№ 90
гр. Сливен, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500049 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260488/22.11.2021г. по гр.д.
№1512/2020г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по
отношение на З.. Й. ИВ., че ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., М. Н. П., С. Н. Б., В. К. Б., Х.
К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М. С. М. Р., Л. ИВ. Р., ФР. К. Р. са
собственици на поземлен имот идентификатор №81387.4.8 по КККР на ***, общ.
Сливен, с адрес на имота: ***, м. „К.”, с площ 1862 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 8, номер по предходен план 004008, при съседи: 81387.4.22,
81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7 и З.. Й. ИВ. е осъдена да предаде на ищците
владението върху описания поземлен имот, върху който упражнява фактическа власт
без правно основание. С Решението са присъдени разноски на ищците в размер на
725лв.
Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното
производство З.. Й. ИВ. чрез пълномощника адв. М.С. и с нея се обжалва посоченото
решение изцяло.
Във въззивната си жалба ответницата в първоинстанционното производство З..
1
Й. ИВ. чрез пълномощника адв. С. посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Посочва, че наследниците
на И.С., на които е възстановен имота не са упражнявали владение върху същия. Няма
доказателства за въвеждането им във владение. Ищците не са приели владението от
Поземлена комисия, не са проявили интерес към възстановения им имот. Посочва, че
никой не спори, че имота им е бил възстановен решение на ПК, но те не са владели, не
са държали имота дори и с друго лице, не са заплащали данъците, не са проявявали
никакъв интерес. Въззивницата посочва, че за разлика от ищците, тя е не владяла имота
видимо, с ясната манифестация за власт върху него, прокарала водопровод на свое име,
извършила процедури за ПУП върху имота, построила две жилищни сгради и
постройка, ползвана за религиозни цели. Тези факти не били обсъдени от районния
съд. Ищците не са възразили против тези действия. Тъй като наследниците живеят в
София и Западна Европа, посочва, че няма установен механизъм за недвусмислен
начин за намерение за владение, но то било ясно и категорично посочено чрез
строителството в имота. Посочва, че тя владее имота още отпреди влизането в сила на
решението на ПК и ищците не са предприели действия за въвод и трасиране на земята.
Твърди, че владее имота спокойно и неоспорвано, тъй като никой не го е оспорвал. Тя
живеела в имота от 1997г., като имота бил общинска мера, на границата на
регулацията и по нейно искане била предприета процедура за разширяване границите
на селото и включване на тази територия в Регулационния план на селото. С всички
свои действия ефективно демонстрирала позиция на собственик, ясно и категорично
сочела, че владее имота за себе си. Владението било явно, нямало никакви тайни
прояви. Същото не било прекъсвано. Никой друг освен нея не е владял имота след
1997г. и тя се е снабдила с документ за собственост въз онова на обстоятелствена
проверка. Счита, че са изпълнени всички елементи на давностното владение,
продължило много повече от 10 години. Посочва, че имота има характера на частна
собственост, владението започнало да тече от момента на установяването му. Посочва,
че в случая няма конкуренция на материална доказателствена сила на Решението на
ПК и констативния акт на нотариуса. Ищците не са предприели никакви действия, с
които да покажат, че желаят възстановяване на владението върху имота и не са
правили опити да го отнемат от нея. Свидетелските показания и писмените документи
доказвали недвусмисленото намерение и упражнено владение върху имота от нейна
страна. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло исковите претенции. Въззивницата заявява, че не претендира разноски във
въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни – ищците в първоинстанционното производство ИВ. М. Б., В. Г. Б.,
М. Г. Б., М. Н. П., С. Н. Б., В. К. Б., Х. К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М.
2
С. М. Р., Л. ИВ. Р., ФР. К. Р. чрез пълномощника адв. А.Н. от АК - Пловдив. Отговора
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Н.,
оспорват същата като неоснователна. Посочват, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди. Посочват, че по
делото се установило наличието на предпоставките за уважаване на предявения
ревандикационен иск. Считат, че районният съд е анализирал задълбочено всички
факти и е обосновал подробно правните си изводи. Посочват, че категорично се
установило по делото, че ответницата не ги познава. Те били придобили собствеността
по силата на наследствено правоприемство към 26.05.1999г., като за този факт било без
значение, че ответницата се е самонастанила в имота. Твърдят, че свидетелските
показания на св. М.Г. и И.Щ. били противоречиви е не кореспондирали с установените
по делото факти. Анализират същите. Считат, че дори и ответницата да се е
самонастанила да живее в имота, то тя не упражнява владение, а само държане за
другиго. Позовават се на показанията на свид. И.Щ.. Ответницата държала имота за
другиго, не манифестирала власт пред трети лица, включително пред тях по никакъв
начин, не предприела действия по отстраняване на тяхното владение. Посочват, че ако
няма манифестирано намерение за своене на вещта спрямо собственика, липсва
анимуса като елемент на владението. За да се приемело, че има завладяване, било
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик. Владението не
можело да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя.
Излагат съображения относно своето право на собственост и характера на
придобивното си основание. Считат, че иска им е основателен, както и този за отмяна
на констативния нотариален акт на ответницата. Заявяват, че са доказали, че
ответницата не е владяла поземления имот явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато за срок от 10 години. Тя не била извършвала действия, с които да е
довела до знанието им, че владее имота като свой. Молят въззивната жалба да се
остави без уважение. Претендират присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
След подаване на въззивната жалба, в хода на въззивното производство, на ***г.
е починала въззиваемата М. Н. П.. С протоколно определение от проведеното на
13.04.2022г. открито съдебно заседание са конституирани като страни във въззивното
производство – въззиваеми, наследниците по закон на М. Н. П., починала на ***г.,
както следва: П.Т. Б. и Н.Р. П..
3
В с.з., въззивницата З.. Й. ИВ., редовно призована, не се явява. Представлява се
от пълномощник – адв. М.С., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването
й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли предявения ревандикационен иск. Излага подробни съображения в писмена
защита. Не претендира присъждане на разноски.
В с.з. въззиваемите ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., П.Т. Б., Н.Р. П., С. Н. Б., В. К. Б.,
Х. К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М. С. М. Р., Л. ИВ. Р., ФР. К. Р.,
редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по
пълномощие адв. А.Н. от АК - Пловдив, която заявява, че оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Поддържа съображенията, изложени в отговора на жалбата. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Въз основа на събраните по делото в първоинстанционното производство
доказателства /пред въззивния съд не са направени нови доказателствени искания/,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищците в първоинстанционното производство: ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., М.
Н. П., С. Н. Б., В. К. Б., Х. К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М. С. М. Р., Л.
ИВ. Р., ФР. К. Р., са наследници по закон на И.С.С., роден през ***, починал на ***.,
съгласно Решение №883/10.10.2017г. по ч.гр.д. №1040/2017г. на СлРС.
С Решение №433/26.05.1999г. на Общинска служба по земеделие – Сливен е
възстановено правото на собственост на наследниците на И.С.С., б.ж. на гр. Сливен,
съгласно план за земеразделяне в землището на ***, обн. ДВ бр.53/04.07.1997г., по
отношение на нива от 1,863 дка, осма категория, м. К., имот №004008 по плана за
земеразделяне, при граници: №004009 нива на С.В.Г.; №004022 полски път на
кметство; № 004007 нива на П.Т.П. и №000004 – дере на кметство.
По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-34/22.06.2007г. на изп. директор на АК, имота се идентифицира като поземлен
имот идентификатор №81387.4.8, адрес на имота: ***, м. „К.”, площ 1862 кв.м., трайно
4
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план: 004008, при
съседи: 81387.4.22, 81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение №87, том ІІІ, рег. №4671, дело №420/2017г., на 07.06.2017г. на
нотариус Е.Ш., рег.№128, с район на действие СлРС, З.. Й. ИВ. от *** е призната за
собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен
имот идентификатор №81387.4.8 по КККР на ***, общ. Сливен, с адрес на имота: ***,
м. „К.”, с площ 1862 кв.м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по
предходен план 004008, при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7.
Към нотариалната преписка на нотариус Е.Ш. са приложени удостоверения,
издадени съответно от Община Сливен и Областен управител на Област Сливен, че за
имота няма съставен акт за общинска собственост, съответно за държавна собственост.
На 05.10.2011г. З.. Й. ИВ. е подала Заявление до ВиК ООД – Сливен за
откриване на нова партида за вода в ***, ул. „Хаджи Димитър”. С констативен
протокол от 21.11.2011г. комисия на „ВиК” ООД – Сливен е проверила състоянието на
водомера в ПИ №81387.4.8 с потребител З.. Й. ИВ..
С Решение №913/16.11.2017г. Общински съвет – Сливен е одобрил задание за
проектиране и разрешил изработване чрез възлагане от заинтересованите лица на
проект за ПУП за ПИ с идентификатор №81387.4.8 по КККР, находящ се в ***, м. „К.”.
В проведеното на 09.02.2018г. заседание на ОбЕСУТ е разгледана разработката с
възложител З.. Й. ИВ., като е отложено приемането на проекта за ПУП за ПИ 81387.4.8
по КК в м. „К.”, землище ***, общ. Сливен за комплектоване, съгласно дадените
препоръки за продължаване на процедурата по чл.51 от ППЗОЗЗ.
От разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява
следното:
Свид. Р.К., в качеството си на адвокат е била ангажирана от ищеца В.Б. във
връзка с обявяване смъртта на И.С.С.. По негова молба свид. К. извършила проучване
на имотното състояние на И.С. и установила наличие на възстановен имот в ***, но
като собственик била записана З.а, като свидетелката не помнила другите й имена. От
В.Б. разбрала, че в имота имало самонастанили се лица от ромски произход.
Свидетелят П. Б. – братовчед на ищеца В.Б. е провел през 2009г. разговор с
кмета на *** – обадил му се Кмета и му казал, че едни момчета искали да купят земята
в селото. Свидетелят отклонил разговора и повече не се обадил на кмета, поради
различни проблеми. Във връзка с настоящото дело разбрали, че в имота имало
самонастанили се лица. Документите за възстановяване на земята били подадени от
дядо му Н. Б., починал 2009г., който се занимавал с реституцията на имотите им до
5
смъртта си. Не знае дали майка му /М.П./ и вуйчо му са владели имота. Свид. Б. бил
ходил в имота преди повече от 20 години и тогава бил поляна. След това повече не е
ходил в имота. Дядо му не му е казвал кой владее имота.
Свидетелят И.Щ. – Кмет на *** от 2006г. посочил, че познава З.а, тъй като са
комшии. При него ходили лица от мъжки пол, дали му номер на Б., за да го пита дали
се продава имота в ***, в източния му край. Б. казал, че е болен и не може да дойде за
два декара, като разбрал, че цената е 250-300лв. на декар. Момчетата били по-
простички и го помолили той да се обади. Разговора бил след 2006г. З.а не е ходила
при него да го пита кой е собственика на имота, не е искала номера на Б., за да му се
обади. Имота през 1995-1996г. представлявал изоставено сметище, нямало
заинтересованост. З.а и децата й изчистила имота, взели фандрома, изринали
камъните. Сега имота бил изчистен, подреден. Първоначално, още преди свидетелелят
да стане кмет, З.а построила в имота една стаичка, но дъждът я съборил. През 2009-
2010. Тя построила друга къща. Имало прекарана вода. От 1995-1996г. З.а владеела
имота, от времето на предишния кмет. Тогава живеела в една малка стаичка. Имота бил
ограден с мрежа. В него имало овошки, зеленчуци. Имота граничил с регулацията на
селото. Когато се обадил на Б. по молба на момчетата З.а живеела в имота. Счита, че
може би са искали да го разделят. Нито Б., нито някой друг от ищците са идвали в
имота и в селото.
Свидетелката М.Г. живее в ***, познава З.а, като с нея работили заедно в АПК,
ТКЗС, съседки са, почти всеки ден минава покрай процесния имот. З.а живее там,
където си направила – първоначално било нива, сметище, тя я изчистила, направила си
стаичка, баня, кухня. В имота нямало никой, било ниви към кооперацията. З.а нямало
къде да отиде и затова изчистила мястото, заградила го, направила си стая, две. През
2010-2011г. построила по-голямата сграда. В двора имало вода. З.а засяла овощни
дървета, които вече били над 20- годишни. З.а разрешила да направят църква в имота.
Свид. Г. не помни да е ходила пред нотариус като свидетел на З.а.
Свидетелят И.Щ. познава ответницата З.а от 1965г.-1966г., когато се оженила в
селото. Щ. работил като механизатор в АПК в селото. Преди 1995-1996г. имотът бил
сметище, хвърляли там боклук. През 1995-1996г. З.а започнала да приспособява
мястото. Тогава се развела с мъжа си и търсила място за живеене. Тогавашният кмет й
казал, че това място никой не го търси. През 1996-1997г. З.а хванала фандроми,
трактори, изчистила боклука от мястото, платила за изораването му и си направила
една стаичка. През 2010-2011г. и направила втора, по-хубава къща, с баня. Оградила
имота с мрежа. Свид. Щ. орал имота няколко пъти, по един-два пъти в година. В имота
З.а засадила овощни дръвчета от около 20г. Над 20 години З.а живее и работи имота.
Никой не я е гонил от имота. В имота имало построен и храм през 2015-2016г. от
вярващи от селото.
6
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът цени събраните по делото
свидетелски показания, като ги съпостави едни с други и с останалия, събран по
делото, доказателствен материал, като ги кредитира в частите им, в които взаимно се
допълват и не си противоречат. Съдът не намира основание да изключи от
доказателствения материал показанията на свид. М.Г., само поради това, че е заявила,
че не помни да е свидетелствала пред нотариус. Нейните показания съдът цени, наред с
показанията на останалите свидетели, като не намира противоречия с тях. Напротив,
показанията на свид. Г. се допълват и непротиворечат на показанията на всички
останали свидетели. Следва да се отбележи, че относно обстоятелствата, свързани с
твърдяното от ответницата давностно владение, съдът ще е основава само на
показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство,
съгласно принципа на непосредствеността, а не на протокола от обстоятелствената
проверка на нотариус Ш..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Сливенски районен съд е сезиран с предявени при условията на субективно
активно и обективно кумулативно съединяване на искове за ревандикация на поземлен
имот – нива с площ 1862кв.м., находяща се в землището на ***, общ. Сливен, с правно
основание чл.108 от ЗС и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно владение №87, том ІІІ, рег. №4671,
дело №420/07.06.2017г. на нотариус Е.Ш., рег.№128, с район на действие СлРС, с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Предявените искове са допустими.
Разгледан по същество, ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е
неоснователен.
Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са
необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.
За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с
правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в
цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на
процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и
последният да няма основание за това. Тежестта на доказване по отношение на
правното основание за владение/държане на имота се носи от ответника. Тези три
кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.
7
От събраните по делото пред районния съд писмени доказателства се установява,
че правото на собственост върху процесния земеделски имот – нива, находяща се в
землището на с. Чинтулово, общ.Сливен, е възстановено с решение на ОСЗ по реда на
ЗСПЗЗ, с план за земеразделяне, на наследниците на И.С.С., които са ищците.
Следователно, безспорно е установено, а и не се спори от ответницата, че ищците са
придобили правото на собственост върху процесния имот по пътя на земеделската
реституция с надлежен административен акт - Решение на ОСЗ от 26.05.1999г. и по
силата на наследствено правоприемство.
От събраните по делото доказателства, а и от самото процесуално поведение на
ответницата – направеното от нея възражение за придобиване по силата на давностно
владение собствеността върху имота и твърдението й, че от 1997г. до настоящия
момент владее имота, се установява и следващата предпоставка – владение на
процесния недвижим имот от ответницата.
Както бе посочено, основното възражение на ответницата – въззивник, касаят
третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – владението на правно
основание, като заявява, че в нейна полза е изтекла придобивна давност, чието начало е
от 1997г. и продължава до настоящия момент, като е придобила собствеността върху
имота.
За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната
давност/ следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по
давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е
владението да съдържа признаците, установени в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато.
Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с
нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ. Фактическата власт може да се
упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“. Вторият субективен
признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен
това, владението трябва да отговаря и на следните признаци: да е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В конкретния случай, от събраните по делото пред районния съд доказателства е
установено, че ответницата З.И. е установила фактическа власт върху процесния
поземлен имот - нива от 1862кв.м. в м. „К.”, в землището на с. Чинтулово, общ.
Сливен, като от 1996-1997г. тя е предприела действия по изчистване на имота, който
до този момент /показанията на свид. И.Щ., свид. И.Щ. и свид. Г./ бил използван като
8
сметище – хората си хвърляли боклука. Ответницата наела фандрома и изчистила
всички боклуци и камъни. Оградила имота с мрежа. Направила си малка стаичка и
заживяла в нея. Всяка година имота бил изораван /свид. И.Щ./ и обработван –
ответницата засадила овощни дръвчета, които вече били 20-годишни и сеела
зеленчуци. Около 2010г. построила в имота друга къща, по-голяма, с две стаи и баня.
Около 2015г. дала съгласие в имота да се построи храм за вярващите от селото.
По този начин съдът приема, че от показанията на свидетелите се установява
безспорно, че ответницата е установила фактическа власт върху имота, като я е
осъществявала от 1996-1997г. до настоящия момент.
Според настоящата инстанция е установено и субективното намерение на
ищцата да свои имота, да го държи като свой – тя се счита за единствен собственик на
имота, изчистила го е, оградила го, настанила се да живее в него, като си построила
стаичка, впоследствие по-голяма къща, предприела е действия за прокарване на вода
/водопровод/ в имота, обработва го, грижи се за него като свой. Индиция за
намерението й да свои имота са и предприетите действия по изменения на ПУП, като
тя е възложител, с цел включване на имота в регулацията на селото и промяна на
статута на земята. Всички тези действия са извършени от нея със съзнанието, че тя е
собственик, а не че действа за някого, че държи имота за някой друг и за него върши
тези действия.
Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда и презумпцията: „предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. Тази
презумпция е изцяло приложима в случая. Това е оборима законна презумпция. Тя е и
обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага
за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права
на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за
своене като психично състояние. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва
да я обори.
В случая, ангажиране на доказателства, оборващи законоустановената
презумпция от страна на ищците, носещи доказателствената тежест за оборването на
презумпцията, няма ангажирани. Следва само да се отбележи, че в случая не е налице
съсобственост между ищците и ответницата, още по-малко установено от тях
съвладение върху имота, за да се счита за оборена презумпцията по чл.69 от ЗС, с оглед
разясненията в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. Владението е
установено от И. само за себе си /не и като съвладение с ищците/, поради което не е
необходимо да се демонстрира спрямо тях промяна на намерението.
И. не е държател по отношение на ищците, нито по отношение на някой друг.
9
Данни, че фактическата власт е установена от нея въз основа на облигационно
отношение и други договорки с някой от собствениците по наследство на имота няма
ангажирани, нито пък са твърдени в производството. Възраженията на ищците, че З.И.
осъществява държане не е доказано. Не е установено за кого ответницата държи имота.
Свидетелите на ищците – Р.К. и П. Б. изрично са заявили, че узнали, че лица ромски
произход са се самонастанили в имота, т.е. ищцата не се е настанила в имота по
договорка ищците или с друго лице, за което да осъществява държане. От самото
начало З.И. е установила фактическата власт с намерение да свои имота единствено за
себе си. Всички свидетели са категорични, че И. не познава никой от ищците. Тя не е
говорила с никой от тях във връзка с имота /арг. показанията на вид. И.Щ./, нито ги е
търсила. Към времето, когато свид. Щ. се е обадил на свид. Б. за евентуална продажба
на имота по искане на момчета /не на ответницата, която свидетелят познава/, З.И.
отдавна се била настанила в имота, установила фактическа власт върху него и живеела
в него. Никога не е проявявала интерес и не е търсила кои са собствениците му, за да
говори с тях. Напротив, нейното поведение е като на собственик, като човек, който е
завладял имота с намерение да го свои единствено и само за себе си.
В случая се установи, че владелецът е ответницата З.И. и извън установеното от
свидетелските показания, по силата на законовата презумпция, необорена от ищците с
пълно доказване, се установява наличието и на субективния признак на владението.
По делото са установени и другите елементи на владението: Ответницата З.И.
владее постоянно процесния имот от 1996г.-1997г. до настоящия момент.
Владението на И. е и непрекъснато. Нейното владение не е отнемано. Тя не е
загубвала през целия посочен период фактическата власт върху имота по никакъв
повод и за никакъв времеви период. Ищците, респ. техните праводатели, през цялото
това време не са посещавали имота и селото, до подаване на исковата молба
/05.06.2020г./ не са изявявали никакви претенции спрямо И., не са предприемали
никакви действия – фактически и правни за отстраняването й от имота, като не са
проявявали и никакъв интерес по отношение на него. Единственият разговор във
връзка с имота е по инициатива на кмета на селото по молба на някакви момчета /не и
ответницата/, а не по инициатива на наследниците и то е проведен със свид. П. Б.,
който не е измежду собствениците на имота.
Владението на ответницата е несъмнено – тя е демонстрирала, че владее имота
за себе си. Същото е и явно – установила е фактическата власт явно, не по скрит начин,
така, че за всеки е ясно, че тя я упражнява с намерение да свои имота. По никакъв
начин не може да си приеме твърдението на въззиваемите, че владението е упражнява
тайно от З.И.. Всички събрани гласни доказателства, включително и на ангажираните
от тях свидетели водят до категоричния извод, че И. е установила фактическата власт
върху имота явно, несъмнено за абсолютно всички, в т.ч. и за тях. За всички е било
10
ясно, респ. можели да разберат, че имота се владее от И. и то за себе си като
собственик. Те също са узнали в момента, в който са се поинтересували, че като
собственик на имота е вписана ответницата /свид. К./.
Тъй като владението не е установено по насилствен начин, то е и спокойно.
С оглед изложеното, по безспорен начин се установи първия елемент от
придобивния способ – владение на имота, по отношение на което са налице всички
изискуеми признаци – обективни и субективен.
Вторият елемент на придобивната давност е изтичането на определен период от
време, през който се упражнява владението. В случая, владението е недобросъвестно и
необходимият период от време, в който ответницата е владяла имота е 10 години.
Безспорно по делото се установи, че владението върху процесния недвижим имот е
установено от З.И. през 1996г.-1997г., като продължава и до момента.
През 2017г. ответницата се е снабдила и с констативен нотариален акт за
собственост на основание упражняваното от нея давностно владение.
Съгласно ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния
акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в
сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
В случая, тъй като ищците оспорват това удостоверяване, но имат документ за
собственост, то всяка страна е следвало да докаже своето право. С оглед изложеното
по-горе съдът намира, че ответницата – въззивница З.И. е установила по пътя на
пълното, пряко и главно доказване своето право на собственост върху процесния имот,
основано на оригинерния придобивен способ – давностно владение, като е осъществен
напълно сложният му фактически състав.
С оглед изложеното, съдът намира че не е установена третата кумулативна
предпоставка за уважаване на предявения от ищците ревандикационен иск по
отношение на процесния недвижим имот и същия се явява неоснователен, поради
което следва да е отхвърли.
Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо
него да се постанови ново, с което исковата претенция по чл.108 от ЗС бъде отхвърлена
като неоснователна по изложените по-горе съображения.
По отношение на искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативния
11
нотариален акт на ответницата, следва да се посочи, че същото не е разгледано от
СлРС с решението и по него няма произнасяне. Това е пропуск на
първоинстанционния съд, който може да се отстрани от него по реда на чл.250 от ГПК
по искане на заинтересованата страна. Тъй като произнасяне по това искане няма в
обжалваното решение, то не е и предмет на въззивната жалба и на въззивното
производство, поради което въззивният съд не следва да го разглежда и да се произнася
по него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника в
първоинстанционното производство З.. Й. ИВ. следва да се присъдят направените пред
първата инстанция разноски в доказания размер от 550лв.
На ищците не се следват разноски, поради което първоинстанционното
решение и в тази му част следва да се отмени, като неправилно.
Във въззивното производство въззивницата изрично е заявила, че не
претендира присъждане на разноски за тази инстанция, поради което такива не следва
да се присъждат.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – основателност на същата, на
въззиваемите не се следват разноски за въззивното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №260488/22.11.2021г.,
постановено по гр.д.№1512/2020г. по описа на Сливенски районен съд, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. М. Б. с ЕГН ********** от ***; В. Г. Б. с ЕГН
********** от ***; М. Г. Б. с ЕГН ********** от ***; П.Т. Б. с ЕГН ********** от ***,
в качеството му на наследник на М. Н. П., починала на ***г.; Н.Р. П. с ЕГН **********
от ***, в качеството й на наследник на М. Н. П., починала на ***г.; С. Н. Б. с ЕГН
********** от ***; В. К. Б. ЕГН ********** от ***; Х. К. Б. с ЕГН ********** от ***,
***; ЛЮБ. ИВ. Ч. с ЕГН ********** от ***; СТ. ИВ. Ч. с ЕГН ********** от ***; Ж.
ОГ. Ж. Р., гражданин на РФ, роден на **********г., код по Булстат ***; М. С. М. Р.,
гражданка на РФ, родена на **********г., код по Булстат ***; Л. ИВ. Р., гражданин на
РФ, роден на **********г., код по Булстат ***; ФР. К. Р., гражданин на РФ, роден на
**********г., код по Булстат *** против З.. Й. ИВ. с ЕГН ********** от ***, ***,
12
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост и
предаване на владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор №81387.4.8 по КККР на ***, общ. Сливен, одобрена със Заповед №РД-
18-34/22.06.2007г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: ***, м. „К.”, с площ 1862
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план 004008,
при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ИВ. М. Б. с ЕГН ********** от ***, В. Г. Б. с ЕГН ********** от
***, М. Г. Б. с ЕГН ********** от ***, П.Т. Б. с ЕГН ********** от ***, Н.Р. П. с ЕГН
********** от ***, С. Н. Б. с ЕГН ********** от ***, В. К. Б. ЕГН ********** от ***,
Х. К. Б. с ЕГН ********** от ***, ***, ЛЮБ. ИВ. Ч. с ЕГН ********** от ***, СТ. ИВ.
Ч. с ЕГН ********** ОТ ***, Ж. ОГ. Ж. Р., гражданин на РФ, роден на **********г.,
код по Булстат ***, М. С. М. Р., гражданка на РФ, родена на **********г., код по
Булстат ***, Л. ИВ. Р., гражданин на РФ, роден на **********г., код по Булстат ***,
ФР. К. Р., гражданин на РФ, роден на **********г., код по Булстат *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на З.. Й. ИВ. с ЕГН ********** от ***, *** сумата от 550,00 лева,
представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред ВКС
на РБ, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчване на препис
от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13