Решение по дело №3131/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2561
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20221110203131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2561
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110203131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. СТ. Ц., ЕГН:********** срещу
Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-000189 от 31.01.2022г. издадено
от начални група в СДВР- ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200/ двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят не познава собственика на
процесното МПС и че няма как в случая да е налице умишлено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. П., който моли за отмяна на наказателното
постановление, като счита същото за незаконосъобразно. Алтернативно
излага доводи, че нарушението е маловажно. Подчертава, че жалбоподателят
е изпълнявал задълженията си по трудов договор.
Въззиваемата страна началник група СДВР- ОПП редовно призован, не
изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ц. СТ. Ц. към 26.09.2021г. работел като шофьор в
представляваното от св. Л. Н. С. дружество „Р. Т. 91“ ООД. Във връзка с
изпълняване на служебните му задължения С. предоставил на жалбоподателя
товарен автомобил „М.“ с рег. №.......... който закупил от лицето Б.В. В., но не
пререгистрирал в законоустановения едномесечен срок, поради което към
26.09.2021 г. регистрацията на автомобила бил служебно прекратена.
На 26.09.2021 г. около 07:34 часа, в гр. С., по бул. „Ал. П.“ с посока на
движение от бул. „Н. П.“ към бул. „Ц.Б. III” жалбоподателят Ц. във връзка с
изпълнение на своите служебни задължения управлявал горепосочения
товарен автомобил, с който разнасял хляб. Същият бил спрян за проверка от
свидетеля В.С. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР. В хода
на проверката свидетелят установил, че управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация и във връзка с
това обстоятелство в присъствието на един свидетел на установяване на
нарушението съставил на жалбоподателя АУАН №443136 от 26.09.2021г.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който получил
екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
Материалите по административно наказателната преписка ведно със
съставения АУАН били изпратени в 06 РУ-СДВР с мнение, че са налице
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от
30.11.2021г. младши прокурор в СРС отказал да образува досъдебно
производство с мотиви, че не е налице субективния елемент от състава на
твърдяното престъпление. Материалите били изпратени към ОПП-СДВР за
преценка за наличието на нарушение по ЗДвП.
Въз основа на така получените материали било издадено процесното
наказателно постановление /НП/ № 22-4332-000189 от 31.01.2022 г. издадено
от Началник група в СДВР- ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200/ двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите С. и С., от събраните по делото писмени доказателствени
материали, приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК – постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство от 30.11.2021г., АУАН,
справка картон на водача, заповед №8121К-13/25.10.2019г.; заповед №8121з-
2
1632/02.12.2021г.
СЪДЪТ се довери на показанията на свидетеля С., който макар и не
подробни, се подкрепят от писмените доказателства. Свидетелят С.
непосредствено е възприел извършеното от жалбоподателя нарушение,
неговото установяване и извършването на проверката. Съдът кредитира с
доверие и показанията а св. С.. Настоящата съдебна инстанция намира
показанията на свидетелите за логични, последователни и убедителни.
Същите се допълват и не се изключват взаимно. Освен това се явяват
подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал.
Доказателствата са безпротиворечиви и изясняват всички факти от значение
по делото, с оглед на което съдебният състав кредитира доказателствената
съвкупност изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Ц. СТ. Ц. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП .
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на
26.09.2021 г., около 07. 34 часа, а именно в момента на управление от страна
на жалбоподателя на процесния автомобил, последният е бил с прекратена
регистрация, доколкото на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП е била служебно
прекратена регистрацията му. С оглед на това, жалбоподателят е осъществил
3
от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение,
тъй като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване,
което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно нормата на чл. 143, ал.
15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система,
служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия
случай е установено, че собственикът на автомобила – Любомир Недков
Спасов, не е регистрирал автомобила си след придобиването му от лицето
Боян Владимиров в законоустановения за това срок.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят обаче не е
осъществил от субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното
административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на
вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не е осъществено умишлено,
доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че жалбоподателя не е
узнал до момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена
регистрация. За прекратяването на регистрацията не е знаел и собственика,
макар същият да е проявил небрежност и да е да е бил длъжен и да е могъл да
го предвиди. С оглед на изложеното, доколкото жалбоподателят не е
съзнавал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, то
не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и
административното нарушение не е извършено при тази форма на вина.
Предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на
административното нарушение, последното не би могло да се извърши и при
форма на вина самонадеяност (съзнавана непредпазливост).
Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в
хипотезата на небрежност. Нещо повече, в случая наказаното лице не е
собственик на процесния автомобил, който е имал и задължението да го
регистрира, а е негов фактически ползвател. Като обикновен служител
жалбоподателят не е имал обективна възможност да узнае на коя дата е
придобита собствеността на автомобила от собственика, дали последният е
изпълнил задължението си по ЗДвП да регистрира автомобила в двумесечен
срок от придобиването му, както и на коя дата последният е бил служебно
дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП в резултат на
неизпълнението на това задължение.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция
намира, че макар жалбоподателя да е осъществил състава на вмененото му
4
нарушение от обективна страна, то неговата административно наказателна
отговорност не би могла да бъде ангажирана, предвид обстоятелството, че
липсва субективния елемент от твърдяното нарушение. В тази връзка
подадената жалба се явява основателна, поради което обжалваното НП следва
да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-000189 от
31.01.2022г. издадено от Начални група в СДВР-ОПП, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200/ двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. СТ. Ц., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-000189 от 31.01.2022г. издадено от начални група в СДВР- ОПП, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200/ двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Посочва се, че
жалбоподателят не познава собственика на процесното МПС и че няма как в случая да е
налице умишлено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. П., който моли за отмяна на наказателното постановление, като счита
същото за незаконосъобразно. Алтернативно излага доводи, че нарушението е маловажно.
Подчертава, че жалбоподателят е изпълнявал задълженията си по трудов договор.
Въззиваемата страна началник група СДВР- ОПП редовно призован, не изпраща
представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ц. СТ. Ц. към 26.09.2021г. работел като шофьор в представляваното от св.
Л. Н. С. дружество „Р. Т. 91“ ООД. Във връзка с изпълняване на служебните му задължения
С. предоставил на жалбоподателя товарен автомобил „М.“ с рег. №..........., който закупил от
лицето Б. В. В., но не пререгистрирал в законоустановения едномесечен срок, поради което
към 26.09.2021 г. регистрацията на автомобила бил служебно прекратена.
На 26.09.2021 г. около 07:34 часа, в гр. С., по бул. „А. П.“ с посока на движение от бул. „Н.
П. към бул. „Ц.Б. III” жалбоподателят Ц. във връзка с изпълнение на своите служебни
задължения управлявал горепосочения товарен автомобил, с който разнасял хляб. Същият
бил спрян за проверка от свидетеля В. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП
СДВР. В хода на проверката свидетелят установил, че управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация и във връзка с това
обстоятелство в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението съставил
на жалбоподателя АУАН №443136 от 26.09.2021г. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпили възражения.
Материалите по административно наказателната преписка ведно със съставения АУАН били
изпратени в 06 РУ-СДВР с мнение, че са налице данни за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 НК. С постановление от 30.11.2021г. младши прокурор в СРС отказал да образува
досъдебно производство с мотиви, че не е налице субективния елемент от състава на
твърдяното престъпление. Материалите били изпратени към ОПП-СДВР за преценка за
наличието на нарушение по ЗДвП.
Въз основа на така получените материали било издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 22-4332-000189 от 31.01.2022 г. издадено от Началник група в СДВР-
ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200/ двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите С. и С., от събраните
по делото писмени доказателствени материали, приобщени по делото по реда на чл. 283
НПК – постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 30.11.2021г.,
АУАН, справка картон на водача, заповед №8121К-13/25.10.2019г.; заповед №8121з-
1632/02.12.2021г.
СЪДЪТ се довери на показанията на свидетеля Стойков, който макар и не подробни, се
1
подкрепят от писмените доказателства. Свидетелят С. непосредствено е възприел
извършеното от жалбоподателя нарушение, неговото установяване и извършването на
проверката. Съдът кредитира с доверие и показанията а св. Спасов. Настоящата съдебна
инстанция намира показанията на свидетелите за логични, последователни и убедителни.
Същите се допълват и не се изключват взаимно. Освен това се явяват подкрепени от
останалия събран по делото доказателствен материал. Доказателствата са безпротиворечиви
и изясняват всички факти от значение по делото, с оглед на което съдебният състав
кредитира доказателствената съвкупност изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок за обжалване и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на
жалбоподателя.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът счита, че жалбоподателят Ц. СТ. Ц. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установи, че на 26.09.2021 г., около 07. 34 часа, а именно в момента на
управление от страна на жалбоподателя на процесния автомобил, последният е бил с
прекратена регистрация, доколкото на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП е била служебно
прекратена регистрацията му. С оглед на това, жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС
по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай е установено, че
собственикът на автомобила – Л. Н.С., не е регистрирал автомобила си след придобиването
му от лицето Б.В. в законоустановения за това срок.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът счита, че жалбоподателят обаче не е осъществил от субективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение може
да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не
е осъществено умишлено, доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателя не е узнал до момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с
прекратена регистрация. За прекратяването на регистрацията не е знаел и собственика,
макар същият да е проявил небрежност и да е да е бил длъжен и да е могъл да го предвиди.
С оглед на изложеното, доколкото жалбоподателят не е съзнавал, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на
умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при тази форма на
вина. Предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на административното
2
нарушение, последното не би могло да се извърши и при форма на вина самонадеяност
(съзнавана непредпазливост).
Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в хипотезата на
небрежност. Нещо повече, в случая наказаното лице не е собственик на процесния
автомобил, който е имал и задължението да го регистрира, а е негов фактически ползвател.
Като обикновен служител жалбоподателят не е имал обективна възможност да узнае на коя
дата е придобита собствеността на автомобила от собственика, дали последният е изпълнил
задължението си по ЗДвП да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването
му, както и на коя дата последният е бил служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал.
15 ЗДвП в резултат на неизпълнението на това задължение.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че макар
жалбоподателя да е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна, то
неговата административно наказателна отговорност не би могла да бъде ангажирана,
предвид обстоятелството, че липсва субективния елемент от твърдяното нарушение. В тази
връзка подадената жалба се явява основателна, поради което обжалваното НП следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
3