Р Е Ш Е Н И Е № 18

 

гр. Видин,  15.02.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Видинският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1528……

по описа………… за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Л.Ф.С., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 289/20.06.208г. на Началника на РУ – ОДМВР – гр. Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР – „глоба” в размер на 300 лв. за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

          Жалбоподателят в жалбата си и в пледоарията си в с.з.оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният и представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 18.05.2018 г., около 07.45 часа в гр. Видин, ул. „Любен Каравелов“, жалбоподателката С. отказала да изпълни устно полицейско разпореждане на свидетеля Н. ***, да си даде личната карта или да си каже имената.   Н. се намесил във възникнал скандал между жалбоподателката и друга жена по повод конфликт между децата им, като полицейският служител – свидетелят Н., е издал устно полицейско разпореждане на жалбоподателката, описано по – горе, което тя сне е изпълнила и е продължила да вика срещу полицейския служител. След това била откарана в РУ – Видин, където и е съставен АУАН. Свидетелката Б. твърди, че е дошла пред училището, когато е видяла как жалбоподателката я влачи полицая и не била чула да и се разпорежда нещо от страна на полицейския служител.       

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Б.Н. – актосъставител, свидетелят Б., и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            При така установената фактическа обстановка, според съда жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по  чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. От обективна страна не е изпълнила устно разпореждане на орган на МВР, което е направено в изпълнение на функциите му. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че свид. Н., в качеството си на орган на МВР е издал устно разпореждане на жалбоподателката, а именно да даде личната си карта на служител на МВР или да си каже имената. Т.е. безспорно се установява неизпълнение на устно полицейско разпореждане, което е издадено в изпълнение на функциите на полицейските органи, задължително е за изпълнение и извършеното не съставлява престъпление. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено, а според ал. 2 при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Според ал. 4 разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В чл. 2, ал. 1 от ЗМВР е регламентирана дейността на МВР, съответно на неговите органи. Според този текст тя е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Следователно полицейските органи действително имат правомощия да издават разпореждания за преустановяване на действия и бездействия, нарушаващи обществения ред и правата и свободите на гражданите. За да са налице такива действия или бездействия обаче, те трябва да са извършени винаги в нарушение на установения в страната правен ред, в противен случай полицейското разпореждане би било издадено без законно основание и би представлявало полицейски произвол. В процесния случай е посочено, че жалбоподателката не е изпълнила полицейско разпореждане да даде личната си карта на служител на МВР или да си каже имената. Както в АУАН, така и в НП е посочено в изпълнение на коя полицейска функция е издадено това разпореждане и за охраняване на коя правна норма. По делото е установено какво е било законното основание на полицейското разпореждане - елемент от състава на нарушението. Именно тези действия са посочени и от наказващия орган като основание за издаденото полицейско разпореждане. Налице е нарушение на разпоредбата на  чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, съобразно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая е достатъчно разпореждането на полицейския орган да е отправено непосредствено пред нарушителя, като съответно то не следва да налага извършването на очевидно за него престъпление или нарушение или да застрашава живота и ли здравето му. Наказващият орган е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си за извършване на нарушението от страна на жалбоподателя. Законосъобразно при тези фактически обстоятелства съдът приема, че деянието на С. от обективна и субективна страна осъществява състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, тъй като с поведението си виновно не е изпълнила разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, да даде личната си карта на служител на МВР или да си каже имената. Полицейският орган се представил, бил е униформен, и за жалбоподателката  е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен орган. Разпореждането на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като тя не е имала основание да се противопостави и да не го изпълни. Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 64, ал.4 от ЗМВР е неизпълнението на полицейско разпореждане, което е задължително за изпълнение и не налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.

      От събраните доказателства безспорно е установено, че жалбоподателката е осъществила административно нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР, както вече беше посочено по-горе в настоящото решение. В НП са изложени мотиви и е обективирана фактическата обстановка, според изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като според съда, както в АУАН, така и в НП е налице пълно и точно описание на фактическата обстановка и на извършеното нарушение. Мотиви в тази насока са изложени в решението.

        Разпоредбата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР предвижда наказание глоба в размер на от 100 до 500 лева.

        Според съда, наказващият орган неправилно е определил наказанието, като е определил по – висок размер над средния такъв, определен в закона. С оглед факта, че няма данни за имотното състояние на нарушителя, то и съдът намира, че едно наказание около минималния размер – 100 лева, би било в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В тази насока не са събирани доказателства от страна на наказващия орган.

         Следва да се измени НП в частта му, с която е наложено административно наказание „глоба“, като  се намали размера на наложената „глоба“ от 300 лв. на 100лв. и да се потвърди в останалата му част.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 289/20.06.208г. на Началника на РУ – ОДМВР – гр. Видин, с което на жалбоподателя Л.Ф.С., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР – „глоба” в размер на 300 лв. за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, в частта му, с която е наложено административно наказание „глоба“, като  НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 300 лв. на 100лв. и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.       

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :