Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………08.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1602 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на А.Н.Б. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез
пълномощник адв. Я.Д. с адрес *** офис 10, сграда на СБА, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87, с която, и след увеличение на исковата претенция, в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
присъждане
на сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
12.06.2018г. в района на с.Гъбарица, общ.Ветрино, Варненска област, на път VAR 1211, в посока изхода на селото към с.Неофит Рилски по
вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG /02/117003002665, издадена от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания – травматичен оток в шийна област, фрактура на тялото на
втори шиен прешлен, фрактура на дъгата на втори шиен прешлен, както и
неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.11.2018г. датата на изтичане на срока за
произнасяне от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното
и плащане, както и
на сумата от 2135.80 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби - стойността на
направени разходи за лечение и медикаменти, извършени като пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 12.06.2018г.
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.11.2018г. датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното и плащане.
В исковата молба ищцата излага, че на 12.06.2018г. около 11:40
ч. като пасажер на задната седалка на лек автомобил „***" с peг. № ***e пострадала при реализирано
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „***" с peг. № ***и миниван „***" с peг. № ***, настъпила в с. Габърница, общ. Ветрино,
Варненска област, на път VAR 1211. Сочи се, че ПТП-то настъпва при следния
механизъм - л.а. „***" с peг. № ***се движи по път VAR 1211 в с. Габърница
в посока изхода на селото към с. Неофит Рилски, като наближавайки края на
селото водачът на автомобила вижда, че срещу него приближава движещ се в
обратна посока друг лек автомобил „***" с per. № ***, но въпреки това
решава да предприеме маневра завой наляво, да премине преди него и да навлезе в
страничен път (улица) в селото. В резултат на непропускането от страна на
водача на л.а. „***" на насрещно и правомерно движещия се миниван „***"
последва сблъсък между двете моторни превозни средства.
Твърди се,
че л.а. „***" с
peг. № ***има към датата на застрахователното събитие валидна застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG
/02117003002665, издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********.
Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП на А.Б.
са нанесени следните увреди : травматичен
оток в шийна област, фрактура на тялото на втори шиен прешлен, фрактура на
дъгата на втори шиен прешлен. Твърди се, че е проведено продължително лечение;
извършени са оперативни интервенции като оздравителния процес не е приключил.
Твърди се, че вследствие
на преживяното ПТП А.Б. е изпитвала интензивни и негативни
изживявания, свързани със силна уплаха
и стрес, както и с цялостно
емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед
характера и степента на получената травма пострадалата е изпитвала интензивни болки в шийната
област. В резултат на придобитата тежка травма ищцата страдала и от временно безсъние, допълнително
рефлектирало отрицателно върху цялостния йжизнен тонус и добра
кондиция. Твърди се, че в резултат на
претърпяното събитие ищцата и към настоящия момент изпитва психически
дискомфорт – перманентно
посттравматично притеснение у
нея при последващо возене като пасажер в моторно превозно средство. От момента
на инцидента се проявили тревожност,
напрегнатост и раздразнителност. Твърди се, че вследствие на ПТП А.Б. е претърпяла и значителни имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за
закупуването на двусегментна задна
шийна винтова стабилизация със захващане на черепа, включваща шест винта или
куки, две пръчки, шест фиксиращи винта и една Х-образна окципитална плака с пет
винта за черепна фиксация, за което е издаден Талон за медицинско изделие №
N16161050000008/04.2018 г. от Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД, както и за такси за болничен престой, на обща стойност за сумата от 2 135.80 лв., видно от съдържанието на Фактура - оригинал № **********/29.06.2018 г.,
издадена от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, ведно с Фискален бон и Фактура
- оригинал от 18.06.2018 г., издадена от МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД, ведно с Фискален бон.
Твърди
се, че ищцата е заявила изрично искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение като доброволна претенция пред ответното дружество,
която не е удовлетворена към момента на предявяване на иска. Молбата е за уважаване на исковата
претенция в цялост.
В законоустановения
срок ответникът ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер.
Оспорва се
механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, доколкото не е
изяснена в цялост фактическата обстановка,
както и причините за настъпването му, включително и относно
обстоятелството, че пътно - транспортното произшествие е настъпило с оглед
виновно и противоправно поведение на водача К.Л.Б., съпруг на ищцата. Оспорва
се верността на представения КП за ПТП; твърди се наличие на съвина по
отношение и на двамата водачи на участвалите в ПТП автомобили, като се
настоява, че в случай на доказване основателността на ищцовата претенция,
отговорността за обезщетение на причинените имуществени и неимуществени вреди
следва да се поеме съразмерно на степента на виновност на водачите на МПС при
осъществяване механизма на ПТП, респ. от застрах.дружества, при които са
застраховани същите.
Изразява се
становище, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като
водачът на МПС не е бил длъжен и не могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Въвежда се
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД, а именно, че
пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат като не е
поставила обезопасителен предпазен колан и виновно е нарушила чл.137а от ЗДвП,
с което е създала предпоставките за настъпването на твърдяните травми. В
случай, че се установи, че е налице съпричиняване, се настоява за намаляване на
евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл.51, предл.2 - ро от ЗЗД, доколкото никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение.
Оспорени са
всички направени твърдения от ищеца за характера, интензитета, и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и
относимостта на представените разходни документи към оздравителния процес на
твърдяните увреждания.
Оспорва се
приемането на ангажираните с исковата молба писмени доказателства, доколкото не
са събрани по предвидения в ГПК ред.
Настоява се за отхвърляне на
заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в съдебното
производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа заявените искови претенции. Ответното дружество настоява за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът намира за допустими, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо застрахователя на деликвента за обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори и е видно от представена в препис претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, входирана пред ЗК „Лев Инс“ АД на 22.08.2018г. и отговор изх.№ НЩ- 6141/04.09.2018г. на Бул Инс АД, пострадалата е изпълнила задължението по чл.380 от КЗ да отправи през застрахователя писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия иск срещу застрахователя по ЗЗ ГО.
В тежест на ищеца за успешно провеждане на иска в конкретния казус е да установи виновно противоправно действие, извършено от водача на л.а. ***с рег. № ***, настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и/или наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и останалите релевирани възражения.
Не се спори и
видно от приложена по делото застрахователна полица № BG/02/117003002665 със срок на валидност от 13.11.2017г. до 12.11.2018г.
се установява, че към момента на извършване на деянието – 12.06.2018г., МПС с
ДК номер ***, има активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Приет по делото е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.06.2018г., съставен от
дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за посетено на място ПТП /л.9/, в който в
качеството им на участници в произшествието са вписани, съответно, ППС с рег. №
***, управлявано от водача К.Л.Б. като участник 1, и участник 2 ППС с рег. № ***,
управляван от водача Н. К.ов Н.. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено,
че участник 1 при завиване наляво за навлизане в друг път не пропуска насрещно
движещия се участник 2, който се движи в насрещното платно. Записано е, че са
пострадали трима участника в ПТП, сред които А.Н.Б., която е получила фрактура
на два шийни прешлена.
От
приложената преписка по ДП № 1043/2018г. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна
Управление Ветрино се установява, че на осн.чл.212, ал.2/чл.356, ал.2, чл.362,
ал.2/ от НПК, на 13.06.2018г. е започнато досъдебно производство за настъпило
на 12.06.2018г. ПТП в участък от път VAR1211 с.Петров дол
с.Неофит Рилски на кръстовище на входа на с.Габърница, обл.Варна, по вина на
водача на МПС л.а.марка ***с рег. № ***, който нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.37, ал.1 от ЗДвП – водачът е бил
длъжен да контролира непрекъснато ППС, което управлява; водачът е бил длъжен
при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие;
водачът е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на А.Н.Б. – престъпление по чл.343, ал.1, б.Б във вр.чл.342,
ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство е установено наличието на
независимо съпричиняване на вредите от страна на К. Н. Р., като водач на л.а.
марка Рено Епейс с рег. № ********, тъй като той нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП –
при избиране скоростта на движение на ППС е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч за МПС категория В в населено място – 50 км/ч. С
постановление №647/18 от 29.05.2019г. на Районна прокуратура Провадия
наказателното производство по ДП №1043/2018г. в частта за извършеното деяние от
К.Л.Б. е спряно на осн.чл.25, ал.1, т.6 от НПК и прекратено в частта срещу К. Н.
Р., на осн.чл.243, ал.1, т.1 във вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК. С постановление
№647/18 от 08.01.2010г. на РП Провадия, на осн.чл.243, ал.1, т.1 във вр.чл.24,
ал.5, т.1 от НПК ДП №1043/2018г. по описа на РУ Провади, е прекратено и по
отношение на К.Л.Б..
За установяване на механизма на ПТП по искане на страните по делото е
назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът
кредитира изцяло. Вещото лице като черпи данни от протокола за ПТП и снимковия
материал към досъдебното производство докладва основните факти на настъпилото
ПТП, а именно, че пътното платно към момента на ПТП е било равно, сухо, без
запрашавания, без разделителна маркировка. Скоростта в района на ПТП е била ограничена на 50 км/ч, според табелата
за навлизане в населено място, а също и на по-малко от 5 метра след точката на
пресичане на траекториите на движение на двата автомобила. Вещото лице
докладва, че липсват данни участниците в ПТП да се употребили упойващи
вещества; няма данни за технически неизправности на автомобилите, довели до
настъпване на ПТП. Общата пряка видимост между автомобилите е била над 100
метра, без да е конкретизирана в огледния протокол. Конкретният пътен участък е
бил съставен от двулентово пътно платно с две насрещни пътни ленти за движение
на автомобили, без конкретно изразени банкети в ляво и дясно, без разделителна
маркировка между пътните ленти. Вещото лице докладва, че при така установената
пътна среда на 12.06.2018г.,
около 11.40 часа, в село Габърница, обл.Ветрино, Варненска област, на път VAR1211, е настъпило ПТП между л.а.„***", с рег.№*******
и миниван „***", с рег.№*******. В конкретната пътна обстановка,
л.а.„Тойота", управляван от К.Л.Б. ЕГН ********** със скорост близка до 32
км/ч, предприема маневра ляв завой с пресичане на насрещната част на пътното
платно за движение на насрещни автомобили гледано в посока от село Габърница
към АМ „Хемус"- с.Неофит Рилски, с което си действие отнема предимството
за движение в права посока на насрещния автомобил миниван „***" с рег.№*******,
управляван от Н. К.ов Н., ЕГН **********, със скорост близка до 98 км/ч, при
ограничение на скоростта в пътния участък на 50 км/ч. При настъпилото съприкосновение била повредена предна
дясна част на л.а.„Рено" и задна дясна част на л.а.„Тойота" в
областта на задна дясна врата и заден десен калник. В резултат на настъпилото
ПТП, е пострадала и пътничката от л.а. „Тойота" при задна дясна седалка, А.Н.Б.
ЕГН **********. Според експерта основна причина за настъпване на ПТП се явява
отнетото предимство за движение от л.а.„Тойота" и скоростта на насрещно
движещият се л.а.„Рено". Водачът на л.а.„***" с рег.№***е следвало да
се съобрази с поведението на останалите участници в движението преди изпълнение
на маневрата като скоростта му на
движение е позволявала аварийно спиране в рамките на видимостта му за насрещен
автомобил. От друга страна, скоростта на движение на л.а. „***"
непосредствено преди инцидента е била близка до 98 км/ч, а при настъпилия удар
близка до 50 км/ч, при максимална скорост за движение в района на ПТП от 50
км/ч. Със сигурност водачът на л.а.„***" е имал възможност да възприеме
насрещно движещият се автомобил л.а.„***" на разстояние от около 100
метра. По отношение на поведението на водача на л.а.„***" се установява,
че опасната зона за спиране на автомобила при избраната скорост на движение е
била около 85 метра. Безопасната скорост на движение на л.а.„***", спрямо
времето за маневра на л.а.„Тойота" е била около 30 км/ч, а в случай на
разглеждане на разстоянието, от което е реагирал и оставил спирачните следи -
38.11 м + 15 м = 53.11 метра /на това разстояние е реагирал водача на опасната
ситуация/, безопасната скорост е била - 72 км/ч.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищцата травматични увреждания, по искане на страните е назначена и изслушана
СМЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните,
съдът кредитира. След преглед на ангажираните по делото медицински документи и
преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП на 12.06.2018г.
ищцата е получила
Счупване на тялото и дъгата на втори шиен прешлен
обусловило трайно затруднение на снагата за повече от три месеца; Травматичен
оток на шията определил временно разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването е
предизвикало много силни болки и скованост на шията до провеждане на
оперативната интервенция. След нея постепенно болките са били поносими под
въздействие на обезболяващи медикаменти. На 14.06.2018г. в клиника по
Неврохирургия при МБАЛ „Св.Анна“ Варна на ищцата е извършена интервенция за
оперативно стабилизиране на счупения прешлен, с метал са фиксирани /обездвижени/
от черепа до 4 шиен прешлен. След операцията в ставите на тези прешлени не се
осъществяват движения.
Вещото лице докладва, че след операцията е поставена шийна яка
за около 2 мес. В резултат на обездвижването на четири шийни прешлена от общо
седем движенията в шийната област силно се ограничават. Според експерта за черепа няма
последици от фиксациата на шийните прешлени, но силно ограничените
движения в шийната област остават завинаги, с необходимост от щадящ режим на
натоварване на шийната област. Специалистът докладва, че в бъдеще е възможно
засилване на съществуващите артрозни промени по ставите и дисковете на пети,
шести и седми шиен прешлен и допълнително ограничаване на движенията в шийната
област. Котегоричен е, че пълно възстановяване е невъзможно, тъй като
прешлените са фиксирани за цял живот. Възможно е поява на болки и скованост на
врата при рязка промяна на времето и при физически натоварвания.
Приета по делото е фактура №
32331 от 29.06.2018г., изд.от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД с получател А.Н.Б. за
платено медицинско изделие съгласно талон, също приложен по делото /л.14/ на
стойност 2101 лева, както и фискален бон на същата стойност. Съласно фискален
бон, изд. От същото болнично заведение Б. е платила 34.80 лева – потребителска
такса. Според вещото лице описаното медицинско изделие и
фактурите са относими към проведеното лечение.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна – Л.К.Б.и
С.С.Б., съответно син и снаха на ищцата.
Показанията
на свидетелите са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като с оглед
обстоятелството, че кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, липсва основание да не бъдат изцяло кредитирани и при съобразяване с
възможна заинтересованост на лицата от изхода на спора /чл.172 от ГПК/.
Свидетелите видели ищцата веднага след излизането й от спешно отделение на МБАЛ
„Св.Анна“ Варна. Била в силно стресирано
състояние и изпитвала силни болки в областта на врата. След установяване на
счупен прешлен на врата, ищцата била поставена на екстензия. Спецификата на
манипулацията, проведена 3-4 дни се понасяла тежко от нея. Наложило се да се
подстриже част от косата, за да се изпълни процедурата; а след операцията и
цялата коса; ходела с шапка до зарастване на раните от екстензията и
операцията. Поради необходимостта от пълно обездвижване денонощно до нея имало
придружител като хранене и хигиена се извършвали на легло. Операцията протекла
повече от 6 часа. След операцията ищцата носела яка на врата 6 месеца, дори
когато спи. Възстановяването ставало бавно. Сънят й бил нарушен, спяла почти в
седнало положение. Ползвала силни обезболяващи. След шествия месец започнала да
сваля яката, но до ден днешен продължава да увива шал около врата, за да й го
държи стегнат. Продължава да изпитва болки във врата. Движенията на главата наляво
и надясно поради импланта във врата й, са силно ограничени. От самия инцидент Била
силно стресирана от ПТП и минало дълго време, докато излезе от тази ситуация,
включително и поради притеснението за внучката й, която била с нея в колата.
Свидетелите твърдят, че преди ПТП не е изпитвала болки в областта на врата;
била е активна и през летните месеци на година заедно със съпруга си са живеели
на село, където се грижели за градина със зеленчуци и плодове. В резултат на
травмата вече се налагало някой да й помага, поради което не може да извършва
по-голяма част от дейностите, които извършвала преди това. Движенията й са
ограничени, не може да се наведе, не може да върти главата вляво и вдясно. Поради
ограничаване в движението дори и в кухнята не била толкова функционална – изпитва
болка при рязко движение. Психиката
й доста се променила след инцидента – била разсеяна, унесена и често забравяла.
Продължавала да избягва приема на твърди храни. Психологическа помощ
не е търсила.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се налагат
следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността
на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта
неимуществени и имуществени вреди.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС.
Установява се, че на 12.06.2018г.,
около 11.40 часа, в село Габърница, обл.Ветрино, Варненска област, на път VAR1211, е настъпило ПТП между л.а.„***", с рег.№*******
и миниван „***", с рег.№*******. В конкретната пътна обстановка, л.а.„Тойота",
управляван от К.Л.Б. ЕГН ********** със скорост близка до 32 км/ч, предприема
маневра ляв завой с пресичане на насрещната част на пътното платно за движение
на насрещни автомобили гледано в посока от село Габърница към АМ „Хемус"-
с.Неофит Рилски, с което си действие отнема предимството за движение в права
посока на насрещния автомобил миниван „***" с рег.№******, управляван от Н.
К.ов Н., ЕГН **********, със скорост близка до 98 км/ч, при ограничение на
скоростта в пътния участък на 50 км/ч.
Пътят е бил добре осветен като водачът на л.а.„***"
с рег.№***е имал видимост към втория автомобил над 100 метра.
Съгласно доклада на вещото лице водачът е разполагал с техническа
възможност да преустанови движението на автомобила в рамките на видимостта му.
Водачът е бил длъжен да спре преди да предприеме маневра. С поведението си е
нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП и чл.37, ал.1 от ЗДвП. Не е налице случайно деяние.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават вината на
извършителя.
С пълно и пряко доказване ищцата доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” през
периода, в който е реализирано ПТП - 13.11.2017г. до
12.11.2018г. между собственика на причинилия увреждането
автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай
ищцата е жена в пенсионна възраст; трудоспособна; към момента на осъществяване
на ПТП и настъпване на вредите – физически здрава. В резултат на процесното ПТП е получила счупване на
тялото и дъгата на втори шиен прешлен, обусловило трайно затруднение на снагата
за повече от три месеца и травматичен оток на шията, определил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените увреди са наложили
оперативна интервенция за поставяне на вътрешно фиксиращо устойство
/металическа фиксация на цервикалния гръбнак след фрактура на денса на С2/,
което не подлежи на отстраняване. Установено е по делото, че предоперативния и
следоперативния период са били придружени със силни болки и дисконфорт. В
продължение на около шест месеца след операцията ищцата е носила шийна яка,
включително и по време на сън. По време на прегледа вещото лице установява спокоен
оперативен белег по срединната линия отзад на врата с дължина около 10 см.
Силно ограничени движения болезнени в крайните степени в шийната област на
гръбначния стълб: Екстензия-10 гр., флексия- 25гр. /норма 70-0-60гр/; Ротация
ляво-дясно по 25гр. /норма 75-0-75гр./; Навеждане настрани ляво-дясно по 25гр.
/норма 45-0-45гр./.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата промяна в ежедневните й навици
и начин на живот. Активното й участие в обгрижването на дома, градината и
близките е доста ограничено. След инцидента станала по-разсеяна. Продължават
болките и дисконфорта във врата. Според вещото лице констатираните
дегенеративни артрозни промени по ставите на шията с времето ще се засилват,
доколкото става натоварване на прешлените, при които има възможност за
движение.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 60 000 лева, до който размер искът за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за
разликата над 60 000 лева до първоначално претендирания размер от
70 000 лева отхвърлен.
Основателен и доказан е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на
имуществените вреди в размер на 2 135.80 лева.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните правила за
поведение на пътниците в МПС за поставяне на обезопасителен колан по време на
движение на автомобила. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани,
поради което и въведеното възражение остава недоказано.
Установява се по делото, че резултата от ПТП
е осъществен при наличието на независимо съпричинителство от страна на двамата
водачи на МПС – К. Б. и К. Р.. При непозволеното увреждане за вредите,
причинени от няколко лица, те отговарят солидарно. Съгласно установената
съдебна практика ако обаче увреденият е предявил иск срещу едн от длъжниците,
последният не може да възразява за разделяне на вземането срещу всеки един от
длъжниците. За него съществува възможност сред изпълнение на по-голяма част,
отколкото е неговото задължение, да търси разликата от останалите съдлъжници. Досежно отговорността на различните застрахователи при
повече от един преки причинители на вредите, възникнали като последица от пътно
транспортно произшествие също е налице установена практика с Решение № 121 от
18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК, съгласно което „при
съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко
делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент, така като с оглед установената
в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички
причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса
им. … Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един
от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите
делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на
прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като
отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната
сума по договора за застраховка“. По изложените съображения претендираното
обезщетение е дължимо от ответника в установения по делото размер.
Поради уважаване на главните искове съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторни лихви, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, който в
конкретния случай е – 22.11.2018г. окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
разноските:
На осн.чл.83,
ал.2 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото до размер на 2/3 от определените и дължими такси и разноски.
С оглед изхода на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на 1656.95 лева – държавна такса и
258.41 лева общо – за СМЕ и САТЕ.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски за възнаграждение на вещите лица и ДТ общо в размер
на 1000.75 лева и възнаграждение на процесуалния представител, определено по
реда на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА. Съответният на уважената част от
исковата претенция размер на адв.възнаграждение от 2321 лева следва да бъде присъден в полза на адв.Я.Д.Д..
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за възнаграждение на вещото лице по САТЕ и адв.хонорар в общ размер от 394
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
1. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
12.06.2018г. в района на с.Гъбарица, общ.Ветрино, Варненска област, на път VAR
1211, в посока изхода на
селото към с.Неофит Рилски по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /02/117003002665, издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – травматичен оток в
шийна област, фрактура на тялото на втори шиен прешлен, фрактура на дъгата на
втори шиен прешлен, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от
случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2018г.
датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по
чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 60 000 лева до първоначално предявения размер от 70 000 лева
2.
сумата
от 2135.80 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби - стойността на направени разходи за лечение и
медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 12.06.2018г. ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2018г. датата на
изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр.
София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87 да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт разноски в размер на 1656.95 лева – държавна такса и 258.41
лева общо – за СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87, да заплати на адв.Я.Д.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2321 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87, да заплати на А.Н.Б. с ЕГН ********** сторените разноски разноски за възнаграждение на вещите лица и ДТ общо
в размер на 1000.75 лева.
ОСЪЖДА А.Н.Б. с ЕГН ********** ***“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87 сторените разноски за възнаграждение на
вещото лице по САТЕ и адв.хонорар в общ размер от 394 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: