МОТИВИ по НОХД № 968
по описа на Пловдивския окръжен съд за 2013 година
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимите М.А.Х. и
Н.И.Х. и същите са предадени
на съд с обвинение за по две извършени престъпления, както следва :
1.
По чл.194 ал.1, във вр. чл.20 ал.2,
във вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 18.10.2012 г. в град
П., в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - портфейл на
стойност 26,00 лева, пари на стойност 700,00 лв.; лична карта - без стойност;
свидетелство за управление на МПС с контролен талон - без стойност, визитни
картички – без стойност, 12 бр. банкови карти - без стойност, всичко на обща
стойност 726,00 лв. от владението на И.Т.П.-С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят;
2.
По чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
във вр. ал.1 от НК, изразяващо се в
това, че на
18.10.2012 г. в град П., в съучастие като съизвършители, при условията на
продължавано престъпление, са използвали платежни инструменти:
-
кредитна карта с номер ***,
издадена от "ТРАНКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД на името на И.Т.П.-С.,
кредитна карта с номер ***, издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД на името на И.Т.П.-С.;
-
дебитна карта с номер ***, издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД
на името на И.Т.П.-С.,
- дебитна карта с номер ***,
издадена от "ОБЕДИНЕНА, БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на И.Т.П.-С.;
- дебитна карта с номер ***,
издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на И.Т.П.-С. – с
титуляр И.Т.П.-С.;
-
кредитна карта с номер ***, издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД на името на С.И.П. с титуляр С.И.П., без съгласието на титулярите И.Т.П.-С.
и С.И.П., като са извършили 14 неуспешни транзакции от ATM устройство
/собственост "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, намиращо се на ул. „А.В."
№ ***. като деянието не съставлява по-тежко престъпление. Транзакциите са
конкретизирани детайлно в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт чрез посочване на използвана карта, АТМ, при което е използвана, час на
осъщественото действие, резултат от операцията по въвеждане на картата и ПИН-
код.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа
обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на
извършеното. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите
пледира да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства за първото престъпление и около
средния размер на наказанието за второто посочено в обвинителния акт
престъпление. Счита, че са налице основанията на чл. 23 от НК за групиране на
наказанията за всеки един от подсъдимите. Предлага подсъдимият Х. да изтърпи
наложеното му наказание при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Счита, че подсъдимата Х. следва да изтърпи ефективно
наложеното и общо наказание, при първоначален общ режим, в затворническо
общежитие от открит тип. Иска приложението на чл. 68 ал. 1 от НК спрямо
подсъдимия Х. досежно наказанието, наложено му по НОХД № 3367/2009 г. по описа на ПРС. Пледира в тежест
на подсъдимите да бъдат възложени направените по делото разноски. Счита, че
приетият за съвместно разглеждане гр. иск следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
В
съдебното производство беше приет за съвместно разглеждане гр. иск, насочен
солидарно спрямо двамата подсъдими от гражданския ищец И.Т.П.-С. за
сумата от 726,00 лева – претендирано обезщетение за причинени й имуществени
вреди от престъплението по чл.194 ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума от 18.10.2012 г. до окончателното й издължаване.
Гр. ищец лично изрази становище за основателност на претенцията си, която
счита, че следва да бъде уважена.
По искане на подсъдимите съдебното
следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл.
373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Всеки от подсъдимият М.Х. и подсъдимата
Н.Х. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимите
самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимите
и защитата не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите
обстоятелства, при които са извършени престъпленията и заявената от държавното
обвинение правна квалификация на извършеното. Пледират за налагане на наказание
при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства, като по
отношение на подсъдимата Х. бъде приложен институтът на условното осъждане.
Съдът, като анализира доказателствата
по делото, направеното от подсъдимите самопризнание и обсъди изразеното от
страните, намира, че самопризнанията на подсъдимите М.Х. и Н.Х. по фактите, изложени в обстоятелствения акт и
наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство:
Двамата
подсъдими по делото са съпрузи.
Подсъдимият
М.А.Х. е роден на *** ***, българин е,
български гражданин, женен е, има завършено средно специално образование,
безработен е, с ЕГН-**********.
Преди
инкриминираните по настоящето дело събития той е осъждан два пъти за извършени
престъпления от общ характер, както следва:
1.
С присъда № 269/29.11.2007 год., постановена по НОХД № 1407/2007 год. по описа
на Районен съд гр.Пловдив, е бил признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. чл.209
ал.1 от НК, осъществено през периода 14.04.2004 година до 07.06.2006 година.
Било му е наложено наказание в размер на
осем месеца „лишаване от свобода", изтърпяването на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Със същата
присъда е присъда е признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл.
309 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 78 а от НК е освободен от
наказателна отговорност и е била ангажирана административно- наказателната му
такава. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2007 година.
2.
С присъда №181/12.04.2010 год., постановена по НОХД № 3367/2009 год. по описа
на Районен съд гр.Пловдив, същият
подсъдим е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.210 ал.1
т.5 във вр. чл.209 ал.1 от НК, осъществено през месец септември /неправилно
сочено от прокуратурата м. декември/ 2006 година, за което му е било наложено
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. На
основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено изпълнението на наказанието с
изпитателен срок в размер на четири години и шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 30.09.2010 година.
Описаните
осъждания не оказват влияние върху правната квалификация на извършеното по
настоящето дело.
Подсъдимата
Н.И.Х. е родена на *** година в гр.Х.. Живуща ***, българка е, българска
гражданка, омъжена, със средно специално образование, безработна е, макар и осъждана,
е била реабилитирана по право към
момента на инкриминираните по делото деяния. След осъществяването им и към
момента на постановяване на настоящата присъда
е осъждана с Присъда № 190/24.07.2013 г. по описа на РС-Пазарджик за
извършено на 23.10.2012 г. престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 09.08.2013 г. Това осъждане също не влияе на правната
квалификация на извършеното по настоящето дело.
В
сутрешните часове на 18.10.2012 година свид.И.Т.П.-С. отишла на работното си
място, намиращо се в гр.П., ул.Я.С." № ***. Тя работела като стоматолог на
частна практика. За същия ден имала планувани пациенти. Около 11,55 часа на
посочената дата в нейния кабинет пристигнали подсъдимите М.Х. и Н.Х.- непознати
й към онзи момент. Причина за това посещение била, че подсъдимият Х. имал болки в горен шести и седми зъб –
вдясно. Искал да му бъде извършен специализиран медицински преглед. Макар свид.
П.-С. да имала предварително уговорен час с пациент, тя приела подсъдимия Х., който седнал на стоматологичния стол. Подсъдимата
Н.Х. седнала вътре в кабинета, на стол, намиращ се до шкаф, в който свидетелката държала личните си вещи и дрехи.
След като извършила необходимия преглед, свид. П. - С. изготвила и дала на
пациента си- подсъдимия Х. бележка за направа на рентгенова снимка.
Разбрали се след нейното изготвяне подсъдимият Х. да се върне отново, да й покаже
резултатите и да се установи проблемът с болките в със зъбите. В този момент на входната врата се
позвънило. Свидетелката отишла да я отвори. Поканила идващата пациентката да
влезне в работното помещение.
Докато
се провеждал прегледът на подсъдимия и
той, и съпругата му имали видимост към шкафа и намиращата се вътре дамска чанта
на пострадалата свидетелка П.-С.. У двамата подсъдими възникнала идея да
отнемат намиращите се в тази чанта вещи. Подсъдимата Х. се възползвала от отсъствието
на свид. П.-С. докато тя се придвижила до входната врата,за да я отвори на
поредния си пациент и го въведе в работното помещение. Подсъдимата отнела портфейл от естествена кожа на стойност
26,00 лв.; пари на стойност 700,00 лв.; лична карта на свид. П. - С. - без
стойност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон на свид. П. - С.
- без стойност, визитни картички - без стойност и 12 бр. кредитни и дебитни
карти - без стойност. През това време подсъдимият М.Х. наблюдавал движението на
свид.П.-С. с цел идването й в момент на отнемане на вещите да не попречи на
спонтанно възникналото желание на двамата съпрузи да се сдобият с портмонето на
свидетелката. След като отнели вещите, двамата подсъдими отново заедно
напуснали стоматологичния кабинет. В портмонето на пострадалата имало пари- 700
лв., а така също лично нейни и на майка й кредитни и дебитни карти: кредитна
карта № ***, издадена от „ТРАНКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД на името на
свид.И.Т.П. - С.; кредитна карта № ***, издадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД на името на свид.И.Т.П. - С.; дебитна карта № *** издадена от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на свид.И.Т.П. - С.; дебитна карта
№ *** издадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на свид.И.Т.П. -
С.; дебитна карта № *** издадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на
името на свид.И.Т.П. - С., както и кредитна карта с № *** издадена от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на свид.С.И.П.. Имало лични
документи, вкл. свидетелство за правоуправление и контролен талон, визитки.
След
като напуснали стоматологичния кабинет, отнасяйки със себе си портмонето на
свидетелката и намиращите се в него
вещи, двамата съпрузи се насочили към ул. „А.В." № *** . Там имало ATM
устройство /банкомат/,собственост на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Съвместно
започнали да използват платежните инструменти, издадени на други титуляри,
които в този момент и не подозирали за действията на подсъдимите. Съгласие на титулярите на дебитните и кредитни
карти - на свидетелите И.П. - С. и С.И.П. те да бъдат използвани от „
пациентите” на първата не е имало. За
един много кратък период от време- от 12:28ч. до 12:51 ч., двамата подсъдими
извършили четиринадесет неуспешни транзакции. Причината за неуспеха им била липсата на информация относно
използваните от притежателите на картите ПИН- кодове и недостатъчна наличност. Проведените
действия по употреба на картите са установени от наличните по делото писмени
доказателства и веществено такова и са следните:
-
на 18.10.2012 г. в 12:28 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:29 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името на
И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:30 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името на
И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:34 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името на И.Т.П.-С.
от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради
въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:35 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името на И.Т.П.-С.
от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради
въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:36 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името на И.Т.П.-С.
от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради
недостатъчна наличност;
- на
18.10.2012 г. в 12:37 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името на И.Т.П.-С.
от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради
недостатъчна наличност;
- на
18.10.2012 г. в 12:38 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името на И.Т.П.-С.
от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради
недостатъчна наличност;
- на
18.10.2012 г. в 12:40:39 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:41:24 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:42:06 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на
18.10.2012 г. в 12:45 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името на С.И.П.
от ATM устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради
въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в
12:50 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името на С.И.П. от ATM
устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради въведен
грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в
12:51 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името на С.И.П. от ATM
устройство, намиращо се на ул. А.В. №*** - неуспешна транзакция поради въведен
грешно ПИН.
Въпреки
положените многократни усилия да се сдобият с пари чрез използването на откраднатите
карти, двамата подсъдими не успели. Те
ги изхвърлили ведно с портфейла в контейнер за смет. Намиращите се в портмонето
пари естествено не изхвърлили, а взели и похарчили за собствени нужди.
Кабинета
на свид. П.- С. подсъдимите напуснали около 12.05 часа. Тя продължила работата
си. Около 14.30 часа , при приключване на работния ден, посегнала към чантата
си, която се намирала в посочения по- горе шкаф. Установила, че от нея липсва
портфейлът й. След като свид. С. установила липсващите й портмоне, пари, карти
и документи, тя уведомила банките, издали картите, за да бъдат блокирани.
Получила информация, че вече са правени опити за теглене на суми от сметките й,
посредством тези карти. Още на същия ден
уведомила писмено за извършеното и съответната
полицейска служба. Проведени били ОИМ, поради получени множество сигнали за
извършени по идентичен начин кражби. На 12.12.2012 г. полицейските служители от
Второ РУП на МВР- свид. В. и Т. били
уведомени, че лица, идентични по описание с лицата, за които имало постъпили
множество сигнали, са задържани н Първо РУП на МВР-Пловдив. Двамата отишли там.
Провели беседи с подсъдимите. При тях и
двамата признали престъпните си деяния и обяснили как и по какъв начин са ги
сторили.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена стоково-оценъчна
експертиза. От заключението на същата, приложено на л.48 - л.49 от дос. производство,
се установява, че стойността на отнетите вещи към момента на извършване на
престъплението е в размер на 726,00 лева.
Съдът кредитира заключението на изготвената експертиза,
като съставена от лице с необходимите специални знания и опит, изследващо
задълбочено фактите по делото и дало аргументирани изводи.
В
хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване на лица. Протоколите
за това процесуално- следствено действие са приложени на л.46- л.47 от дос. производство.
Видно е, че и двамата са били разпознати
от пострадалата свидетелка като посетилия кабинета й „ пациент” и
придружаващата го жена.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се
установява по несъмнен и категоричен начин от:
направените от подсъдимите при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимите,
депозирани в хода на досъдебното производство, в които описват деятелността си
относно второто възведено им обвинение. Установява се и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели И.П.- С., С.П., Л.Т., В.В..
Макар св. П.- С. да е заинтересована от изхода на делото и да е конституирана като граждански ищец, то показанията й са подкрепени и от
останалите кредитирани от съда доказателства, поради което следва да бъдат
приети за добросъвестни. Тя е единствен очевидец на осъщественото първо
престъпление, а показанията й съдържат косвени доказателства и за второто. Фактическата
обстановка на деянието се установява и от приложените по делото писмени
доказателства- справки от АИС”БДС”, справки относно транзакциите с
инкриминираните по делото платежни документи, писма от „РАЙФАЙЗЕН БАНК
БЪЛГАРИЯ”, приемо- предавателен протокол, протоколи за разпознаване,
характеристични справки, справки за съдимост. Всички тях съдът кредитира.
Установява се и от приложеното по делото веществено доказателство.
При посочената фактическа
установеност на деянието съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимите М.А.Х. и Н.И.Х.
са осъществили от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на следните престъпления:
1. На престъплението, визирано в чл.194 ал.1, във вр. чл.20 ал.2,
във вр. ал.1 от НК, като на 18.10.2012 г. в град
П., в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - портфейл на
стойност 26,00 лева, пари на стойност 700,00 лв.; лична карта - без стойност;
свидетелство за управление на МПС с контролен талон - без стойност, визитни
картички – без стойност, 12 бр. банкови карти - без стойност, всичко на обща
стойност 726,00 лв. от владението на И.Т.П.-С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
И двамата подсъдими са
пълнолетни, вменяеми и като такива в пълна степен наказателноотговорни лица. Те
са годни субекти на правото. И двамата
са осъществили координирани действия по отнемане на инкриминираните вещи, без
знанието и съгласието на владелеца им, осъществили са обща фактическа власт
върху отнетото имущество. С това са обективирали поведението, инкриминирано в
нормата на чл. 194 ал. 1 от НК. Дейността им е била съучастническа, под формата
на съизвършителство по смисъла на чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Действали
са при общ умисъл за отнемане на вещите и установяване на своя фактическа власт
върху тях. Знанието им, че тези вещи не им принадлежат и че лицето, в чието
владение са не е изразило съгласие подсъдимите да ги придобият и да се
разпореждат с тях като свои е несъмнено установено по делото. Престъплението е
извършено с пряк умисъл, користно, с целян и настъпил обществено опасен
резултат.
2. По чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 във вр. ал.1
от НК, като на 18.10.2012
г. в град П., в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано
престъпление, са използвали платежни инструменти:
-
кредитна карта с номер ***,
издадена от "ТРАНКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД на името на И.Т.П.-С.,
кредитна карта с номер ***, издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД на името на И.Т.П.-С.;
-
дебитна карта с номер ***, издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД
на името на И.Т.П.-С.,
- дебитна карта с номер ***,
издадена от "ОБЕДИНЕНА, БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на И.Т.П.-С.;
- дебитна карта с номер ***,
издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на името на И.Т.П.-С. – с
титуляр И.Т.П.-С.;
-
кредитна карта с номер ***, издадена от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД на името на С.И.П. с титуляр С.И.П., без съгласието на титулярите И.Т.П.-С.
и С.И.П., като са извършили 14 неуспешни транзакции от ATM устройство
/собственост "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, намиращо се на ул. „А.В."
№ *** както следва:
-
на 18.10.2012 г. в 12:28 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
- на 18.10.2012 г. в 12:29 часа са
използвали кредитна карта с номер *** на името на И.Т.П.-С. от ATM устройство,
намиращо се на ул. „А.В." № *** - неуспешна транзакция поради въведен
грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:30 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:34 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:35 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „"А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:36 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради недостатъчна наличност;
-
на 18.10.2012 г. в 12:37 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради недостатъчна наличност;
-
на 18.10.2012 г. в 12:38 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името
на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." №*** - неуспешна
транзакция поради недостатъчна наличност;
-
на 18.10.2012 г. в 12:40:39 часа са използвали кредитна карта с номер *** на
името на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:41:24 часа са използвали кредитна карта с номер *** на
името на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:42:06 часа са използвали кредитна карта с номер *** на
името на И.Т.П.-С. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** -
неуспешна транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:45 часа са използвали дебитна карта с номер *** на името
на С.И.П. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН
-
на 18.10.2012 г. в 12:50 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на С.И.П. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН;
-
на 18.10.2012 г. в 12:51 часа са използвали кредитна карта с номер *** на името
на С.И.П. от ATM устройство, намиращо се на ул. „А.В." № *** - неуспешна
транзакция поради въведен грешно ПИН, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
И тук следва да се отбележи, че двамата
подсъдими са годни субекти на престъплението. Те противоправно са ползвали чужд
платежен инструмент, без знанието и съгласието на титуляра. Понятието „
платежен инструмент” е дефинитивно определено в чл. 93 т. 24 от НК: "Платежен инструмент" е
веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго
средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Дебитните и кредитни карти
по принцип, а в частност- посочените по- горе, несъмнено отговарят на правните
характеристики, установени в чл. 93 т. 24 от НК. В тази насока е и установената
съдебна практика- „Дебитната карта
представлява платежен инструмент по чл. 93, т. 24 НК, а който използва такъв
без съгласието на титуляра, би могъл да носи наказателна отговорност по чл. 249, ал. 1 НК.”-Решение
№ 261 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 201/2010 г., I н. о. В случая престъплението по чл. 249, ал. 1 НК
е осъществено от обективна страна с използването на платежния инструмент чрез
въвеждането му в АТМ и осъществяването на действия за провеждане на финансовата
операция „ теглене на сума” чрез вкарването на ПИН-код. Престъплението в този
момент е и довършено. За съставомерността на деянието е без значение
обстоятелството, че операцията не е финализирана успешно. След изменението на чл. 249, ал. 1 от НК със ЗИД, ДВ, бр. 27/2009 г. имуществените вреди са
изключени от диспозицията на престъпния състав и са ирелевантни за правната
квалификация. Обявено за престъпление като обществено опасно и наказуемо е само
използването на чужд платежен инструмент без знанието и съгласието на неговия
титуляр, а ако има и настъпила за последния имуществена вреда, то тя е отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство и от значение за налагането, респ. размера на кумулативната
санкция глоба.
Престъплението
е осъществено от двамата подсъдими в съучастие, като съизвършители. В
депозираните в хода на досъдебното производство при разпита им като обвиняеми
обяснения, които съдът кредитира изцяло, и двамата сочат личното си участие при
опитите да се сдобият с парични средства чрез осъществяване на действия по
поставяне на картите в предвиденото за целта устройство /АТМ/ и набирането на
ПИН- код. Действията им са били задружни, координирани, последователни и
подчинени на общата цел- чрез използване на откраднатите карти да изтеглят парични
суми за себе си.
Престъплението
е осъществено и при усложнената престъпна форма на продължаваното престъпление.
Всяко едно от сочените от обвинението, признато от подсъдимите и
доказателствено подкрепено действие за вкарването на чуждата дебитна/ кредитна карта в АТМ- устройството и набирането на пин-
код осъществява самостоятелно престъплението, посочено в чл. 249 ал. 1 от НК. И
14-те такива действия, осъществени от двамата подсъдими, са извършени през
непродължителен период от време- около минута, осъществяват от обективна и
субективна страна състава на едно и също престъпление. Деятелността им следва
да бъде квалифицирана по чл. 26 ал. 1 от НК.
По
вида и размера на наказанията:
Пловдивският окръжен съд приема
за доказателствено установени по делото следните индивидуализиращи
отговорността на дейците обстоятелства:
За
подсъдимия М.Х. смекчаващите отговорността му обстоятелства са: тежкото здравословно
състояние. То се установява от
кредитираните от съда писмени доказателства, както и от заключението на
назначената от съда СМЕ, която следва да бъде кредитирана изцяло като обективно
и задълбочено изготвена от лице с необходимите специални знания и опит.
Смекчаващо отговорността му обстоятелство за престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК е и направеното самопризнание. То е негово последователно процесуално
поведение, тъй като за това престъпление дава обяснения още в хода на досъдебното производство. От
доказателствата по делото следва извод, че към онзи момент- 12.04.2013 г. вече са били събрани писмените и веществени доказателства относно
извършеното престъпление, както и част от гласните- показанията на свидетел-
очевидец. Въпреки това съдът счита, че дадените в онзи момент на процеса
обяснения са облекчили усилията на органите на разследването и възприема тези
обяснения като самопризнание, което следва да оценено като смекчаващо
отговорността на дееца обстоятество. Не така стои въпросът досежно
престъплението по чл. 194 от НК. В единствения разпит, при който подсъдимият дава
обяснения- този на 12.04.2013 г. / л. 32-33 от дос. производство/, той не казва
нито дума за това повдигнато му обвинение. Самопризнанието за него е направено
едва в хода на съдебното производство и то е основание както за провеждането му
по диференцираната процедура на Гл. ХХVІІ-ма от НПК, така и за приложението на
чл. 58 а ал. 1 от НК. Съобразно задължителните за съда указания, дадени в т. 7
на Т Р 1/2009 г. на ВКС направеното едва пред съда самопризнание, което е
основание за приложение на диференцираната процедура на съкратеното съдебно
следствие не може да се отчита като смекчаващо отговорността на дееца
обстоятелство.
Съдът не намира, че следва да се
има предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство соченото от защитата
тежко финансово положение, поради качеството
му на безработен към момента на осъществяване на престъпленията. Житейските
трудности, предполагаеми с оглед тежките икономически условия в страната ни, не
могат да са разумно обяснение за извършване на каквото и да е престъпно
посегателство. Подсъдимият е бил безработен, според заявеното от него самия, през последните три
месеца преди задържането му. Преди това сочи последователна дългогодишна
трудова ангажираност. Но доказателствено установено е, че и през онзи момент от
живота си е извършил наказателнопротивоправни
дейния, с които се е облагодетелствал с над
60 000 лв. Т.е. работещ или не, според настоящия съд, той не зачита
неприкосновеността на чуждата собственост в желанието си да я ползва като своя.
Заявеното съжаление за случилото се също не е смекчаващо отговорността му
обстоятелство. Същото е формално изразено и житейски нелогично. Съжалението си
обвързва с искане за по- малко
наказание, за да възстанови вредите на пострадалата. Но при предходната си
трудова ангажираност, както сам сочи, не е положил никакви усилия за
възстановяване дори на минимална част от вредите, установени с влезли в сила
присъди. Да се приеме, че така
изразеното му желание отразява действителна самооценка на случилото се е
наивност, която съдът не може да прояви.
Като отегчаващи отговорността на
дееца обстоятелства съдът приема следните: наличието на минало осъждане за
тежко умишлено престъпление, засягащо обществените отношения свързани с
неприкосновеността на собствеността. Макар и осъждан с два самостоятелни съдебни
акта, поради наличието на основанията на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК / подробни мотиви за което съдът ще изложи по- сетне/ , то подсъдимият Х.
следва да се счита осъждан веднъж. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство Пловдивският окръжен съд приема , че
следва да се има предвид извършването за изключително кратък период от време /
в рамките на по- малко от час/ на двете инкриминирани по делото
престъпления, и двете тежки умишлени,
едното от тях отново засягащо неприкосновеността на собствеността, с безспорно установени користни цели.
Отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са също: осъществяването на престъпленията при
усложнената престъпна форма на съучастие, като съизвършителство, а за
престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК и при усложнената престъпна форма на
продължавано престъпление, осъществено посредством 14 на брой изпълнителни
деяния. При възприетите индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства
искането на подсъдимия и защитата му, както и предложението на прокурора за
размера на наказанията, които следва да бъдат наложени, не могат да бъдат
удовлетворени и наказанието да е справедливо според изискването на закона и
установената съдебна практика. Налице е
висока обществена опасност и на деянието, и на дееца. Целите, визирани в чл. 36
от НК не могат да бъдат постигнати с налагане на наказания значително под
средния размер на предвиденото от закона. За първото престъпление- по чл. 194
ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание до осем години лишаване от
свобода, без посочен специален минимум. За справедливо, съответно на
обществената опасност на деянието и дееца и годно да постигне целите,
преследвани чрез налагане на наказателна санкция, настоящият състав на съда
приема наказанието от четири години лишаване от свобода, определено при баланс
на индивидуализираните отговорността обстоятелства. Съобразно задължението на
съда по чл. 58 а от НК, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК, това наказание следва
да бъде редуцирано чрез намаляване с 1/3-та. Наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия Х. за осъщественото от него престъпление по чл.194
ал.1, във вр. чл.20 ал.2, във вр. ал.1 от НК е в размер на две години и осем
месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание от две до осем години лишаване от
свобода. Справедливо с оглед
установеното за деянието и дееца /и двете със завишена степен на обществена
опасност/, съответно на целите, визирани в чл. 36 от НК според настоящия съд е
наказанието от пет години лишаване от свобода. Същото, по съображенията
изложени по- горе относно императивното задължение на съда да го редуцира,
следва да бъде намалено с 1/3-та и подсъдимият да бъде осъден да изтърпи
наказание за извършеното престъпление чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
във вр. ал.1 от НК в
размер на три години и четири месеца лишаване от свобода. Не следва да се
налага кумулативно предвиденото наказание глоба. Същата е обвързана, съобразно
възприетия от законодателя начин за определяне на размера й, с несъставомерния
белег на престъплението- получени парични средства чрез използвания
неправомерно чужд платежен инструмент. Транзакциите, така упорито преследвани
от двамата подсъдими, са били неуспешни.
И
двете престъпления са били извършени преди деецът да е бил осъждан с влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Налице е основанието на чл. 23 ал. 1 от НК
за определяне на общо, най- тежко наказание и това е наказанието от три години и четири месеца лишаване
от свобода.
Съдът намира, че в случая е
задължително и приложението на чл. 24 от НК.
Съдебната практика при приложението на чл. 24 от НК
е непротиворечива, че при групиране на наказанията съдът следва да прецени цялостната престъпна
дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията в съвкупността,
личната обществена опасност на извършителя, подбудите, степента и вида на
вината и другите отегчаващи обстоятелства, с които съизмерява тежестта на
наложеното най-тежко наказание и необходимостта от увеличаването му. Макар да
подлежат на групиране наказанията само
за две престъпления, то едното е осъществено с реализирана користна цел, а
другото- с несъставомерна, ненастъпила, но упорито преследвана такава именно
цел. Деецът е осъждан вече за користно престъпление, осъществено през един
продължителен период от време. Наложените подлежащи на групиране предходни наказания
очевидно не са постигнали специалната
превенция на закона. Подсъдимият е личност с манифестирано криминално поведение.
Той е останал резистентен към поправителното и превъзпитателно въздействие на
наложените наказания, което налага да се отнеме възможността му да върши други
престъпления за по-продължителен период от време. Ето защо и на основание чл.24 от НК
съдът увеличава така определеното общо най-тежко
наказание на подсъдимия Х., с осем месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият е вече осъждан и му е
било налагано наказание лишаване от свобода. Макар изпълнението на същото да е
било отложено, то съобразно константната практика на ВКС той не се явява осъден
за пръв път с постановената по настоящето дело осъдителна присъда. На основание
чл.61 т.2 във вр. с чл.60 от ЗИНЗС подсъдимият М.Х. следва да изтърпи така
наложеното му наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
До момента подсъдимият Х. е
осъждан два пъти.
С присъда № 269/29.11.2007 год., постановена
по НОХД № 1407/2007 год. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. чл.209 ал.1 от НК, осъществено през
периода 14.04.2004 година до 07.06.2006 година. Било му е наложено наказание в размер на осем
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2007 година. Със същата присъда
е бил признат за виновен в извършването и на престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК,
за което е била ангажирана административно- наказателната му отговорност по
реда на чл. 78 а от НК и това наказание , като административно такова, не
подлежи на групиране.
С
присъда №181/12.04.2010 год., постановена по НОХД № 3367/2009 год. по описа
на Районен съд гр.Пловдив, същият
подсъдим е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.210 ал.1
т.5 във вр. чл.209 ал.1 от НК, осъществено през месец септември 2006 година, за което му е било наложено наказание
в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66
ал.1 от НК е било отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок в
размер на четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата е влязла в сила на 30.09.2010 година.
И
двете престъпления, наказанията за които подлежат на групиране, са били
извършени преди деецът да е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Ето защо на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК наложените наказания от
един и същ вид- лишаване от свобода, подлежат на групиране. За наказанията
лишаване от свобода, наложени на подсъдимия М.Х. по НОХД № 1407/2007 г. по описа на ПРС и по НОХД
№ 3367/2009 г. по описа на ПРС,следва да бъде постановено да изтърпи едно общо най-тежко наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода.
Пловдвидският окръжен съд счита,
че са налице основанията на чл.24 от НК за увеличаване на така определеното общо най-тежко наказание
на подсъдимия Х., с четири
месеца лишаване от свобода.Съображенията за това са следните: И двете престъпления са тежки умишлени по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. И двете са користни. Целеният и настъпил увреждащ
пострадалите и престъпно облагодетелстващ подсъдимия резултат е в размер
на 47 033.80 лв. за първото
престъпление и в размер на 19 955. 83 лв. за второто престъпление. И в
двата случая установеното от съдебната практика относно съставомерния признак
„големи размери” е значително надхвърлен. Общият размер на престъпното
облагодетелстване на дееца е почти 67 000 лв. Това налага извод за една
по- висока от обичайната обществена опасност на дееца. Наред с тези две
престъпления, през същия период той е извършил и още едно умишлено
престъпление-по чл. 309 ал. 1 от НК. Целите на наказанието, нито специалната,
нито генералната могат да бъдат постигнати без приложението на института на чл.
24 от НК. Групираното наказание следва да бъде увеличено с четири месеца
лишаване от свобода.
Престъпленията, предмет на
разглеждане по настоящето дело са били извършени в изпитателния срок, установен
с Присъда №181/12.04.2010 год., постановена по
НОХД № 3367/2009 год. по описа на
Районен съд гр.Пловдив. Налице са предпоставките на чл.68 ал.1 от НК. Подсъдимият М.А.Х. следва да изтърпи самостоятелно и
отделно от наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено му по
настоящето дело и наказанието от една година и десет месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.61 т.2 във вр. с
чл.60 от ЗИНЗС подсъдимият Х. следва да изтърпи така
наложеното му увеличено общо най-тежко наказание от една година и десет месеца
лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
По отношение на подсъдимата Н.Х.
Пловдивският окръжен съд приема следните индивидуализиращи отговорността й
обстоятелства: смекчаващи- чисто съдебно минал преди извършване на
инкриминираните по делото престъпления. Макар и осъждана, то тя е била
реабилитирана по право. Смекчаващо отговорността й обстоятелство за
престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК е и направеното самопризнание. То е нейно
последователно процесуално поведение. За това, също както и другаря й в живота
и в настоящия наказателен процес, тя дава обяснения още в хода на досъдебното производство. От
доказателствата по делото следва извод, че към онзи момент- 12.04.2013 г. вече са били събрани писмените и веществени доказателства относно
извършеното престъпление. Въпреки това съдът счита, че дадените в онзи момент
на процеса обяснения са облекчили усилията на органите на разследването и
възприема тези обяснения като самопризнание, което следва да бъде ценено. Не
така стои въпросът досежно престъплението по чл. 194 от НК. В единствения
разпит, при който дава обяснения- този на 12.04.2013 г. /л. 26-27 от дос.
производство/, подсъдимата не казва нито дума за това повдигнато й обвинение.
Самопризнанието за него е направено едва в хода на съдебното производство и то
е основание както за провеждането му по диференцираната процедура на Гл.
ХХVІІ-ма от НПК, така и за приложението на чл. 58 а ал. 1 от НК. И тук съдът
приема изложеното при индивидуализиране на наказанието на другия подсъдим- съобразно
задължителните за съда указания, дадени в т. 7 на Т Р 1/2009 г. на ВКС,
направеното едва пред съда самопризнание, което е основание за приложение на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие не може да се отчита
самостоятелно двукратно като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство.
Отегчаващи отговорността на
подсъдимата Х. обстоятелства са: лоши характеристични данни, изводими от
предходно осъждане, за което макар и да е реабилитирана по право не може да
бъде подминат фактът, че е било за престъпление против собствеността. Като
отегчаващи отговорността й обстоятелства, по съображения, идентични с вече изложените по отношение на подсъдимия Х.,
съдът намира осъществяването за един много кратък период от време на две тежки
умишлени престъпления, и на двете
престъпления при усложнената престъпна форма на съучастието, а така също и при хипотезата на продължавано престъпление
по чл. 26 ал. 1 от НК по отношение на
престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК.
При възприетите индивидуализиращи
отговорността на дееца обстоятелства искането на подсъдимата и защитата, както
и предложението на прокурора за размера на наказанията, които следва да бъдат
наложени, не могат да бъдат удовлетворени.
Налице е установена на по делото висока обществена опасност и на
деянието, и на дееца. Според настоящия съд целите, визирани в чл. 36 от НК не
могат да бъдат постигнати с налагане на наказания значително под средния размер
на предвиденото от закона. За справедливо, съответно на установеното по делото
за обществената опасност на деянието и дееца и годно да постигне целите на
наказанието съдът приема наказанието от
четири години лишаване от свобода, определено при баланс на смекчаващите
отговорността й обстоятелства. Съобразно задължението на съда по чл. 58 а от НК, с оглед императивната разпоредба на
чл. 373 ал. 2 от НПК, това наказание следва да бъде редуцирано чрез намаляване
с 1/3-та. Наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата Х. за
осъщественото от нея престъпление по чл.194 ал.1, във вр.
чл.20 ал.2, във вр. ал.1 от НК е в размер на две години и осем месеца лишаване
от свобода. За престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание от две до осем години лишаване от свобода. Справедливо, с оглед установеното за деянието
и дееца /и двете със завишена степен на обществена опасност/, съответно на целите,
визирани в чл. 36 от НК, според настоящия съд е наказанието от пет години
лишаване от свобода. Същото, по съображенията изложени по- горе относно
императивното задължение на съда да го редуцира, следва да бъде намалено с
1/3-та. Подсъдимата следва да изтърпи
наказание за извършеното престъпление чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
във вр. ал.1 от НК в
размер на три години и четири месеца лишаване от свобода. Не следва да се
налага кумулативно предвиденото наказание глоба. Както бе отбелязано при
обсъждане на наказанията , наложени на подсъдимия Х., кумулативното наказание е
обвързано с несъставомерния белег на престъплението- получени парични средства
чрез неправомерно използвания чужд платежен инструмент. Транзакциите, така упорито
преследвани от двамата подсъдими, са били неуспешни.
И
двете престъпления са били извършени преди деецът да е бил осъждан с влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Налице е основанието на чл. 23 ал. 1 от НК
за определяне на общо, най- тежко наказание и това е наказанието от три години и четири месеца
лишаване от свобода.
От справката за съдимост на
подсъдимата се установява, че след образуването на настоящето наказателно
производство тя е призната за виновна с
влязъл в сила съдебен акт- Присъда № 190/24.07.2013 г. , постановена по НОХД №
1405/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и за още едно извършено
престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК. Престъплението е било извършено на
23.10.2012 г.- преди постановяване на
настоящата присъда. Налице са и
основанията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК за групиране на
определеното по настоящето дело общо най- тежко наказание от три години и
четири месеца лишаване от свобода, и наказанието от пет месеца лишаване от
свобода, наложено на същата подсъдима по НОХД № 1405/2013 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Следва да бъде наложено общо наказание от три години и
четири месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане на
целите на наказанието следва да намери приложение чл. 24 от НК. При преценка на
цялостната престъпна дейност на
подсъдимата следва извод за завишени обществена опасност на деянията в
съвкупността- две от които включващи в съставомерността си неправомерно лично
облагодетелстване чрез нарушаване неприкосновеността на чуждата собственост,
осъществени в два съседни областни града в период от пет дни. И трите престъпления са тежки
умишлени. Макар и с нереализирана цел, която не е съставомерен признак на
престъплението, подсъдимата и с престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК е желаела
користното си облагодетелстване. Следва да се направи извод и за завишена личната обществена опасност на извършителя, тъй
като подсъдимата в рамките на пет дни е
осъществила и трите изпълнителни деяния, водена от користните си
подбуди. Тя е личност с интензивно
осъществено криминално поведение. Ето
защо и на основание чл.24 от НК съдът увеличава така определеното
общо най-тежко наказание на подсъдимата Х. , с четири месеца лишаване от
свобода.
Същата до момента на
постановяване на присъдата е неосъждана, тъй като за първото установено по
делото престъпление е реабилитирана по право. Ето защо и на основание чл.61 т.3
във вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС следва
да изтърпи
така наложеното й групирано и увеличено наказание от три години и осем месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим
затворническо общежитие от открит тип.
По
вида и размера на гражданския иск.
Същият е с правно основание чл.
45 и сл. от ЗЗД.
По делото е безспорно установено,
че двамата подсъдими, с общата си
съзнателна деятелност при осъществяване на престъплението по чл.194 ал.1 вр
чл.20 ал.2 от НК, са увредили имуществено гр. ищец И.Т.П.-С. и размерът на това
увреждане- отнети пари и вещи е 726,00
лева. Гражданският иск е насочен солидарно спрямо двамата. Същият е основателен
и доказан както в частта относно претендираните имуществени обезвреди, така и
досежно дължимите лихви върху тази сума от датата на увреждането - 18.10.2012 г
до окончателното изплащане. Ето защо двамата следва да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на гр. ищец посочената сума и лихвите върху нея.
Вещественото доказателство по
делото: 1 брой оптичен носител CD, съдържащ записи от охранителна камера, след
влизане на присъдата в сила следва да се
унищожи като вещ без стойност.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК
разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимите. Подсъдимият
М.А.Х. следва да заплати по сметка на ВСС сумата от 212,50 лева, направени по
делото разноски, а подсъдимата Н.И.Х. – сумата от 12.50 лв. Двамата следва да
заплатят и държавната такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв.
Причини
за извършване на престъпленията-създадена трайна нагласа за престъпно
противоправно лично облагодетлстване.
Воден от горното,
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: