№ 500
гр. Шумен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630100708 по описа за 2021 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1,
вр.чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени на ***г., датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №***г. по описа на ШРС, при
спазване на срока по чл. 415 от „БНП П.П.Ф.„ С.А. вписано в ТР под № *** чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон Б., ЕИК ***, гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П. С. , ***.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът М. Д. АС., ЕГН **********, дължи
на ищеца следните суми: 7112,40лв., представляващи главница по договор за кредит № ***,
сключен между ищеца и ответника на ***г.; за сумата от 3220,74лв. -възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; за сумата от 362,99лв.
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021г.
Ищецът твърди, че на ***г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***
между „БНП П.П.Ф.“ и ответника, като му били предоставени 8000лв. за срок от 60 мсесеца
до 20.05.2022г. Било договорено кредитът да се изплаща на 60 броя месечни вноски по
304,80 лв. месечно.
В договора е определен лихвен процент в размер на 30,02%; годишен лихвен процент на
разходите в размер на 37,01%; била включена и застрахователна премия в размер на
2688лв.; такса в размер на 280 лв. Сумата по договора била преведена по личната банкова
сметка на ответника .
Сочи, че ответникът преустановил плащането по договора на 20.03.2019г., като до тази дата
били погасени 21 месечни вноски . Съгласно чл. 5 от Договора, при просрочие на две или
повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени по договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Твърди, че в настоящия случай вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия размер
на 20.04.2019г., за което е било изпратено уведомление до длъжника .
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по което е образувано ч.гр.д. №
***г. на ШРС за следните суми- 7112,40лв . представляващи главица по договор за кредит №
***, сключен между ищеца и ответника на ***г.; за сумата от 3220,74лв. възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; за сумата от 362,99лв.
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021г. и
законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК.
1
Била издадена заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК , която е връчена на длъжника по чл. 46 от ГПК и в законовия е депозирано
възражение. Поради изложеното за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на
настоящите искове .
Ищецът моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът
му дължи следните суми:
7112,40лв. представляващи главица по договор за кредит № *** сключен между ищеца и
ответника на ***г.;
3220,74лв. възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2019г. до
20.05.2022г.;
362,99лв. мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до
15.01.2021г., вземания за които е издадена заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***г. на ШРС.
Прилага писмени доказателства. Претендира за разноски в заповедното производство.
При условията на евентуалност, ако установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изисуемост на вземането, ищецът моли да се приеме, че е
предявил осъдителен иск за вземанията.
В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок ответника не е депозирал отговор.Извън
законовия срок е депозирана молба от ответника чрез адв. П. при ШАК, в която се заявява
искане за спогодба.
В съдебно заседание не се явява представител за ищеца, като е депозирана молба със
становище за спиране на производството по взаимно съгласие на страните. С молба рег.
№3051 от 08.03.2022г. е поискано възобновяване на делото от ищцовата страна .
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, за него се явява адв. П. при ШАК, като
заявява, че не оспорва исковете и признава дължимостта на посочените суми.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. В заключението на същата се
посочва, че общият размер на задължението към датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК е 10 654,46лв., включващо главница 7112,40лв., договорни лихви 3220,74лв.,
застраховка 179,20лв.и законна лихва в размер на 321,38лв. Експертът посочва, че размерът
на главницата, изчислен от първата неплатена падежирала вноска до датата на
заключението, възлиза на 6933,20лв.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Исковете са предявени от „БНП П.П.Ф.„ С.А. вписано в ТР под № *** чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А. клон Б., ЕИК *** гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П. С. , ***, срещу М. Д. АС., ЕГН **********, в
качеството на длъжник, по заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № ***г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че исковете са допустими.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от
“БНП П.П.Ф.” ЕАД, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
***/***г. за сумата от 7112,40 лв. главница по договор за потребителски кредит № ***,
сключен между ищеца и ответника на ***г., 3220,74 лв. възнаградителна лихва за периода
от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; 362,99 лв. мораторна лихва от 20.04.2019г. до 15.01.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – ***г.
до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 213,92 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. По тази заповед постъпило в срок възражение от
ответника. По указания на съда заявителят е депозирал искова молба, по която е образувано
настоящото производство.
Между страните по делото не се спори, а и видно от договор за потребителски кредит №
***, сключен между ищеца и ответника, на ***г. е, че между тях е налице облигационна
връзка, с правопораждащ юридически факт – потребителски кредит № ***, по силата на
който ищцовото дружество предоставило на ответника сумата в размер на 8000 лв.;
застрахователна премия в размер на 2688лв., такса ангажимент 280 лв., срещу което
ответника поел задължение за връщане на 60 месечни вноски всяка от по 304,80лв., като
ГПР е посочен като 37,01 %, а лихвеният процент е 30,02%. Към договора е инкорпориран
погасителен план, приложено е извлечение по кредита.
По подадено заявление от ищеца по ч.гр.д. № ***г. на ШРС е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение № ***/***г. за сумата от 7112,40 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № *** сключен между ищеца и ответника на
***г., за 3220,74 лв. , представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до
20.05.2022г.; за 362,99 лв. мораторна лихва от 20.04.2019г. до 15.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – ***г. до
окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 213,92 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Не се оспорва от ответника, че сумата по кредита е получена. Не се оспорва, че последното
плащане е извършено от ответника на 20.03.2019г., като към тази дата са били погасени 21
броя месечни вноски. Видно от представеното извлечение на погасителен план по
процесния договор се установява, че след последното плащане е била налице забава на
останалите 39 вноски. Съгласно чл.5 от договора е посочено, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени надбавки и ведно с дължимото обезщетение за забава. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер
включително и всички определение надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава ,
без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Същевременно, видно от приложеното по делото доказателство, обратна разписка,
получена лично от ответника на ***г./ стр.26/ удостоверява, че е получена „последна
покана“, в която задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо от кредитора
.
Предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
В процесния случай ищецът е ангажирал доказателства, установяващи, че преди образуване
на заповедното производство /***г./ длъжникът е бил уведомен на ***г./ стр. 26/, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
Освен горното, съдът съобрази, че процесният договор за кредит е сключен на ***г., поради
което и са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си
от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.)
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, приложима в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по
кредита ; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между ищеца и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и
11 от ЗПК.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент- 30,02 %., като
липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали
лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за
3
базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. В договора не е посочен общ размер на дължимата за срока
на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от кредитодателя, т.е. в договора не е посочен размер на възнаградителната
лихва, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора. В договора е посочена абсолютна стойност на ГПР 37,01%, без да е посочено кои
са компонентите включени в него и каква е стойността им.
Съобразно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая липсва каквото и е уточнение какви точно разходи се
включват в посочения процент. Съдът приема , че по този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Единствено посочване с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания, доколкото целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От изложеното следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
Освен горното съдът приема, че на практика в процесния договор реално липсва
погасителен план, който е съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска
погасява отделните компоненти от задължението:главница, лихва, застраховка, такси и др.
Съдът намира също, че процесният договор противоречи и на чл. 10, ал.1 от ЗПК,
регламентиращ, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Използваният от ищеца образец на
договор е свободно достъпен в интернет и след изследването му /чрез визално сравнение/
съдът намира, че това е шрифт по малък от 12. По-малък от 12 е размера и в подписания от
страните договор, което допълнително води до неговата недействителност, на основание
чл.22 от ЗПК. За извършване на визуално сравнение между два текста, относно размера на
шрифта не са необходими специални знания по смисъла на разпоредбата на чл.195, ал.1 от
ГПК .
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.Поради гореизложеното съдът намира, че ищецът следва да
отговаря само за чистата стойност на кредита, в случая главницата по процесния кредит,
изчислена от вещото лице на 6933,20лв.
Поради гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6933,20лв., представляваща незаплатена част от
главница по договор за потребителски кредит № *** , като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 7112,40лв. главница , следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете за 3220,74лв.
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г.; и
362,99лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г. до
15.01.2021г., вземания за които е издадена заповед № *** от ***г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***г. на ШРС.
4
Съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените осъдителни
искове, доколкото същите са предявени при условие, че исковете бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените разноски/ в
заповедното и настоящото производство/, съразмерно уважената в размер на 559,58лв.
На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете , а именно 70,36лв.за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „БНП П.П.Ф.„ С.А.,
вписано в ТР под № *** чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б., ЕИК ***, гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П.
С. , ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от М. Д. АС., ЕГН **********, произтичащо от
договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответника на ***г., по
силата на който се дължи сумата от: 6933,20лв., представляваща незаплатена част от
главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответника на
***г. което е част от вземане от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
№ ***/***г.. по ч.гр.д.№ ***г . по описа на ШРС, ведно със законната лихва, считано от
датата ***г. на подаване на заявлението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
установителните искове за разликата над сумата 6933,20лв. до пълния предявен размер от
главницата 7112,40лв. и за 3220,74лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до
20.05.2022г. и за сумата от 362,99лв. мораторна лихва за периода от 20.04.2019г. до
15.01.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № №
***/***г. по ч.гр.д.№ ***г . по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Д. АС., ЕГН **********, гр. Шумен, ул.
„С.П.“ № ***, да заплати на „БНП П.П.Ф.„ С.А., вписано в ТР под № *** чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон Б., ЕИК *** гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П. С., ***, сумата от 559,58лв.
(петстотин петдесет и девет лева и 58 стотинки), представляващи разноски по настоящото и
заповедното производство съразмерно уважената част.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.„ С.А. вписано в ТР под № *** чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б.,
ЕИК *** гр. С. , ж.к.“ ***“, Б.П. С., ***, да заплати на М. Д. АС., ЕГН **********, гр.
Шумен, ул. „С.П.“ № ***, сумата от 70,36лв. (седемдесет лева и 36 стотинки) разноски
съразмерно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5