НОХД № 1532/09 год.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия В.С.П. *** е за престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 03.06.2009г. в гр.Септември, района на ЖП гарата, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Р.Д.Ц., като я е принудил към това със сила и престъплението е останало недовършено, поради независещи от дееца причини.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения като твърди, че намерението да бъде извършен полов акт е било взето след провокация и със съгласието на пострадалата.  Ангажира нови доказателства.

Съдът прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 301 от НПК и прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата Р.Ц. и подсъдимият П. се познавали от преди 7-8 години.

На 03.06.2009г. след обяд  св.Ц. ***, като била докарана с кола от едно  село, където ходила на гости. Имала намерение от гр.Септември да се прибере в родното си село М. Около 16.00ч. св.Ц. пристигнала на ЖП-гара Септември и докато чакала влака, видяла своя познат – подс.В.П.. Двамата се заговорили и тъй като влакът им имал закъснение решили да седнат в едно кафе в близост до гарата и да изпият по нещо. В кафето двамата си поръчали и изпили по няколко бири, като по едно време към тях се присъединил св.Г.В., познат на подсъдимия. Той останал при тях и тримата продължили да си говорят. По време на престоя в кафето тримата имали нормално поведение, като водели нормален разговор на различни социални теми. След като изпуснали един влак, около 18.00ч. тримата станали, за да хванат следващия влак в 18.21 часа. Отишли в чакалнята на гарата, където св.В. се наредил на касата, за да купи билет за себе си и за св.Ц., т.к. подс.П. си бил извадил билет предварително.   Десетина минути преди влака, докато още св.В. бил на билетната каса, св.Ц. казала, че отива до тоалетната и дала стотинки на В., като го помолила междувременно да й купи кафе. След като св.Ц. тръгнала към тоалетната тя била последвана от подсъдимия. След като св.Ц. се облекчила и излязла от дамската тоалетна, подс.П. я пресрещнал пред вратата на тоалетната кабинка и започнал да я дърпа за дрехите. Пострадалата казала да я пусне е започнала да вика за помощ, но П. продължил да я дърпа за блузата и опипва по гърдите, като с другата си ръка запушвал устата й, за да не вика.  Започнал също така да прави опит да свали  панталоните, с които тя била обута, дърпайки ги за гайките отстрани, при което те се скъсали в горната им част. Виждайки, че  Ц. оказва съпротива, П. приложил още по-голяма сила, при което тя паднала на земята, като си ударила главата. Подсъдимият я изправил, като я избутал и облегнал гърба й към една от стените в тоалетната, държейки я силно за ръцете. В този момент в тоалетната влязъл дежурния полицай на гарата – св.Г.Ч., който бил чул женски викове за помощ. В момента на влизането св.Ч. видял как подс.П. притискал до стената св. Ц., която плачела и викала. Полицаят веднага се намесил и успял да разтърве двамата, като извел мъжа и го завел в дежурната стая, след което извикал за съдействие своите колеги.

    Непосредствено след инцидента, на място пристигнала дежурна оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието, където били открити и  иззети като веществени доказателства: 1бр. монета от 50 стотинки и 1бр. обеца от бял метал.

С протокол за доброволно предаване от 03.06.2003г. св. Ц.  предала на разследващите органи 1бр. дамски панталон с дължина 7/8 и комуфлажна окраска,  с обяснението, че  била обута с него, когато подсъдимият се е опитал да я изнасили.

В хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства, от който се установило, че предадения от св. Ц. панталон е скъсан до горната дясна гайка.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице, към 04.06.2009г. по тялото на св. Ц. бил установен травматичен оток в лявата тилна област, както и две синкави кръвонасядания по бедрената повърхност на лявото бедро, довели до болка по смисъла на чл.130 ал.2 НК. Вещото лице е категорично в съдебно заседание, че синкавите кръвонасядания по предната повърхност на лявото бедро в горната към средната трета с размери 2х2.5 и 1х1 см., разположени хоризонтално е по-възможно да са получени при стискане с пръсти, отколкото от падане и удряне върху предмет.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и сексологична експертиза, подс.П. не е страдал от психично заболяване и към датата на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че имал нормално сексуално развитие без отклонения в него.

Горната фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите Ц., Ч. и В., частично от тези на св.Б., заключенията на вещите лица по СМЕ и СППСЕ и писмените и веществени доказателства,  приобщени  по  делото.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта им досежно заявеното, че намерението да извърши полов акт с пострадалата било провокирано и инициирано от нея, т.к. преди да тръгне към тоалетната, още докато били в чакалнята на гарата тя си била вдигнала блузката и му дала да я опипа по гърдите, а след това го приканила да отидат в тоалетната. Там действително започнала да вика след като той започнал да я прегръща и опипва, но това нейно поведение той възприел като майтап. Таза защитна позиция се дискредитира категорично от показанията на пострадалата свидетелка, както и от показанията на св.В., който е абсолютно незаинтересован от изхода делото. Св.Ц. е категорична, че в чакалнята на гарата тя не е показвала гърдите си е не е давал на подсъдимият да ги опипва, както и не го е канила да отиде с нея в тоалетната. Това напълно съвпада с казаното от св.В., който е категоричен, че ако е имало такова нещо в чакалнята то той е щял да го види и чуе, т.к. когато е купувал билети  подсъдимият и пострадалата са били на 2 метра от него. Отделно от това е категоричен, че Ц. казала, че отива до тоалетната и му дала 50 стотинки с молба да й купи кафе през това време.  Този факт отнесен към фактът, че до идването на влака, на който е трябвало да се качат тримата, са оставали само 10 минути, води до извода, че Ц. не  е  канила П. да отиде с нея в тоалетната, за да правят секс. Няма никаква житейска логика тя да си поръчва кафе, при положение, че отива в тоалетната да прави секс и очевидно ако това се случи то тя и подсъдимият нямат намерение да хванат влака, нещо което обективно не е така.

На последно място, но не по значение, показанията на пострадалата категорично се подкрепят от показанията на св.Ч., който е възприел насилието упражнено от подсъдимия към нея. Подкрепят се  убедително и от заключението на СМЕ на живо лице, изготвено само един ден след инцидента, при което са констатирани синкавите кръвонасядания по предната повърхност на лявото бедро в горната към средната трета с размери 2х2.5 и 1х1 см., разположени хоризонтално и които са били  получени при стискане с пръсти от страна на пострадалия в процеса на боричкане с пострадалата. Тези констатирани увреждания опровергават и казаното от подсъдимия,  че  не  бил  насилвал пострадалата, както и че тя се била подхлъзнала и паднала на земята, а той я прегърнал с една ръка през кръста, а с друга под колената и така я изправил. Ако това е било вярно  то  няма  как  да  са  получени  травмите от стискане с пръсти по бедрото на пострадалата описани по-горе.

При така установената фактическа обстановка подсъдимият В.П.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152 ал. 1, т. 2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК като на 03.06.2009г. в гр.Септември, района на ЖП гарата, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Р.Д.Ц., като я е принудил към това със сила и престъплението е останало недовършено, поради независещи от дееца причини.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е целял настъпването на обществено опасните последици на деянието си – действал е с пряк умисъл.

При определяне вида и размерът на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и тези на ч. 54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

       Обществената опасност на деянието е завишена с оглед конкретните обстоятелства, при които е извършено – в светлата част  на денонощието, на публично място, с демонстрирано чувство за безнаказаност. Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е общо пет пъти преди настоящото деяние, като за осъждането му по НОХД № 346/97г. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1,т.1 от НК. Останалите му осъждания обаче са за престъпления против собствеността и общоопасни престъпления – противозаконно отнемане на МПС, като е изтърпял и ефективно наказание ЛС. Отделно от това е негативно охарактеризиран като криминално проявен и системен нарушител на обществения ред по местоживеене.

      Подбудите за извършване на престъплението се коренят в грубото незачитане от страна на подсъдимия на телесната и в частност полова неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени тежкото семейно, материално положение и имотно състояние на дееца, а също и фактът, че не е употребил груба физическа сила спрямо пострадалата,  а като отегчаващи обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни на подсъдимия.

При тези данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че за постигане целите на наказанието подс.П. следва да бъде осъден на две години лишаване от свобода.

Предвид миналите осъждания на подсъдимия за престъпления от ОХ на лишаване от свобода то спрямо него е неприложим институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства – 1 бр. дамски панталон, 1 бр.монета с номинал 50 ст. И 1 бр. обеца тип „халка” от бял метал да се върнат на собственика Ц..***9 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски от 230.80 лева за експертизи. По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: