Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1807 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба с вх. № 34882/15.03.2016 г. подадена от „И.А.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „У.з.ч.е.А.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и Е.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Предявени са при условията на кумулативно субективно съединяване искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „И.А.“ ООД, ЕИК******** срещу „У.з.ч.е.А.“
ООД, ЕИК ******** и Е.С.Г., ЕГН ********** да заплатят при условията на
солидарна отговорност сумата в размер от 50 000 евро, представляваща дължима
неустойка за неизпълнение на задълженията
произтичащи от чл. 17, т. 3 във връзка със сключен договор за франчайзинг от 17.09.2008 г.
Предявен и приет за съвместно разглеждане е и насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД от „У.з.ч.е.А.“
ООД, ЕИК ******** срещу „И.А.“ ООД, ЕИК******** за заплащане на сумата в размер
от 20 000 лв., представляваща дължимо парично
обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат от неизпълнението на
договор за франчайзинг от 17.09.2008 г., изразяващо се в проведено от страна на
„И.А.“ ООД езиково обучение на съответната изключителна територия, както и
влизане в правоотношения, отнасящи се до чуждоезиково обучение, със служител на
ищеца.
В исковата молба ищецът посочва, че на 17.09.2008 г. между него и „У.з.ч.е.А.“
ООД (тогава с наименование „Е.Г.“ ЕООД) е сключен договор за франчайзинг, по
силата на който е отдал на ответното дружество-франчайзополучател правото да
открие и управлява езиково училище за деца и възрастни на територията на гр. Г.Д.,
използвайки търговската марка „А.“, срещу заплащане на уговорено
възнаграждение. Посочва, че на 09.04.2013 г. ответникът е отправил до него
едностранно изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, като поради
характера на задълженията по договора развалянето е настъпило занапред, считано
от 22.04.2013 г. Ищецът счита, че по силата на постигнатите между страните
уговорки при прекратяване на франчайзинговото правоотношение, то франчайзополучателят
остава задължен към франчайзодателя за срок от три години след прекратяване на
договора да не упражнява конкурентна дейност на тази, чието упражняване му е било
предоставено по договора за франчайзинг, на територията на действие на
договора, както и на разстояние от 500 метра от нея, вкл. да не наема настоящи
или бивши служители на франчайзодателя, както и да не управлява бизнес носещ
имената - „А.“, „А.“, „А. Езиково училище“, „Институт“, „Център“, абревиатурата
„ALS“, техни производни или комбинации от тях. Ищецът изтъква, че за
неизпълнението на което и да е от тези задължения с договора е била уговорена
неустойка в размер на сумата от 50 000 евро, независимо дали са нарушени всички
или само някои от забраните. Излага доводи в полза на неделимия характер на
задълженията. Посочва, че след прекратяване на договора, ответникът продължава
да провежда чуждоезиково обучение в същата сграда, в която е осъществявал тази
дейност и при действието на договора, с което е нарушил първата забрана. Посочва
още, че вторият ответник - Е.Г., нарушава забраната за упражняване на бизнес, носещ
името „А.“, доколкото има качеството на едноличен собственик и управител на
„Бизнес Център А.“ ЕООД, както и съдружник и управител на „А.“ ООД. Ищецът
счита, че „У.з.ч.е.А.“ ООД нарушава забраната да бъде използвана абревиатурата
„ALS“, доколкото зад последната стои наименованието „Aristotel Language School“
– точен превод на български език на фирмата на този ответник. Във връзка с
изложеното ищецът отправя искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят
солидарно сума в размер на 50 000 евро, представляваща неустойка за
неизпълнение на посочените договорни задължения.
В писмения отговор ответниците - юридическо и физическо лица навеждат
възражения срещу допустимостта и основателността на иска предявен при условията
на солидарност спрямо тях. Посочват, че Е.Г. не е надлежна страна по иска за
неустойка, доколкото не е страна по самия договор за франчайзинг. Те считат, че
поради развалянето на договора, е било осуетено възникването на твърдените от
ищеца задължения за неупражняване на конкурентна дейност, неизползване на
определени наименования, както и забрана за наемане на служители, независимо от
това дали договорът се прекратява с обратна сила или занапред. Излагат се
доводи за нищожност на клаузата от договора за франчайзинг, с която се уговарят
посочените в исковата молба забрани. Евентуално, в случай че посочената клауза
бъде приета за валидна, ответниците възразяват срещу действителността на
уговорката за неустойка. Считат, че
уговарянето на неустойка във визирания с договора размер противоречи на добрите нрави, тъй като излиза
извън законовоустановените й функции и служи единствено като средство за
несправедливо обогатяване на франчайзодателя. При условията на евентуалност
правят възражение, че вземането за неустойка е погасено по давност.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищецът по първоначалния иск оспорва възраженията на ответника, съдържащи
се в отговора на исковата молба. Счита, че ответницата - Е.Г. е легитимирана да
отговаря по процесната претенция за неустойка, тъй като е страна по договора за
франчайзинг в качеството си на франчайзополучател. Излага подробни възражения
срещу доводите на ответниците във връзка с нищожността на уговорката за забрана
на определено поведение след прекратяване на договора за франчайзинг, както и
против доводите за нищожността на самата неустойка, която е предмет на
първоначалния осъдителен иск.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от „У.з.ч.е.А.“ ООД и Е.Г., в качеството им на ответници по първоначалния
иск, с която се поддържат доводите и твърденията от първоначалния отговор и се
излагат възражения срещу допълнителната искова молба.
Ответникът „У.з.ч.е.А.“ ООД в
срока за отговор предявява срещу първоначалния ищец – „И.А.“ ООД, на основание
чл. 211 ГПК насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
във връзка с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 20 000 лв., представляваща
следващо се обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на
неизпълнението на договора за франчайзинг, изразяващо се проведено от страна на
„И.А.“ ООД езиково обучение на съответната изключителна територия, както и
влизане в правоотношения, отнасящи се до чуждоезиково обучение, със служител на
ищеца.
В насрещната искова молба се твърди, че на 07.01.2010 г. между „И.А.“ ООД
и Агенция по заетостта било сключено споразумение за извършване на обучение на
представители на целеви групи по процедура за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, впоследствие изменено с два анекса. Посочва се,
че за периода 05.05.2010 г. – 26.06.2012 г. ответникът по насрещният иск е
провел обучение по чужди езици на общо 234 лица на територията на гр. Г.Д.,
както и на повече от 12 лица за периода от месец февруари до месец октомври
2013 г., за което получил възнаграждение на обща стойност 172 200 лв., или 163
800 лв. за първия период и 8 400 лв. за втория. Ищецът по насрещния иск счита,
че с осъществяване на посочената дейност ответното дружество е нарушило поетото
с договора за франчайзинг задължение да не извършва конкурентна на отдадената с
договора за франчайзинг дейност за срока на действие на договора и на
съответната територия, както и забраната да сключва договор за франчайзинг с
други лица с предмет такава дейност. Ищецът допълва, че като подизпълнител при
осъществяването на дейността е получил от ответника сумата от 58 000 лв., с
което реализираният от последния приход остава в размер на 114 200 лв. Счита,
че в резултат на така описаното нарушение е пропуснал да реализира ползи в
размер на сумата от 20 000 лв., за които франчайзодателя дължи обезщетение
независимо от последвалото разваляне на договора.
В срока по чл. 367 от ГПК от „И.А.“ ООД, в качеството му на ответник по
насрещния иск, е постъпил писмен отговор, с който излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че между същите
страни и по същия предмет е налице висящо исково производство пред Софийски
апелативен съд, евентуално пред Софийски районен съд. Във връзка с
основателността на иска счита, че с осъществяването на чуждоезиково обучение по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ не е допуснал нарушение на
задълженията си по договора за франчайзинг за неосъществяване на конкурентна
дейност на съответната територия, тъй като обучението по оперативната програма
и това, което се осъществява по системата „А.“ са с различно естество –
различни са целевите групи на обучаващите се, използват се различни методологии
при управлението на училището и при осъществяване на обучението, издават се
различни сертификати. В допълнение посочва, че със сключеният между него и „У.з.ч.е.А.“
ООД договор за възлагане от 01.04.2010 г., ищецът по насрещния иск е станал
подизпълнител на дейността по оперативната програма, с което конклудентно е
заявил и съгласието си с дейността, доколкото сам се ангажира с осъществяването
на последната. В случай, че по делото бъде установено договорно неизпълнение,
ответникът счита, че в резултат на последното ищецът по насрещният иск не е
пропуснал да реализира каквито и да е имуществени ползи.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба по
насрещния иск, с която ищецът „У.з.ч.е.А.“ ООД оспорва възраженията на
ответника, съдържащи се в отговора му. Възразява срещу доводите за
недопустимост на насрещния иск, като счита, че висящите между страните дела,
образувани пред други съдилища, са с различен предмет. Поддържа твърденията си
за нарушаване на предоставената му с
договора териториална ексклузивност от страна на франчайзодателя, както и за нарушаване
от страна на последния на забраната да влиза в правоотношения със служители на
франчайзополучателя. Счита, че доколкото обучението по оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ е провеждано със същите учебни материали, като
тези по системата „А.“, то еднаква е и методологията на осъществяване на
обучението. Посочва, че сключването между страните по делото на договор за
изработка на 01.04.2010 г. не означава, че франчайзодателят се е отказал от правото
си на териториална изключителност по договора за франчайз. Уточнява насрещната
искова молба, като посочва, че 4000 лв. от общо претендираната сума в размер на
20 000 лв., представляват пропуснати ползи, причинени от натоварването на
лицето - Мария Узунова да представлява ответното дружество пред Бюро по труда –
гр. Г.Д. във връзка с подаването на отчети за извършено чуждоезиково обучение
по оперативната програма.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба по насрещния иск от „И.А.“ ООД, в качеството му на ответник по насрещния
иск, с който се поддържат доводите и твърденията от отговора и се излагат
възражения срещу допълнителната искова молба.
Съдът като
разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представения като
писмено доказателство по делото договор за франчайзинг, сключен на 17.09.2008
г., че „И.А.“ ООД, ЕИК********, в качеството си на франчайзодател, се е
съгласил да предостави на франчайзополучателя - „Е.Г.“ ООД (понастоящем „У.з.ч.е.А.“
ООД) правото да открие и управлява езиково училище на територията на град - Г.Д.,
използвайки търговската марка „А./ATHENA/ALFA“ и абревиатурата ALS, отнасяща
се до „А.“, както и разработената от франчайзодателя система на обучение, при
условията, определени в договора. Видно от Приложение № 2.1., неразделна част от договора за франчайзинг,
франчайзополучателя се е задължил да заплати на франчайзодателя първоначална
такса в размер на 20 000 евро, както и последваща такава в размер на по 5 % от постиганите
през годините на изпълнение на договора брутни печалби. Същевременно от
съдържанието на обсъждания контракт недвусмислено се установява, че
дружеството-франчайзодател се задължило в рамките на действие на така
създаденото облигационно правоотношение да не ръководи и предоставя франчайзинг
на лица, различни от тези, с които франчайзополучателят работи, на територията
на която франчайзополучателят осъществява позволената му с договора дейност. Констатира
се и това, че в клаузата на чл. 17, т. 3 от договора е предвидено, че за период
от три години след прекратяването на договора франчайзополучателя няма да се
съревновава с франчайзодателя или с негови франчайзополучатели, като няма да
участва под каквато и да е форма в бизнес, осъществяващ подобна дейност, да
наема настоящи или бивши служители или представители на франчайзодателя, както
и да управлява бизнес носещ имената : А./Athena Language School/Ез-иково училище „А.“, Athena
Language School, Institute,
Centre, Езиково училище „А.“/Alfa/Alpha, Language School, Institute, Centre, Езиково училище, Институт или Център „А.“, ALS или техни
варианти. В чл. 17, т. 4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на което
и да е от задълженията по чл. 17, т. 3 франчайзополучателят се задължава да
заплати на франчайзодателя неустойка в размер на 50 000 евро. Договорното
правоотношение е възникнало при възприет от страните срок с продължителност
уредена в текста на чл. 13, т. 1 и преуредена по волята на страните в текста на
Приложение 1, а именно 10 години, считано от момента на подписаване на
франчайзинговия договор, за което обстоятелство страните нямат разногласия, че
се е случило на 17.09.2008 г. Предвидена е и възможност за поднояване на
договора за срок от 3 годни, като по делото няма данни страните да са се
възползвали от така договорената опция. Неразделна част от договора са
изготвените към него 6 броя Приложения, с които са детайлизирани :
териториалните граници на отстъпената франчайзинговата дейност; размера на
първоначалната и на следващите периодични такси поети за плащане от
франчайзингополучателя; параметри за местоположение на помещенията и сградите,
където следва да се осъществява езиковото обучение, вкл. и относно цветовия
декор и вътрешно оформление на учебните помещения. В приложение 5 към договора
са зададени минималните изисквания за изпълнение отнсящи се до броя и профила
на записващите се ученици относно първата година, респективно е зададено
изискване, че през втората година от изпълнение на договора броя на учениците,
които ползват услугите на франчайзополучателя следва да се повиши с 50 %. В
това приложение е фиксирана и минималната сума на брутни постъпления, като за
първата година е заложено този компонент да възлиза на 20 000 евро, като
за втората учебна година завишението на брутните постъпления трябва да отбележи
70 % ръст и т.н. за следващите години. Последните
две приложения уреждат изображението на търговската марка под която следва да
се извършва предоставяната образователна услуга, респективно светлинната
реклама, с която следва да се означава структурираното в гр. Г. Делчев от
франчайзополучателя училище.
От представения като писмено доказателство по делото договор за
възлагане, сключен на 01.04.2010 г., се установява, че „И.А.“ ООД е възложил на
„А. 2010“ ООД (понастоящем „У.з.ч.е.А.“ ООД) организационни и контролни функции по отношение на дейността си по
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в гр. Г.Д..
