№ 825
гр. Варна, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110104053 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. А. П., ЕГН **********
срещу „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *, първоначално обективно евентуално съединени облигационни
установителни искове, както следва:
- главен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване недействителността на сключеният между
страните Договор за кредит № */* г.;
- евентуален иск с правно основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключеният
между страните Договор за кредит № */* г. в частта му относно таксата за разглеждане във
връзка с т. 8.4. от рамково споразумение за потребителски кредити № *.
Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. А. Д., че на * г. е сключила с ответника
Договор за кредит */* г. в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като процесния договор съдържа основните условия по договора за кредит,
Приложение на № 1 към Договора за кредит *, в който се съдържа погасителния план по
кредита, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити и рамково споразумение за потребителски кредити № *.
Излага, че по силата на Договора ответното дружество й предоставило кредит в
размер на 2 500,00 лв., със срок за изплащане на кредита от 34 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент от 21% и годишен процент на разходите в размер на 52,82%.
Общата сума на лихвите за периода е в размер на 560,38 лева, а таксата за разглеждане в
размер на 661,65 лева. Релевира се недействителност на процесния договор поради
противоречие с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Твърди се, че в процесния договор не е посочено кои разходи формират ГПР, като
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР е недостатъчно и противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че съгласно уговореното
между страните кредитът следва да се изплати наведнъж по избран от клиента метод- банков
превод или на касата на E. P. и следва да бъде погасен съгласно приложения към договора
погасителен план на равни месечни вноски всяка с размер от 161,74 лева, в който се включва
главница, възнаградителна лихва и такси, като анюитетните вноски са 23 на брой, което
1
съответства на срока на договора. Съгласно договора таксата за разглеждане е дължима в
деня на подписване на договора, като същата се дължи изцяло, както в случай на
предсрочно погасяване, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато
и да е причина. В т. 8.4. и 8.5. от рамковото споразумение за потребителски кредити № *
таксата за разглеждане се заплаща от кредитополучателя за преглед на искането за кредит, за
осигуряване на средства по кредита, сключване на Договор за кредит или изменения на
Споразумението по т. 6.10 от Процедурата. Излага се, че към датата на подаване на исковата
молба в съда ищцата е заплатила 1.339,91 лева по процесния договор за кредит.
По отношение на иска, предявен в условията на евентуалност посочва, че
уговорената между страните такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита
представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и
управлението на кредита и с основната дейност на ответното дружество. Сочи се, че
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква плащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
горепосочената такса е уговорена в разрез със законовите разпоредби. В допълнение се
релевира недействителност на клаузата, уреждаща таксата за разглеждане поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК обусловена от прекалено завишения размер на ГПР, към
който следва да спада и процесната такса.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, предявени в
условията на евентуалност, както за и присъждане на сторените по делото разноски,
включително и адвокатски хонорар
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по
настоящето дело.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от 06.02.2025 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 10.02.2025 г. оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За успешното провеждане на предявения първоначален иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
ищецът следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по
силата на договор за паричен заем от * г.; уговорка за заплащане на такса за разглеждане;
противоречието на договора или на отделни негови клаузи със закона.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горните факти да установи дължимостта на таксата за разглеждане на
искането за отпускане на кредита, като докаже съответствието на договорните разпоредби с
императивните правни норми и добрите нрави.
Не се спори по делото, а и от представения по делото Договор № * от * г. е видно, че
страните по делото са страни и по облигационно правоотношение с предмет заета сума в
размер на 2 500.00 лева; уговорен срок на кредита 23 месеца; фиксиран ГЛП 21.00%; ГПР
52.82%. Видно е от съдържанието на сделката, че общата дължима възнаградителна лихва
възлзиа на 569.38 лева. Страните са уговорили и заплащане на такса за разглеждане в размер
на 661.65 лева, като общата сума за връщане от страна на кредитополучателя възлиза на
3 722.03 лева.
Представен е и погасителния план към догвора, от който е видно, че размерът на
месечната погасителна вноска възлзиа на 161.74 лева и една изравнителна в размвр на
161.75 лева и включва заетата сума, възнаградителната лихва и таксата за разглеждане.
На първо място следва да се прецени валидността на процесния договор от 30.05.2022
г. Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
2
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо
правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.
24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 и
чл. 148 от ЗЗП/.
Относно вземането за „такса за разглеждане“ в размер на 661.56 лева:
Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация
изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за същинската престация
/560.38 лева/ – ползване на заети парични средства за определен период от време.
Посочената в договора услуга „разглежда“, която включва преглед на искането за кредит, за
осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на
същия, не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде
упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на доставчика на финансова услуга. Само
ако можеше да ползва отстъпките или предимствата, без да се договаря отново, то и
предметът на допълнителните услуги би могъл да представлява ценност като опция.
Отделно от това, самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне
на договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни. Каквито и да са
извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно
обслужване (допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени
консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др. подобни) те
не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното кредитиране разходи
за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение под
формата на „такса за разглеждане“. Налага се краен извод, че допълнителната услуга „
разглеждане“ се свежда до средство за съществено увеличаване на цената на основното
кредитиране, като по същество предлагането й като предимство от доставчика води до
икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено
надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод
за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на
цената на допълнителната услуга с необоснованите предимства, събирана по начин
идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на услугата „разглжеднае“ като
средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл съдът счита, че клаузите досежно
допълнителните услуги са нищожни – несъвместими с императивна нормативна уредба,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че е нарушена разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК и е налице заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото уговорената такса, която според погасителния план възлиза на общо 661.65 лева,
съставлява скрит добавък и следва да бъде включена в годишния процент на разходите.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е посочен неговият максимално допустим
размер – пет пъти размера на законната лихва. В случая с таксата се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора – 52.82%. Така
размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната
лихва – 50%, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговорената такса се заобикаля
3
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя се явява прикрит разход по кредита, с който
се надхвърля допустимия размер на разходите.
Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 ЗПК,
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Крайният извод на съда е за недействителност на процесния договор за паричен заем
от * г., на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, което
обуславя крайния извод на съда за основателност на главния иск за нищожност.
С оглед основателността на главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, съдът не
дължи произнасяне по евентуалния иск за нищожност на договора, тъй като вътрешно
процесуалното условие не е сбъднато.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 155.00 лева – държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на адв. А. Д. следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер от 806.64 лева с ДДС за защита интереса на ищеца
съразмерно с уважената част от главния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като искането на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, имайки предвид цената на иска,
нормативноустановения минимум по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа,
както и фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално
съдействие.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в отношенията между П. А. П.,
ЕГН ********** и „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *, че сключеният между тях Договор за кредит,
предоставен от разстояние № * от * г., е нищожен поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК * да заплати в
полза на П. А. П., ЕГН ********** сумата в размер от 155.00 лева, представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК * да
заплати в полза на адв. А. Д., вписан в АК - гр. С., с рег. № *, тел. **********, сумата в
размер от 806.64 лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за защита интереса на
ищеца по главния облигационен установителен иск за нищожност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4