№ 827
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605278 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.03.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 6447/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, подсъдимият В. Х. И. е
признат за виновен в това, че на 09.03.2019 г. около 15:10 часа в гр. София при
управление на моторно превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„Темакс 500“, с рег. № СА **** В, по ул. „Борис Димовски“, в района на № 10, с
посока на движение от ул. „Богомил Райнов“ към ул. „Ралевица“, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра… преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, и чл. 116 от
ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците…“, като при извършване на маневра „потегляне“ по ул.
„Борис Димовски“ с посока на движение от ул. „Богомил Райнов“ към ул. „Ралевица“ е
реализирал пътнотранспортно произшествие в района на ул. „Борис Димовски“ № 10 с
придвижващата се пред моторното превозно средство пешеходка С. С. Т. и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
големия туберкул на лявата раменна кост, наложило поставяне на мека имобилизация
на крайника чрез превръзка тип „Дезо“, което довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деецът е управлявал
МПС без да има необходимата правоспособност и след настъпване на ПТП деецът е
избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр.
2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54 от НК му е наложено
1
наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. В. И. е осъден да заплати
направените по делото разноски: по сметка на СДВР сумата от 386,40 (триста
осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, по сметка на СРС сумата от
597,30 (петстотин деветдесет и седем лева и тридесет стотинки) лева, както и сумата
от пет лева за всеки издаден изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. В. И. чрез защитника му, с която се иска нейната отмяна и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Излага конкретни съображения, че по
делото липсват категорични доказателства лицето, управлявало мотоциклета, да е бил
подсъдимият.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция ЧО С. Т. редовно
призована, не се явява.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си
защитникът на подс. В. И. пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване
на нова, с която подзащитният му да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно, прави искане за връщане на делото за разглеждане от друг
състав на СРС.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалвания съдебен
акт за законосъобразен и обоснован, поради което прави искане за неговото
потвърждаване.
В своя защита подс. В. И. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият В. Х. И. е роден на 10.08.1994 г., българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан (реабилитиран). Към
19.03.2019 г. подсъдимият не притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство, но въпреки това притежавал мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„Темакс 500“, с рег. № СА **** В.
На 19.03.2019 г. около 15:10 часа подс. В. И. управлявал мотоциклета си в гр.
София, по ул. „Борис Димовски“, като в близост до № 10 спрял и разговарял кратко
със св. А.С. и получил от него предмет. В същото време покрай тях минали
свидетелките С. Т. и А.П., които вървели по средата на пътното платно на ул. „Борис
Димовски“, тъй като по улицата нямало тротоари, а от двете страни били паркирани
плътно автомобили. Те се движели в посока от ул. „Богомил Райнов“ към ул.
„Ралевица“, като св. Т. вървяла от дясната страна на св. П.. Пътното платно на улицата
било с широчина 7,8 метра, покрито с дребнозърнест сух асфалт, без неравности и
2
наклони. Движението по него било двупосочно, като липсвала пътна маркировка.
Свидетелките Т. и П. подминали подс. И. и св. С. и когато се намирали на
около 12 метра от тях, подсъдимият потеглил с мотоциклета си в тяхната посока.
Подсъдимият ускорил скоростта до 23,6 км/ч, като се движел успоредно на
паркираните вдясно автомобили. Св. П. се придържала към средата на платното за
движение, докато св. Т. рязко се отклонила надясно, когато мотоциклетът бил на 4
метра от нея. По този начин застанала на траекторията на приближаващото се
превозно средство. Подсъдимият не успял да реагира своевременно и да преустанови
движението на мотоциклета и последвал сблъсък между него и св. Т., която била
съборена на земята. Подсъдимият спрял мотоциклета малко след удара, слязъл от него
и се приближил към пострадалата, след което се качил отново на превозното средство
и потеглил, отдалечавайки се от местопроизшествието.
Св. А.С. не видял сблъсъка между мотоциклета на подсъдимия и св. Т., но чул
удара и насочил вниманието си в тази посока, като възприел действията на
подсъдимия как се доближава до падналата на земята св. Т. и след това си тръгва. След
това св. С. се приближил към мястото на инцидента и предложил на пострадалата
аналгин, като изчакал идването на екип на спешна помощ и полицейски служители.
Междувременно св. А.П. подала сигнал за случилото се на спешен телефон
112. На мястото на инцидента пристигнали свидетелите А.В. и Г.Г. – полицейски
служители от 06 РУ – СДВР, както и служители от ОПП – СДВР, които извършили
оглед на местопроизшествието и бил съставен констативен протокол за ПТП.
Пристигнал и екип на спешна помощ, като медицинските лица прегледали св. С. Т., но
тя отказала да бъде транспортирана до болнично заведение. Малко по-късно
пострадалата започнала да изпитва по-интензивни болки в лявата си ръка и заедно със
св. П. отишли в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където било констатирано счупване на
големия туберкул на лявата раменна кост, което наложило поставяне на мека
имобилизация на крайника чрез превръзка тип „Дезо“.
Свидетелите А.В. и Г.Г. установили камери за видео наблюдение, монтирани на
къща, намираща се на ул. ****. С протокол за доброволно предаване собственикът на
камерите – Петър Тодоров, предал оптичен носител, съдържащ файлове с видеозаписи
от процесните събития.
В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие св. С. Т. получила
следните травматични увреждания: счупване на големия туберкул на лявата раменна
кост, както и травма на гръдния кош, като счупването на големия туберкул на лявата
раменна кост е наложило поставяне на мека имобилизация на крайника чрез превръзка
тип „Дезо“, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а травмата на гръдния кош й причинила
болка.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал обективно
възможните и относими към предмета на делото доказателства чрез гласните
доказателствени средства: показанията на свидетелите С. С. Т. (л. 55-56 от съд. д.,
вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 16-17 от ДП),
А.Т. С. (л. 56-57 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК – л. 14-15 от ДП), А.Д.В. (л. 57 от съд. д.), Г.С.Г. (л. 57-58 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 32-33 от ДП), М.В.Ц. (л.
58 от съд. д.), А.Д. П. (л. 63-65 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 19-20 от ДП), В.Г.А. (л. 65 от съд. д.), Г.И.П. (л. 69-70 от
съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: констативен
протокол № К-156/19.03.2019 г. (л. 6, 117, 118 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие от 19.03.2019 г. с приложени скица и фотоснимки (л. 7-11 от ДП),
3
писмо от Районен център 112 – София, Дирекция „Национална система 112“ към МВР
от 29.03.2019 г. (л. 26 от ДП), протокол за доброволно предаване от 21.03.2019 г. (л. 35
от ДП), справка за съдимост на подс. В. И. (л. 36-38, 147-148 от ДП, л. 17 от съд. д.),
копие на договор за продажба на МПС от 12.03.2019 г. (л. 102 от ДП, л. 52 от съд. д.),
справка за собственици на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Темакс 500“, с рег. №
СА **** В (л. 103, 108 от ДП), справка за нарушител/водач на подс. В. И. (л. 104-107
от ДП); веществени доказателствени средства: един брой оптичен носител;
експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 22-24 от ДП),
комплексна видео и автотехническа експертиза (л. 60-70 от ДП) и повторна
автотехническа експертиза (л. 75-94 от съд. д.).
Между събраните по делото доказателствени материали поначало не са налице
съществени противоречия. По отношение на времето, мястото и начина на извършване
на инкриминираното деяние в доказателствения материал не се съдържат
несъответствия, поради което и не се налага обсъждането им поотделно. Изводите
относно времето, мястото и механизма на инкриминираното деяние се установяват
несъмнено от показанията на свидетелките С. Т. и А.П. и заключенията на
комплексната видео и автотехническа експертиза и повторната автотехническа
експертиза. Извън спорния въпрос за авторството на деянието, районният съд е
проявил правилен подход и при изследването на причинените спрямо пострадалата
телесни увреждания. От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена
в хода на досъдебното производство, се изяснява точният вид на увреждането и
неговата продължителност, а оттам е изведена и възможността да се прецени
юридическата му квалификация като средна телесна повреда. Също така от
показанията на свидетелките Т. и П., заключението на комплексната видео и
автотехническа експертиза и констативния протокол № К-156/19.03.2019 г. се
установява, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието.
Въззивният съд прие за неоснователни оплакванията на защитата за
недоказаност на авторството на престъплението. В тази връзка първоинстанционният
съд правилно е приел, че авторството на престъпното деяние се доказва от показанията
на св. А.С., приобщени от досъдебната фаза на наказателното производство, справката
за собственост на процесния мотоциклет и приобщеното заверено копие от договора за
покупко-продажбата му от 12.03.2019 г. Обосновано е дадена вяра на приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показанията на св. С., от които се
изяснява, че малко преди процесните събития е разговарял с подс. В. И., който бил с
мотоциклета си, след което е чул удар, който насочил вниманието му, и е констатирал,
че на земята лежи по гръб жена, над нея имало друга жена и подс. И. бил спрял до тях,
слязъл от мотора си, погледнал жените, а след това се качил обратно и си тръгнал.
Както е изяснил СРС, в разпита си пред разследващите органи св. С. не е изразил
каквото и да е съмнение относно самоличността на лицето, което е управлявало
мотоциклета. Предвид изложените съображения въззивният съд, подобно на СРС, не
кредитира показанията на св. С., дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, в частта, че не знае кой е управлявал мотоциклета по време на процесното
ПТП, като намира същите като опит за изграждане на защитна версия за подсъдимото
лице.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подс. В. И. е
4
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,
ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че в посоченото в обвинителния акт време и на указаното място
подс. В. И. при управление на моторно превозно средство – мотоциклет марка
„Ямаха“, модел „Темакс 500“, с рег. № СА **** В, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, като при извършване на маневра
„потегляне“ е реализирал ПТП в района на ул. „Борис Димовски“ № 10 с
придвижващата се пред мотоциклета пешеходка – св. С. Т., и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия туберкул на
лявата раменна кост, наложило поставяне на мека имобилизация на крайника чрез
превръзка тип „Дезо“, което довело до трайно затруднение на движенията на левия
корен крайни за срок повече от 30 дни, като подсъдимият е управлявал МПС без да
има необходимата правоспособност и след настъпване на ПТП подсъдимият е избягал
от местопроизшествието.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подс. И.. Деянието е извършено при
форма на вината непредпазливост във формата на небрежност спрямо съставомерния
резултат, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По отношение на причинената
средна телесна повреда на пострадалата подсъдимият е действал при условията на
небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, защото не е предвиждал конкретно
настъпването й, но е могъл и в същото време, поради качеството си на участник в
движението и водач на пътно превозно средство, е бил длъжен да го предвиди.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. В. И. и наложеното му наказание по вид и размер.
Правилно районният съд е определил наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 54 от НК, тъй като не е констатирал наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото
предвидено за съответното престъпление наказание несъразмерно тежко.
Законосъобразно районният съд е отчел като смекчаващи санкционната отговорност на
подсъдимия обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало,
съпричиняването от страна на пострадалата, както и че й е нанесена средна, а не тежка
телесна повреда, а като отегчаващи – наличието на две квалифициращи обстоятелства.
За престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години. Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода под средния
размер, но над минималния, а именно за срок от две години, което въззивният съдебен
състав намира за адекватно, с оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от три години, като СРС правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от
свобода е до три години, подсъдимият е неосъждан (реабилитиран е) и не се налага
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на
условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства
превантивно и възпиращо на подсъдимото лице, като го мотивира да изгради устойчив
волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността
наказанието да се активира и изпълни.
5
Първоинстанционният съд правилно не е наложил на подс. В. И. предвиденото
в чл. 343г, вр. чл. 343 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като
той не е разполагал с такова право.
Районният съд правилно е решил и съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.03.2023 г., постановена по н.о.х.д. №
6447/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6