Изпълнителят е приел да съдейства за извършването на обучение срещу ваучери на
представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, реализирани по приоритетни оси 1 и 2 на
програмата. Уговорено било възложителят да заплаща възнаграждение в полза на
изпълнителя в размер на 50 % от чистата печалба за всяка група, която печалба се
формирала след приспадане на всички преки и непреки разходи, свързани с
обучението на всяка група и осъществени по равно от двете страни по договора.
На 09.04.2013 г. франчайзингополучателя - „А. 2010“ ООД (понастоящем „У.з.ч.е.А.“
ООД) отправил до „И.А.“ ООД писмено изявление,
с което като се позовава на извършени от страна на франчайзодателя нарушения на
териториалната изключителност по договора за франчайзинг, изразяващи се в това,
че франчайзодателят е кандидатствал, бил е одобрен за доставчик и провежда чуждоезиково
обучение в сградата на II-ро основно училище в гр. Г.Д., отправя до „И.А.“
ООД изявление за едностранно и извънсъдебно разваляне на действащия договор за
франчайзинг от 17.09.2008 г., като му дава срок до 22.04.2013 г. да преустанови
нарушението на договора. От приетата по делото обратна разписка оформена от
дружество лицензирано да извършва куриерски услуги се установява, че цитираното
писмо е било връчено на управителя на адресата на изявлението – Й.А.на датата -
10.04.2013 г.
С представената като писмено доказателство по делото нотариална покана от
21.01.2016 г. на нотариус Е. Л., рег. № 137 в регистъра на Нотариалната камара,
с район на действие гр. София, франчайзодателят „И.А.“ ООД, е отправил до „У.з.ч.е.А.“
ООД изявление за заплащане на неустойка в размер на 50 000 евро, дължима
на основание чл. 17, т. 4 от договора за франчайзинг, в случай, че в
двуседмичен срок от получаване на поканата „У.з.ч.е.А.“ ООД не преустанови провеждането
на чуждоезиково обучение на територията на гр. Г.Д., която дейност се
квалифицира за сходна, с тази на
франчайзодателя в съответната територия, както и да използва описаните в
договора търговски наименования и абревиатури, доколкото тези действия
представляват нарушение на задълженията му изрично поето по смисъла на чл. 17, ал. 3 от договора за франчайзинг.
В съдебно заседание на 12.05.2017 г. е прието заключение, изготвено в
резултат проверка на превода на чл. 4 и чл. 17 от договор за франчайзинг от
17.09.2008 г., което е изготвено от вещото лице Р.П.. Заключението по същото
дава еднопосочен отоговор, че езиковото съдържание на посочените разпоредби от
оригиналния текст на договора е правилно и коректно възпроизведено в превода му на
български език.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
е изготвило заключение, чиято обективност и изчерпателност в отговорите налага
дадените с него изводи да се кредитират, респективно въз основа на същите да се
възприеме, че в периода от 11.02.2013 г. до 19.02.2014 г. „И.А.“ ООД, в
качеството си на доставчик на обучение по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, е провел обучение на повече от двадесет и трима курсисти на
територията на гр. Г.Д. срещу ваучери по програмата, седемнадесет от които по
английски и шест по гръцки език, за което Агенция по заетостта му е заплатила
сума в общ размер на 16 100 лева.
По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити
на доведени от всяка от страните по спора свидетели.
При разпита си свидетеля П., заявява, че през периода от 2006 г. до 2013
г. е бил клиент на Училища А., където бил обучаван синът му. Посочва, че живее
със семейството си в с. К. като той и съпругата му водели сина си на уроци в
гр. Г.Д.. За училището научил в Г.Д., от плакатите, разлепени из града. Твърди,
че не му е известно за времето, през което синът му е ходил на уроци в Училища А.,
включително и през 2013 г., да е извършвана промяна в метода, по който се е
провеждало обучението му. Посочва, че последният сертификат, който бил издаден в
полза на сина му – този от лятото на 2013 г., се различавал от останалите по
това, че бил издаден от името на „У.з.ч.е.А.“ ООД, вместо от това на „И.А.“
ООД. Обадил се на г-н Й.А., съдружник в „И.А.“ ООД, който му обяснил, че
взаимоотношенията с „У.з.ч.е.А.“ ООД „вече са на друг етап“. Свидетелят
споменава, че през целия период на обучението до приключването му през месец
май 2013 г. учебниците, по които същото било провеждано не били променяни. Също
така не му е известно да са били извършвани промени в състава на учителите,
както и в цената на обучението. Заявява и това, че в повечето случаи давал парите
за таксата за обучение на съпругата си, като при плащането са й издавали касова
бележка. Не знае дали плащанията са се извършвали по банков път или на каса,
съответно дали това е ставало в Училище А. или в Институт „А.“. Освен това не
дали в гр. Г.Д. е имало сграда на „И.А.“ ООД. Потвърждава, че е чувал за г-жа Е.Г.,
но не е сигурен дали я е срещал по някакъв повод преди съдебното заседание.
Разпитан, свидетелят А., посочва,
че е работил като управител на „И.А.“ ООД. Заявява, че познава г-жа Г., с която
през 2008 г. бил сключен процесният договор за франчайзинг. През 2013 г.
отношенията между страните по договора се влошили. Управляваното от г-жа Г.
дружество решило да прекрати договора преди изтичане на предвидения срок
едностранно без да разполага с право за това, в желанието ѝ учениците,
спечелени със съвместните усилия на страните по договора за франчайзинг и
благодарение популярността и авторитета на марката „А.“ да бъдат пренасочени
към друго, контролирано от нея дружество. По време на изпълнение на договора за
франчайзинг на пазара се появила програма на Агенция по заетостта за обучение с
ваучери на възрастни. Свидетелят посочва, че между него и г-жа Г. били обсъдени
възможностите за съвместна работа по този проект, в резултат на което между
страните по договора за франчайзинг бил сключен отделен договор, по силата на
който на управляваното от г-жа Г. дружество било възложено да съдейства на
ищеца за извършването на обучение по чужди езици по оперативна програма
„Човешки ресурси“, схема „Аз мога“ на територията на община Г.Д. срещу
възнаграждение. В процеса на изпълнение на тази програма г-жа Г. поискала
условията на управляваното от нея дружество по договора за възлагане от
01.04.2010 г. да бъдат променени, като в противен случай щяла да започне да
изпълнява съответната дейност независимо. Така се стигнало и до изявлението за
разваляне на договора за франчайзинг от страна на дружеството-франчайзополучател.
Г-жа Г. обаче продължила да обучава извършва чуждоезиково обучение на същото
място и по същата система. Свидетелят твърди, че обучението по системата „А.“ и
това, водено по оперативната програма на Агенция по заетостта се водели по
различна система и били насочени към различни целеви групи.
При разпита си свидетелката Ш. заявява, че работи като учител по
английски език в гимназия „Яне Сандански“, гр. Г.Д.. Посочва, че е работила с
г-жа Г. в „А. 2010“, съответно в „У.з.ч.е.А.“ ООД след преименуването му.
Изтъква, че във връзка с работата си през 2011-2012 г. е провеждала и обучение
по оперативна програма „Човешки ресурси“. Свидетелката твърди, че през 2013 г.
нито тя нито г-жа Г. са провеждали такова обучение. Пояснява, че и към
настоящия момент работи с г-жа Г. в „У.з.ч.е.А.“ ООД. През 2013 г. нямало
промяна в учебниците, които били използвани при провеждане на обучението.
Когато обучението започнало да се извършва под наименованието „У.з.ч.е.А.“ била
извършена промяна във визуалното съдържание на сертификатите. Свидетелката
казва, че сама е избирала метода, по който да преподава. Отрича да и е предоставяна
конкретна методология на „И.А.“ ООД, по която да се е изисквало да работи.
Твърди, че при работата си „У.з.ч.е.А.“ ООД, вкл. преди промяната на фирмата
му, е водила обучение и на деца и на възрастни. След 2013 г. не е водила
обучение на възрастни.
Разпитана, свидетелката К. заявява, че е преподавател по английски език.
Посочва, че е работила за г-жа Г. по граждански договор като е провеждала
обучение по английски език в с. Абланица в периода от 2010 г. до 2012 г. Спомня
си, че още преди да започне реалното обучение тя е водела рекламна кампания
позиционирана изцяло върху марката „А.“, като за тази цел е ползвала рекламни
брошури, постери, които е получавала лично от г-жа Г.. Учебниците, по които
било провеждано обучението били на „А.“. Свидетелката твърди, че първата
година, през която водела обучения в с. Абланица е преподавала успоредно на
деца и на възрастни по програмата „Аз мога повече“. При обучението на децата
били използвани учебниците на „А.“, а за възрастните били използвани преснети
екземпляри от тях.
Разпитан, свидетелят К. заявява, че е съпруг на г-жа Г.. Посочва, че
съпругата му е била собственик на Училище „А.“, чрез което е провеждала
чуждоезиково обучение. В периода от 2010 г. до 2012 г. обучението в Училище „А.“
е провеждано с доставчик Институт „А.“. През февруари 2013 г., без знанието на
Училище „А.“, Институт „А.“ започнало да провежда самостоятелно обучение в
сградата на II-ро основно училище, което приключило през февруари 2014 г.
Посочва, че е запознат с причината, поради която се е стигнало до прекратяване
на договора за франчайзинг. Г-н А., управител на „И.А.“ ООД към съответния
момент, отказвал да предостави средства, необходими за заплащането на
хонорарите на учителите. Във връзка, с обучението, провеждано в с. Абланица,
свидетелят твърди, че същото било одобрено от „И.А.“ ООД. Обучението било
провеждано там, а не в гр. Г.Д., с цел да се улеснят учениците. Практиката била
преподавателката, която провеждала обучението в с. Абланица – А.К., да събира
парите от таксите за обучение и да ги дава на съпругата му в гр. Г.Д.. В
определен момент г-жа К., след като уведомила за това г-жа Г., започнала да
дава парите лично в Институт „А.“ в Благоевград. За това, че провежданото в с.
Абланица обучение, е било одобрено от „И.А.“
ООД, свидетелят съди по обстоятелството, че същото е получавало регулярно
уговорената част от печалбата по договора за франчайзинг. След като отношенията
между страните по договора за франчайзинг били преустановени Училище „А.“
продължило да провежда чуждоезиково обучение на същото място – на ул. „Христо
Ботев“ в гр. Г.Д.. Свидетелят твърди, че освен там и в с.Абланица Училище „А.“
не е провеждало чуждоезиково обучение на друго място. След прекратяването на
договора за франчайзинг г-жа Г. оповестила пред учители и ученици, че
обучението вече няма да се извършва по програмата на Институт „А.“.
Помещението, в което се провеждало обучението било пребоядисано. Били свалени и
всички табели, свързани с Институт „А.“.
Други доказателства от значение за спорното право, което е предмет на
преценка в настоящото производство не са ангажирани от страните.
При така
установените факти следва да се формират изводите за основателността на
предявените искове.
По исковете
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на всеки от предявените в условията на пасивно субективно
съединяване искове за заплащане на неустойка е поставена в зависимост от
установяването на фактическия състав на вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, който в
процесния случай се състои от следните конкретни компоненти: 1/ между страните
по делото да е сключен договор за франчайзинг, при чието прекратяване за всеки
от двамата ответници възникват предвидените с чл. 17, т. 3 от договора
задължения за отрицателна престация; 2/ настъпването на обстоятелство, водещо
до прекратяването на същинското съдържание на договорната връзка; 3/ наличието
на валидна уговорка за компенсаторна неустойка, дължима при неизпълнение на
задълженията на франчайзополучателите по чл. 17, т. 3 от договора; 4/ наличието
на неизпълнение на някое от тези задължения.
От представения по делото писмен договор от 17.09.2008 г. се установява,
че между “И.А.” ООД, от една страна, и “Е.Г.” ООД (понастоящем “У.з.ч.е.А.”
ООД), действащо чрез управителя си Е.Г., от друга, са възникнали облигационни
отношения от ненаименуван договор, който съдържа елементи характеризиращи го
като такъв за франчайзинг. С този договор „И.А.“ ООД, в качеството си на
франчайзодател, е предоставил правото на „Е.Г.“ ООД от свое име и за своя
сметка да открие и управлява езиково училище на територията на гр. Г.Д., използвайки
търговското означение „А.“ и абревиатурата ALS, отнасяща се до „А.“, както и
разработената от франчайзодателя система на обучение. Видно от Приложение № 2.1.
към договора франчайзополучателя се е задължил да заплати на франчайзодателя
първоначална такса в размер на 20 000 евро, както и последваща такава в
размер на 5 % от брутната печалба, реализирана от заплащането на такси за
записване и обучение на ученици.
От разпоредбата на чл. 17, т. 3 от договора се разбира, че страните са се
съгласили при прекратяване на франчайзинговото правоотношение в тежест на
франчайзополучателя да възниква задължение за въздържане, състоящо се в това за период от три години, считано от момента на
прекратяване на договорната връзка франчайзополучателя да не се съревновава с
франчайзодателя или с негови франчайзополучатели, като упражнява под каквато и
да е форма дейност, сходна с тази, предмет на договор за франчайзинг, да наема
настоящи или бивши служители или представители на франчайзодателя, както и да
управлява бизнес, означаван с името “А.”, абревиатурата ALS, както и другите, посочени в тази точка имена. За да
обезпечат така уговореното поведение страните изрично са предвидили, че при
неизпълнение на което и да е от тези очертани отрицателни престации за франчайзополучателят
възниква задължението да заплати в полза на франчайзодателя компенсаторна по своята правна
природа неустойка във фиксиран размер от 50 000 евро.
Налага се изводът, че предвидената в чл. 17, т. 4 от договора за
франчайзинг неустойка, която е предмет на предявения за разглеждане
първоначален осъдителен иск, е уговорена за неизпълнение на задълженията по чл.
17, т. 3 от договора, които възникват в тежест на франчайзополучателя с
прекратяването на същинските задължения по договора за франчайзинг, поради
което следва да бъде установено дали е настъпило някое от основанията за това.
В българското законодателство липсва легална дефиниция за понятието
франчайзинг. ЗКПО, в §1 т. 10, определя франчайза като съвкупност от права на
индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки,
търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право,
ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за
продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги, която дефиниция въпроизвежда
тази по Регламент /ЕС/ № 4087 от 30.11.1988 г. относно прилагането на чл. 85,
ал. 3 от Договора на ЕО по отношение на категории франчайз, в сила до 1999 г.
Източници на дефиниции и тълкувания с международен характер, както от
правна гледна точка, така и от гледна точка на практиката и реалното приложение
на института, се съдържат и в Регламент /ЕС/ № 330/2010 на Комисията от
20.04.2010 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от ДФЕС относно
категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, Насоки относно
вертикалните ограничения към Регламент № 330/2010 г. на Комисията, които третират
вертикалните споразумения, които не са обхванати от груповото освобождаване от
забраната и Европейски етичен кодекс на франчайзинга /EN/. Последният, както и
Етичен кодекс на Асоциацията на франчайзите в България / www.bulfa.alle.bg/, са
актуализирани редакции на Кодекса, издаден от Е. Ф. Федерация през 1972 г. и
има за цел да събере основните разпоредби за справедливото поведение на
франчайзинг системите в Европа.
Най-общо, франчайзингът се определя като система на разпространение, чрез
която се продават стоки и/или услуги и/или технологии на пазара, основаваща се
на тясно и постоянно сътрудничество между правно и финансово независими
предприемачи: франчайзодателя от едната страна и неговите франчайзополучатели,
от друга. Франчайзодателят дава на своите франчайзополучатели правото и
същевременно им възлага задължението, да ръководят предприятията си съгласно
неговата концепция. Това право оправомощава и задължава франчайзополучателя да
използува при условията на постоянна техническа и стопанско- икономическа
поддръжка от страна на франчайзодателя, името на системата и/или стоковите
обозначения и/или марката за услугите и/или други обекти на индустриална
собственост както и ноу-хау, икономическите и техническите методи и търговската
система на франчайзодателя, като прави това в рамките и за срока, установени в
сключения между страните за тази цел в писмена форма договор, срещу пряко или
косвено заплащане.
За определяне естеството на правоотношенията между страните обаче следва
да се изходи и от съществуващите видове франчайзинг, които според използвания
метод биват дистрибуционен франчайз и бизнес формат франчайзинг. При бизнес
формат франчайзинга / Business format franchaising /, франчайзополучателят не
само дистрибутира продукта, произвеждан от франчайзодателя, нито само
възпроизвежда на практика дейността на франчайзодателя /както е при
франчайзинга на целия бизнес - entire Business Franchising /, но и прилага
цялата му бизнес концепция, означавана в търговската практика като бизнес
формат. Наличието на съглашение за бизнес формат франчайзинг означава
задълбочена икономическата обвързаност между страните и води до създаване на
франчайз система.
Съществените елементи на франчайза като бизнес формат са подписване на
договор за използване на търговското име и търговската марка на определена
територия, предоставяне на цялата концепция за бизнеса и опита на
франчайзодателя и обезпечаване от страна на франчайзодателя на комплекс от
услуги, за да съдейства за успеха на франчайзополучателя като цяло /реклама, финансиране
и организиране на предприятието на франчайзополучателя, маркетингови
проучвания, дизайн на помещението/. Практически, при наличие на подобно
франчайз съглашение регионалният франчайзополучател / region developer/
мултиплицира в рамките на региона бизнеса на франчайзодателя като изгражда
собствени единици за развиване на дейността.
В рамките на горните постановки, извеждани както от теорията, така и от
търговската практика, както и изхождайки от съдържанието на сключеното между
страните по делото съглашение от 17.09.2008 г., настоящият състав намира, че
същото има характеристиките на такова за бизнес формат франчайзинг и съставлява
както договор, така и търговска операция.
При така възникналото договоро правоотношение отговарящо на спецификите
на бизнес формат франчайзинг и в периода
на неговото обвързващо действие се констатира, че на 10.04.2013 г.
франчайзодателят е получил адресирано до него писмено изявление на
франчайзополучателя, съдържащо покана в срок до 22.04.2013 г. да преустанови дейността
си на доставчик на чуждоезиково обучение в сградата на II-ро
основно училище в гр. Г.Д. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
на Агенция по заетостта. Мотивите си за това искане
дружеството-франчайзингополучател базира на обстоятелството, че престацията на
такава образователна услуга в периметъра на гр. Г.Д. представлява нарушение на
гарантираната на франчайзополучателя териториална изключителност за срока на
договора. При тези фактически твърдения отнесени към събрания по инициатива на
страните в рамките на делото доказателствен материал, както и отчитайки
приложимите договорни правила възприети от страните трябва да се даде отговор,
дали правопрекратителния ефект на развалянето на облигационната връзка се е
реализирал в действащите отношения между страните по нея или това не се е
случило.
Правото да се развали договора представлява преобразуващо право на страна
по двустранен договор, което се упражнява с едностранно волеизявление,
адресирано до насрещната, неизправна страна по договора. Упражняването на
правото води до правна промяна – облигационно отношение се прекратява. С оглед
на изложеното в процесния случай на първо място е нужно да бъде изяснено, дали
франчайзодателят е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 4 от
договора за франчайзинг, на което франчайзополучателят основава правото си на
едностранно прекратяване на договорната връзка.
По силата на чл. 4 от договора за франчайзинг с цел осигуряване на
териториална неприкосновеност на франчайзополучателя за срока на договора
франчайзодателят е поел задължение да не ръководи или предоставя франчайзинг на
лица, намиращи се на територията на които франчайзополучателят осъществява
дейността си, различни от тези, с които последният работи.
Между страните не се спори, че на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 251 от
21.10.2009 г. между „И.А.“ ООД и Агенция по заетостта на 07.01.2010 г. е
сключено споразумение, с което на ищеца е било възложено извършването на
обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедура за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани приоритетни
„оси 1 и 2“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Отсъстват
разногласия и за това, че в периода от 05.05.2010 г. до 26.06.2012 г. ищецът е
провел обучение по схема „Аз мога“ и схема „Аз мога повече“ на общо 234 лица на
територията на гр. Г.Д., като обучението се е провеждало на ул. „********. Този
факт се установява и от събрания по делото доказателствен материал – писмени
документи и свидетелски показания, като се констатира обучение на определен
брой и профил лица по определени чужди езици. Същевременно се констатира, че по
силата на сключения между „И.А.“ ООД и „У.з.ч.е.А.“ ООД (тогава с фирмено
наименование „А. 2010“ ООД) договор от 01.04.2010 г., на този ответник са
възложени организационни и контролни функции по отношение на дейността на ищеца
по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в гр. Г.Д.. Изводът е,
че „У.з.ч.е.А.“ ООД доброволно и по своя инициатива е приело да съдейства за
извършването на обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по
процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани
по приоритетни оси 1 и 2 на програмата, срещу което „И.А.“ ООД се задължил да
му заплаща възнаграждение в размер на 50 % от чистата печалба за всяка група,
която се формирала след приспадане на всички преки и непреки разходи, свързани
с обучението на всяка група. С оглед предмета на възложената работа „У.з.ч.е.А.“
ООД е подизпълнител на ищеца, който в качеството си на „доставчик на обучение“,
е изпълнител по споразумението от 07.01.2010 г., сключено с Агенцията по
заетостта. Видно от чл. 1 на договора за възлагане в предметния му обхват е
включено обучението, извършено по приоритетни оси 1 и 2 на оперативната
програма.
С оглед на изложеното съдът
намира, че дейността на ищеца по предоставяне на обучение по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ в гр. Г.Д., макар и тази територия да
съвпада с територията, на която ответникът е осъществявал дейността си по
договора за франчайзинг, не би могла да се квалифицира, като нарушение на
задълженията му да не ръководи или предоставя франчайзинг на лица, намиращи се
на територията на които франчайзополучателят осъществява дейността си. Това
заключение е мотивирано от събраните по делото данни, че целевите групи, към
които е насочено обучението по договора за франчайзинг и това по оперативната
програма са съвсем различни една от друга, като не е възможно фактическо
състояние, при което при предприето обучение спрямо едната група да се стигне
до рефлектиране върху броя на обучаваните лица по другата група. По договора за
франчайзинг „У.з.ч.е.А.“ ООД е провеждало обучение единствено на ученици, което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Чуждоезиковото обучение, провеждано по Оперативната програма
„Развитие на човешките ресурси“ е насочено към възрастни с цел повишаване на
професионалната им квалификация. При провеждането на обучението и при
управлението на училището са използвани различни методологии. Не следва да се
пренебрегва й това, че доколкото със сключването на договора за възлагане от
01.04.2010 г. самия франчайзингодател - „У.з.ч.е.А.“ ООД е по своя изрична воля е станал подизпълнител на дейността
по оперативната програма, съдът намира, че тъй като същия субект сам се е
ангажирал с осъществяването ѝ, то той е демонстрирал съгласието си с извършването
на подобна образователна услуга, която съвпада с района на отстъпените нему
франчайзингови права. Ето защо при тези фактически и договорни положения между
страните по спора няма как в полза на „У.з.ч.е.А.“ ООД да се приеме, че е
възникнало преобразуващото правото да развали сключения с ищеца договор за
франчайзинг, поради което и отправеното до франчайзополучателя изявление в този
смисъл не е било юридически възможно да
породи целените с него правни последици.
Съгласно чл. 20а ЗЗД договорните отношения могат да бъдат прекратявани по
взаимно съгласие на страните, както и на други предвидени в закона основания. Видно
от приложение № 1 към договора за франчайзинг от 17.09.2008 г. същият е сключен
за срок от десет години. От наличния по делото доказателствен материал, в т.ч.
свидетелски показания, се установява, че след месец май 2013 г. франчайзополучателят
„А. 2010“ ООД променил облика на помещението, в което провеждал чуждоезиковото
обучение и премахнал всички табели и означения, свързани с франчайзодателя. По
същото време била заявена и промяната във фирменото му наименование от „А.***“
ООД на „У.з.ч.е.А.“ ООД, която била вписана по електронната му партида в
търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на 11.06.2013 г. Франчайзодателят
„И.А.“ ООД от своя страна не се е противопоставило на действията на
франчайзополучателя, недвусмислено сочещи за намерение за прекратяване на
договорното правоотношение, като оттам насетне не е изисквал от
франчайзополучателя да изпълнява задълженията си по договора за франчайзинг /най-същественото
от които е това да заплаща уговореното парично възнаграждение според обема на
постигнатата брутна печалба/ и съответно сам е преустановил изпълнението на
своите престации. Изложените обстоятелства недвусмислено сочат на извода, че
между страните по договора за франчайзинг е постигнато конклудентно съгласие за
прекратяване на договорната връзка създадена по между им през 2008 г. въз
основа на цитирания договор за франчайзинг, което на основание чл. 20а, ал. 2,
предл. второ вр. с чл. 8, ал. 1, предл. трето ЗЗД е произвело целените правни
последици. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че договорът за
франчайзинг е бил прекратен по взаимно съгласие между страните най-късно на
11.06.2013 г., когато дейността на „У.з.ч.е.А.“ ООД по провеждане на
чуждоезиково обучение на територията на гр. Г.Д. окончателно е изгубила
белезите, свързващи я с франчайзодателя.
С прекратяването на договора за франчайзинг, на основание чл. 17, т. 3 от
разпоредбите му, в тежест на франчайзополучателя „У.з.ч.е.А.“ ООД е възникнало
задължение за период от три години от прекратяването да не се съревновава с
франчайзодателя или с негови франчайзополучатели като упражнява под каквато и да
е форма дейност, сходна с тази, предмет на договор за франчайзинг, да наема
настоящи или бивши служители или представители на франчайзодателя, както и да
управлява бизнес, означаван с името “А.”, абревиатурата ALS, както и другите,
посочени в тази точка имена. Страните са се съгласили, че при неизпълнение на
което и да е от тези задължения франчайзополучателят се задължава да заплати на
франчайзодателя неустойка фиксирана в твърд размер на 50 000 евро.
По делото не се установява вторият ответник - Е.Г.
да е участвала като страна по договора за франчайзинг в лично качество. Тя
действително е участвала при сключването му, но в качеството си на органен
представител на франчайзополучателя – управляваното от нея търговско дружество
„Е.Г.“ ООД. С оглед на изложеното и доколкото вземането за неустойка предполага
неизпълнение на предшестващо облигационно задължение, каквото по делото не се
установява да е възникнало в тежест на Е.Г., искът срещу този ответник следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място, с оглед необходимостта на съда да следи служебно за
валидността на фактическия състав, от които ищецът извежда претенцията си, и
конкретно на договорната клауза, от която страните са се съгласили да произтича
вземането за неустойка, настоящият състав следва да извърши проверка за
валидността на уговорката, съдържаща се в разпоредбата на чл. 17, т. 4 от
договора за франчайзинг.
Налага се да бъдат съобразени указанията, дадени с Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, тогава, когато същата е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване
на договора.
Принципът на договорната свобода, прокаран последователно в българското
законодателство, дава възможност на страните да определят съдържанието на
договорното правоотношение, дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и
на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушават правила, които макар и да не разполагат
с изрична позитивно-правна регламентация, се извеждат от общите правни принципи
и установените в обществото морални възгледи. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските отношения, както и
недопустимостта на несправедливото облагодетелстване за чужда сметка. Договорната
клауза за неустойка би могла да е нищожна като противоречаща на справедливостта
и създаваща условия за несправедливо обогатяване, когато вследствие на
заплащането ѝ същата ще излезе извън присъщите ѝ обезпечителна и
обезщетителна функции. Когато съдът в рамките на првораздавателната си функция
извършва преценка за нищожност на дадена неустоечна клауза, поради накърняване
на добрите нрави, то тази проверка трябва да бъде отнесена и
извършвана към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или
непарични и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с уговорената
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В процесния
случай ревизираната неустоечна клауза на чл. 17, т. 4 от договора за
франчайзинг предвижда заплащането на компенсаторна по вид неустойка в твърд
размер от 50 000 евро, платими еднократно. Сезираният съд намира, че с
оглед естеството на неустойката, а именно компенсаторна анализът следва да се
концентира най-вече върху това какви евентуално настъпили за франчайзингодателя
имуществени вреди след прекратяването на договора същата би обезщетила с оглед
характера на задълженията, от които франчайзингополучателя би се отклонил. Вече
се посочи, че облигазционните задължения, които пораждат правото на уговорената
компенсаторн неустойка се характеризират, като такива за отрицателна престация –
тоест от адресата им се очаква да се въздържа от определени действия, а именно
- за период от три години, считано от момента
на прекратяването да не се съревновава с франчайзодателя или с негови
франчайзополучатели като упражнява под каквато и да е форма дейност, сходна с
тази, предмет на договор за франчайзинг, да наема настоящи или бивши служители
или представители на франчайзодателя, както и да управлява бизнес, означаван с
името “А.”, абревиатурата ALS, както и другите, посочени в тази точка имена.
Съдържанието на посочената престация с оглед спецификата си обаче няма как да
бъде оценено в паричен еквивалент, затова подхода при преценката, дали
уговорената компенсаторна неустойка кореспондира по размер на вредите, които
ищеца би претърпял от нарушаването на предписаното задължение за въздържане.
Очертаването на границите на тези вреди е възможно при тълкуване волята на
страните формирана при определяне на следващото се за заплащане франчайзингово
възнаграждение, което се полага на дружеството-франчайзингодател, което е
отстъпило за определен период от време – срока на договора използване на
търговското име и търговската марка на определена територия – гр. Г.Д.,
предоставяне на концепция за бизнеса и опита на франчайзодателя и обезпечаване от
страна на франчайзодателя на комплекс от услуги, за да съдейства за успеха на
франчайзополучателя като цяло /реклама, финансиране и организиране на
предприятието на франчайзополучателя, маркетингови проучвания, дизайн на
помещението/. Това възнаграждение макар да не е формирано в твърди парични
стойности би могло да се изведе от величните които са заложени за неговото
определяне и уговорения срок на действие на договора. В този смисъл
компонентите на възнаграждението са първоначална такса и ежегодна такса платима
в размер на 5 % от постигнатата франчаизингодателя брутна печалба.
Първоначлната такса е ясно дефинирана и тя възлиза на сумата от 20 000
евро, като при 10 годишен срок на действие на договора се очертава годишна
такса в порядък от 2000 евро. По отношение текущата такса от 5 % върху
стойността на реализираната брутна печалба информацията следва да се почерпи
отново от волята на страните върху печалбата, която те са предвидили да се
преследва при изпълнението на франчайзинговата дейност от страна на
франчйзингополучателя. Видно е, че тази печалба за първата година от действието
на договора е установено да бъде в
размер на 20 000 евро, като за следващите години е заложен ръст от 70 %.
Тоест по 34 000 евро – годишно. Следователно съобразявайки момента на
прекратяване на договора, а именно на 5-тата година, то в рамките на периода, в
които се е очаквало ответника да изпълнява задължението зи за отрицателна
престация. Годишната му брутна печалба съобразно уговореното към момента на
сключване на договора отново би следвало да гравитира около сумата от
34 000 евро. Следователно отнасяйки този размер на очаквана печалба към
заложения процент на отчислявана франчайзингова такса, а именно 5 % годишно, то
вземането на франчайзингодателя, за което би следвало да се приеме, че компенсаторната неустойка следва да поркие за
една година би възлизало на сумата от 3 700 евро /сбор на годшното вземане
по първоначалната и текущите франчайзингови такси/. Или за три години
неполученото възнаграждение би възлизало на сума в размер от 11 100 евро. Очевидно
е, че уговарянето на неустойка в порядъка на сумата от 50 000 евро за
компенсиране на подобна категория вреди, които ищеца еветнуално би търпял от
неизпълнението на облигационното задължение за отрицателна престация е в съществен
дисонас с присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна фунцкии на
неустойката. Вярно е, че разглежданата неустойка е уговорена между търговци,
което означава, че е допустимо тя да има по-осезателен наказателен елемент,
тогава когато е допуснато отклонение в изпълнението на параметрите на договора,
но подобна функция на вид договорна отговорност не може да бъде възприета в
предели надхвърлящи повече от четири пъти възможните имуществени вреди, които
франчайзингодателя е претърпял в релевантния срок след прекратяване на
договорната връзка. При изложените съображения настоящият състав намира, че
уговорената в чл. 17, т. 4 от договора за франчайзинг неустойка влиза в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй
като възприетия размер на същата съществено накърнява принципа на
справедливост, създава условия за несправедливо облагодетелстване на едната
страна по сделката за сметка на другата. Важно е да се отбележи, че прогласяването
на обсъжданата неустойка се предприема и в защита на обществения отношения
развиващи се в търговския оборот като цяло, а не се изчерпва само до отчитането
на индивидуалния интерес дадения правен субект адресат на уговореното
неустоечно задължение.
Съобразявайки изложените правни аргументи, настоящата съдебна инстанция
намира, че в рамките на състоялото се в производството доказване липсва пълно и
главно доказване относно това да са настъпили предпоставките, при които в
тежест на ответника - Е.Г. да е възникнало задължение, чието неизпълнение да е обезпечено
с предвидената в чл. 17, т. 4 от договора за франчайзинг неустойка, поради
което предявеният срещу нея иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недоказан в своето
основание.
Макар по делото да се установява, че в тежест на ответника „У.з.ч.е.А.“
ООД е възникнало задължението по чл. 17, т. 3 от договора за франчайзинг
/задължение за отрицателна престация/, то доколкото се прие, че уговорената
между страните по договора неустойка е нищожна, предявеният срещу този ответник
иск за присъждането ѝ също следва да бъде отхвърлен.
По насрещния
иск с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
За да бъде уважен насрещният иск следва да бъде установено, че въз основа
на сключеният между страните на 17.09.2008 г. договор за франчайзинг в тежест
на ответника-франчайзодател е възникнало задължението да не ръководи или
предоставя франчайзинг на лица, намиращи се на територията на които
франчайзополучателят осъществява дейността си, различни от тези, с които
последният работи, че франчайзодателят е нарушил това си задължение, както и че
в резултат на неизпълнението франчайзополучателят е претърпял имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи.
При обсъждането на предявените от франчайзодателя искове за заплащане на
неустойка изрично беше прието, че по силата на чл. 4 от договора за франчайзинг,
с цел осигуряване на териториална неприкосновеност на франчайзополучателя за
срока на договора, „И.А.“ ООД се е задължил да не ръководи или предоставя
франчайзинг на лица, намиращи се на територията на които франчайзополучателят
осъществява дейността си, различни от тези, с които последният работи.
Наред с това обаче от съда беше установено, че ответникът по насрещният
иск „И.А.“ ООД не е допуснал неизпълнение на задължението си по чл. 4 от
договора за франчайзинг. Това е така, защото макар и дейността му по
предоставяне на обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
в гр. Г.Д., да е осъществявана на територията, на която франчайзополучателят е
изпълнявал отстъпените му по договора дейности, то това поведение не би могло
да се поведе като нарушение на задълженията му да не ръководи или предоставя
франчайзинг на лица, намиращи се на територията на които франчайзополучателят
осъществява дейността си. Аргументите са два, а именно - че дейностите по
дублиращите се обучения имат адресати с различен профил и различна методология
на изпълнение, вкл. и различен начин на плащане към субекта предоставящ
образователната услуга, а така също, че самият ищец по насрещния иск е дал
своето съгласие с осъществяването на едновременно езиково обучение в
териториалния обхват на договора за франчайзинг, като го е направил с
подписване на договор от м. 04.2010 г., по които в качеството си на
подизпълнител е приел да извършва обучение, което се финансира по ОП „Човешки
ресурси“. За пълнота на изложението следва да се акцентира, че част от
претенцията на ищеца по насрещния иск за следващо му се парично обезщетение
относно търпени от него имуществени вреди – пропуснати ползи излиза извън
пределите на действия на облигационното му правоотношение възникнало от
договора за франчайзинг, тъй като същия е с прекратено действие, считано от 11.06.2013
г. След тази дата предвидените в чл. 4 от договора за франчайзинг облигационни
задължения, чиито адресат е франчайзодателя преустановяват своето действие и не
обвързват страните, което означава, че дружеството-ответник няма задължения за
отрицателна престация.
При изложените съображения, доколкото не се установява от страна на
ответника по насрещния иск да е допуснато неизпълнение на задълженията му по
договора за франчайзинг, то претенцията на „У.з.ч.е.А.“ ООД з. обезщетение за
вредите, причинени от твърдяното неизпълнение, следва да бъде отхвърлена, като
недоказана в своето основание.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното :
Всяка от страните е направила своевременно искане за присъждане на
разноски по делото. Съобразявайки изхода на спора, а именно неоснователност на
всеки един от предявените искове /първоначален и насрещен/ съдът следва да
разпредели отговорността за направените разноски, като отчете качеството на
всяка от страните по делото, а именно на ищеца и на ответник по първоначалния и
съответно по насрещния иск. Дружеството „И.А.“ ООД има качеството на ищеца по
първоначалния и ответник по насрещния иск, като доколкото първоначалния иск е
приет за неоснователен, то направените във връзка с неговото провеждане
разноски не се следват на тази страна. Такива разноски са заплА.та държавна
такса за разглеждане на иска, както и платения депозит за разпит на свидетел.
Относно търсения адвокатски хонорар в размер на 3 500 лв. за осъщественото
представителство по делото, съдът като констатира, че няма разграничение в
заплащането му според предявените за съвместно разглеждане искове /първоначален и насрещен/, и
в тази връзка приема, че полагащия се, като разноски размер от същия следва да се
определи според размера на съответните искови претенции /50 000 евро по
първоначалния и 20 000 лв. по насрещния/. Предвид това, че спрямо ищеца
отговорността за разноски носена от ответника трябва да се сведе само до
отхвърления негов насрещен иск, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на „И.А.“ ООД следва да се присъди
сумата от 593,95 лв., съставляваща част от заплатено адвокатско възнаграждение
кореспондираща на осъщественото процесуално представителство на страната по упражнения
срещу нея насрещен иск.
При дружеството - „У.з.ч.е.А.“ ООД отново следва да се спази същия
принцип при определяне на полагащите му се разноски, като се съобрази, каква
част от тях са направени за провеждането на насрещния иск, респ. каква част
касаят защитата по първоначалния такъв. Без съмнение разноските за заплА.
държавна такса и възнаграждение за допуснатата ССч.Е са реализирани във връзка
с доказването на правата по насрещния иск, което означава, че те не следва да се
присъждат на посочения субект. Като разноски сторени за защита по първоначалния
иск следва да се квалифицира платеното възнаграждение за вещо лице – преводач,
което възлиза на сумата от 130,00 лв. На следващо място относно претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение от събраните по делото доказателства –
договор за правна защита й съдействие /лист 369 от делото/ се установява, че е
налице договореност за заплащане на общо възнаграждение за представителство
пред настоящата инстанция в размер на сумата от 4000 лв., като е прието, че
сумата от 2000 лв. следва да се заплати в срок до 20.03.2017 г., а остатъка от
още 2000 лв. в срок до приключване на делото пред първата инстанция. Тоест към
датата на сключване на този договор плащане не е било реализирано. Единственото
доказателство за станало плащане по цитирания договор е ангажираната от адв. А.
разписка за сумата от 2000 лв., която му е била плА. на датата 23.06.2017 г.
Следователно доказаният размер на заплатено адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата от 2 000 лв. Именно тази е сумата, която следва да бъде съобразена
при преценката на полагащото се съобразно отхвърления първоначален иск
възнаграждение, като извършеното пресмятане показва, че на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на „У.з.ч.е.А.“ ООД следва да се присъди сумата от 1 790,42
лв. /1 660,42 лв. – адвокатско възнаграждение и 130 лв. – възнаграждение за
вещо лице/.
В полза на Е.С.Г. разноски не се следват, доколкото от същата не се
доказва да е направила такива във връзка с участието й по делото.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.А.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „У.з.ч.е.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** и Е.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на
ответниците да заплатят при условията на солидарна отговорност на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 50 000 евро, представляваща дължима неустойка
по смисъла на чл. 17, т. 4 отнасяща се до допуснато неизпълнение на
задълженията по чл. 17, т. 3 и т. 4 от договор за франчайзинг от 17.09.2008 г.
след момента на неговото прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.з.ч.е.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „И.А.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв., представляваща
парично обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на неизпълнението
на чл. 4 от договора за франчайзинг от 17.09.2008 г., изразяващо се в проведено
от страна на „И.А.“ ООД езиково обучение на съответната изключителна територия,
както и влизане в правоотношения, отнасящи се до чуждоезиково обучение, със
служител на ищеца.
ОСЪЖДА „И.А.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на „У.з.ч.е.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 1 790,42
лв., съставляваща направени разноски по делото за защита по предявения за
разглеждане първоначален иск.
ОСЪЖДА „У.з.ч.е.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати в полза на „И.А.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 593,95 лв.,
съставляваща направени разноски по делото за защита по предявения за
разглеждане насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: