Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.01.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, І-13 с-в, в открито заседание на осми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7962/2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД
В
исковата молба ищецът Т.И.П. твърди, че с ответника „Т.К.” ООД, *** е сключил
договор № 232Р866/07.06.2012 г. за финансов лизинг на лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел: S 320 CDI, с рама № W*******0., който е бил със срок от 37
месеца. Ищецът е заплатил при сключването на договора сумата от 21 738.17 лв., от
които 17 250,95 лева главница/първоначална
вноска/, такси 3545,08 лева начислен
данък добавена стойност в размер на 709,02 лв. и данъци в размер на 233,12 лева.
Задължил
се да заплати остатъка от лизинговата цена на 36 месечни вноски, от които за
периода от 07.06.2012 година до 16.09.2013 година е платил 13 лизингови вноски в
общ размер на 14597.18 лв., от които главница в размер на 8670.47 лева и лихви в размер на 5926.71 лева.
За
горния период е платил данъци и такси по т.6.3 от договора в общ размер на 4253.93
лева или общо заплатените суми по договора до 16.09.2013 година от страна на
ищеца-главница, данъци и такси, ДДС и лихви възлиза на сумата от 40589.28 лв.
Твърди,
че на 24.10.2013 г. горния автомобил е бил иззет по реда на чл.69а, ал.3 от ЗМВР, а с Постановление от 07.04.2014 г. на ОП-гр.Благоевград е бил върнат на
трето лице.
Тъй
като по този начин бил лишен от ползването на автомобила развалил договора с
лизингодателя и поискал да му бъдат върнати платените до този момент суми
поради отпаднало основание,като вина за това има ответното дружество,което му е
предоставило за ползване вещ, която не е била негова собственост, а е била
предмет на престъпление.
С
оглед гореизложеното моли съдът да осъди ответника да заплати сумата, с която
се е обогатил без основание в размер на 40589.28 лв.,ведно със законната лихва
върху горните суми с изключение на лихвата от на 5926.71 лева. От датата на
исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумите.
Претендира
разноски по делото.
Ответникът „Т.К.” ООД, ЕИК ******** е оспорва
предявения иск с основен аргумент , че съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД при
прекратяване на договорите с продължително или периодично действие няма обратно
действие,поради което заплатените до датата на прекратяването или развалянето
на договора суми не подлежат на връщане. Сключения договор е прекратен поради
обективна невъзможност за изпълнение,за което вина не носи никоя от страните,
поради невъзможност на престацията, поради което и двете страни по договора се
освобождават от задълженията си да престират занапред. Платените суми от
лизингополучателя от сключването на договора за финансов лизинг до момента на
прекратяването му по право на 24.10.2013 г., не подлежат на връщане на
лизингополучателя, тъй като за периода от сключването до прекратяването на
договора той е ползвал автомобила.
На следващо място възразява,че
ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване размера на сумите,
за които в исковата молба твърди, че са били платени на ответника.
Моли съда да отхвърли иска и да
ду присъди направените по делото разноски.
Помагачите на ответника Г. П.Б. и Н.И.Б. оспорват иска, с
възражението, че дори претендираните от ищеца суми да са били дадени на
ответника, то същите представляват цена за ползването на автомобила до момента
на изземването му и не подлежат на реституция по правилата на чл.55 ЗЗД. Твърдят,че
лизингодателя няма вина за лошия избор на автомобил от страна на лизингополучателя.
Молят съда да отхвърли така
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията
на страните, както и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното :
На 07.06.2012 г. е сключен договор за финансов лизинг между
страните по делото, по силата на който ответника се е задължил да придобие
движима вещ, представляваща черен на цвят “Мерцедес”, модел S 320CDI с рама №
WD*******и година на производство 2006, и да я предостави на ищеца за ползване,
срещу заплащане на обща лизингова цена от 25 694.51 евро платима по реда и условия посочени в т.6 на договора,а именно: 6.1.
първоначална вноска от 10995.36 евро /21505.05 лв./ платима в 15 дневен срок от
подписването на договора и по т.6.2. - 36 месечни лизингови вноски, платими на
определени дати съгласно размери по погасителния план Приложение 1, неразделна
част от договора.
По делото е представена справка за
дължими лихви по просрочки към 16.10.2013 год., от което е видно, че до датата
16.09.2013 год. ищецът е плащал дължимите по договора вноски- първоначално 24 020.41
лв. включващи главница 17 250.05 лв., данъци 3545.08 лв., ДДС 709.02 лв., данък
233.12 лв., гражданска отговорност 369 лв., каско 1913 лв. плюс тринадесет
вноски на обща стойност 16 814.59 лв.
По делото е представен Протокол за
изземване на вещ по чл.69а, ал.З от ЗМВР от 24.10.2013 г. ,от който е видно,че
горния автомобил ,вече с рег. 0 СА 2000 ТА , е иззет от ищеца.
От Постановление от 07.04.2014
г. на ОП гр. Благоевград е видно, че с писмо per. № А- 25189/23.10.2013 г. на Д
“МОС”, София е получено съобщение от Бюро “Сирене”, Румъния, че лек автомобил
марка "Мерцедес", модел "S320 CDI", рама WDD2210221A046890,
Per. № *******черен на цвят, е обявен за международно издирване, тъй като е
предмет на наказателно производство в Румъния за престъпление, извършено на
22.05.2012 г в гр. Тимишоара - злоупотреба с доверие и измама. С това
постановление автомобила е бил върнат на упълномощен представител на румънска
лизингова компания.
С нотариална покана рег.№061, връчена
на ответника на 09.01.2014 год., ищецът го е уведомил, че с оглед горното счита
договора за лизинг за прекратен и го кани да му върне платените по този договор
суми в размер на 40 835 лв.
От събраните по делото
доказателства,вкл. и чрез съдебните поръчки е установено,че в изпълнение на
договора за финансов лизинг ответника “Т.К.” ООД е закупил на 22.06.2012 г. от Г.
Б. и Н.Б. ***. Последните за придобили собствеността върху горния автомобил от “В.А.”
ЕООД с Договор за покупко-продажба на МПС от 21.06.2012 г. и Фактура №
150/21.06.2012 г издадена от “В.А.” ЕООД. На свой ред преди това “В.А.” ЕООД е
закупило автомобила от А.М., Германия въз основа на фактура на 19.03.2012 г.
Преди това А.М. е придобил автомобила от B. K.(Б.В.), Франция с фактура от
14.03.2012 г. От последната фактура е видно, че първата регистрация на
автомобила е на 31.07.2006 г. По делото е представен талон на автомобила,
издаден във Франция с № 2012А500397, на който има зачертаване по диагонал с
ръкописен текст “отписан 19.03.2012 г.”.
От доказателства, събрани от
Франция е видно, че процесният лек автомобил Мерцедес е имал във Франция per.
номер *******и е принадлежал на г-н Б.В., роден на *** г. в Тимишоара, Румъния
и живущ в Париж, Франция. От Румъния също са постъпили доказателства,от които е
видно,че първата регистрация в Румъния на 19.08.2014 г. е за собственик Финанс
интернешънъл лизинг ИФН АД.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Не е спорно между страните, а се
установява и от представените по делото доказателства, че същите са сключили
договор за финансов лизинг, по силата на който ответника, в качеството си на
лизингодател, се е задължил да придобие посочената в т.1 лизингова вещ и да я
предостави на ищеца за ползване, срещу заплащане на съответните лизингови
вноски.
Правната
уредба на договор за финансов лизинг е в чл. 342 и сл. ТЗ.
Това
е договор, по силата на който едно лице – лизингополучател, възлага на друго
лице – лизингодател да придобие съобствеността върху определена вещ и да му я
предостави за временно ползване срещу възнаграждение, като е допустимо да се
уговори и възможност лизингополучателя да
придобие собствеността върху тази вещ при определени условия.
Задълженията и на двете страни са с
трайно изпълнение, като това на ищеца е за повтарящо се изпълнение, тъй като
същия се е задължил в течение на срока на договор за лизинг да извършва
приблизително еднакви престации, които се повтарят през определени периоди, а
това на ответника е с продължително изпълнение, тъй като задължението му е в
рамките на договора да предостави ползването на вещта.
Според съда с оглед обективната
невъзможност за изпълнение договорът с оглед изземването на лизинговата
вещ,договора следва да се счита прекратен по
право на основание чл.
89, ал.1 ЗЗД поради трайна невъзможност за изпълнение.
Факт е,че по делото не се
събраха категорични доказателства,въпреки съдебните поръчки до Румъния и
Франция,каква е била точно причината за изземването на автомобила,но този
въпрос не е предмет на делото,доколкото последицата от това изземване -лишаване
на ищеца от ползване на автомобила и от възможността да придобие собствеността
върху него е обективна причина за прекратяване на договора.
При прекратен договор за
финансов лизинг по право поради обективна невъзможност лизингодателят да
изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ, на
връщане подлежи само първоначалната вноска от лизинговото възнаграждение, тъй
като тя /с оглед спецификата на фенансовия лизинг с клауза за закепеване на
вещта / покрива част от първоначалната стойност на вещта - част от покупната
цена, а лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността върху
лизинговота вещ. Платените месечни лизингови вноски за ползване на лизинговата
вещ за периода, през който е ползвана, не подлежат на връщане, защото
лизингополучателят е получил насрещната престация,т.е. през това време е
ползвал автомобила. / в този смисъл Решение № 49 от 26.06.2017 г. на ВКС по т.
д. № 89/2016 г., II т. о., ТК/.
Съдът не приема възражението на
ответника,че ищеца носи отговорност за недостатъците на вещта, тъй като това,
че процесния автомобил е бил обект на престъпление в друга държава не е могло
да бъде известно на лизингополучателя към датата на сключването на договора.
С оглед на гореизложеното и факта,че
договора за финансов лизинг е прекратен по право,поради обективна невъзможност
за изпълнение на договора след изземването на автомобила от МВР,съдът намира
,че на ищецът следва да се върне сумата от 21 504 лв., представляваща сбор
от платените с първоначалната вноска 17 250.05 лв., данъци в размер на
3545.08 лв. и ДДС 709.02 лв.,като в този размер искът е основателен и следва да
се уважи,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Възстановяването на платените суми по
месечните вноски-16 814.59 лв.,както и сумите платени за местен данък, данък
МПС и застраховки през времето,в което ищецът е ползвал автомобила не подлежат
на връщане и за тях –в общ размер от 19085.28 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен .Ето защо над уважения размер от 21 504 лв. до претендирания такъв от 40589.28 лв. искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на делото и след
компенсация на разноски/1946 лв. на ищеца и 1114 лв. на ответника /ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 832 лв.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Т.К.” ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.И.П. с ЕГН ********** *** на основание
чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД сумата от 21 504 лв. , дължима по прекратен Договор
за лизинг № 232Р866/07.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
21.02.2014 год. до окончателното й изплащане ,както и разноски по делото в
размер на 832 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над уважения размер до претендирания такъв от 40 589.28 лв. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
помагачите на ответника- Г. П.Б. с ЕГН:********** и Н.И.Б. с ЕГН: ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяване на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: