Решение по дело №276/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба вх. № СДА-01-2176/21.11.2023 г., подадена от В. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0892-000255 от 30.10.2023 г. на началник сектор към ОДМВР – Габрово, сектор „Пътна Полиция” – Габрово, с искане за нейната отмяна. С атакуваната заповед на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е наложена на В. Р. за това, че на 29.10.2023 г. в [населено място] същият, управлявайки собствен лек автомобил, при извършена му проверка като водач е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, поради което му е даден талон за изследване, който той отказал да подпише и да получи.

Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, неоснователна, немотивирана, издадена при нарушения на материалния и процесуалния закон, за което излага своите съображения. Възразява срещу описаната в ЗППАМ фактическа обстановка. Не отрича собствеността си върху посоченото в акта МПС, но твърди, че не го е управлявал на посочените в заповедта дата, час и място. Тъй като не бил водач на превозното средство отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Автомобилът бил управляван от друго лице, което самò предложило да му бъде извършена такава проверка, но това било отказано от служителите на Пътна полиция.

Видно от разписка, съдържаща се в ЗППАМ, заповедта е връчена на адресата на 03.11.2023 г., а жалбата против нея е подадена чрез органа, издал оспорения акт, надлежно регистрирана в ОДМВР – Габрово с вх. № ********* от 13.11.2023 г. и изпратена до АдС – Габрово, ведно с образуваната административна преписка, вх. № СДА-01-2176 от 21.11.2023 година.

Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи на разглеждане по същество с оглед нейната основателност.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат И. В. от ГАК съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л. 25/, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваната заповед. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки, вх. № СДА-01-1843/ 08.08.2024 година.

Ответникът по делото – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово в качеството му на орган, издал процесната заповед, не се явява в открито съдебно заседание. За него се явява процесуален представител И. С. – главен юрисконсулт в същата дирекция, с пълномощно за процесуално представителство /л. 26/, която оспорва жалбата и отправя искане към съда да отхвърли същата като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки, вх. № СДА-01-1850/ 09.08.2024 г., развива доводи, въз основа на които намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, поради което моли за потвърждаването ѝ като такава.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и обсъди всички основания за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК, вкл. и непосочени от жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

С. Я., заемащ длъжността младши автоконтрольор в ОДМВР – Габрово, е съставил на В. Р. Р. АУАН /л. 8/, серия GA № 93857/ 29.10.2023 г., за извършени от него на същата дата административни нарушения, както следва: 1./ нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.1-во от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор, и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му; 2./ нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

Актът е съставен в присъствието на поименно посочени свидетели – И. Д. и Х. А., двамата от [населено място]. Прието е за установено, че на 29.10.2023 г., в 02:40 часа, в [населено място], площад Игото в посока [улица], В. Р. управлява собствения си лека автомобил, [Марка], модел Х5 3.0. Д, с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка на водача е била предоставена възможност за извършване такава за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с инв. номер ARPL-0235 в издишания въздух, но същият е отказал да се подложи на такова изследване. Н. водача е издаден талон за изследване с номер 070040 и 7 броя последователни стикери от номер 2 до номер 8, които той отказва да подпише и получи. При проверката В. Р. не представя СУМПС.

В АУАН е вписано, че посоченият като нарушител В. Р. няма възражения и отказва да получи съставения му акт. Актът е подписан от съставителя и посочените по-горе двама свидетели. Отказът на нарушителя да подпише акта и разписката за неговото връчване е удостоверен с подписа на един свидетел – И. П. от [населено място], който с подписа си е удостоверил и отказа на В. Р. да подпише издадения му от мл. автоконтрольор С. Я. талон за изследване с номер 070040 и 7 броя последователни стикери /л. 9/, като в талона изрично са записани също отказ за изследване с А. Д. 7510, отказ за изследване с доказателствен анализатор и отказ за медицинско/химическо изследване в лабораторни условия за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача.

При извършената проверка актосъставителят е иззел като доказателства свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер].

Н. 29.10.2023 г. актосъставителят мл. автоконтрольор С. Я. е издал Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0892-000254 от 29.10.2023 г. /л. 7/ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като в заповедта е отбелязано, че на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП със съставяне на посочения АУАН се отнемат СРМПС и регистрационните му табели. Адресатът на тази заповед отново отказва да я подпише и да я получи – обстоятелство, скрепено с подписа на един присъстващ на отказа свидетел – И. П. от [населено място].

В хода на образуваното административно производство мл. инспектор Х. А. е изготвил докладна записка от 29.10. 2023 г. /л. 10/ до началника на Районно управление – Габрово. Същата съдържа подробно описание на извършената проверка, в т.ч. лични данни за посочения като нарушител В. Р. и за неговите спътници, описание на техните действия, както и предприетите от контролните органи мерки, вкл. че е повикан втори автопатрул със служители от „Пътен контрол“ на ОДМВР за съдействие в създалата се ситуация. Докладната записка е предназначена за прилагане към съставения АУАН GA № 93857/ 29.10.2023 г. и за предоставяне на началника на сектор ПП към ОДМВР – Габрово.

Н. 30.10.2023 г. Н. С., заемащ длъжността началник сектор към ОДМВР – Габрово, сектор „Пътна Полиция” – Габрово, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0892-000255, препращаща към цитирания по-горе АУАН. В мотивите си издателят на ИАА изцяло се е позовал на констатациите, съдържащи се в акта. ЗППАМ е издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, като на В. Р. е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за това, че като водач на МПС отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП.

Съдът извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК и прави следите фактически и правни изводи, по които намира жалбата за неоснователна:

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото Заповед № 264з-894/ 06.04.2022 г. /л.11-12, съвп. с л.27-28/ на директора на ОД на МВР – Габрово, който в качеството си на ръководител на такава служба, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи /л. 29-30/, е оправомощил подлъжностно определени служители да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, сред които, съгласно т. 1.3., е и началник сектор „Пътна Полиция” – към ОДМВР – Габрово, каквато длъжност заема и издателят на обжалваната заповед. Поради това съдът намира, че същата е издадена в условията на делегирана компетентност от надлежно упълномощен служител, в обхвата на предоставените му правомощия.

С процесната заповед е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който в относимата хипотеза на конкретния случай откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Предпоставка за издаването на ЗППАМ е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява именно с АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ, поради което актът се явява и част от административната преписка по издаване на такава заповед.

За да се произнесе по изложените в жалбата оплаквания, съдът съобрази следното:

Съставеният АУАН № GA № 93857/ 29.10.2023 г. има доказателствена сила до доказване на противното съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.

Направените от жалбоподателя възражения срещу ЗППАМ се свеждат единствено до твърдението му, че не той, а друго лице е управлявало автомобила, поради което не следвало да му бъде извършвана проверка от контролните орган за наличие на алкохол в кръвта. Излага довода, че автомобилът е със затъмнени стъкла и патрулиращият екип не би могъл да види кой точно е водачът му.

За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът събра и прие заключения на вещи лица, както и писмени и гласни доказателства.

Жалбоподателят представя експертно заключение на електронен носител /USB устройство ADATA с флаш памет, находящо се в плик с н.49 от делото/, изготвено от С. П. И. – вещо лице в ОСВТ. Заключението е по частна съдебнотехническа експертиза, възложена от адв. И. В. във връзка с настоящото дело, по въпроси относно степента на затъмненост на стъклата по купето на процесния л.а. [Марка], модел Х5 и наличие на официален документ за извършеното затъмняване и тунинговане на стъклата. Съдът е счел, че това експертно заключение на вещото лице е по недопусната от съда експертиза. То има характера на частна експертиза, а не на съдебна такава, поради което не е прието като доказателство по делото и съдът няма да го разглежда и разисква в мотивите на настоящия съдебен акт. В писмената защита жалбоподателят отново се позовава на него, което съдът няма да вземе предвид по горните съображения. Освен това, частната експертиза е изготвена на 10.01.2024 г. и същата не е в състояние да установи дали изобщо към датата на нарушението, два месеца преди изготвянето й, стъклата са били затъмнени и ако са били - то в каква степен.

От страна на жалбоподателя се предоставя и втори запис на същия електронен носител – USB устройство ADATA с флаш памет, в който се съдържа видеоклип, записан от охранителна камера. Видно от служебна бележка от 19.01.2024 г. /л.47/ същият е предоставен със съгласието на охранителна фирма „Рич Тейбъл Груп“ ЕООД, като видеозаписът е направен на 29.10.2023 г. от камера на дружеството, поставена на входа на търговски обект на втори етаж на комплекс „Балкан“ – Габрово, [улица]. Същият е възпроизведен в открито съдебно заседание на 23.02.2024 г., на което присъстват процесуалните представители страните. Видеоклипът, възприет в проведеното о.с.з., е с продължителност 47 секунди, заснет е в тъмната част на денонощието, без данни за дата и час. В дясната част на екрана се вижда движещ се автомобил, който спира. Патрулиращ полицейски автомобил с включени светлини също пристига и спира непосредствено зад въпросния автомобил. Съдът е приложил USB-носителя и е приел видеозаписа като доказателство по делото /плик с н. 49/. Основният довод на жалбоподателя В. Р. е, че не той, а друго лице е управлявало автомобила, а това лице е К. Г. – факт, който не може да се установи от предоставения видеозапис.

В съставения АУАН GA № 93857/ 29.10.2023 г. като водач на МПС и нарушител актосъставителят мл. авт.к. С. Я. е посочил лицето В. Р., поради което същият е и адресат на две ЗППАМ, едната от които с № 23-0892-000255/ 30.10.2023 г. – предмет на оспорване в настоящото производство.

Това определя и спорния по делото въпрос – кой е водач на процесния автомобил, кое е лицето, на което следва да бъде извършена проверка от полицейските органи, респ. ако са налице законовите предпоставки това лице да бъде санкционирано по съответния ред със съставяне на АУАН и издаване на ЗППАМ.

С разпореждане [номер]/22.11.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи твърденията, изложени в жалбата му, вкл. че не той е управлявал процесното МПС на посочените в ЗППАМ дата, час и място.

Н. ответната страна е указана тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването ѝ, а именно, че на посочените в нея дата, час и място именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС и че при направена му проверка е отказал да се тества за наличие на алкохол в издишан въздух и да се яви в ЦСМП, както и да представи доказателства за собственост на автомобила. Последното не е спорно по делото и се установява от представена от ответника Справка от 30.10.2023 г. от електронна система на МВР /л.31/, според която В. Р. Р. е единствен собственик на процесното МПС.

По направени от ответната страна доказателствени искания по делото са допуснати като свидетели Х. С. А. – ст. полицай в ПП към РУ – Габрово и С. А. Я. – мл.автоконтрольор в ОДМВР – Габрово, актосъставител и издател на талона за изследване.

В своите обяснения пред съда в о.с.з. на 23.02.2024 г. [населено място] посочва, че в края на октомври 2023 г. автомобил БМВ Х5 бил спрян от служители на РУ – Габрово, а той бил извикан за съдействие да тества посочения от двамата полицейски служители водач за употреба на алкохол. Водачът отказал да направи тест за употреба на алкохол, заради което Янев му издал талон за изследване, съставил акт по ЗДвП и издал ЗППАМ /бел. съда – необжалваната/. Заявява, че посоченият като водач Р. отказал да подпише всички документи, като оспорил констатацията, че той е управлявал автомобила, без да заявява пред него кое лице е било водач. Само чул от далеч жена, която заявила, че тя е управлявала автомобила.

В същото заседание свидетелства и Х. А. – един от двамата служители в първия патрулиращ екип, като патрулната кола била управлявана от И. Д., а А. пътувал до него. Описва случилото се през въпросната вечер по следния начин: „…към 2,30 ч. след полунощ от [улица], а ние сме на [улица], влетява БМВ Х 5 с рег № [рег. номер] с голяма скорост, което наложи и проверката, и последвахме автомобила. Тръгнахме след него със служебната кола. Имаше и светлинен и звуков сигнал, пуснати от патрулния автомобил. При разминаване с автомобила на жалбоподателя, през предното му стъкло видяхме как В. Р. го управлява и, съответно, освен в предното стъкло и в страничните се виждаше неговия силует. Беше с бяла тениска. Следихме автомобила, с изключение на момента, в който той зави до хотел Балкан и спря на топлата връзка между двете части на стария и новия хотел. За няколко секунди го изгубихме от поглед, докато и ние наближим. Когато излизаме на същата улица и когато автомобилът се беше приготвил за спиране и работеше, в същия момент нашия автомобил спря зад него. Още от колата не беше излязъл никой. Отвори се задна лява врата и се затвори веднага, без някой да излиза оттам, след което се отвори предната врата на шофьорското място и от там излезе Р.. Ние си бяхме в служебния автомобил. Не сме давали разпореждане някой да слиза.“.

А. посочва пътниците, които са се намирали в колата: водач бил Р., който слязъл първи. След това от автомобила слезли и останалите пътници: зад Р. имало жена /посочва свидетелката К. Г./, която твърдяла, че тя е управлявала автомобила. Отпред в дясно се возел нейния баща – А. Г., а отзад в дясно – Н. Т.. По късно дошъл Й. Л., който не бил в колата към момента на проверката. Самоличността на лицата била установена по изискани от тях лични карти.

Поради ескалиране на емоциите, се наложило да повикат втори полицейски екип. Н. място дошли Д. И. и К. К. от ОДМВР – Габрово. Тъй като Р. бил във видимо нетрезво състояние и с мирис на алкохол, бил извикан трети екип – С. Я. и И. П. за извършване на проверка на Р. за употреба на алкохол.

А. изрично завява, че познава Р., но няма лична конфронтация с него.

Част от представената по делото административна преписка е докладна записка на Хр. А. /л. 10/ до началника на РУ – Габрово, в която описаната фактическа обстановка съвпада с дадените пред съда свидетелски показания от служителите на ОДМВР.

Съдът е уважил искането на жалбоподателя за допускане до разпит на К. А. Г., за която се твърди, че е управлявала автомобила, както и двама свидетели на проверката – А. К. Г. и Й. Л. Й.. В о.с.з. от 23.02.2024 г. те дават свидетелски показания относно случилото се въпросната вечер, когато е извършена полицейската проверка.

К. Г. заявява, че с Р. съжителстват заедно и имат общо дете. Вечерта били в клуб Манхатън и Р. употребил алкохол. След това решили да отидат в бар Текила. Твърди, че тя шофирала, като до нея седнал Й. Л., който слязъл от колата на пешеходната пътека срещу Консултативна поликлиника. Н. задната седалка, зад нея се возил Р., по средата Н. Т., а до него бил А. Г.. Н. излизане от кръговото кръстовище при поликлиниката се разминала с патрулен автомобил, който бил в движение. Тя продължила и спряла автомобила в тунела срещу сладкарницата. Полицаите дошли, но не веднага. Твърди още, че шофьорската врата не се отваряла отвътре, а можела само отвън. В. Р. слязъл да ѝ отваря шофьорската врата, но Г. слязла от дясната врата. Когато били извън колата, дошъл патрулът и тогава пуснал светлинен и звуков сигнал. Всички били извън автомобила. Полицаите поискали на Р. шофьорска книжка, но той отказал да им я даде. Г. казала, че тя управлявала автомобила и затова тя ще даде тест за алкохол, но ѝ било отказано, защото полицаите твърдели, че Р. е управлявал. Воден бил спор кой е управлявал автомобила.

Посочва още, че познава Х. А. от патрулния екип. О. Р. знаела, че с Р. имали преди години разправии, но не знаела по какъв повод.

Бащата на К. Г. - А. Г. също дава показания: след посещение в клуб Манахатън се отправили към бар Текила. В. Р. пил алкохол и затова К. карала автомобила. Посочва същото разположение на пътниците в автомобила като това, което дава К. Г.. Описва случилото се по следния начин: „Влезнахме в кръговото и се разминахме след 100-150 м. с патрулен автомобил. Ние си продължихме. Спряхме на паркинга на топлата връзка на хотел Балкан. Н. баирчето спряхме. Слезнахме, но понеже вратата на шофьора отвътре не може да се отваря и докато слезе В. да й отвори, тя слезе от дясната предна врата. Заключихме колата, но патрулът дойде след нас. Полицейският автомобил дойде, спря, пусна бурканите. Според мен, откогато спряхме, до идването на Полицията минаха повече от 20 минути. Всички бяхме навън.“.

Според свидетеля Й. Й. с жалбоподателя са приятели от три-четири години. Видели се с Р. в заведение Манхатън. После се разбрали да ходят в Текила бар, качили се в колата, К. карала, той бил отстрани до нея, а В. – зад нея. Имал среща до бившия бар Риск, срещу Консултативна поликлиника. Там помолил К. да го остави, пред пешеходната пътека преди кръговото. К. спряла, той слязъл от колата, а после щял да отиде до бара пеша. След като К. го оставила на пешеходната пътека, тя си продължила да кара, бързичко. Видял, че автомобилът им се разминава с патрулна кола, която не пуснала светлини и лампи. К. обичала да си кара бързичко. Патрулната кола спокойно завъртяла по кръговото и тръгнала към центъра. Й. тръгнал към Текилата по задната [улица], в посока хотел Балкан и като отишъл, видял, че има спрян патрул до тях. Когато пристигнал на място, хората вече били излезли от колата.

По искане на ответната страна в съдебно заседание на 02.04.2024 г. са разпитани още трима свидетели: Д. И. И. – командир на отделение в РУ- [населено място], работил във втори автопатрулен екип на полицията, извикан за съдействие от колегите от първия екип, последвал процесния автомобила за проверка; И. Д. Д. – старши полицай в Охранителна полиция към РУ – Габрово, патрулирал въпросната вечер в първия екип съвместно с разпитания в предходно о.с.з. Х. А.; Н. В. Т.– пътник в процесния автомобил.

Свидетелят Н. Т. – приятел на В. Р. бил въпросната вечер с него и другите лица в клуб Манхатън, но тъй като бил прекалил с алкохола, не помнел нищо. Нямал никакъв спомен от вечерта, поради което съдът няма да вземе предвид оскъдните свидетелски показания, които свидетелят дава под условието „чух“ и „казаха ми“.

Процесната вечер във втория автопатрулен екип е работил Д. И.. Той свидетелства, че в късната част на денонощието екипът му бил извикан за съдействие от колегите за проверка на автомобил, в който имало повече от две лица. Според И. повечето били в нетрезво състояние, като колегите от първия екип посочили за водач на спрения от тях автомобил лицето В. Р.. За да не се стига до пререкания, разделили лицата настрани едно от друго, за да няма между тях разговори и пререкания и конфронтация с полицейските екипи. И. разговарял с А. Г., който твърдял, че дъщеря му К. управлявала автомобила. Тъй като колегите му посочили за водач лицето В. Р., въз основа на това трябвало да се тества той като водач. Свидетелства също, че на Р. се изготвил документ, в който бил отразен отказът му да бъде тестван за алкохол. Това станало в присъствието на всички полицаи.

От проведен разпит на И. Д. става ясно, че той е работил в първия полицейски екип, съвместно с Х. А.. Д. управлявал патрулния автомобил, като около заведение Тао, на [улица], около номера № 28-32, докато били в движениe, видели с колегата му насреща да се движи л.а. БМВ Х 5, навлизащ от [улица]през кръговото кръстовище, пред Консултативна поликлиника, в посока [улица], криволичейки. Двата автомобила се разминали около клуб Тао на [улица].

Поведението на автомобила БМВ било несъобразено, с висока скорост и криволичащо в двете ленти. Това дало основание на екипа да го последва, като от лява лента направил пълна маневра и обърнал в насрещното движение със светлинен и звуков сигнал, и го последвал до топлата връзка на хотел Балкан. Свидетелят категорично твърди че не са преминали през кръговото кръстовище на Консултативна поликлиника.

Относно видимостта към последвания автомобил свидетелят завява, че се движели плътно зад автомобила, като „Евентуално, на завоя преди да спре в тунела, за кратък период, вдясно, е възможно за много кратък период от време да сме загубили видимост към автомобила пред нас, но след като го настигнахме, той все още беше в движение, видяхме го в момента, в който спираше.“ От шофьорското място слязло лице от мъжки пол с бяла тениска, впоследствие идентифициран по лична карта като В. Р.. От автомобила от задната дясна седалка слязла жена – К. Г., отпред до шофьора бил А., а на задната дясна седалка бил Н. Т..

В. Р. твърдял, че не той е карал автомобила, отказал да представи шофьорска книжка. За да се избегнат конфликтни ситуации, извикали колегите от втория патрулен екип Д. И. и К. К.. В последствие дошли С. Я. и И. П. – трети патрулен екип.

Показанията на И. Д. напълно съответстват с дадените от колегата му от същия екип Х. А..

Н. въпрос на адв. В. дали е съставен доклад съгласно Инструкция № 8121з-929/ 02.12.2014 г. свидетелят посочва, че такъв е съставен, като е попълнена и информационна карта, без която нарядът няма как да излезе на работа.

Съдът установи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Инструкция №8121з-929/ 02.12.2014 година за патрулно-постовата дейност /л. 87-105/ резултатът от работата на нарядите и полицейските органи, изпълняващи ППД, се отчитат за всяка смяна, като в ал. 2 са посочени формите за отчетност. В случая относими са формите по т. 1 и т. 2 – информационна карта за дейността на наряда и доклад за проверени лица и превозни средства. Ответната страна е представила по делото такава докладна записка, изготвена на 29.10.2023 г. от мл. инсп. Х. А. /л. 165/, в т. 5 на която е описана извършената проверка. Описанието напълно съвпада с дадените пред съда свидетелски показания на полицейските служители, както и с отразеното в АУАН, ЗППАМ, Докладна записка на същия служител до началника на РУ – Габрово от 29.10.2023 г. /л. 10/. Процесният автомобил е проверен в близост до хотел Балкан. От колата, от мястото на водача е слязъл В. Р., който бил във видимо нетрезво състояние. Същият отказал да представи СУМПС, както и да бъде тестван за употреба на алкохол с твърдението, че не той е управлявал МПС, а неговата приятелка К.. В доклада също е посочено, че именно тя е стояла зад Р., от ляво, а другите пътници били А. Г. /отпред в дясно/ и Н. Т. /отзад в дясно/.

По делото са представени също Информационна карта за дейността на наряда № [рег. номер]/ 28.10.2023 г., от която е видно, че нарядът е в състав ст. пол. Х. А. и ст. пол. И. Д., на смяна за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. С. П. образец № 7 от Наредбата е съставен и доклад /л. 167/, на който в таблична графа под н. 6 е вписана проверката на процесния автомобил БМВ Х5 с рег. № [рег. номер]. За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че като проверени лица са посочени В. Р. (Изписан като Р. Р., но с правилно посочено ЕГН), А. Г. и Н. Т.. К. Г. не е вписана като проверено лице в този доклад, но фигурира като име в докладната записка.

При така изложеното, според настоящия съдебен състав в производството се формират две групи свидетелски показания. Първата обхваща тези, дадени от служителите на МВР, които са пълни, ясни, непротиворечиви, а също така безпристрастни, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Посочените от страна на жалбоподателя свидетели: К. А. Г., А. К. Г. и Й. Л. Й. дават нелогични и противоречиви показания. Така например, А. Г. твърди, че патрулният екип пристигнал 20 минути след техния на мястото на проверката, което е в тотално противоречие с всички събрани по делото доказателства, не само с писмените, а и с показанията на останалите пътници в автомобила. Дори от предоставения от жалбоподателя видеоклип от охранителната камера, ясно се вижда, че щом продължителността на записа е общо 47 сек., няма как полицейският екип да е пристигнал след 20 минути.

Напълно нелогични са показанията на К. А. относно това, че заради повредена дръжка на вратата слязла през дясната врата на автомобила, след като самата тя твърди: „В това време В. слезе да ми отваря“. Да слезе сама през другата, предна пътническа врата, освен, че би я затруднило повече, щом Р. е слязъл да ѝ отвори, не става ясно и как това се е случило, след като служителите на МВР посочват в писмените си доклади и свидетелстват в съдебно заседание, че на дясна предна седалка е стоял нейният баща А. Г..

В несъответствие с другите доказателства по делото е също твърдението на Г., че „….в началото на баира патрулът идва и тогава пуснаха светлинен и звуков сигнал“. От видеозаписа, заснет от охранителната камера при хотел Балкан ясно, с просто око ясно се вижда, че идващият патрулен автомобил вече е с включени светлини, каквито показания дават служителите на МВР, пътуващи в него. И е напълно логично при последване, особено в тъмата част на денонощието, екипът на МВР да даде светлинен и звуков знак на последвания автомобил, което от своя страна повдига въпроса по каква причина последният не е отбил и спрял веднага, а е продължил движението си, направил завой, с което е избегнал за секунди видимостта към него, и паркирал едва на тунела при хотел Балкан.

В същото време свидетелят Й. твърди, че той е стоял на предна дясна седалка, но бил слязъл до бившия бар Риск, срещу Консултативна поликлиника, защото имал среща и по-късно щял да отиде в Текила бар. Но едва след 10-15 минути той се е озовал точно на мястото, където се извършва проверката от органите на ПП, както свидетелства в показанията си инсп. Х. А.. Й. твърди и следното: „Патрулната кола спокойно завъртя по кръговото и тръгна към центъра“, което е нелогично, тъй като сам твърди, че „К. обича да си кара бързичко“, а именно бързата скорост и криволиченето на автомобила са станали причина да бъде последван за проверка от полицейския екип. А при това положение трудно би могло да се приеме, че патрулът „спокойно завъртял по кръговото“. В този смисъл са логични показанията на полицейските служители за направен обратен завой на [улица], което е израз на бърза и логична полицейска реакция в такава ситуация.

Наред с изложеното, с оглед взаимоотношенията на тези свидетели с В. Р., съдът счита, че показанията им са пристрастни. Съмнението за несигурните и необективни показания се буди и от обстоятелството, че В. Р. и А. Г. в разговор с полицейските служители са предложили „да се измисли нещо“, за да не се стига до отговорност. До този извод съдът достига от показанията на трима от свидетелите, а именно:

Х. А. заявява следното: “Преди да слезе от автомобила, Р. ми зададе въпроса дали е нужно да стигаме до тук и едва ли не защо аз и колегата трябва да си изпълняваме служебните задължения. Последва въпрос дали не може да измислим нещо, че знаем, че парите не са проблем. Това бяха точните му думи. Категорично ние отказахме и казахме, че този разговор няма да просъществува“, а също така: „Р., в началото когато задаваше въпроса дали може да измислим нещо, твърдеше, че не е нужно да стигаме до там и да ми бъде предложена сума пари. Каза ми, че след като отказвам да приема предложението, заявява, че не е карал автомобила, а го е карала жена му“, и още: „Бащата на жената в колата се опита да проведе същия разговор с Д. И. и да каже, че действията, които извършваме аз и Д., че няма нужда от тях и не вижда смисъл да стигаме до там“.

Горното се потвърждава от показанията на Д. И.: „Александър Георгиев опитваше се по някакъв начин да предотврати ситуацията да няма наказателни последствия и искаше да измислим нещо, за да не случва нещо по този случай, но не конкретизира по какъв начин да предотвратим последиците. Помоли ни просто да измислим нещо, за да не се стига до някаква наказателна отговорност или други такива последици“ Посочва още: „Не мога да кажа защо бащата настояваше да се направи нещо, за да не се стига до отговорност, след като твърдеше, че дъщеря му е управлявала автомобила, а тя не била поемала алкохол“.

В такава насока са и показанията на свидетеля И. Д.: „Р. твърдеше, че не е карал автомобила. Искаше да се направи нещо, за да се отрази при проверката, че е карала жената. Питаше може ли да измислим нещо, няма ли някакъв вариант, но не помня конкретните му думи.“

Ако в действителност автомобилът е управляван от К. Г., която не е употребила алкохол въпросната вечер, възниква въпросът по каква причина нейният баща А. Г. и посоченият от органите на ПП като водач В. Р. повдигат пред служителите на МВР въпроси относно това да се измисли нещо, за да се избегне отговорността на установения от тях като водач Р., което само по себе си също води до извод за неистинност в показанията на пътниците в автомобила, в т.ч. В. Р. и дошлия след това на място Й. Й., и обуславя изводите на съда за недостоверност в показанията на втората група свидетели.

За изясняване на делото от фактическа страна с протокол от 23.02.2024 г. съдът е назначил съдебно-техническа експертиза от едно вещо лице, което да се запознае с материалите по делото, да направи оглед на място и да състави заключение по поставени към него въпроси, като вземе предвид, че относимите събития се развиват в тъмната час на денонощието, в края на месец октомври, на указания от свидетелите и посочен в документите по делото пътен участък.

Н. първия въпрос: За колко време може да пристигне автомобил, движещ се от посока ул. Брянска към кръговото кръстовище на Консултативна поликлиника при вземане на завой по кръговото и в обратна посока до топлата връзка на хотел Балкан, ако се придвижва със скорост 50-60 км/ч.” по използвана математическа формула заключението на вещото лице е, че от кръговото кръстовище при Консултативна поликлиника до площад Игото, в прохода /тунела/ при хотел Балкан, при средна скорост патрулният автомобил ще пристигне за 31 секунди.

И двамата служители от проверяващия патрулен екип твърдят, че не са преминавали през кръговото кръстовище, а преди него, още на [улица]са направили веднага обратен завой за да последват автомобила, което е напълно логично, защото противното означава, че те не биха могли да последват автомобила и да пристигнат след него с разлика от 10 секунди поради забавяне. В тази връзка е допусната допълнителна задача на вещото лице: да определи изминато разстояние при извършване на обратен завой от патрулния автомобил на [улица]до спирането му на топлата връзка на хотел Балкан и технически възможно ли е при такава траектория на движение автомобилът да достигне до спрелия автомобил БМВ в рамките на установените десет секунди съгласно записа, представен от жалбоподателя. Заключението е следното: от техническа гледна точка, ако патрулният автомобил е осъществил завиване в обратна посока преди кръговото кръстовище, непосредствено след разминаването на автомобилите, то този автомобил, ако е ускорил след завиването до скорост не по малка от тази на автомобил БМВ, има техническа възможност да достигне до спрелия автомобил БМВ в рамките на установените десет секунди съгласно записа, представен от жалбоподателя. В експертното заключение, фигура 4 „Спиране на лек автомобил БМВ“ е заснета от видеозаписа и долу в дясно е изписано 19, 401 секунда. Фигура 5 „Спиране на патрулния автомобил“ е снимка от видеозаписа и долу в дясно е изписано 29, 401 секунда. Съдът приема това заключение за обосновано, тъй като действително при възпроизвеждане на видеозаписа ясно се вижда, че това е времето в интервала между 19,401 сек. и 29,401 сек. от видеозаписа, тоест 10 секунди.

Това само по себе си безспорно доказва факта, че патрулният екип не е продължил по ул. Брянска, за да премине кръговото кръстовище и да последва процесния автомобил, което би го забавило да пристигне след около 30 секунди, а веднага е предприел маневра обръщане в насрещното движение, за да успее да пристигне в рамките на не повече от 10 секунди.

В съдебно заседание експертът също пояснява, че автопатрулът би се забавил повече от 10 сек., ако е преминал през кръговото кръстовище.

Относно въпроса за възможността за извършване на обратен завой, свидетелят Д. твърди, че е извършена пълна маневра от лява пътна лента. Посочените в писмената защита от страна на жалбоподателя технически параметри на полицейския автомобил О. А. и техническата възможност да направи обратен завой не са били предмет на експертното заключение. Единствено в съдебно заседание вещото лице изразява предположение, че ако се движи в средата на лява пътна лента, би трябвало да не може да осъществи с еднократна маневра обратния завой, но не дава категорично становище по този въпрос. Пояснява, че ако автопатрулният автомобил е започнал маневрата от лявата лента, ще бъде малко технически трудно с едно завиване директно да влезе в насрещното. Може да се пресметне този завой дали е възможно да стане с една маневра, може да е карал малко по-вдясно или да извърши леко отклоняване в дясно преди обратния завой и тогава е възможно да обърне с една маневра в насрещното по булеварда. Трябва да има минимум десет метра по външен габарит на колата, за да може да вземе обратния завой с една маневра. Възможно е, ако отклони първо леко вдясно.

По въпросите относно затъмненост на стъклата по купето на процесния автомобил и има ли официален документ за извършено затъмняване и тунинговане на стъклата, вещото лице се позовава на Гаранционна карта и Сертификат за съответствие № 21599, издаден от фирмата Лумар, същите приети като доказателство по делото /л. 49/. Чрез фолио тип АТ се извършва намаляване прозрачността на стъклата, както следва: затъмняване 50 % на предно стъкло, затъмняване 80 % на стъклата на предните врати и 95 % затъмняване на останалите стъкла на автомобила – задни врати и багажник. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не е негова задача да изследва каква е пропускливостта и кой има лиценз да определи, и дали изобщо има фолио на този автомобил. По делото е призован като свидетел монтажистът Н. Б. Б., който да даде отговор на въпроси, поставени от ответната страна: Посочената в сертификата фирма NBTINT негова собствена ли е и ако не, в какви договорни отношения e с нея към момента на монтиране на фолиото; Производител ли е фирмата на фолиото Луминар, монтирано на автомобила и има ли право ако не е производител да го сертифицира? В показанията си Б. посочва, че NBTINT не е фирма. Фолиото и гаранционните карти се получават от фирма Лумар, която е вносител на тези продукти, поради което тя издава сертификатите. Свидетелят заявява, че няма документи за работа и за определяне на процент затъмнение, не предоставя гаранция, нито издава сертификат за пропускливост. Посочва, че сертификат за определяне на пропускливостта не съществува и няма такъв. Тя се измерва със специален уред, който се закупува отделно и всеки, който иска, си го ползва да измерва самостоятелно затъмнението.

Изложеното налага извода, че представеният по делото Сертификат за съответствие № 21599 удостоверява само монтажа на фолио върху стъклата на процесния автомобил. В него се попълва процент на пропускливост на стъклата, но тя се взима като данни от кутията на фолиото, без да е измерена с уред.

В тази връзка, съдът намира за основатели възраженията на ответника, че Н.Б. не е производител и не може да определя процента пропускливост на стъклата, върху които поставя фолио. Той единствено е извършил монтажа на фолио, а посочените в подписания от него Сертификат данни имат информативен характер и не удостоверяват по надлежен ред реалната затъмненост, респ. пропускливост на фолираните стъкла на процесния автомобил, която се установява със специален уред, предназначен за тази цел. Доказателства за такова замерване не са представени по делото, поради което съдът цени представения Сертификат за съответствие само като съдържащ информация за пропускливост на монтираното фолио, но не и за годно доказателство колко в действителност са затъмнени стъклата на автомобила на В. Р.. Освен това от показанията му не може да се направи извод дали към датата на проверката стъклата на процесния автомобил са били затъмнени и дали, ако са били затъмнени, каква е била пропускливостта на светлината, вкл. и през нощта, когато са се развили процесните събития.

За изясняване на въпроса доколко патрулиращият екип има видимост към лицата, намиращи се в насрещно движещия се автомобил БМВ Х5, имайки предвид, че разминаването е станало в тъмната част на денонощието, е поставена задача на вещото лице, което дава следното заключение: в момента на събитието би следвало да е имало работещо улично осветление, а автомобилите да са се движили с включени фарове на къси светлини. От технически аспект, при движение на автомобилите по неуспоредни траектории и липса на данни за директно осветяване, в процеса на разминаване на автомобилите в указаната зона на влизане/излизане от кръговото кръстовище, лицата намиращи се в насрещно движещия се автомобил да не могат да добият визуална представа за возещите се и за управляващия (водача) на процесния лек автомобил.

Тъй като от свидетелските показания на свидетелите А. и Д. и от останалите, обсъдени по-горе доказателства, става ясно, че разминаването на автомобилите е станало на прав участък по [улица], а не на влизане/излизане от кръгово кръстовище, на вещото лице е поставена допълнителна задача: при такова разминаване, като се имат предвид събраните доказателства за насрещно разминаване на двата автомобила по успоредна траектория, каква, евентуално, би била видимостта от водача и спътника му в автопатрулния автомобил по отношение водача и пътниците в другия автомобил. Експертното заключение по този въпрос е следното: При указания от свидетеля Д. процес на разминаване, той може да възприеме силуети и различни степени на бяло до черно, но не и конкретни форми и черти на лицето. Наред с това, в о.с.з. вещото лице заявява: „Задължително имаме допълнителна осветеност на мястото на разминаването от уличното осветление. Това осигурява от три до пет лукса светлина. След това имаме осветяване от осветената зона на фаровете на насрещния автомобил.“ Допълва, че „Ако действително са се разминали в областта между дискотека Тао и магазина за дрехи на [улица]и патрулният автомобил е осъществил завиване на [улица], тогава …… е възможно насрещно движещият се автомобил и водачът му да бъдат осветени и възприети от намиращите се в патрулния. Това се потвърждава и от следните показания на свидетеля Д.: „Аз карах патрулния автомобил. Успях да видя при разминаването с другия автомобил, че го управлява лице с бяла тениска“ и още: „При разминаването видях лице с бяла тениска от мъжки пол, което управлява другия автомобил.“

Относно осветеността на мястото, на което двата автомобила са спрели - тунела при хотел Балкан, вещото лице заявява следното: „Естествено е, че в момента, в който патрулният автомобил завие в топлата връзка, неговите светлини на фаровете в осветената зона ще осветят и автомобил БМВ. Това е в по-ранен момент от време“, тоест преди десетата секунда. От това следва извода, че в рамките на няколко секунди, след като автомобил БМВ е завил в топлата връзка на хотела и при спирането му, вече е бил осветен от фаровете на патрулния автомобил, движещ се непосредствено зад него.

Н. въпрос на адв. В. към вещото лице дали на видеозаписа е видял, че при спирането на БМВ излиза лице с бяла тениска от задната врата, вещото лице заявява, че при спиране на автомобила се появява светло петно като силует, но предвид разделителната способност не може да се установят конкретни параметри, вкл. дали от предна или задна врата слиза човек.

Предвид изказаните съмнения от адв. В. за писаното в докладната и дадените в о.с.з. гласни показания от свидетеля А., в о.с.з. на 09.05.2024 г. съдът е извършил повторен разпит на Х. А., К. Г., Й. Л. и А. Г..

Свидетелят А. отново свидетелства, че в близост до Тао клуб, по средата на ул. Брянска, патрулната кола е направила обратен завой и още: „След като сме на светлинен и звуков сигнал, това ни позволява да направим обратен завой и да последваме автомобила на г-н Р. дори и при двойна непрекъсната линия. Не сме влизали в кръговото кръстовище. Не бях аз водачът, водачът беше колегата. С една маневра направихме обратния завой. Пътят там е достатъчно широк.“

Свидетелите К. Г. и А. Г. дават показания във връзка с облеклото на пътуващите в автомобила, като твърдят, че във въпросната вечер В. Р. и К. Г. били облечени с бели тениски.

В тази връзка жалбоподателят представя видеозапис на USB флашпамет /плик, под н. 168 по делото/, съдържащ видеоклип от празненство в клуб Манхатън, на което са присъствали пътуващите в процесния автомобил, преди да потеглят към клуб Тао. В съдебно заседание е възпроизведен записът, като процесуалния представител е оспорил неговата автентичност досежно датата на записа, как е направен, какво се установява от този запис и дали е манипулиран по някакъв начин.

По делото е назначена съдебна компютърно техническа експертиза от едно вещо лице - компютърен специалист, което да отговори конкретно на два въпроса. По първия въпрос: Може ли да се установи според представения в предходно о.с.з. запис от охранителна камера, приложен от жалбоподателя по делото, в колко часа, с отразени също минути и секунди, са пристигнали на мястото на проверка автомобилът на жалбоподателя и патрулният автомобил и конкретно да посочи за колко минути или секунди пристига патрулният автомобил след пристигането на автомобила на жалбоподателя. Вещото лице дава заключение, че патрулният автомобил пристига 10 секунди след автомобила на жалбоподателя.

По отношение на оспорването за автентичността на втори представен запис, заснет от мобилен телефон, на същото вещо лице е възложено да направи проверка от кого, кога и с какъв технически уред е направено заснемането на видеоклипа. Според експертното заключение видеоклипът е заснет на 29.10.2023 г., в 01,55 часа, в мобилен телефон, модел Samsung Galaxy С22 Ултра със SIM карта, които към процесната дата са били собственост на В. Р.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че записът е направен от Р., който снима лицата около него - три лица плюс самия той, т.е. общо четири. Накрая обръща камерата към себе си.

Настоящата съдебна инстанция, като обсъди подробно всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, не споделя и намира за несъстоятелен доводът на жалбоподателя, че той не е управлявал процесния автомобил въпросната вечер, когато е извършена проверка от автопатрулен екип. Съдът приема за установено, че именно той е бил водач на автомобил БМВ Х5, рег. № [рег. номер], какъвто извод е направил и административният орган, издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ. В нея е посочена формата на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – отказ на В. Р. като водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол. Този отказ представлява и административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН. Този отказ е обективиран в издадения талон за изследване и неминуемо влече след себе си издаване на предписание за изследване по избор – с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване, което също е оказано от проверяваното лице.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че обективно е реализирана хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – В. Р. в качеството му на водач на МПС е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор, и отказал да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване съдържанието на алкохол в кръвта, както правилно е приел административният орган.

Съдът не следва да коментира аргументите, изложени в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя, за наличие на конфликт между В. Р. и Х. А., включително с физическа саморазправа. Подобни твърдения, освен че по никакъв начин не се доказаха в настоящото производство, са и неотносими към предмета на делото.

Предвид установеното от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Административният орган е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закона за издаването на заповедта, като е цитирал относимата правна уредба. Налагането на ПАМ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против ЗППАМ се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед крайния изход на спора, своевременно заявено и основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния ѝ представител. То е в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник. Съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя тези разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, 150.00 лв. депозит за вещо лице; както и 2 х 25.00 лв. /общо 50.00 лв./ депозит за призоваване и разпит на свидетели или разноски на обща стойност 300.00 лв., които следва да се присъдят в полза на ответника.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, А. съд – Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба, вх. № СДА-01-2176/ 21.11.2023 г., на В. Р. Р. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0892-000255 от 30.10.2023 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Габрово, сектор „Пътна Полиция” – Габрово, с която на основание чл. 22 от ЗАНН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В. Р. Р., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица]ет. 1, ап. 1, да заплати на Областна дирекция на МВР – Габрово сума в размер на 300.00 лв., от които: 100,00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, 150.00 лв. депозит за вещо лице; 50.00 лв. депозит за призоваване и разпит на свидетели.

Н. основание чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от Закона за движението по пътищата настоящото решение не подлежи на обжалване.

Н. основание чл. 138, ал. 3 от АПК настоящото решение да се съобщи на страните по делото чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.