Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .............../..................…, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 214 по описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „А.Х.“ ЕООД ЕИК *********, подадена
чрез управителя Деян Божков Божков, против НП №
03-011223/26.06.2019год. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда
Варна, с което на въззивното дружество е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1900лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл. 270,
ал.2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че нито АУАН нито НП са му
били връчени поради което не е могъл да се запознае със съдържанието им и да
направи възражения. Моли НП да бъде отменено като алтернативно отправя искане
за намаляване размера на наложеното с него наказание.
В съдебно заседание, въззивникът нередовно непризован - търсен на всички
възможни обявени адреси, не е установен, не изпраща представител и не взема
никакво становище във връзка с подадената жалба.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
изразява становище, че нарушението за което е наложено наказание е безспорно
доказано, а в хода на адм.наказателното производство
не са били допуснати нарушения на процес. правила. Сочи че представител на въззивното
дружество не е бил открит на адреса на
управление, а единствения представител на същото бил чуждестранно лице, което
нямало адрес в Република България, поради което и била предприета процедурата
чрез поставяне на известия на интернет страницата на ДИТ.Моли НП да бъде
потвърдено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец
март 2019год. (в периода 13-27.03.2019год.) служители на Дирекция ИТ – Варна,
една от които св. М.Д., извършили проверка на „А.Х.” ЕООД. Дружеството към него
момент било представлявано от Асият Гимбатова, Деян Божков и Илиян Илиев и стопанисвало хотел
"Орхидея", находящ се в к.к.
"Чайка", обл. Варна.
В
хода на проверката, по представените от страна на въззивното дружество
документи, било установено, че с ТД №4/01.03.2016год. св. И.И.
бил назначен на длъжност „пазач-портиер“ в хотел „Орхидея”, както и че на същия
не било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за м.
12. 2018г. Преценено било, че въззивното дружество е извършило нарушение на
трудовото законодателство и на 09.04.2019год. била изготвена покана до
управителите на въззивното дружество към оня момент Деян Божков Божков, Илиан Милков Илиев и Асият
Абдулкадирова за явяване на 24.04.2019год. с оглед
съставяне на АУАН. Поканата била изведена изх. № 19023488/09.04.2019год. и била
изпратена за връчване по пощата с обратна разписка, на постоянните и настоящи
адреси на управителите Божков и Илиев. Пратките не били връчени на
получателите, като били върнати от пощенския оператор отбелязване, че не са
били потърсени.
На
03.05.2019год. било изготвено ново съобщение до въззивното дружество с обективирана покана за явяване на негов представител на
15.05.2019год. с оглед съставяне на АУАН. Съобщението – покана било изведено с
изх.№ 19048910/03.05.2019год. Същото не било изпратено за връчване, а на датата
на извеждане му 03.05.2019год. бил издаден протокол за публикуване на съобщения
по чл. 61, ал.3 от АПК чл. 416, ал.3 от КТ чл. 79, ал.2 от ЗТМТМ и призовки и
покани по АПК и ЗАНН на интернет страницата на ИА ГИТ. На определената в това
съобщение дата 15.05.2019год. представител на въззивника не се явил. Този факт
бил обективиран в протокол от същата дата съставен от
М.Д. и Калина Донева.
На
16.05.2019год., в отсъствие на представител на въззивника, св. Д. съставила
срещу него АУАН бл.№ 03-011223 в който посочила че е нарушил разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ вр.
чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.
Изготвено
било писмо изх.№ 19051906/16.05.2019год. адресирано до въззивното дружество
относно съставения АУАН и ред други такива в което писмо като приложение е
вписан и АУАН предмет на настоящото производство. Писмото, съответно
приложенията към него, не били изпратени на въззивника.
На
10.06.2019год. бил изготвен протокол за публикуване на интернет страницата на
ИА ГИТ на съобщение относно съставени АУАН в това число и процесния.
На
26.06.2019год., въз основа на акта, АНО
издал ревизираното НП като е възприел изцяло фактическите констатации изложени
в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1
от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 1900лв.
НП
било изпратено до въззивното дружество по пощата с обратна за разписка, на
адреса му на управление посочен в ТР – КК „Чайка 3“, хотел Орхидея“. Пратката
не била доставена на адресата, а била върната с отметка, че не била потърсена.
В хода на проведеното съдебно
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителката М.Д. и И.И. – лицето вписано в акта и НП по отношение на което не
било изплатено трудовото възнаграждение.
В показанията си пред съда св. Д.
сочи, че поводът за извършване на проверка на въззивното дружество бил постъпил
сигнал от негов служител, че нарушението е установено по представени документи
– разчетно-платежна ведомост, в която липсвал подпис
на работника, че до въззивното дружество били изпратени покани, както на адреса
посочен в ТР така и до управителите му за явяване на представител с оглед
съставяне на АУАН, но поканите се върнали непотърсени, поради което и качила нова
покана на страницата на интернет страницата на ИТ. Сочи също така, че АУАН бил
съставен в отсъствие на представител на въззивника и бил изпратен за връчване
по пощата, но писмото се върнало отново непотърсено, поради което и акта бил обявен на таблото и интернет-страницата
на Д "ИТ".
В показанията си пред съда св. И.
заявява, че е работил за въззивното дружество като пазач-портиер, че заплатата
му за месец декември 2018год. не е била изплатена, както и че получавали
заплатите по банков път, но се разписвали във ведомост.
Показанията на посочените
по-горе двама свидетели съдът кредитира като обективни, компетентни и пълни.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установен въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както гласни, така и писмени (както тези
приложени към АНП, така и представените в хода на съдебното следствие), които
се кредитират от съда изцяло и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, с
оглед липсата на доказателства за връчване на НП на наказаното лице, от
надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане. Що се касае до
направеното върху оригинала на НП отбелязване, че НП се счита за връчено на
05.08.2019год. то не се възприема от съда по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 58
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. Анализът на посочената разпоредба
сочи на това, че за да се приложи същата следва да са налице две кумулативно
дадени предпоставки – първо нарушителят да не е бил намерен на посочения от
него адрес и второ новият му адрес да не е известен на АНО като наличието на
тези две предпоставки следва да са обективирани (отбелязани) в самото НП. В
случая в НП липсва отбелязване на коя дата жалбоподателя е бил търсен на
посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на
адреса. Напротив от приложените към делото обратна разписка се установява, че
НП е било изпратено за връчване по пощата като пратката се е върнала с отметка
че не е била потърсена. От това отбелязване обаче няма как да се да се приеме,
не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските
услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се
определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски
пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски
пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят
на служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба
обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде
върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и „отсъства“,
съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не
се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната
разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им
отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може да се
обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено",
осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не
следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ.
че се е преместило на друг адрес или е заминало. Отделен е въпроса, че
връчването на НП е подчинено на режима на връчване на книжа предвиден в НПК
съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН, а в НПК връчване на книжа по пощата не е
предвидено.
И след като НП не е било връчено
редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на
въззивника до датата на съдебното заседание, то подадената от него жалба не би
могла да бъде просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 03.12.2019г.,
след случайно узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни
доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за
подадена в срок. В горния смисъл е налице константна съдебна практика на АС
Варна по идентични казуси- Определение по ЧКАНД № 3/2016г.; Определение по
ЧКАНД № 4041/2012г.; Определение по ЧКАНД № 3548/2014г.; Определение по ЧКАНД №
2966/2014г.; Определение по ЧКАНД № 2342/2018г. ,;Решение по КНАХД №
459/2016год. и ред други.
АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. Действително фактическите обстановки изложени
в двата коментирани по-горе документа са твърде лаконични, но съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания
субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение за месец декември 2018год.
на И.И.И. – пазач-портиер в хотел „Орхидея“
Въпреки горното
обаче съдът констатира, че в хода на адм.
наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес.
правила, а именно съставеният против въззивното дружество АУАН не е
бил връчен по надлежния ред, а и липсват доказателства изобщо да е бил връчен
на представляващия дружеството или надлежно упълномощено от него лице.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН (в отсъствие на нарушителя), макар да не са били налице основания за това.
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че до въззивното дружество включително
до неговите управители били изпратени покани. По преписката обаче не се
съдържат данни, още по-малко пък доказателства, че въпросната покана е
достигнала до адресатите си. Видно от приложената към АНП обратна разписка до
въззивника е била изпратена една покана с изх.№ 19023488/09.04.2019год. която
се върнала обратно с отметка от пощенски служител, че пратката не е била
потърсена. След това е била изготвена нова покана с изх.№ 190489/03.05.2019год.
за която пък изобщо няма данни да е била изпращана за връчване.
При тези обстоятелства е
очевидно, че не са били налице предпоставките за приложението на чл. 40, ал.2 ЗАНН за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя. Нарушението на чл. 40 от ЗАНН само по себе си не би представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, ако съставения против въззивното дружество АУАН бе връчен на неговите
управители. Нищо такова обаче не се е случило. Видно от приложената към АНП
докладна записка изготвена от св. Д., а и от показанията на същата дадени
непосредствено пред съда, същата е изготвила съобщение за съставения акт, което
било публикувано на интернет страницата на Д „ИТ“. Действително КТ в нормата на
чл. 416, ал.3 предвижда специален ред за връчване на АУАН. Съгласно цитираната
разпоредба АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност
да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако
лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето
на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата
на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният
ред за връчване на акта по чл. 416, ал.3 КТ обаче също предполага лично
връчване срещу подпис, а при невъзможност за такова връчване - връчване по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Само в случаите когато лицето не
бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота се допуска връчване чрез поставяне на съобщение за съставянето на
акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. В случая каквито и да било
доказателства въззивното дружество или неговите управители да са били търсени
за връчване на АУАН или пък АУАН да е бил изпращан по пощата по делото не са
налице. От приложените писмени доказателства се установява, че в разрез с
посочената по-горе норма, заобикаляйки закона, (без изобщо да направи опит за
лично връчване на АУАН или пък да го изпрати по пощата с обратна разписка) е
предприела връчване чрез обявяване на съобщение.
В хода на съдебното следствие от
страна на въззиваемата страна е представено писмо адресирано до управителите на
въззивното дружество изх.№ 19051906/16.05.2019год. от чието съдържание се
установява, че до същите са били изпратени няколко АУАН включително и процесния. Доказателства обаче това писмо изобщо да е било
доведено до знанието на управителите, нещо повече доказателства изобщо същото
да е било изпратено по пощата не са ангажирани. Няма върната обратна разписка в
която да са отразени каквито и да било обстоятелства – че адресата е напуснал,
че не бил установен някой и пр. Горното води на извод, че писмото изобщо не е
било изпращано. В тази връзка, при положение че изобщо не 9са били правени
опити за връчване, очевидно няма как да бъде споделено становището на процес.
представител на въззиваемата страна, че лице представител на въззивника не е
било установено. Още по-малко пък може да бъде споделено становището, че
единствения представител на въззивника към този момент било чужд гражданин,
който бил на територията на РБ само в рамките на два дни, съответно
позоваването на писмо изпратено от ОДМВР касаещо задграничните пътувания на Асият Абдулкадировна Гимбитова. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че към
момента на съставяне на АУАН посочено лице е било само едно от тримата
представляващи въззивното дружество. Същото е станало единствен представляващ
дружеството едва на 23.12.2019год. далеч след съставянето на АУАН и НП и далеч
след подаване на въззивната жалба от един от останалите управители на дружеството.
При положение, че данни седалището на въззивното дружество да е било посещавано
изобщо с оглед връчване на АУАН, както и данни АУАН да е бил изпращан по
пощата до него или до управителите
очевидно няма как да се приеме, че са били налице предпоставките за връчване на
АУАН по специалната процедура предвидена в КТ – чрез обявяване, която процедура
предполага преди това лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота му.
В случая АНО е следвало да
приложи разпоредбата
на чл. 52, ал.2 ЗАНН и да върне преписката на актосъставителя за изпълнение на
процедурата по връчване на АУАН, което очевидно не е било сторено, а е пристъпено към съставяне н НП. При това положение е
допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено
накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е
било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което
му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент,
от който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза.
По този начин наказващият орган е нарушил правото му на защита в процеса, което
съставлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна
на НП на процес. основание.
Следва да бъде отбелязано обаче,
че с оглед събраните по делото доказателства ревизираното НП е издадено и в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е
наложена санкция за това, че на 31.01.2019год. не нарушило разпоредбата на чл.
128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в уговорените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От анализа на
посочената норма се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение
в установения срок.
В конкретният
случай, видно от приложения към преписката Трудов договор № 04/01.03.2016г. в
същия е било уговорено работодателя да изплаща трудовите възнаграждения на
посочения в АУАН и наказателното постановление работник – И.И.И.
в срок до 31-во число на месеца, следващ месеца на изработването.
В случая
повдигнатото обвинение е за неизплащане в срок на заплатата за декември
2018год. като по делото няма спор, че същата е била начислена, но не е била
изплатена в уговорения в ТД срок – в случая до 31.01.2019год. В подкрепа на
горното са и всички събрани по делото доказателства в това число показанията на
св. И.И., както приложената ведомост за заплати за
месец декември 2018год. в която липсва подпис на св. И.. И след като заплатата
на работника посочен в НП не е била изплатена в уговорения срок, то е налице
неизпълнение на законово вмененото задължение и съставът на чл. 128, т.2 от КТ
е осъществен. Нарушението обаче не е било извършено на 31.01.2019год., за която
дата е повдигнато обвинение, съответно е наказан въззивника, а на следващия ден
– 01.02.2019год. и това е така защото вмененото на дружеството
административно нарушение се осъществява чрез бездействие и се счита довършено
в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето
действието. В случая това е датата 01.02.2019год., защото от този ден
работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово
възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало трудовото
възнаграждение да бъде изплатено. В горната насока е налице константна съдебна
практика по идентични казуси, в това число и на АС Варна – Решение по КНАХД №
138/2020год.; Решение по КНАХД № 1038/2018год. и мн. др.
С
оглед на всичко изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци, които го правят
процес. недопустимо поради което и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от КТ Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-011223 от 26.06.2019год. на и.д. директор на „ИТ” Варна, с което на „А.Х.“
ЕООД ЕИК ********* е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1900лв. на
основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: