Р Е Ш Е Н И Е
№260777
гр.Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6304/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000555 от
17.09.2020г., издадено от Т.Т.Н., на длъжност директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на Р.С., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.2, ал.1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от
министъра на транспорта.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като при издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че в нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като сочи, че е в тежест на работодателя е да следи и да обучава
своите служители, както и да изисква от тях карта за квалификация, поради което
нарушението не е извършено виновно от жалбоподателя. На следващо място взема
становище, че са налице основанията за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН,
доколкото жалбоподателят е преминал периодично обучение и е притежавал
компетентност за извършване превози, а също и сочи, че не са събрани достатъчно
доказателства за виновността на лицето. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Щ.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както претендира направените разноски.
Жалбоподателят Р.С. се
явява пред съда, заявява, че поддържа казаното от процесуалния си представител,
няма какво да добави.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив не
изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата. Сочи, че
административнонаказателното производство в започнало с АУАН, съставен в
закоустановените срокове, в изпълнение изискванията на чл.40 от ЗАНН. Още
поддържа, че нарушението е установено, жалбоподателят не е притежавал карта за
квалификация, съгласно изискванията на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на
транспорта, като придобита категория и преминато обучение не са достатъчни за
доказване на квалификацията на водача. Също взема становище, че не може да се
приеме, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
30.09.2020г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а
жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив на 06.10.2020г., съгласно отразеното в приложената
товарителница. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.09.2020г., около 13:05 часа, на автогара „Юг“, свидетелят Т.В.Г.
– в качеството и на старши инспектор в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив установила, че
жалбоподателят Р.С., ЕГН:**********,
като водач на автобус „Фолксваген ПТ 46.2.5 ТДИ“ с рег.№ „****, от категория
М2, собственост на „Родопи Авто 10“ ООД, щял да извърши обществен превоз на
пътници, с час на тръгване 13:10 часа. След направена проверка свидетелят Г.
установила, че водачът Р.С. не притежавал карта за квалификация на водача.
На
място свидетелят Г. съставила АУАН
с бланков номер 277331 от 03.09.2020г. срещу
Р.С. за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване
на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта. Въз основа на
същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Т.В.Г., която помни случая, описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показания на свидетеля Г. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Пътен лист серия Ю № 07714 от 03.09.2020г., от
който се установява, че с МПС с рег. № **** с водач Р.С. са извършвани превози
до различни населени места, Справка база данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ от която се установява липсата на издадена карта за
водача Р.С..
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, както и Заповед № 1812/16.09.2020г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а компетентността на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, то се
констатират съществени процесуални нарушения при осъществяване процедурата по
съставените АУАН и съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното
наказателно постановление, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничаване право на защита
на жалбоподателя, предвид следното:
I.В
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва недвусмислено и ясно описание на
нарушението.
В този смисъл, за да осъществи състава
на нарушението по чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г., то водачът Р.С. следва да
извърши конкретен обществен превоз на пътници, без да притежава карта
квалификация на водача. Предвид това, в АУАН, както и в наказателното
постановление следва да се посочи недвусмислено за извършването на кой
обществен превоз на пътници, без да притежава карта квалификация на водача, е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р.С..
Същевременно, в описателната част на АУАН, както и на наказателното
постановление е описано, че:
- жалбоподателят Р.С. извършва обществен превоз на пътници,
със заверено копие № ********* на „Хеброс Бус“ АД, с маршрутно разписание на
автобусна линия Пловдив – Селци, с час на тръгване от автогара „Юг“ в 14:20
часа;
-
жалбоподателят Р.С. извършва обществен
превоз на пътници с маршрутно разписание № 16202 – гр.Пловдив – гр.Пещера, с
час на тръгване 13:10 часа.
С оглед на горното видно е, че от
описаното в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление е
трудно да се разбере с кой превоз се свързва факта на извършване нарушение от
страна на жалбоподателят Р.С. – този по автобусна линия Пловдив – Селци, с час на
тръгване от автогара „Юг“ в 14:20 часа или този
маршрутно разписание № 16202 – гр.Пловдив – гр.Пещера, с час на тръгване
13:10 часа.
Едва от разпита на актосъставителя пред
съда се установява, че последната свързва съставения от нея АУАН с превоза с
начален час 13:10 часа.
Ето защо, така описаните нарушения на
разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН,
както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното
постановление, следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални
нарушения, доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното
деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере
горните и съответно - от възможността да организира защитата си. Същото не
позволява и на съда да изследва по същество въпроса дали са налице достатъчно
данни за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, издадена от министъра на транспорта. Последното
мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
II. Отделно от горното и на самостоятелно
основание следва да се посочи, че независимо дали факта на твърдяното нарушение
се свързва от актосъставителя и административнонаказващия орган с обществен
превоз на пътници, извършен по автобусна линия Пловдив – Селци, с час на
тръгване от автогара „Юг“ в 14:20 часа на 03.09.2020г., или с такъв по
линя гр.Пловдив – гр.Пещера, с час на тръгване 13:10 часа на
03.09.2020г., то същевременно се сочи,
че нарушението е установено в 13:05 часа на 03.09.2020г..
Същевременно – както беше посочено, нарушението се изразява в
самия факт на извършване на обществен
превоз на пътници, без водача да притежава карта квалификация на водача.
От горното се налага заключение, че в случая нарушението е
„констатирано“ и съответно – АУАН е съставен преди нарушението да бъде
извършено.
Последното очевидно противоречи на реда
на чл.36 и сл. от ЗАНН, който не предвижда възможност за съставяне на АУАН за
бъдещо нарушение, независимо като колко „сигурно“ може да бъде определено
неговото случване.
В случая АУАН е бил съставен без
законово основание, а именно – без да е било реализирано административно
нарушение, което, предвид липсата на валидно съставен АУАН, съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е
договор за правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
възнаграждение в размер на 100 лева /л.2 от делото/. Следва да се посочи, че от
страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното
извършване – договор за правна помощ.
Същевременно не е налице
е възражение и искане на въззиваемата страна за намаляване размерна на
присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до
минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Още следва да се съобрази, че дори такова искане да
бе налице, то съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, минималния размер е именно 300 лева. В този
смисъл и изплатеното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие е по-малко от минималното такова, поради
което не са налице основания за ревизиране на неговия размер.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 36-0000555 от
17.09.2020г., издадено от Т.Т.Н., на длъжност директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Р.С., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.2,
ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
издадена от министъра на транспорта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на Р.С., ЕГН:********** сумата в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
В.И.