Решение по дело №1446/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Р. И. Б., [ЕГН], [населено място], [улица], **, против ЗППАМ № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция за временно спиране от движение на МПС Ауди А3 с рег.№ [рег. номер] до отстраняване на неизправност и е отнето СРМПС № *********.

Жалбоподателят излага мотиви за незаконосъобразност на заповедта, като твърди, че не е посочена нарушената от Б. разпоредба от Наредба I-45/2000 г. От друга страна посочената, като нарушена в АУАН, разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП не забранява задните пътепоказатели да светят в червено. Сочи, че административният орган е следвало да впише и относима разпоредба от Наредбата. На следващо място се излагат възражения, че на 19.04.2024 г. автомобилът е преминал първоначален технически преглед в сектор ПП, където комисия е установила, че е технически изправен и го допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване. Прилага удостоверение за техническа годност. Иска се отмяна на ЗППАМ и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и направените искания.

Ответната страна не изразява становище по жалбата и не се явява в открито съдебно заседание. Представя заверено копие на административната преписка по опис.

Факти:

На 25.07.2024 г. около 19,50 ч. в [населено място] по [улица], бензиностанция ОМВ в посока магазин Технополис, била извършена полицейска проверка, при която се установило, че Ауди А3 с рег.№ [рег. номер] , собственост на жалбоподателката Р. И. Б. се управлява от С. И. Б., за която в жалбата се твърди, че е сестра на жалбоподателката. Било установено, че автомобилът е технически неизправен – поставени 2 бр. задни пътепоказатели, светещи в червен цвят. На водача бил съставен АУАН за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДВП.

Била издадена процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, по отношение на Р. Б. приложена ПАМ – временно спиране от движение на лекия автомобил до отстраняване на неизправността.

По делото е представено удостоверение за техническа изправност на ППС, видно от което на 19.04.2024 г., след извършен технически преглед е преценено, че автомобилът се допуска за движение по пътищата отворени за обществено ползване. Прегледът е извършен от Преглед консулт ООД.

С писмено изявление на управителя на дружеството, извършило техническия преглед, по делото са представени: протокол № 35156163 за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 19.04.2024 г., ведно с извлечения от изпитателни резултати от апаратура за проверка на спирачна система и изгорели емисии. Сочи се, че това са единствените документи, които се съхраняват след осъществяване на технически преглед. Заявява се още, че съобразно формата на протокола, състоянието, респективно наличието на отделни компоненти се отразява с отметка в съответна графа. При наличие на отметка в графа „ДА” се удостоверява тяхното наличие и съответствие с действащите нормативи. Тъй като липсва графа – цвят на задни пътепоказатели, то няма документ от който да е видно подобно отбелязване. Поради обема на ППС, които преминават преглед, няма как, който и да е служител да удостовери по някакъв друг начин такова обстоятелство. Уточнено е, че не цветът на задните пътепоказатели е определящ за тяхната пригодност, а цветът на светлината, която се излъчва от тях.

В протокол от извършен технически преглед за изправност на ППС/19.04.2024 г. (л.46), в графа „светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване”, в т.4.4. „пътепоказатели и аварийни светлини” е поставена отметка ДА.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от лице – собственик на МПС по отношение, на което е наложена обжалваната ПАМ. Заповедта е връчена на 01.08.2024 г., а жалбата депозирана, чрез административния орган, на 14.08.2024 г. – в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.2 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва спор относно заеманата от ответния орган длъжност и компетентността му да издава ЗППАМ по ЗДвП. Не се спори и относно това, че органът е оправомощен със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. от директора на ОД на МВР Бургас (л.20).

На следващо място, съдът извърши проверка дали при издаването на административния акт е спазена предписаната от закона писмена форма и изискванията за съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно правят възможен съдебния контрол за наличие на предпоставките на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: а) до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

При издаването на административния акт, е спазена указаната в закона писмена форма, но се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е изпълнено указанието на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Тази разпоредба въвежда изискване в административния акт да бъдат вписани фактическите и правните основания за издаването. Така се осигурява възможност на засегнатото лице да упражни в пълен обем правото си на защита, а на съда да осъществи контрол за наличието на материалноправните предпоставки за неговото издаване.

В заповедта са изложени фактически основания, но липсва позоваване на конкретно правно основание/правна норма, която указва цвят на пътепоказателите на автомобилите различен от описания в заповедта – червен. Органът е посочил единствено, че пътепоказателите светят в червен цвят и не отговарят на изискванията на Наредба I-45/2000 г. Заповедта препраща към АУАН, издаден срещу водача, а не срещу собственика, където е описано същото.

Посочената наредба определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Същата съдържа различни разпоредби, които указват проверка на пътепоказателите при преценка годността на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, но е недопустимо съдът да гадае волята на административния орган кое е правното основание, на което същият основава преценката за прилагане на ПАМ.

Като не е посочил конкретно правно основание от Наредба I-45/2000 г. административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените првила и така е ограничил правото на защита на лицето по отношение, на което е приложена принудителната мярка, тъй като го лишава от възможност да узнае какво точно нарушение му е вменено и кой текст от закон или от подзаконов нормативен акт му вменява задължение, което не е изпълнено.

Предвид изложеното, съдът намира че оспорената ЗПАМ е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен.

Съобразно изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази следното:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие с пълномощно, според който упълномощеният представител се ангажира да окаже безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът следва да плати адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да плати на Р. И. Б., [ЕГН], [населено място], [улица], **, сума в размер на 10 лв. разноски за държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да плати на адвокат Г. К. от АК – Бургас, сума в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.