходили до имота са
стояли от външната страна на оградата на двора, както и че вратата на двора е с
резе, но има омотан и синджир, а отвътре излизала Е.Т., Д. или Г., които
отказвали да ги допуснат, тъй като не притежават права от двора. Уточнява, че
до втория етаж от къщата се стига по общо стълбище, като се преминава през обща
врата, която е заключена и за която ищцата не разполага с ключ.
Свидетелят
В.Г., чиито показания, съдът кредитира като дадени от лице без родство със
страните и същевременно преки и непосредствени, установява, че е посещавал
имота, заедно с ищцата с цел оглед и евентуалното му закупуване, но сочи, че възрастен
господин на име Д. им казал, че няма да ги пусне вътре, тъй като земята е
негова. Твърди, че ги спрял на входната врата на двора, отнесъл се грубо с тях,
както и че жена му „допълвала отзад“. След като го попитал „какъв се явява“,
св. Г. му казал, че има намерение да закупи втория етаж, на което Д. му
отговорил „…каквото искаш прави, но земята е моя…“.
От
коментираните до тук свидетелски показания и приети писмени доказателства,
съдът приема за установен факта на създадени и подържани от ответниците неоснователни
пречки за нормалното упражняване на притежаваните от ищцата собственически
права. С поведението си последните препятстват достъпа й до собствения имот,
като не я допускат да преминава през дворното място, в което е разположена
сградата, етаж от която е собственост на Ш.. Последното и наличното притежание
на отделни етажи в собственост на различни лица, с приложението на чл. 38,
ал.1 ЗС, налага да се приеме, че
дворното място е обща част, която служи за общо ползване. В този смисъл и
неоснователен е отказът на ответниците да допуснат ищцата да преминава през
дворното място, както и да й представят свободен достъп до стълбищната клетка,
през която се осъществява преминаването за собствения й втори жилищен етаж.
Следва да се има предвид и, че стълбищната клетка, която осигурява
преминаването на етажните собственици в сградата е също обща част по смисъла на
чл. 38, ал.1 ЗС и е в режим на задължителна съсобственост, тъй като е
принадлежност към отделните обекти в същата. Предназначението, както на
дворното място, в което е налична вертикална етажна собственост, така и на
стълбището в същата, е да се осигури пълноценното ползване на отделните обекти
и затова всеки от собствениците има права на гарантиран и непосредствен достъп
до тях. Именно този достъп за ищцата е ограничен, вследствие на неоснователните
действия на ответниците. Коментираното несъответно поведение следва да бъде преустановено,
посредством удовлетворяване на заявената негаторна претенция.
За
яснота ще се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. М. К., тъй като
същата е в пряка родствена връзка с ответниците и показанията й, ценени с
приложението на чл. 172 ГПК, съдът приема за очевидно заинтерисовани. Същите не
са и преки и непосредствени, а изолирани, предвид данните, че същата има
впечатления за период от около 4 години назад, както и че свидетелката работи
на смени и най – сетне са в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. и писмени такива.
Отделно
и във връзка с възраженията, подържани от ответниците за това, че собствения на
ищцата имот не е довършен и в този смисъл негоден за ползване ще се посочи, че
съгласно чл. 181, ал.2 ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, предмет
на прехвърлителна сделка може да бъде както цялата сграда, така и отделни части
от нея. Няма спор, че сградата, в която права притежава ищцата е завършена в
груб вид, както и че същата е придобила валидно права по отношение на обект от
етажната собственост, а дали същия е довършен или не е въпрос без значение за
повдигнатия спор. Нормалното упражняване на правото на собственост и по
отношение на процесния обект е от значение и за неговото довършване и
привеждането му във вид годен за ползване.
Последно казаното и при констатирано нарушение на притежаваните
собственически права, налага на заинтерисования собственик да се гарантират
същите с приложението на предвидената за това защита, съгласно чл. 109 ЗС.
При
този изход на спора на ищеца се дължат разноски, които съгласно
приложения списък на разноски са в размер на 2194.32 лв.
Към посочената сума следва да се прибави и сумата от 608.63 лв., представляващи внесена държавна такса по
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.В.К.
ЕГН **********,*** Г.Т. ЕГН ********** и Г.Д.Т. ЕГН ********** *** да
преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на Н. А. Ш.
ЕГН ********** с адрес *** през дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор
56784.512.535, с административен адрес *** и стълбищната клетка на жилищна
сграда № ***, разположена в същия поземлен имот, до собствения й недвижими имот
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.512.535.1.2, който самостоятелен
обект се намира в сграда № ***, разположена в ПИ с идентификатор 56784.512.535,
както и да й предоставят ключ от вратата на дворното място и от вратата
осигуряваща достъп до съсобствената стълбищна клетка на сградата.
ОСЪЖДА Д.В.К.
ЕГН **********,*** Г.Т. ЕГН ********** и Г.Д.Т. ЕГН ********** *** да заплатят общо на Н. А. Ш. ЕГН ********** с
адрес *** сумата
от 2802.95 лв., представляваща
направени по делото разноски по заплащане на държавни такси и възнаграждение за
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: