РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Даниела Д. Събчева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Г. П. Г.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255300601655 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на подсъдимия Д. Р. Д., депозирана чрез защитника му
адвокат Н. В. и протест на Районна прокуратура Пловдив, всички срещу присъда № 51
от 04.03.2025г., постановена по НОХД № 4175/2024г. по описа на Районен съд-
Пловдив. С присъдата подсъдимият Д. Р. Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, от НК, за което на основание чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, включваща
мерките задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи.
С жалбата присъдата се атакува с възражения за незаконосъобразност поради
нарушения на материалния закон. Твърди се, липса на преки доказателства за
виновността на подсъдимия. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия
да бъде оправдан.
В протеста на Районна прокуратура Пловдив се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че присъдата е неправилна в частта, в която
подсъдимият е бил признат за виновен за част от обстоятелствата по повдигнатото му
1
обвинение, включително поради нарушаване на принципа ne bis in iedem, както и че
присъдата е неправилна в частта на наказанието, което е определено в нисък размер,
поради което същата е и несправедлива. Иска се присъдата да бъде ОТМЕНЕНА и
подсъдимия да бъде признат за ВИНОВЕН, за това че: На 29.04.2019г., в с. М., обл.
Пловдив се е заканил с престъпление против личността на другиго - с убийство на Е.
Д. А., с ЕГН: ********** от с. М., обл. Пловдив, както и с престъпление против
личността на неин ближен - с убийство на внука и Д. Х.Л., с ЕГН: ********** от с. М.,
обл. Пловдив, като за целта повтарял със заплашителен тон следните заканителни
изрази: ".... *** демонстрирал спрямо нея хладно оръжие нож, който първоначално
размахвал срещу нея, а впоследствие го насочил и опрял в областта на гърлото й, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во вр. ал. 1 от НК, като се иска присъдата да бъде
и ИЗМЕНЕНА в частта на определеното и наложено наказание Пробация в размер от
ОСЕМ МЕСЕЦА което да бъде увеличено на ДВЕ ГОДИНИ Иска се още присъдата да
бъде ОТМЕНЕНА и подсъдимия да бъде ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН, за това че на
същата дата /29.04.2019г. / и място /в с. М., обл. Пловдив/ е повтарял със заплашителен
тон следните заканителни изрази: "***." и същевременно на няколко пъти й нанесъл
удари със шамари и юмруци по лицето и в областта на главата. Алтернативно се иска
изменение на присъдата само в частта на наказанието "Пробация" в размер от OCEM
МЕСЕЦА, при което да бъде увеличен срокът на изтърпяване на определените две
задължителни пробационни мерки на ДВЕ ГОДИНИ.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста единствено по отношение
искането за увеличаване на наказанието на подс.Д. Д.. В пледоариите прокурорът
изразява пълно съгласие с мотивите на първостепенния съд като възразява единствено
срещу размера на наказанието, наложено на подс.Д., като счита, че няма доказателства
семейството на подсъдимия да е било нападнато от точно тези пчели, стопанисвани от
внука на частния обвинител А.. Според прокурора се касае за предположение това да е
било така, без да е възможно доказване на това обстоятелство, тъй като няма как
пчелите да бъдат индивидуализирани. Повереникът на частния обвинител акцентира
върху срока на провеждане на наказателното производство, чиято продължителност
счита за несъответена на случая, както и изтъква, че пострадалата е последователна в
показанията си по съществените за случая обстоятелства. Защитникът на подсъдимия
възразява, че показанията на пострадалата, кредитирани от първостепенния съд са
противоречиви по отношение на мястото на извършване на деянието, относно мястото,
на което са реализирани действията на подсъдимия и по отношение механизма на
извършване на самото престъпление. Сочат се конкретни фрази от показанията на
пострадалата, в които се изразяват посочените противоречия. Твърди се, че
първостепенният съд е приел фактически обстоятелства, които не се доказват по
делото, което е съществено процесуално нарушение, и следва да доведе до връщане на
2
делото на друг състав на първоинстанционния съд. Възразява се и срещу превратното
тълкуване показанията на полицейските служители К. и В., които според защитата са
категорични, че не са забелязали наранявания по някои от присъстващите, когато са се
отзовали на подадения сигнал. Изтъква се, че това противоречи на показанията на
пострадалата, посочваща точни места, на които е имала наранявания. Изтъква се още,
че показанията на свид.Х. Д. не съдържат доказателства за отправени закани към
пострадала. Възразява се, че внукът на пострадалата не се е почувствал заплашен по
повод деянието. Иска се поради така изтъкнатите от защитника противоречия
присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.
Алтернативно се иска присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът и жалбата са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в
законово установения срок. По същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Първоинстанционното производство е протекло по общ ред и от събраните в
хода на същото доказателства се установява следваната фактическа обстановка:
Подс.Д. Д. и пострадалата, частен обвинител по делото, Е. А. били съседи и
живеели в съседни имоти съответно в с. М., обл. П., на ул.‘‘***‘‘ № 6 и с. М., ул. ,,***‘‘
№ 8. В двора на имота последния адрес внукът на пострадалата- свид. Д. Л., бил
поставил кошери, в които отглеждал пчели. На 25.04.2019 г., следобед, пчели нахапали
майката на Д. Д. - М. Д.а, и тъй като била алергична, ухапванията предизвиквали у нея
задух и стягане в гърдите, което наложило да й бъде оказана на медицинска помощ. На
следващия ден - 26.04.2019г., около обяд, подсъдимият също бил нападнат и
многократно нажилен от пчели. Той също бил алергичен, поради което започнал да се
задушава, като отново бил извикан екип на Спешна помощ, който се отзовал и му
оказал медицинска помощ. Вземайки предвид тези нахапвания и риска за здравето им,
семейство Д.и настояли пред свидетелката Е. А. и внукът свидетелят Д. Л., кошерите с
пчели да бъдат премахнати от двора на пострадалата. Поради това свид. Д. Л.
преместил кошерите от двора на баба си в този на дома, в който живеел заедно с
родителите си на разстояние от около километър от дома на баба си. На 29.04.2019 г., в
късния следобед, съпругата на подсъдимия- свид. Т. Д.а била нажилена от рояк пчели.
Появили се по тялото й оток и зачервявания, поради което за пореден път бил
потърсен лекар с оглед оказване на медицинска помощ. Около 17:40 часа, след като
свидетелката Т. Д.а се почувствала по-добре, отишла с колелото си до дома на
семейство Л.и. Разстроена от случилото се, започнала да вика и да удря по пътната
врата на имота им. По едно време на двора се показал свидетелят Х. Л.. Виждайки го,
тя се обърнала към него, казвайки му да вземат адекватни мерки, за да не влизат
3
пчелите им при тях и да ги жилят и хапят. На няколко пъти му повторила, че те като
семейство си живеели спокойно за разлика от тях. Свидетелят Х. Л. обяснил, че
кошерите били преместени от няколко дни от двора на баба му - свидетелката Е. А. в
техния двор и нямало какво повече да се направи, която реакцията останала
незадоволителна за Т. Д.а. След като се върнала обратно до дома си и разказала на
съпруга си - подсъдимият Д. Д., той от своя страна се вбесил, разбирайки за реакцията
и отношението на свидетеля Х. Л. към наболелия за семейството им проблем. Около
18:00 часа той се насочил към къщата на съседката си свидетелката Е. А., за да потърси
сметка за поредното нажилване на член от семейството му. Ядосан от случилото се, Д.
Д. бутнал със сила пътната врата на имота, което повредило заключващият механизъм,
като по този начин си осигурил безпрепятствен достъп до двора и вътрешността на
къщата. Първоначално влязъл във вътрешността на къщата, за да търси свидетелката Е.
А., като отварял стая по стая, но не я намерил в нито една от тях. Към този момент
пострадалата била по двора в задната част на имота. След като не я открил в къщата,
подсъдимият излязъл да я търси на двора. Междувременно пострадалата вече се била
насочила към предната част на имота, за да провери от къде идвал този шум от
блъскане. Наближавайки входната врата, водеща към вътрешността на къщата,
възприела как подсъдимият излиза от къщата, държейки в дясната си ръка хладно
оръжие - кухненски нож /с дължина около 10 - 12 см./. Е. А. забелязала, че
подсъдимият е ядосан и това я притеснило. В момента когато подс. Д. Д. видял
пострадалата веднага се насочил към нея на бърз ход като размахвал ножа.
Приближавайки я заявил с разгневен тон следните цинични и заканителни изрази:
‘‘***‘, след което на няколко пъти нанесъл удари с ръце /с шамари и юмруци/ в
областта на главата и тялото на възрастната жена. В резултат на ударите били
причинени следните травматични увреждания: наранявания в областта на челото и по
устата - с охлузвания по кожата на лицето, в лявата половина на челото и в дясната
половина на горната устна. Причинената рана в областта на устата предизвикала
кръвотечение. Докато я удрял, подсъдимият не спирал да повтаря няколкократно
горепосочените заканителни изрази. По едно време дори насочил и опрял за момент
държания от него нож на гърлото на пострадалата, и заявил за пореден път, че щял да
я убие - да я нареже на парчета и да я изгори. След това подсъдимия напуснал имота
на пострадала Е. А. и се прибрал в дома си. От своя страна пострадалата се обадила на
дъщеря си - свидетелката М. Л.а и на бързо разказала какво било станало. Последната,
заедно със съпруга си - Х. Л., със сина си - Д. Л. и Е.Т. /приятелка на Д. Л./, по най-
бързия начин се отправили към дома на пострадалата. Пристигайки на място, те
забелязали, че по устата на възрастната жена имало кръв, както и че имала
зачервявания в областта на лицето. Била изключително стресирана и дори треперила от
страх и същата им разказала за станалото. След това свидетелят Д. Л. подал сигнал на
ЕЕНСП - 112, който бил препратен към ОДЧ на РУ с. Труд при ОДМВР - Пловдив. На
4
място на инцидента, в с. М., обл. П., на ул.‘‘***‘‘ № 8, бил изпратен полицейски екип,
в състав свидетелите Й. П. и Г. В. - полицейски служители към РУ с.Труд при ОДМВР
- Пловдив, на които пострадалата набързо разказала за станалото. Присъстващите на
място близки на възрастната жена също обяснили какво се било случило /според това
какво им била казала свидетелката Е. А./. Малко по късно били извикани и
подсъдимият Д. Д. и съпругата му свидетелката Т. Д.а, които също обяснили своята
гледна точка. Свидетелят Й. П. съставил на свидетелката Е. А. и подсъдимият Д. Д.
протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР. По-късно свидетелят Д. Л.
закарал баба си до сградата на УМБАЛ „Св. Георги‘‘ ЕАД гр. Пловдив, за оказване на
спешна медицинска помощ. На следващия ден - 30.04.2019 г. пострадалата посетила
отделението по съдебна медицина при УМБАЛ ‘‘Св. Георги‘‘ ЕАД гр. Пловдив, където
била обстойно прегледана и освидетелствана. Било й издадено съдебно - медицинско
удостоверение с № 382/2019г.
Тази фактическа обстановка е била установена и от страна на пръвостепенния
съд въз основа на правилен анализ и оценка на събраните доказателства по делото.
Възразява се от страна на защитата, че показанията на пострадалата съдържат
противоречия, които са пречка същите да бъдат приети за достоверни. Пострадалата е
била разпитана устно и непосредствено от първостепенния съд, при което на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са приобщени в цялост показанията й от ДП,
дадени пред съдия на 17.02.2023г /л.106/, а на основание чл.284, ал.4, вр. ал.1, т.1 от
НПК са приобщени чрез прочитане показанията й от ДП, дадени пред разследващ
орган на 19.10.2022г, /103/, но единствено в частта, за начина, по който е била удряна.
Показанията на свидетелката от 01.02.2022г не са били приобщени по делото чрез
прочитането им. Искане за това не е било правено от страните. Противоречието дали е
била удряна с една или и с двете ръце от страна на подсъдимия е отсранено, с
изявлението на самата свидетелка, че е била удряна с една ръка, тъй като както е
казала по- рано с другата подсъдимия е държал нож. Това е видно от показанията на
свидетелката по делото, поради което настоящия съд счита, че противоречието се
дължи на неправилния изказ на свидетелката, а не на недобросъвестност или
тенденциозност от нейна страна. Това е така, тъй като тя, и в прочетените показания и
в тези дадени пред пълностепенният съд, е последователна относно твръденията си, че
подсъдимия е държал в едната си ръка нож, по времето на което негово действие, той
й нанесъл и удари.
При проверка на тези гласни доказателствени средства съдът не намери
възраженията на защитника за основателни. На първо място следва да се отбележи, че
показанията на пострадалата свидетелка, дадени в ДП на 01.02.2022г и 11.11.2024г, не
са били приобщавани чрез прочитането им в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, при което защитникът неправилно се позовава на обстоятелства,
5
които извън доказателствената съвкупност по делото. На второ място следва да се
подчертае, че няма никакви противоречия в показанията на пострадалата относно
мястото и последователността на случилото се- че действията са се развили в двора на
къщата й, че тя първо е била зад къщата когато е чула шум, и след като минала отпред
видяла, че подсъдимия излиза от къщатата й, носейки нож в ръка и размахвайки
същия. Няма противоречия и по въпроса какви думи е изрекъл подсъдимия в този
момент и това са именно съставомерни изрази на закана с убийство към нея и към
нейния внук Д. Л.. Няма противоречие и за това, че нанесъл на пострадалата удари,
както и че опрял ножът на гърлото й – т.е. думите му са били придружени и с
действия, имащи нападателен спрямо личността на пострадалата характер. Относно
последните няма правно значение дали първо ножът е бил опрян в гърлото й или
първо са й нанесени ударите и тогава подсъдимия е ползвал и ножа. Всички,
последователно посочени при двата приобщени разпита от ДП и при разпита пред
съда, обстоятелства от пострадалата изясняват предмета на доказване по делото.
Показанията й са източник на преки, първични доказателства, установяващи
съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимият е бил предаден на
съд. Тези показания на свидетелката косвено се потвърждават от показанията на
близките й- Д. Л., М. Л.а, Х. Л., които непосредствено след престъплението са я
посетили на местопроизшествието и са чули от нея какво се е случило, както и са
възприели състоянието й.
По отношение причинените на пострадалата телесни увреждания от подсъдимия
по същото време и на същото място, представляващи лека телесна повреда по смисъла
на закона, е налице влязъл в сила съдебен акт по НЧХД №5348/2019г по описа на РС -
Пловдив, установил характера и степента им. Влязлата в сила присъда се ползва с
материална законна сила, поради което спорът, разрешен с нея не може да бъде
пререшаван. Поради това възражения на защитата по доказателствата, посочени като
оборващи обстоятелствата, обосновали извода по НЧХД №5348/2019г по описа на РС -
Пловдив за причиняване на лека телесна повреда, доказана по несъмнен начин с
влязъл в сила съдебен акт, са недопустими в настоящото наказателно производство. Н
тази връзка е неоснователно възражението на защитата, че първостепенният съд не е
анализирал в детайли показанията на полицейските служители, които според защитата
оборват тезата на пострадалата и на роднините й. Показанията на полицейските
служители П., В. и Д. не следва да бъдат ползвани за установяване на фактически
обстоятелства, решени с влязъл в сила съдебен акт по НЧХД №5348/2019г по описа на
РС Пловдив, каквито са обстоятелствата, касаещи деятелността на подсъдимия и
настъпилия от нея вредоносен резултат, изпълнащи признаците на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК. За това престъпление подсъдимия е бил признат за виновен и
въпросът дали и какви телесни увреждания са причинени на пострадалата от
подсъдимия не може да бъде пререшаван. Тъй като обаче предявеното обвинение
6
спрямо подс.Д. за престъпление по чл.144, ал.3 от НК се отнася за същата по време и
място фактическа обстановка, то няма пречка показанията на тези свидетели да бъдат
ползвани, както за изясняване на същата по повод обстоятелствата предмет на
доказване по обвинението по чл.144, ал.3 НК, така и за проверка на останалите
доказателства по делото, включително достоверността на показанията на пострадалата.
При тази оценка на доказателствата се установява, че показанията на полицейските
служители не възпроизвеждат обстоятелства, които да оборват показанията на
пострадалата. Никой от тези свидетели всъщност не сочи да е ангажирал вниманието
си на местопроизшествието с това имало ли е следи от нападение по пострадалата. За
това, че е нямало такива свидетелите П. и В. правят единствено предположение в
показанията си, основано на съдържанието на съставена докладна записка, която са
изготвили по случая и в която такива обстоятелства не са били отразени. От това е
видно, че при проведените им разпити те не са имали спомени дали са видели или не
наранявания по пострадалата на самото местопроизшествие. Що се отнася за свид.Д.,
той сочи в показанията си липса на спомен, а в приобщените чрез прочитане негови
показания единствено казва, че пострадалата е представила по преписката медицинска
документация. Видно е, че показанията на полицейските служители нямат
доказателствен потенциал, който да опровергае конкретните подкрепени с медицинска
документация и с други гласни доказателствени средства /показанията на роднините/
твърдения на пострадалата, поради което правилно първостепеният съд е приел с
доверие именно последните. Същото се отнася и за показанията на свид.И. Д. който
знае за разправията и повода за нея, но няма преки или косвени възприятия за каквито
и да е обстоятелства относно процесния случай.
На следващо място съдът намира за неостнователно възражението на защитника
за недоказаност на приетия от първостепенния съд факт, че подсъдимият е влизал в
къщата, като е отварял вратите, стая по стая, за да търси пострадалата. Самата
пострадала е последователна в твърдението си, че в първия момент, в който е видяла
подсъдимия той е излизал от къщата й. Пострадалата останала на двора след
престъплението, а при пристигането на свид.М. Л.а, последната установила, че всички
врати в къщата са оставени отворени. Видно е, че приетият за доказан факт от страна
на първостепенния съд се основава на кредитираните от съда свидетелски показания, в
тяхната взаимна логическа връзка, поради което не може този факт да се счете за
недоказан. Съществено процесуално нарушение по отношение мотивите на
първостепенния съд настоящия съд не съзря да е било допуснато.
Правилно първостепенният съд не е приел с доверие обясненията на
подсъдимия и показанията на съпругата му Д.а, тъй като същите са в противоречие с
установяващите се от останалите доказателства физическото и психическо състояние
на пострадалата след извършеното деяние..
Предвид изложеното настоящият въззивен съд не намери отсонавия за отмяна
7
на присъдата и оправдаване на подсъдимия, така както желае неговия защитник.
Макар протестът на РП да се поддържа във въззивното производство от
представителя на държавното обвинение частично, съдът дължи да се произнесе по
всички искания направени с него, доколкото същите не са били оттеглени.
На първо място следва да се подчертае, че няма как въззивният съд да признае
за виновен подсъдимия по факти, за които това вече е било сторено от страна на
първостепенния съд. Наказателно процесуалната теория и правилата в НПК изрично
уреждат, че при съгласие от страна на въззивния съд по въпроса за виновността на
подсъдимия, присъдата в тази част й част трябва да бъде потвърдена на основание
чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК. Съдът не постановява нова присъда, когато е съгласен с
решението на първостепенния съд по въпроса за авторството и вината. Това се отнася
и до случаите на частично оправдаване от страна на първостепенния съд за отделни
признаци или фактически обстоятелства на престъплението, за които подсъдимият е
бил признат за виновен от първоинстанционния съд .
По отношение на искането в протеста, подсъдимият да бъде признат за невинен
за една част от изразите и обстоятелствата за нанесени удари със шамари и юмруци по
лицето и в областта а главата, поради нарушение на принципът ne bis in idem, съдът
намира следното: Същността на принципа ne bis in idem се изразява в забраната едно
лице да бъде обект на двойно наказателно преследване или на двойно наказване по
отношение на едни и същи факти. В настоящия случай проверката следва да се
извърши съобразно влязлото в сила съдебно решение- присъда по наказателно дело от
частен характер №5248/2019г по описа на РС-Пловдив, потвърдена с решение на ПОС
от 15.11.2021г по ВЧНД №1458/2021г, според която присъда подсъдимия Д. Р. Д. е
признат за виновен и осъден за това, че на 29.04.2019г в с.М., обл.Пловдив е пичинил
другиму- на Е. Д. А. от с.М., обл.П., лека телесна повреда, излазяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което на
основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Със същия
съдебен акт подсъдимия Д. Р. Д. е признат за невинен в това да е казал нещо
унизително за честа и достойнството й, в нейно присъствие, поради което на
основание чл.304 от НК е оправдан изцяло по повдигватото му обвинение за
престъпление по чл.146 от НК.
Приложението на принципа ne bis in idem винаги изисква строга и детайлна
проверка, която не би се изчерпила само с проверката на правната квалификация, нито
с простата съпоставка на фактите по случаите. Правилната оценка за идентичността на
фактите /idem/ е с основно значение при преценката за необходимостта от осигуряване
на закрилата, предоставена от този принцип. От значение е идентичността на
обективните факти – тези, установени при първия случаи, за който наказателно
8
производство е било проведено и приключено и тези, образували втория такъв, чието
преследване и наказване принципът забранява. Преценката за нарушаване на
принципа ne bis in idem на практика се оказва много по- сложна отколкото изглежда по
дефиниция. За този извод е показателно решението по CASE OF A AND B v. NORWAY
на ЕСПЧ, според което принципът не изключва провеждането на двe отделни
производства по отношение на сходни факти, при условие че те са били достатъчно
тясно свързани по същество и във времето, така че да образуват съгласувано цяло.
Това означава не само, че преследваните от двете производства цели и средствата,
използвани за постигането им, трябва по същество си да се допълват и да са свързани
във времето, но и че възможните последици от тях като цяло следва да са
пропорционални на нарушението и да са били предвидими за засегнатите от тях лица.
При преглед на посоченото решение на ЕСПЧ става ясно, че за преценката дали са
налице основания за приложение на принципа ne bis in idem е необходимо да се
отчита, че едно противоправно поведение може да има разнопосочни направления на
правно регулиране, които да отчитат отделни негови фактически обстоятелства и
спрямо които да се прилагат процедури, имащи различни правоохранителни цели.
Тогава провеждането на различните по характер производства по отношение на сходно
поведение не би представлявало нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като тези
процедури ще отчетат фактическите обстоятелства на идентичното поведение в
контекста на охраняваните разнопосочни обществени интереси, при дължащо се
отчитане на крайния ефект на всички санкции за това осъдително поведение в тяхното
единство. Или казано накратко - няма пречка за отделните прояви на дадено
неправомерно поведение субектът на наказателна отговорност да понесе санкции в
отделни производства с наказателен характер, още повече че в случая едни от фактите
могат да бъдат наказателно разследвани в дело от частен характер, а други само в дело
по общ ред.
Такъв е и настоящият случай, при който е видно, че подсъдимият е бил
санкциониран, за това, че е причинил лека телесна повреда на пострадалата Е. А. н
наказателно производство от частен характер, както и в същото е бил признат за
невинен, някои от изразите, съпътсващи заканите, да престъпляват обида по смисъла
на чл.146 от НК. Тези фактически обстоятелства имат значение и в настоящото
производство, но в друг контекст от този, в който са разглеждани по НЧХД
№5248/2019г по описа на РС-Пловдив. В настоящото дело от общ характер те се
разглеждат единствено за изясняване на фактическата обстановка, при която спрямо
пострадалата и нейния внук са били отправени съставомерните изрази на закана с
убийство, без да се преценява дали същите са изпълнили признаци на други
престъпления и дали са причинили някакъв вредоносен за пострадалата резултат. При
тази фактическа обстановка подсъдимият е отправил към пострадалата словестни
изрази, изпълващи съдържанието на закана с убийство спрямо нея и нейния внук и за
9
това негово поведение наказателна отговорност не му е била търсена и наказателна
санкция не му е била налагана. Фактическата обстановката, при която съставомерните
по чл.144, ал.3 НК изрази са били отправени, е доказана и има значение за преценката
от правна страна на извършеното престъпление. Заканата с убийство трябва да е
направена по такъв начин, че съобразно с обстановката, да би могла да възбуди
основателен страх у конкретен адресат /Решение № 18 от 6.03.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1821/2014 г., III н. о./. В случая, фактическите действия относно изречени фрази
/извън съставомерните, съдържащи закана/, отправените удари, демонстрирането на
хладно оръжие и допирането му до пострадалата са все съпътстващи, осъществяването
на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, спомагащи изясняването на обективната и
субективна страна на това престъпление. Тези факти в своята съвкупност установяват,
че заканата обективно може да предизвика страх, както и елиминират хипотезата
заканителните изрази, съставомерни по чл.144, ал.3 от НКу да са били изречени
формално. Установяващата се фактическа обстановка в нейната цялост установява
неправомерно поведение на субекта на наказателна отговорност, като отделни прояви
на това поведение са причинили един резултат и са били предмет на доказване по
НЧХД №5248/2019г по описа на РС-Пловдив, а друга са довели до различни
вредоносни последици и са предмет на доказване в настоящия наказателен процес. За
всяка отделна проява на това неправомерно поведение субектът на
наказателнаотговорност може да понесе наказателна санкция, макар и в отделни
производства с наказателен характер. По тези съображения настоящият съдебен състав
не счита, да е допуснато нарушение на принципа ne bis in idem от страна на
първостепенния съд.
По възражението, направено във въззивното съдебно производство от
прокурора, относно недоказаност на обстоятелството, че нахапването от пчели на
инкриминираната дата е било осъществено от тези, домували в кошерите на свид.Д.
Л., действително по делото липсват доказателства, които да позволяват
идентифицирането им, поради което това обстоятелство не може да бъде прието за
доказан факт. Факт е, че нахапване се е случило и след като кошерите на свид.Л. били
преместени. Макар да не може по убедителен начин да се идентифицира причинителят
на тези неприятни за подсъдимия и семейството му изживявания е факт, че поводът,
поради който подсъдимият отправил инкриминираните изрази, представлява негова
реакция с висок емоционален заряд, подбудена не от друго, а от негативните негови и
на неговото семейство преживявания, свързани с повтарящи се засягащи здравето им
ситуации. Същевременно подсъдимият е неосъждан и е с добри храктеристични
данни. По тези съображения съдът счита, че подсъдимият е личност с много ниска
обществена опасност, спрямо което определеното наказание от страна на
първостепенният съд по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, се явява справедливо и
достатъчно за постигане на целите на чл.36 от НК. Няма основания същото да бъде
10
увеличено, още повече, че случаят не се отличава с правна и фактическа сложност,
оправдаващи времето на провеждане на настоящия наказателен процес.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав намира първостепенния
съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което същият следва, на основание
чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, да бъде потвърден, а депозираните протест и жалба,
като неоснователени следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51 от 04.03.2025г., на Районен съд- Пловдив
постановена по НОХД № 4175/2024г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11