Р Е Ш Е Н И Е
№1090
гр.Пловдив, 06.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ПЕТЯ САРПАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 266 по описа за 2019 година на ПРС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1030-004872 от 15.06.2018г. на Началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на В.С.М. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му са наложени
административни наказания Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В НП е посочено, и че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 10 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и се представят
обстоятелства и аргументи по същество на искането.
Жалбоподателят В.С.М. редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.А.С. който
поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП на основанията посочени
в жалбата. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя не
пожела да бъде изслушан като свидетел актосъставителят А.Н.. Направи и
доказателствени искания за разпит на един свидетел при режим на довеждане и
назначаване на съдебно – химична експертиза.
Въззиваемата страна – сектор ПП Пловдив при ОДМВР Пловдив редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага
становище по жалбата В.М..
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят В.С.М. е правоспособен водач на МПС, категории В А ВЕ С
АМ ТКТ и притежава СУМПС № ****и се води на отчет в ОДМВР гр.София.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 06.06.2018г. от полицейски служител А.Н.Н. на длъжност
**** при сектор Пътна полиция на ОДМВР Пловдив акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия Д
бланков № 476776 против жалбоподателя М. за това, че на 06.06.2018г. около 18:13
часа на АМ Тракия 133 км. посока Бургас
управлява спец. а-л Рено Премиум лег.№ **** с ремарке Ролфо **** – Кайзер Ауто
ООД като: 1. Управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
издишвания от водача въздух 1,01 промила. Пробата установена с Алкотест Дрегер 7510 с № 0066. Показана на водача. Издаден
талон за медицинско изследване № 0034252. Водача мирише на алкохол с което
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който саморъчно е вписал „не” в графата за обяснения/възражения.
Актът е подписан от лицата посочени в него, включително и от
жалбоподателя. На датата на съставянето
на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, съгласно разписка за това
действие, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните
органи жалбоподателя не е представял писмени обяснения или възражения относно
съставения АУАН. В издадени талон за изследване жалбоподателя М. саморъчно е
вписал че приема показанията на техническото
средство.
С издадения талон за изследване №
0034252 жалбоподателя М. се явил в МБАЛ Пловдив спешно отделение, където бил
приет в кабинет в 20,25 часа. Съгласно приетите по делото Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя в 20,30 часа била
взета кръвна проба. След извършена химическа експертиза с Протокол №
492/07.06.2018г. е установено в изпратените за изследване проби кръв взети от
лицето В.М. етилов алкохол в количество 0,46 промила.
На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя М., за това че на 06.06.2018г. около 18:13 часа в
община Марица, на път Автомагистрала № А-1 – АМ Тракия 133 км. посока Бургас
като нарушител – Рено Премиум 400 с рег.№ ****, държава България, при
обстоятелства: Управлява специален автомобил Рено Премиум с рег.№ **** с
ремарке Ролфо ****- Кайзер Ауто ООД, като: Управлява МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в издишания от водача въздух 1,01 промила.
Пробата установена с Алкотест Дрегер 7510 с № 0066и показана на водача. Издаден
талон за медицинско изследване № 0034252. Водачът мирише силно на алкохол.
Съгласно издаденото НП водачът е дал кръвна проба. Представен Протокол за
химическа експертиза № 492/07.06.2018г. с вх. № 103000-10005/11.06.2018г. с
установена концентрация на алкохол 0,46 на хиляда. Видно от представеният ПХЕ
не е спазено указаното време за даване на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което не е зачетен
резултатът от изследването с което е извършил : 1.Управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В
издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 10 точки.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя М. на 28.09.2018г.
Поради несъгласие с наложените административни наказания, издаденото НП
е обжалвано в срок пред РС Пловдив.
В хода на съдебното производство се приеха заверени копия от амбулаторен
дневник на Спешно отделение при УМБАЛ-Пловдив за 06.06.2018г.
В хода на съдебното производство се представи заключение на вещо лице –
д-р Б.П. по назначената съдебно-химическа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице д-р П. към момента на
проверката 18:13 часа на 06.06.2018г. концентрацията на алкохол в кръвта на В.
М. е била 0,79 промила.
Така изложеното от фактическа страна, съдът намира като установено от
приетите по дело доказателства, включително и съдържащите се в АНПреписка –
АУАН, НП, справка от сектор ПП при ОДМВР Пловдив.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, както и че наложените с него
административни наказания следва да бъдат изменени като съображенията на съда
за това са следните:
Съдът намира че при съставянето на АУАН не са налице процесуални
нарушения, както и че посочената в него фактическа обстановка, не се
опровергава от събраните доказателства. Актът е съставен от А.Н.Н. - полицейски
служител, който с оглед заеманата длъжност на **** при сектор Пътна полиция при
ОДМВР Пловдив има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на Закона
за движение по пътищата, съгласно делегираните му правомощия по ЗДвП и Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Актосъставителят
при изпълнение на служебните си задължения е установил нарушения на
разпоредбите на ЗДвП от страна на жалбоподателят, и е съставил АУАН съгласно
изискванията за това, в присъствието на един свидетел който е присъствал при
установяване на нарушенията. Съгласно съдебната практика при този случай актът
може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, както е и било
извършено. Актът е съставен в присъствието на лицето посоченото в него като
нарушител, който се е запознал с неговото съдържание, и саморъчно го е
подписал, със саморъчно вписване в предвиденото място в АУАН на обяснения и
възражения. Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен и
препис от него на жалбоподателят веднага след съставянето му, удостоверено с
попълнена разписка и подписа на жалбоподателят.
Атакуваното НП е издадено от лице притежаващо нужната компетенция за
това съгласно приложената към АНПреписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия
произтичащи от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка и приети по делото доказателства съдът намира като безспорно и
несъмнено доказано нарушението на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП от
страна на жалбоподател В.М. а именно че е управлявал на 06.06.2018г. по АМ
Тракия МПС след употреба на алкохол.
Деянието което В. С.М. е извършил на 06.06.2018г. безспорно съставлява
нарушение по смисъла на ЗДвП и е основание за реализиране на административно
наказателната отговорност. По делото не са представени доказателства В. С. да е
бил наказван до този момент на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. Основният спорен по делото въпрос е при наличие на измерване с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №
0066, показало резултат 1, 01 промила и
резултат от кръвна проба от 0,46 промила, установимо от заключението от химическото изследване, кой е резултатът,
който следва да се вземе предвид. С оглед резултата който следва да се зачете,
следва да се даде отговор и на въпроса каква е била концентрацията на алкохол в
кръвта на водача М. по време на проверката в 18:13 часа. За да постанови своето
решение съдът взе предвид следното:
В хода на съдебното следствие се установи, че на 06.06.2018г. на АМ
Тракия, км.133 посока Бургас полицейски служители от сектор ПП при ОДМВР
Пловдив спрели за проверка МПС управлявано от жалбоподателя М.. При извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” №
0066 в 18:13 часа жалбоподателя М. е дал качествена проба, при
която техническото средство е отчело концентрация на алкохол в издишания въздух
от 1,01 промила. В съответствие с разпоредбата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотици, в сила от 29 септември 2017 година, е бил
издаден Талон за изследване № 0034252 в който жалбоподателят е вписал саморъчно
„приемам” показанията на техническото средство. Издадения талон за изследване е
бил връчен на жалбоподателя М. в 18,45 часа след като в него е било посочено
медицинското заведение в което следва да се яви
– МБАЛ-Пловдив до 90 минути от
връчването на талона. Съгласно приетите по делото доказателства жалбоподателя
М. се е явил в МБАЛ-Пловдив. В съответствие с разпоредбата на чл.13 от
Наредбата в амбулаторния журнал на медицинското заведение е вписан часът на
явяването на лицето – а именно 20:25 часа / лист 48 – лист 49 от делото/. В
20:30 часа медицинско лице от лечебното заведение е взело кръвните проби от
жалбоподателя М., надлежно отразено в Протокол за медицинско изследване.
Взетите кръвни проби са изпратени в специализирана химическа лаборатория при
посоченото лечебно заведение, където са били получени на 07.06.2018г. в 10:55
часа, отбелязано в Протокол № 492/07.06.2018г. В 20,25 вписан в дневника на спешно отделение и
в 20,30 часа му е била взета кръвна проба. При извършено химическо изследване
на кръвната проба на жалбоподателя М. е било доказано етилов алкохол в кръвта
0,46 промила. Изготвения протокол за химическа експертиза е бил представен на
АНО, който при издаване на НП не е зачел заключението на вещото лице по
назначената химическа експертиза, тъй като е приел че указаното време за даване
на биологични проби за употреба на алкохол не е спазено, възприел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация и издал
процесното НП.
Това заключение на АНО съдът счита за
неправилно и противоречащо на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017г., тъй като с посочване на
краен срок на жалбоподателя М. от 90
минути за явяване в МБАЛ Пловдив се дерогира императивната разпоредба на чл.6,
ал.6, т.2, предл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и че е
следвало контролните органи да предоставят срок за извършване на изследването
от 120 минути предвид обстоятелството, че медицинското заведение в което е
следвало да се извърши изследването не се намира в териториалните очертания на
АМ Тракия, км.133 Община Марица, където
е установено нарушението. Действително имаме забавяне от 10 /десет/ минути от
указаното от полицейския служител време от 90 минути при вписването в
амбулаторния журнал на лечебното заведение или 15 /петнадесет/ минути от
указаното от полицейския служител време от 90 минути до вземането на кръвната
проба, но същото е в рамките на въведения
с чл.6, ал.6, т.2 предл.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. краен срок за явяване в медицинското заведение от 120
минути. Неправилно е решението на АНО и поради приетото от законодателя
изискване в разпоредбата на чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП
а именно - че при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи. Разпоредбата на
чл.6 ал.9 от Наредба № 1/2017г. предвижда позоваване на показанията от
техническото средство само когато нарушителя откаже да получи талона, или да
даде кръвна проба. Безспорно случая не е такъв. Жалбоподателят М. е дал кръвна
проба във времето определено от Наредбата, поради което и
следва да се зачете направеното медицинско изследване и установената
стойност.
Разпоредбите на ЗДвП, както и на Наредба №
1/2017г. не дават отговор на този въпрос, още повече че резултата от
медицинското изследване вдава отговор за концентрацията на алкохол в кръвта на
водача М. към момента на даване кръвната проба а именно 20:30 часа на
06.06.2018г. Позовавайки се на установеното от медицинското изследване в хода
на съдебното производство по настоящето дело се назначи съдебно-химична
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на водача М. към
18:13 часа на 06.06.2018г. съгласно формулата на Видмарк. Съгласно заключението
на вещото лице – д-р Б.П. концентрацията
на алкохол в кръвта, съгласно формулата на Видмарк при водача М. е била 0,79 ‰ (промила).
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП : „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1.
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба
500лв.”
Поради изложеното съдът намира, че атакуваното
НП следва да бъде изменено като наложените на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказания лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и глоба в размер
на 1000 лева да бъдат намалени на лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца и глоба 500 лева.
С наказателното постановление на жалбоподателя са отнети общо 10 точки.
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списък на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, за които се отнемат.
Съобразно чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредбата тези точки са
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази
формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането
им като самостоятелно административно наказание или принудителна
административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази
насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция,
която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи
функция. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата, при отнемане на
контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията
на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на
налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли
доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение
контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по
силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е
екс леге и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката
на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява
нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има
удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане
в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като
отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно
постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН
- чл.57ал.1 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено
че „ за нарушения на Закона за
движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както
следва: 1. за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително
(чл.174, ал.1 ЗДвП) - 10 контролни точки. В съответствие с изложеното и на
основание установеното съдът намира, че АНО правилно е определил броя на
контролните точки които следва да се отнемат на жалбоподателя М. след влизане в
сила на НП предмет на разглеждане по настоящето дело.
Във връзка с изложеното
Съдът намира, че следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените
разноски по делото за заплатен хонорар за вещо лице в размер на 250 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-004872 от 15.06.2018г. на
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив В ЧАСТТА с която на В.С.М. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му са наложени административни
наказания Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ПРИЕМА, че на
06.06.2018г.1 в 18:13 часа в Община Марица на път АМ Тракия, км.133 като водач
на МПС В.С.М. ***, ЕГН ********** е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата, като за извършеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата му НАЛАГА „Глоба” в размер на 500 /петстотин лева / и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест месеца/ на
основание разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата.
Осъжда В.С.М. ***, ЕГН **********
да запрати по сметка на Районен съд гр.Пловдив в полза на бюджета
направени разноски по делото в размер на 250 лв./двеста и петдесет лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд
Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на
Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.