Решение по дело №1230/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. И. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Пазарджик, [улица], вх.А, ет.5, ап.13, чрез адв.А. П. от АК-Пазарджик против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-1006-000246 от 10.07.2024г., издадена от Ц. Г. П. - Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че същата е незаконосъобразна - постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна.

С депозирана молба за съдебното заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Ц. Г. П. - Началник група към ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик, чрез процесуалния си представител, в писмено становище заявява, че жалбата е неоснователна и необоснована и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-1006-000246 от 10.07.2024г., издадена от Ц. Г. П. - Началник група към ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик, на жалбоподателя Р. И. С. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оглед разпоредбата на чл.146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл.172 ал.1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената в административната преписка Заповед №312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик е видно, че правомощията по издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, 5 буква „а“, т.6 и 7 от ЗДвП са делегирани на следните длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, съобразно тяхната компетентност: 1.1.Началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.2. Началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.3. Началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.4. Началниците на сектори /групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.5. Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.6. Служители, заемащи длъжността „Полицейски инспектор“ /Пътен контрол/ в сектор „Пътна полиция“-Пазарджик и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик; 1.7. Служители, заемащи длъжността „Младши автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик; 1.8. Служители, заемащи длъжността „Полицейски инспектор VI- IV степен“ /Териториална полиция/ в отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик; 1.9. Служители, заемащи длъжността „Командир на отделение“ в Районните управления при ОД на МВР – Пазарджик. Посочено е, че Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на водачи, които нямат постоянен адрес в РБългария, в извънработно време, в празнични и почивни дни се издават от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ към ОДМВР-Пазарджик с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.

Предвид така цитираната Заповед №312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, оспорената в настоящето производство ЗППАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146. Основанията за оспорване на административните актове, предвидени в чл.146 от АПК са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

Според чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от Закона за движението по пътищата.

От горецитираната заповед на Директора на ОДМВР-Пазарджик може да се направи извод, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Настоящият съдебен състав счита, с оглед събраните по делото писмени доказателства, че не се установи в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

За да издаде оспорената заповед административният орган е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, тъй като са налице пет влезли в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателя Р. И. С. са отнети всички контролни точки, а именно - НП №21-1030-006932/22.07.2021г., издадено от СПП-Пловдив, отнети 6 к.т.; НП №22-1818-000020/01.03.2022г., издадено от РУ-Пазарджик, отнети 6 к.т.; НП №22-1006-001059/17.05.2022г., издадено от СПП-Пазарджик, отнети 14 к.т.; НП №23-1818-000445/31.07.2023г., издадено от РУ-Пазарджик, отнети 18 к.т. и НП №23-1006-003020/19.10.2023г., издадено от СПП-Пазарджик, отнети 18 к.т.

Към административната преписка са приложени копия от посочените наказателни постановления, от които е видно следното:

- НП №21-1030-006932/22.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив е връчено на жалбоподателя на 31.08.2021г., срещу подпис и собственоръчно изписване на имената му, видно от разписката към наказателното постановление. Няма данни, а и твърдения същото да е обжалвано, а и отменено, поради което съдът приема, че е влязло в законна сила, след изтичане на срока за обжалването му, а именно на датата 08.09.2021г. С него на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки.

- НП №22-1818-000020/01.03.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ-Пазарджик - липсва отбелязване за влизането му в сила. Видно от същото е, че то не е връчено на жалбоподателя. Приложена е докладна записка по повод връчването му, в която е отразено, че при многократно посещение на адреса такова лице не е било установено и че по данни на съсед лицето не живее на адреса от няколко години, а настоящият адрес на лицето не е известен. Липсват данни по преписката за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, съгласно която когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая такова отбелязване върху наказателното постановление няма. При тези данни съдът приема, че това наказателно постановление не е влязло в законна сила, поради което на жалбоподателя не са отнети посочените в него 6 контролни точки.

- НП №22-1006-001059/17.05.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ Пазарджик е представено в заверен препис, с отбелязване, че е влязло в законна сила на 09.11.2022г. Освен това, видно от разписката към същото е, че то е връчено на жалбоподателя на 25.10.2022г., срещу подпис и собственоръчно изписване на трите му имена. С него на жалбоподателя са отнети 14 контролни точки.

- НП №23-1818-000445/31.07.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ-Пазарджик е връчено на 15.10.2023г., срещу подпис и с посочване на имената на жалбоподателя, видно от разписката към наказателното постановление. Няма данни, а и твърдения същото да е обжалвано и отменено, а и да е оспорен подписът на получателя. Поради това съдът приема, че наказателното постановление е влязло в законна сила, след изтичане на срока за обжалването му – в случая на 31.10.2023г. С него на жалбоподателя са отнети 18 контролни точки.

- НП №23-1006-003020/19.10.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ Пазарджик е представено в заверен препис, с отбелязване, че е влязло в законна сила на 08.05.2024г. Освен това, видно от разписката към същото е, че то е връчено на датата 23.04.2024г. на майката на жалбоподателя, срещу подпис и изписване на трите й имена, и с поето от нея задължение да го предаде. С него на жалбоподателя са отнети 18 контролни точки.

При тези данни се налага изводът, че с представените четири влезли в сила наказателни постановления, а именно: НП №21-1030-006932/22.07.2021г., НП №22-1006-001059/17.05.2022г., НП №23-1818-000445/31.07.2023г. и НП №23-1006-003020/19.10.2023г., на жалбоподателя са отнети общо 56 контролни точки.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" се налага на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4, според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Необходимо е да се отбележи, че по своята същност отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст на чл.157 ал.1 от ЗДвП.

В тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта, поради отнемане на всичките 39 контролни точки в резултат на влезли в сила наказателни постановления. Релевантно за настоящия спор е обстоятелството отнетият брой контролни точки да бъде установено документално с представяне на влезлите в сила наказателни постановления.

Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (загл. изм. - ДВ, бр.26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.), максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39.

В случая след като посочените четири наказателни постановления са влезли в сила, то със същите са отнети посочените в тях контролни точки – общо 56. В производството пред настоящата инстанция се упражнява контрол за законосъобразност единствено по отношение на заповедта, с която се налага принудителната административна мярка, но не и по отношение на законосъобразността на наказателните постановления.

След като на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, то същият е загубил правоспособността си и за него е възникнало задължение да върне свидетелството си за управление. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед е установено наличие на хипотезата на чл.157 ал.4 от ЗДвП.

Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл.1 ал.2 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следва да се има предвид, че целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В конкретният случай, жалбоподателят е загубил правоспособността си, поради отнемането на всички контролни точки в резултат на извършени от него нарушения на ЗДвП и същият е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Именно с оспорената заповед именно могат да се постигнат целите на закона.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-1006-000246 от 10.07.2024г., издадена от Ц. Г. П. - Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик за законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, и е съответна на целта на закона.

Поради това жалбата, като неоснователна ще следва да се отхвърли.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Пазарджик, [улица], вх.А, ет.5, ап.13 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-1006-000246 от 10.07.2024г., издадена от Ц. Г. П. - Началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

Решението е окончателно.