Решение по дело №750/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 8

 

гр.Г. О., 04.02.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в публично заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

                                                     

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. №  750 по описа на ГОРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от Й.М.Е. от гр. Г. О. чрез адв. Л. И. осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу С.П.С. от гр. Г. О.. Иска се да бъде осъден да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на поето от ответника задължение, вписано в спогодба между страните сключена на 09.03.2017 г., пункт втори, а именно: в срок до 30.11.2017 г.  със собствени средства и труд да извърши премахване и изграждане на нов покрив на къщата собственост на ищеца, находяща се  в гр. Г. О., ул. „Шейново“ № 6. Претендира разноски.

Ответникът С.П.С. от гр. Г. О. оспорва изцяло иска, считайки, че покривът и къщата на ищеца се нуждаели не от ремонт, а от събаряне. Посочва, че бил изнудван от ищеца, поради което бил принуден да подпише въпросната спогодба. Оспорва искането на ищеца за допускане на свидетели. Претендира разноски.

С определение №2564/25.10.2018 г. към настоящото производство е присъединено на основание чл. 213, пр. 2 ГПК гр. д. № 2078/2018 г., за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях. Присъединеното дело е  образувано по искова молба на С.П.С. срещу Й.М.Е. и е с правно основание чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД – унищожаване на спогодба между страните от 09.03.2017 г., поради сключването й в резултат на заплашване, както и предявен при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на спогодбата сключена между страните поради липса на съгласие.

В писмения си отговор Й. Е. оспорва предявените от С. искове, като неоснователни.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са съседи като ищецът Й.Е. притежава къща с дворно място, находяща се в гр. Г. О., ул., подобно описани в Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит чрез продажба съгласно ЗСГ № г. Плътно до имота на ищеца е прилепена жилищна сграда собственост на ответника С.С., който при почистване на сняг през зимата на 2015 г. изхвърлил снегът от покрива на неговата постройка върху покрива на ищеца, в резултат на което го увредил, като същия пропаднал и започнал да тече при дъжд. Предприетите действия по укрепване не дали резултат. Ищецът предявил жалби за извършеното увреждане пред ГОРП и пред Община Г. О..

Депозираните жалби, видно от показанията на свидетеля Д. Д., мотивирали ответника С. да предложи вариант, при който в срок до 30.11.2017 г. да премахне стария покрив над къщата на ищеца и изгради изцяло нов такъв, за своя сметка, като използва закупени от него материали и поеме труда по изграждането му, както и да изгради тавана под покрива. Спогодбата между страните била подписана с нотариална заверка на подписите. Същата е приложена към делото. Поради неизпълнение на задължението поето в спогодбата между страните ищецът завел настоящият иск за обезщетение за неизпълнението в размер на сумата от 3000 лв. В съдебно заседание, след приемане заключението на назначената съдебно –строителна оценъчна експертиза, ищецът изменил размера на иска си, като го увеличил до сумата 7 698 лв., съвпадаща с посочената от вещото лице сума необходима за изграждане на нов покрив, а именно: за труд 1618 лв. и материали 6080 лв., или общо сумата 7 698 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В съответствие с прокламирания в чл. 9 ЗЗД основен принцип на облигационното право за свобода на договарянето, страните могат да регламентират правоотношенията, в които встъпват, по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване. Постигнатите между страните договорености са задължителни за тях съгласно изричната норма на чл. 20а ЗЗД, според която договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Принципът за свобода на договарянето е намерил израз в преобладаващо диспозитивния характер на нормите на Закона за задълженията и договорите, сдържащ общата правна уредба на облигационните отношения. Такъв именно е и настоящият случай. В т. 2 от процесната спогодбата страните са постигнали съгласие за това, че в срок до 30.11.2017 г. С.П.С. ще премахне стария покрив над къщата, собственост на Е., като изгради нов покрив изцяло на къщата, подмени за своя сметка съществуващият стар покрив, като използва закупени от него материали и поеме труда по изграждането на новия покрив, а също така заплати изцяло и за материалите за тавана на покрива, който таван ще бъде изграден с труда на лицето Д.М.Д.. При безспорно установения по делото факт, че ищецът е увредено лице, че покривът е повреден в резултат от действията на С.П.С. в резултат от действията му по снегопочистване, и че ответникът не е изпълнил поетите задължения в рамките на уговорения срок /30.11. 2017 г./, без да са ангажирани доказателства за наличието на обективни причини за неизпълнението, следва да се приеме, че ищецът има право да търси обезщетение за неизпълнението. В случая неизпълнение на договорно задължение е неосъществяването на фактическия резултат, който длъжникът е поел да престира съгласно договора. То е пълно, т.к. длъжникът не е изпълнил нищо от задължението си, поради което се дължи връщане на равностойността на материалите и труда, която според оценката на вещото лице е в размер на 7 698 лв.

Паричните вземания на ищеца за исковата сума се основава на действителен сключен между страните договор, какъвто представлява постигнатата извънсъдебна спогодба, произвел правно действие и доколкото е налице пълно виновно неизпълнение от ответника на поетото задължение за изграждане на покрив на имота на ищеца, искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание. Ищцовото твърдение за неизпълнение от ответника на поето договорно парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства в хода на процеса не са събрани и каквито възражения за изработка или плащане не са наведени.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, в предявения размер.

По отношение на исковете предявени по присъединеното гр. дело № 2078/2018 г., съдът намира следното :

По иска по чл. 27, във вр. с чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на процесната спогодба поради заплаха:

В тежест на С.С. е да установи, че към момента на сделката/спогодбата/ е бил в състояние на изпитван основателен страх, възбуден у него от другата страна или от трето лице, принуждаващ го да сключи същата. Само по себе си сигнализирането на компетентните институции в случая прокуратурата за извършено увреждане на собствеността на Е. ***. О., не може да обоснове извод, че сделката е сключена под формата на неправомерна психическа принуда. Е. е използвал правомерни и закони форми на защита, като с оглед уреждане на отношенията по отношение на извършения деликт, ответникът С. е предложил да поправи вредите, които е извършил, чрез изграждането на нов покрив. За да се приеме, че е осъществен съставът на  чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Такива обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства. Не се установи заплаха срещу С.  насочена срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото му или на неговите близките. Проверката извършвана от съответните органи е законово регламентирана, поради което няма как С. да претендира унищожаване на последиците на спогодбата между страните, т.к. се чувствал заплашен от действията на институциите. Съвсем друг е въпросът, че по наказателни дела за престъпления от общ характер, оттеглянето или изтеглянето на жалбата от жалбоподателя, не е от правно значение за приключване на преписката по същество. Същите се разследват от държавата и отношението на жалбоподателя към извършеното престъпление е без правно значение. Същото важи и при установено и доказано незаконно строителство.

Ето защо съдът намира, че при сключването на спогодбата С. е съзнавал естеството на сделката, и я е сключил, за да уреди отношенията си с ищеца във връзка с вредите, които виновно му е причинил, а не за да избегне последици, които той счита за по-неблагоприятни.     Искът по чл. 27, вр. 30 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

По предявения в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съдът намира, че С.С. не доказа, че по външно формираната му воля обективирана в приложената по делото спогодба, е липсвало вътрешно волево решение да се задължи да отстрани вредите, които е предизвикал, в резултат от действията си по изхвърляне на сняг и нарушаване целостта на покрива на къщата на Е.. С. не доказа, че волеизявлението му е направено при насилие упражнено спрямо него. Не се доказа Е. да е употребявал физическа сила спрямо него, за да изрази волята си за поправка и изграждане на нов покрив, че е бил заставен да сключи сделката. Доказа се, че С. сам е предложил на Е. да подпишат спогодба/показанията на свидетеля Д. Добрев/, за да оттегли жалбите, които е депозирал до съответните институции - ГОРП и Община Г. О., във връзка с резултата на неправомерното му поведение. Очевидно е, че мотивът му е бил да избегне наказателна отговорност във връзка с увреждане, което е извършил, или административно наказателна свързана с незаконния строеж, който е изградил. В случая двете волеизявления на ищеца и ответника в спогодбата се покриват по съдържание, поради което е налице валидно правоотношение помежду им. Искът за прогласяване нищожността на спогодбата между страните като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

По разноските:

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за разноски в производство в доказан размер от 307. 92 лв. за държавна такса, 440 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. разноски за назначената по делото експертиза, или общо ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1047,92 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.П.С. с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.Е. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 7698 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение, поето по силата на постигната между страните спогодба от 09.03.2017 г., с характер на сключен между тях договор, а именно: по т. 2 от същата в срок до 30. 11. 2017 г. със собствени средства за труд и материали извърши премахване на стария покрив на къща собственост на ищеца, находяща се на адрес: гр. Г. О., ул. и изграждане на нов покрив на негово място.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 27, вр. чл. 30 от ЗЗД от С.П.С. с адрес: ***, с ЕГН ********** против Й.М.Е. с ЕГН ********** *** иск за унищожаване на договор/спогодба/ сключена между страните на 09.03.2017 г., съгласно която по т. 2 от същата, в срок до 30. 11. 2017 г. със собствени средства за труд и материали С.П.С. да извърши премахване на стария покрив на къща собственост на Й.М.Е., находяща се на адрес: *** и изграждане на нов покрив на негово място, поради сключването й при условията на заплашване.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД от С.П.С. с адрес: ***, с ЕГН ********** против Й.М.Е. с ЕГН ********** *** иск за прогласяване нищожността на договор/спогодба/ сключена между страните на 09.03.2017 г., съгласно която по т. 2 от същата в срок до 30. 11. 2017 г. със собствени средства за труд и материали С.П.С. да извърши премахване на стария покрив на къща собственост на Й.М.Е., находяща се на адрес: *** и изграждане на нов покрив на негово място, поради липса на съгласие.

ОСЪЖДА С.П.С. с адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Й.М.Е. с ЕГН ********** ***,  сума в размер на 1047,92 лв., представляваща направените по настоящото производство съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Велико Търново.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….