Решение по дело №74/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260147
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20212330200074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260147/1.6.2021 г.

гр.Ямбол, 01.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Ямболският Районен Съд, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж. Ч., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 74 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.З.А. ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно постановление  № 20-3392-000125/17.12.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Тунджа, упълномощен с ***. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, предвид това, че са допуснати съществени процесуални нарушения, без да се излагат конкретни такива.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата се поддържа от процесуалния му представител – адв. К. от АК-Ямбол и се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно, предвид това че автомобилът, управляван от жалбоподателят е в режим на СИО и двамата собственици следва да носят административно наказателна отговорност. Претендира се присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като чрез процесуалния си представител – юриск. А. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2020 год. жалбоподателят В.З.А. управлявал лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № ***, негова собственост. Движейки се в с.Роза, общ. Тунджа, по ул.„Дунав“ в близост до № 91 в посока гр.Ямбол, в 20.20 часа жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ „Тунджа“ при ОДМВР гр.Ямбол. При проверката било установено, че за управляваният от жалбоподателя автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за превозното средство. За констатираното нарушение, на жалбоподателят А. бил съставен АУАН  № *** г. за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, който му връчил срещу подпис, като същият не направил възражения при съставянето му. При тази фактология административнонаказващият орган преценил, че деянието извършено от жалбоподателят следва да бъде административно санкционирано, като издал НП № 20-3392-000125/17.12.2020 г., предмет на настоящата проверка. В обстоятелствената част е описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и преценил, че А. е нарушил чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и му наложил глоба в размер на 250 лв.

Видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № *** г., жалбоподателят В.З.А. е *** на Н. С. М., като на 20.02.1999 г. двамата са сключили граждански брак.

По делото е представен договор за покупко продажба на моторно превозно средство от 31.10.2013 г., от който се установява, че лекият автомобил Нисан Алмера Тино е закупен на същата дата от В.З.А.. 

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Г. и на свид. Х. и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

На жалбоподателят е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Посочената разпоредба въвежда задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България е не е спряно от движение. В случая от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че на 09.12.2020 г. за управлявания от жалбоподателят А. лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № *** не е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът е придобит и регистриран от В.А.. С оглед представените по делото доказателства, едно от които е удостоверение за сключен граждански брак, е установено, че лекият автомобил „Нисан Алмера“ е в режим на съпружеска имуществена общност, по смисъла на чл.21 и сл. от Семейния кодекс. Съответно лекият автомобил, като вещ, принадлежи общо на двамата съпрузи. Придобит е след брака. Това означава, че и двамата съпрузи са собственици на вещта, без значение чие име фигурира като собственик при сключването на договора, по силата на който това е станало и без значение чие име фигурира в документацията в качеството на собственик при регистрация на автомобила по предвидения в закона ред. Това обстоятелство обуславя извода, че жалбоподателят е съсобственик на управлявания лек автомобил. Жалбоподателят, в качеството му на съсобственик на процесния автомобил, е сред задължените лица по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Затова правилно административнонаказващият орган по отношение на осъщественото от него деяние е приложил санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която на физическо лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. Ето защо, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от процесуалния представител.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-3392-000125/17.12.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Тунджа, упълномощен *** на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на В.З.А. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА В.З.А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ОД МВР ЯМБОЛ направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: