№ 1914
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3731/29.02.2024г по гр.д. № 4292 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ , че
„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* дължи на
„Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 321,86лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.07.2022г-, до изплащането й, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица №
00500100402559/25.09.2021г. , за която е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 39871/2022г. по описа на СРС, като „Застрахователно
дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК ********* на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 410лв. представляващи съдебни разноски за
исково и заповедно производство пред СРС.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
91578/19.03.2024г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 15.03.2024г.
1
от ответника по исковете –„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК
********* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че размер
на щетите бил установен по делото, но не било установено механизма за
настъпването да е посочения от ищеца. Свидетелят К. бил посочил, че
автомобилът „Фолксваген” бил паркиран преди кръстовището, поради което и
не било възможно водачът му да е предизвикал настъпването на ПТП, а и
автомобил не бил паркиран на кръстовището, а преди него и то не точно
преди него, където паркирането било позволено. Вина за ПТП имал водачът на
автомобила „Форд”, който не преценил правилно пътната обстановка и сам
заявил, че можело и да може да избегне ПТП. Претендирало е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната
страна.
Въззиваемият-ищец „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК
********* е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението е
правилно. Посочило е , че събраните доказателства установявали, че
автомобил „Фолксваген” е бил паркиран в непосредствена близост до
кръстовището и така създал обективни затруднения за извършващия маневра
завой на дясно и преминаваща покрай него автомобил особено при насрещно
движение. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22319/27.01.2023г. на „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК
********* срещу –„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК
********* , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ, да признае за установено, че
„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* дължи на
„Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 321,86лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.07.2022г-, до изплащането й, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско” полица № 00500100402559/25.09.2021г. за вреди по лек
2
автомобил Форд, рег. № ******* причинени на 03.02.2022г. в гр. Самоков от
виновно противоправно поведение на водач на автомобил „Фолксваген” рег.
№ *******, застрахован при ответника по застраховка Гражданска
отговорност” , за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
39871/2022г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ПТП настъпило по вина и на двамата водачи с равен принос – на
кръстовище при завой надясно Форд не оставил достатъчно разстояние към
Фолксваген, който бил паркирал в кръстовище, ищецът огледал щетите и ги
оценил на 613,71лв. , поканил ответника да му възстанови половината от
сумата и 15лв. ликвидационни разноски, но ответникът не го направил.
Ответникът Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* в
предоставения срок е оспорил исковете. Посочило е, че действително бил
обвързан от застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” с водач но Фолксваген Голф, но този водач не бил провел
виновно противоправно поведение, което да е причинило процесното ПТП, от
него не били настъпили процесните вреди. Вина за ПТП имал водачът на
Форд, който при завой на дясно реализирал удар с паркирания Фолксваген и
напуснал местопроизшествието. За настъпило ПТП сигнал бил подал водач на
Фолксваген, който в последствие установил че е ударен и с помощта на
служители на МВР установил кой е виновния за ПТП водач. Евентуално водач
на Форд допринесъл за настъпването на вредите в значителен размер Размер
на иск бил прекомерен, надписани били възстановителни дейности и части,
които не били необходими и за части, които не били увредени. Претнедирало е
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 39871/2022г. по описа на СРС,
от което се установява, че по заявление вх. № 154487/25.07.2022г. е издадена
заповед с която е разпоредено Застрахователно дружество Бул Инс”АД,
ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс”АД,
ЕИК ********* заплащане на сумата от 321,86лв. ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 25.07.2022г, до изплащането й, представляваща
регресно вземане по щета № ********** в размер на ½ от изплатено
застрахователно обезщетение за виновно причинени вреди и обичайни
разноски от ПТП от 03.02.2022г. в гр. Самоков, съдебни разноски от 75лв.,
длъжникът е подал възражение срещу заповедта без да обосновава същото, на
24.01.2023г. заявителят е уведомен че следва да представи в едномесечен срок
3
от съобщение доказателства че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и такива е представил на 27.01.2023г.
С определение от 15.06.2023г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 03.02.2022г. ищецът е
бил обвързан от застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за
автомобил Форд, че ответникът е бил обвързан от застраховка „Гражданска
отговорност” с водач на автомобил „Фолксваген”, че р щета **********
ищецът е платил обезщетение от 613,71лв.
По делото са приети застрахователна полица по застраховка „Каско” №
00500100402559/25.02.2021г., ОУ, преписка по щета № **********, съгласно
които на 25.02.2021г. „ЗД Евроинс”АД е сключило със „Стоар 08”ЕООД
договор за застраховка „Каско” за автомобил Форд, рег. № СО 9046 СС за
период от 28.02.2021г. до 28.02.2022г. при застрахователна сума от 5700лв. за
територия на Република България, на 08.02.2022г. при ищеца по искане на
застрахования е образувана щета за обезщетение на вреди по автомобила
Форд , настъпили на 03.02.2022г. в гр. Самоков в 10,30 ч., когато
непосредствено преди кръстовище бил паркиран автомобил в лента за
движение на Форд, в насрещно движение имало автомобил и при маневра
завой на дясно Форд се ударил в паркирания Фолксваген и понесъл вреди по
задна броня, ищецът огледал автомобила, оценил ги е на 613,71лв., поканил
ответника да му заплати 321,86лв. представляващи половината от изплатеното
обезщетение и ликвидационни разноски.
По делото е приет двустранен протокол за ПТП, носещ подписи за водачите
на двата автомобила, съгласно който 03.02.2022г. в 10,30ч. в гр. Самоков на
кръстовище на ул. „Рилски скиор” и ул. „Димчо Дебелянов” е настъпило ПТП
с участие на автомобил Форд, рег. №*******, управляван от Г.И. и
автомобил Фолксваген Голф”, рег. № *******, управляван от И. К., при което
автомобил „Форд“ предприема маневра завой надясно, но за същото трябва да
заобиколи паркиралия в негова лента за движение Фолксваген, в този момент
в насрещна лента за движение се движи автомобил и при заобикалянето на
„Фолксваген“ автомобилът „Форд“ го удря със задна дясна част в предна лява
част, вреди по автомобил „Форд“ са по задна броня, вреди по автомобил
„Фолксваген“ са по ляв калник предна броня е подкалник. На схемата
автомобил „Фолксваген“ е показан като паркиран непосредствено преди
4
кръстовището с предна част почти застъпващ линия на кръстовище, като знак
„Стоп” е показан като оставащ зад предната част на автомобила
„Фолксваген“. В дясна лента са показани три паркирани автомобила, един от
които е процесния автомобил „ Фолксваген“.
Разпитан по делото св. Г.И. е заявил, че на през февруари 2022г.
управлявал служебен автомобил „Форд“, настъпило ПТП в гр. Самоков на ул.
Рилски скиор”, която била в края на синята зона. След синята зона улицата
била свободна и на тази й свободна част от едната страна били паркирали 10-
15 автомобила, възможно било и да са повече. Улицата била двупосочна, но от
едната страна в посока към центъра била заета от паркирани автомобили и
реално била двупосочен път с насрещно движещи се автомобили. Свидетелят
се движел в посока към центъра в лявата лента, защото неговото платно било
заето от паркирани автомобили, стигнал до кръстовището, отсреща идвал
автомобил , който се движел направо, тоест трябвало да продължи в лентата ,
по която се движел свидетеля с автомобил „Форд“. Разминали се на
кръстовището, като автомобил „Форд“ със задната си броня в дясната част
закачил предната част на първия паркиран в негова лента автомобил, който на
практика бил паркиран в началото на улицата на 20см. или на 50см., не помнел
точно. Свидетелят трябвало да продължи да се движи направо, но заради
идващия отсреща автомобил, в чиято лента свидетелят управлявал автомобила
„Форд“, за да се разминат свидетелят се отклонил вдясно и тогава бронята му
закачила паркирания автомобил . След удара свидетелят продължил напред по
улицата към центъра, там вече била забранена зона за паркиране, имал
служебен пропуск за паркиране на следващия паркинг и оставил там
автомобила „Форд“ и се върнал на местопроизшествието. Тогава съставили
протокол за ПТП, там вече било момчето от другия автомобил. Когато се
върнал на местопроизшествието другият автомобил не бил местен, там имало
двама полицаи, които като ги видели си тръгнали, казвайки да си напишат
протокол. Възможно било и да може да избегне ПТП. При предявяване на
протокола за ПТП е посочил, че той го е подписал.
Разпитан по делото св. И. К. е заявил, че помни ПТП, настъпило близо до
полицията, имал да си върши своя работа тогава, бързал и оставил колата в
близост до кръстовище, като се върнал видял, че колата е ударена, обадил се
на полицията, но докато дойдат от полицията дошъл и самия извършител –
свидетелят И.ов. Свидетелят К. бил паркирал преди кръстовището, не точно
5
преди него, защото нямало да може да минават автомобили, ако бил спрял
точно на кръстовището, била последна кола. Там паркирането било
разрешено, преценил че спирайки там преминаването може да е спокойно, не
помнел метри. За схемата в протокола мислел, че полицаите им помогнали.
При предявяване на протокола за ПТП е посочил, че той го е подписал.
Посочил е, че на схемата по протокола автомобила му бил показан, че е точно
успоредно на кръстовището, но автомобилът бил по-назад-преди знака
„Стоп“. Нямал вина за ПТП, автомобилът му не бил в движение тогава.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване на събраните по
делото доказателства е посочило, че процесните вреди могат да настъпят от
ПТП с механизъм посочен в протокола за ПТП, пазарната стойност на същите
към дата на ПТП била 1013,57лв. Посочил е, че нямал задача да изследва дали
имало знаци на кръстовището, но при изследването на мястото на ПТП не
видял знаци, забраняващи паркирането. След кръстовището започвала синята
зона и тя била обозначена със знаци и табели. От техническа гледна точка
причина за ПТП било поведението на водача на автомобила „Форд“, който не
осигурил необходимата дистанция при маневрата завой надясно. Посочило е,
че улицата е двупосочна, достатъчно широка, за да се разминат автомобил в
насрещната лента с паркираните автомобили По скицата в протокола
автомобилът не бил навлязъл в улицата, нямало данни за дистанция.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2022г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
6
от ГПК вр. с 411 от КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането
на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона,
като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът
на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. С
оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите
лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да
получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие , както и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Форд”, рег. № ******* на
03.02.2022г. в гр. Самоков на кръстовище на ул. Рилски скиор” и ул. Димчо
7
Дебелянов” е бил увреден по задна броня при ПТП, при което е участвал
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
автомобил „Фолксваген” рег. № СО *******, че средна пазарна стойност за
отстраняването на вредите по автомобил „Форд „ са 1013,57лв., ищец е платил
за отстраняване на вредите 613,71лв. , обичаен размер на ликвидационни
разноски е не по-малко от 15лв., ищецът е поканил ответника за му ги
възстанови. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото книжа
от преписка по застрахователна щета, заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото,
двустранен протокол за ПТП, събрани по делото гласни доказателства.
Спорен въпрос въведен във въззивното производство е механизъм за
настъпване на ПТП .
Съдът приема за установено че процесното ПТП е настъпило в момент в
който Фолксваген” е бил паркиран на улица, която е двупосочна, като дясната
лента за движение е била заета от паркирани автомобили, автомобил
„Фолксваген“ е бил последна паркирана кола преди кръстовище, че автомобил
„Форд“ се е движел по тази улица, но поради паркирали автомобили в дясната
лента автомобил „Форд“ се е движел в лявата лента, която е била за насрещно
движещи се автомобили , че в момента на ПТП в насрещно платно се е
движел автомобил, който е следвало да продължи направо и за да избегне
удар водач на „Форд“ е предприел маневра завой надясно на кръстовището и
тогава със задната си част реализирал удар в лява предна част на паркиралия
автомобил „Фолксваген“. Тези обстоятелства се установяват от приетите по
делото заключение по авто-техническа експретиза, гласни доказателства,
които като резултат от личните впечатления на свидетелите съответстващи и
на показана схема и записвания в протокола за ПТП съдът кредитира.. Съдът
приема за установено по делото, че автомобил „Фолксваген“ е бил паркиран в
нарушение на правилата за движение по пътищата, защото е бил паркиран на
самото кръстовище и така водачът му е допринесъл за настъпването на ПТП,
препятствайки възможността да се извършва безопасно завой на дясно. Тези
обстоятелства се установяват от приетия по делото двустранен протокол за
ПТП, носещ подписи на водачите на МПС, участвали в ПТП, показанията на
св. И.ов, които като съответстващи на записванията по протокола съдът
кредитира. Действително , св. К., е посочил че на схема в протокола за ПТП
8
автомобилът „Фолксваген“ е показан на изнесен с предната си част след
знака „Стоп”, което не отговаряло на действителността, защото бил паркиран
преди знака „Стоп” преди кръстовището. Показанията на св. К. в тази част
съдът не кредитира, като опровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Двустранният протокол за ПТП носи неговия подпис и този на
водача на другото МПС, участвало в ПТП. На схемата на този протокол е
показано , че автомобил „Фолксваген“ е изнесен с предната си част след знака
„Стоп” като застъпва линията на кръстовището. Автомобилът „Форд“ е
показан в средата на кръстовището, предприемащ маневра завой надясно.
Така показаната схема напълно съответства на показанията на св. И.ов, заявил,
че разминаването с насрещно движещия се автомобил станало на самото
кръстовище, че автомобил „Фолксваген“ бил паркиран на самата улица на
20см. - 50 см. Така съдът приема, че следва да кредитира показанията на св.
И.ов в частта за мястото, на което се е намирал автомобила „Фолксваген“.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 98, ал.1, т. 6 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ забранява паркирането не само на самото кръстовище, но
и на по-малко от 5м. преди него. Така само по себе си обстоятелството дали
автомобилът „Фолксваген“ е бил паркиран на 20-50 см. преди кръстовището
или преди знака „Стоп” не е решаващо за извода на съда дали водач на
„Фолксваген“ е допуснал нарушение за движение по пътищата. Точното
място на което е бил паркиран автомобилът „Фолксваген“ обаче има значение
по делото, защото е от значение при извода за приноса на водач на
„Фолксваген“ за настъпването на ПТП . Доколкото съдът прие за установено,
че автомобилът „Фолксваген е бил паркирал на линията на кръстовището, то
съдът приема за установено че и двамата водачи на МПС, участващи в
процесното ПТП са нарушили правилата за движение по пътищата, като с
оглед на механизма на настъпването на вредите съдът приема, че и двамата са
допринесли за настъпването им. Мястото , на което е паркиран автомобилът
„Фолксваген“ е в драстично нарушение на правилата за движение по
пътищата и предпоставя възможност за настъпване на ПТП, поради което
приносът на този водач за настъпване на ПТП съдът приема че принос на
водача на този автомобил за настъпването на ПТП съществува. Това е така,
защото водачът на „Фолскваген“ е паркирал автомобила на линията на
кръстовище на двупосочна улица, на която дясната лента за движение в
посока към центъра на града е заета от паркирали автомобили непосредствено
9
преди кръстовището. Последното обстоятелство принуждава водачите,
движещи се в тази дясна лента , да се движат в лента за насрещно движение. В
случая преди кръстовището се установява от протокола за ПТП, че е имало
няколко паркирали автомобила в лента за движение на автомобила „Форд“ и
водачът му е следвало да се изнесе в лява лента за движение много преди
достигане кръстовището , като при достигането на кръстовището наличието
на насрещно движещ се автомобил е принудило водача на автомобила „Форд“
да предприеме маневра за отклоняване надясно, за да избегне удара с него. В
хипотеза, в която автомобил „Фолксваген” е бил паркирал преди да достигне
знака ”Стоп” в дясната лента , тоест преди кръстовището, а и при спазване на
изискването от 5м. преди кръстовището, при тази маневра автомобил „Форд“
би могъл да извърши безопасно маневрата завой надясно без със задната си
част да удари предна лява част на автомобила „Фолксваген“.
Приносът на двамата са водачи на МПС за настъпването на ПТП съдът
приема, че в случая не е равен, а 90% е приносът на на водача на „Форд“ , а
10% е приносът на водача на автомобила „Фолксваген“ . За този извод съдът
съобрази обстоятелството, че автомобилът „Фолксваген“ е бил паркиран при
настъпването на ПТП, поради което и водачът на автомобила Форд“ е
следвало да се съобрази със същия като част от пътната обстановка.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта в която е
уважил иска за сумата от 245,49лв. е неправилно и следва да се отмени, като
иск за тази сума следва да се отхвърли. Решението на СРС в частта, в която е
уважил иска за сумата от 76,37лв. /61,37лв. изплатено застрахователно
обезщетение и 15лв. ликвидационни разноски/ е правилно и следва да се
потвърди/..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от
исковете, като решението на СРС в частта, в която в тежест на ответника са
поставени разноски по заповедно дело от 57,20лв. и разноски по исково дело
за 255,51лв. следва да се отмени. За производство пред СРС на ответника по
исковете се следват разноски за възнаграждение за свидетел в размер на
45,67лв. и разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 76,27лв.. За
производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна такса
10
от 19,07лв. Други разноски въззивникът не е претендирал за производство
пред СГС и такива не му се следват.
За производство пред СГС на въззиваемия се следват разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 23,73лв.
Възнагражденията за юрисконсулт и на двете страни са определени от база
от 100лв., която при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
сложността на делото, положените усилия от юрисконсулта , съдът приема че
е приложима в случая.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3731/29.02.2024г по гр.д. № 4292 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
411 от КЗ, че „Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК *********
дължи на „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК *********
заплащане на сумата от 245,49лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 25.07.2022г-, до изплащането й, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”
полица № 00500100402559/25.09.2021г. , за която е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 39871/2022г. по описа на СРС, като
„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 57,20лв. представляващи съдебни
разноски по заповедно производство пред СРС и сумата от 255,51лв.
представляващи съдебни разноски за исково производство пред СРС и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. №
22319/27.01.2023г. на „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК
********* срещу „Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК
********* , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ, да признае за установено, че
„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* дължи на
„Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК ********* заплащане на
11
сумата от 245,49лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.07.2022г-, до изплащането й, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица №
00500100402559/25.09.2021г. за вреди по лек автомобил Форд, рег. №
*******, причинени на 03.02.2022г. в гр. Самоков от виновно противоправно
поведение на водач на автомобил „Фолксваген” рег. № *******, застрахован
при ответника „ЗД Бул Инс“АД по застраховка Гражданска отговорност” , за
която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 39871/2022г. по
описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3731/29.02.2024г по гр.д. № 4292 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „„Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК *********
да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от общо 141,10лв. ( сто четиридесет и
един лева и 0,10лв), представляващи съдебни разноски за производството
пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 23,73лв. ( двадесет и три лева и
0,73 лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12