М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 75/2021 г. на
АсРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура
– Пловдив, Териториално отделение - Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимата
М.Ф.Ш., за това че: На 19.01.2021 г. в
гр. Асеновград, обл. Пловдив, е отнела чужди движими вещи – 1 бр. мъжки златен
пръстен с тегло 5,5 гр., 14 карата на стойност 422,40 лв. и 1 брой мъжки златен
пръстен с тегло 13,48 гр., 14 карата на стойност 1035,30 лв., всичко на обща
стойност 1457,70 лв. от владението на А. Р. Ч., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои. Престъпление
по чл. 194 ал. 1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата Ш. да бъде призната за виновна в извършването
на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като съдът и наложи наказание лишаване
от свобода в размер на осем месеца,чието изпълнение да бъде отложена на
основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години.
Защитникът на подсъдимата- адв. А. моли за по-леко наказание от
предложеното от прокурора,ориентирано към законовия минимум , като по отношение на наказанието лишаване от
свобода се иска изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок на
основание чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимата се
признава за виновна и прави самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и лично и чрез защитника си моли за минимална
условна присъда, като изразява съжаление и разкаяние за деянието си.
Съдът
след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
М.Ф.Ш. е родена на *** г. в гр. Смолян,
живуща ***, българка, българска гражданка, без образование, безработна, омъжена, не осъждана, ЕГН **********.
Свидетелят А. Р. Ч. е собственик на заложна къща „Роял“ находяща се на ул.
„Капитан Андреев“ № 2 в гр. Асеновград. Малко след 14:00 ч. на 19.01.2021
г. заложната къща била посетена от подс.
М.Ш.. Свид. Ч. познавал подсъдимата, тъй като тя многократно е посещавала
заложната къща, за да залага различни предмети за пари. В заложната къща имало
различни вещи за продан, сред които и бижута, включително и златни пръстени с
различно тегло. Подс. Ш. поискала да заложи нейни златни обици и с парите да си
закупи друго бижу. Тя седнала на стол в заложната къща срещу свид. Ч.. Самата
заложна къща е оборудвана със система за видео-заснемане. В дясната си ръка подс.
Ш. държала малко розово портмоне и по-голямо такова. Всъщност намерението на подс.
Ш. било да извърши кражба на ценности от заложната къща и по този начин да
задоволи финансовите си потребности. В изпълнение на замисленото тя поискала от
свид. Ч. да разгледа различни бижута. В тази връзка свид. Ч. с лявата си ръка
взел черна табла с наредени върху нея различни бижута и я оставил в близост до подс.
Ш.. В този момент двете портмонета вече се намирали в лявата ръка на подсъдимата,
която била подпряна на десния ѝ крак. Върху таблата имало три редици с
различни бижута. Първата и втората редица съдържали по пет предмета, а третата,
която се явява най-близка до подсъдимата – 7 предмета. В продължение на няколко
секунди подсъдимата взела от таблата общо 3 златни пръстена – втория от края на
средната редица, петия от дясно наляво от първата редица и четвъртия от
средната редица. Последният пръстен подс. Ш. подала на свид. Ч., за да го
претегли и оцени. В този момент подс.Ш. пуснала с дясната си ръка другите два пръстена
в малкото портмоне и затварила ципа му. Пръстените са съответно 5,5 гр., 14 карата и пръстен с
тегло 13,48 гр., 14 карата. Тези нейни действия останали незабелязани от свид. Ч..
След това подс. Ш. подала на свид. Ч. още
няколко пръстена, който ги претеглил и оценил, но подсъдимата не пожелала да ги закупи и ги върнала. Както бе
споделено истинското ѝ намерение на подсъдимата Ш. не било да закупи или заложи вещи, а да
открадне такива. Няколко минути по-късно подс. Ш. напуснала заложната къща с двата пръстена и
вътре влязла друга клиентка. Подс. Ш. взела със себе си и обеците, които в крайна сметка не заложила. Няколко
минути, след като подс. Ш. си тръгнала свид. Ч.
забелязал, че от таблата липсват двата пръстена. Прегледал записите от камерите
и видял как подсъдимата взема три пръстена от таблата,
подава му единия, а другите два пуска в портмонето си, след което продължава да
разглежда други предмети, които са за продан. Последвал я с автомобила си и я
забелязал на кръстовището на улиците „Цар Иван Асен II“ и „Княз Борис I“. Спрял и я попитал къде са пръстените, при което подсъдимата отрекла категорично да е взимала подобни вещи.
Поради тази причина свид. Ч. откарал с автомобила си подс. Ш. ***. Там пък при проведа беседа със свид. Д. В.
Т., а и в писмените си обяснения подс. Ш. заявила, че е взела пръстените, но ги е върнала на свид. Ч., което не
отговаря на истината. В хода на разследването свид. Ч. предал с протокол за
доброволно предаване на полицейски служител 1 брой флашка с видео-запис от
охранителните камери в обекта, на който запис се вижда гореописаното и два броя
дубликати от заложни билети.
От
заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза, се установява, че
стойността на отнетите вещи е 1457,70 лева.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно установена на
базата на самопризнанието на подсъдимата
по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието
от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на
свидетелите: А. Ч. и Д. Т., а също и от
приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на ВД , характеристична справка и справка за
съдимост.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимата.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът
намира, че с деянието си подсъдимата М.Ф.Ш. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.194 ал. 1 от НК
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
При индивидуализиране на
наказанието Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимата пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната
истина по делото, както и изразеното съжаление и искрено разкаяние за
извършеното деяние. Взе в предвид и чистото съдебно минало, обуславящо извода, че
същата е деец с невисока степен на обществена опасност, както и тежкото й
семейно и материално положение, обусловено от факта, че същата има десет деца и
не работи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
сравнително високата стойност на отнетите вещи, предмет на престъплението и
факта, че подсъдимата не е направила никакви усилия за възстановяване дори и частично,
но причинените от престъплението вреди.
С оглед диференцираната
процедура, по която протече съдебното производство, съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно
специалните правила при определяне на наказанието, според която норма при
постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на
чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и
след преценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието
и дееца, съдът определи на подсъдимата М.Ф.Ш.
наказание от девет месеца лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А
ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание с една трета съдът наложи
на подсъдимата Ш. наказание от шест месеца лишаване от свобода,.
Съдът намери, че по отношение на така наложеното
наказание лишаване от свобода е приложим института на условното осъждане, а и
съдът прецени, че за постигане на целите на наказанието не е необходим същото
да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимата М.Ф.Ш.. Ето защо на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание в размер
на шест месеца лишаване от свобода за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, при изпълнението на така
наложеното на подсъдимата
М.Ф.Ш. наказание от шест месеца лишаване от свобода съдът приспадна времето през което същата е
била е била задържана по реда на ЗМВР за срок от един ден на 19.01./20.01.2021
г., като един ден задържане зачете за
един ден лишаване от свобода.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата М.Ф.Ш., бе
осъдена да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на
ОД на МВР – Пловдив сумата от 107,25 лв. представляващи разноски по делото.
По отношение на приложеното по делото веществено
доказателство: 1 бр. флаш памет със запис от охранителни камери, съдът
постанови същото да се върне на
собственика А. Р. Ч., след влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимата,
по отношение на собствените и действия и постъпки и склонност към незачитане на
установения и утвърден в страната правов ред и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
По изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: