№ 185
гр. гр. Добрич, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500654 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на М. Т. Н. от гр.Б., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260056/15.06.2021г. по гр.д.№143/2020г. на Тервелския районен
съд в частите, в които са отхвърлени предявените от въззивника срещу АНН.
ХР. Б. от гр.Б. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
парични суми, с които без основание се е обогатила за негова сметка, а
именно:
- сумата 24 270 лева, която ответницата изтеглила от банковата сметка
на ищеца в периода м.09.2016г. – м.09.2018г.,
- сумата 6 600 лева, дадена от ищеца за придобиване от ответницата на
лек автомобил и неговата регистрация,
- сумата 6 462.80 лева, дадени от ищеца за разходи за ремонт /4876.80
лева/ и административни /1 586 лева/ за автомобила на ответницата,
- сумата 270 лева, дадена от ищеца за закупуване на смесителна батерия
за собственото жилище на ответницата,
- сумата 200 лева, дадена от ищеца за закупуване на етажерка за
1
собственото жилище на ответницата,
- сумата 300 лева, дадена от ищеца за закупуване и монтиране на
абсорбатор в собственото жилище на ответницата,
- сумата 400 лева, дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на
сградата, в която се намира собственото жилище на ответницата,
- сумата 2 400 лева, дадена от ищеца за закупуване на преносим
компютър за ответницата,
- сумата 2 400 лева, съставляваща половината от наемната цена, платена
от ищеца за периода м.01.2018г. – м.01.2019г. за жилище, в което живяла
ответницата,
- сумата 240 лева, съставляваща половината от разходите, извършени от
ищеца за доставка на интернет и телевизия в обитаваните от ответницата
жилища в период от шест месеца, считано от м.08.2018г.
Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че правилно дадената в доклада по делото правна
квалификация на спора по чл.55 ал.1 от ЗЗД при постановяване на решението
е била изменена, което, без извършване на нов доклад и ново разпределяне на
доказателствената тежест, било недопустимо, а и самата нова правна
квалификация по чл.59 от ЗЗД била неправилна. Възразява се срещу изводите
на първоинстанционния съд по същество на спора като необосновани,
резултат на погрешна и превратна интерпретация на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, игнориране на съдържащи се в тях сведения,
както и на такива, съдържащи се в обяснения и признания на другата страна.
Изложени са подробни съображения за основателност на предявените
претенции и се настоява за тяхното удовлетворяване, след като
първоинстанционното решение в обжалваната част бъде отменено,
евентуално обезсилено.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата АНН. ХР. Б., чрез
пълномощника си, оспорва жалбата е моли за потвърждаване на решението на
районния съд.
След като провери обжалваното решение, съобразно изискванията на
2
чл.269 от ГПК, служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира
следното:
Решение №260056/15.06.2021г. по гр.д.№143/2020г. на Тервелския
районен съд е постановено по предявените от М. Т. Н. срещу АНН. ХР. Б.
искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парични суми, които
тя му дължи на няколко различни основания /с оглед обстоятелствата, от
които произтича всяко отделно претендирано от ищеца вземане/. С
решението на районния съд в частта, която не е предмет на въззивно
обжалване, претенциите на ищеца са удовлетворени за – сумата 1 500 лева,
дадена от ищеца за ремонт на автомобила на ответницата, сумата 639 лева,
дадена от ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура и сумата
1 000 лева, предоставена от ищеца на ответницата в заем. Останалите
предявени претенции са отхвърлени с решението на районния съд в
обжалваната му част, както се изложи по-горе.
Решението на районния съд е изцяло нищожно, тъй като е постановено от
незаконен съдебен състав. Съпоставката с протокола от проведеното на
17.09.2020г. открито съдебно заседание показва, че решението не е
постановено от съдията, участвал в последното открито съдебно заседание, в
което са изслушани устните състезания. Разпоредбата на чл.235 ал.1 от ГПК
изисква решението да се постанови от съдебния състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая това не е
спазено, като решението е постановено от съдия, който не е участвал в
заседанието, на което са изслушани устните състезания и е завършено
разглеждането на делото. Следователно решението е постановено от
незаконен съдебен състав и е нищожно.
По правилото на чл.269 изр.първо от ГПК за валидността на
първоинстанционното решение въззивният съд се произнася служебно, вкл. и
в необжалваната му част. Ето защо, макар констатираният порок да не е
изтъкнат във въззивната жалба и решението да не се обжалва във всички
негови части, то следва да се обяви за нищожно изцяло.
Основанието за нищожност не е едновременно и основание за
недопустимост на решението /както би било при липса на правораздавателна
власт напр./, поради което след прогласяване на нищожността
производството по делото не подлежи на прекратяване. Исковете са
3
допустими и по тях първоинстанционният съд дължи произнасяне.
Действително, както е констатирано в определението по чл.267 от ГПК,
исковата молба е нередовна по чл.128 т.2 от ГПК, която нередовност и след
дадени от съда указания не е отстранена от въззивника – ищец по делото. Но
това е основание, което води до друг порок – недопустимост на
първоинстанционното решение и то само в обжалваната му част, докато
нищожността е най-сериозният порок на съдебния акт и поглъща останалите
два /недопустимост, неправилност/. Поради това, а и, като се има предвид, че
въззивният контрол за редовност на исковата молба е сведен само до
исковете, предмет на първоинстанционното решение само в обжалваната му
част, следва, че на този етап производството по делото не подлежи на
прекратяване. В съответствие с чл.270 ал.1 от ГПК след прогласяване на
нищожността на решението делото следва да се върне на
първоинстанционния съд, който след предприемане на действия и
отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл.128 т.2 от ГПК
касателно всички искове, да разгледа делото и постанови ново решение.
При новото решаване на спора и съобразно изхода от него
първоинстанционният съд следва да се произнесе за разноските в настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение №260056/15.06.2021г. по
гр.д.№143/2020г. на Тервелския районен съд и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4