№ 25852
гр. С., 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110120875 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени документи, които са относими, необходими и
приемането им като доказателства е допустимо.
На ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане относно
факта, че ответникът ползва апартамента си за хотелиерска дейност, свързана с достъп на
външни лица в сградата, като няма необходимост от втори свидетел за същите обстоятелства
– чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника по чл. 193 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като е общо и
неконкретизирано.
Отправено е искане за приобщаване на ч. гр. д. № 63126/2021 г. по описа на СРС, 77
с-в, което е основателно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 63126/2021 г. по описа на СРС, 77 с-в.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца
относно факта, че ответникът ползва апартамента си за хотелиерска дейност, свързана с
достъп на външни лица.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2022 г. от
14,40 часа, за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Подадена е искова молба, уточнена с молба от 20.07.2022 г., с която е предявен иск с
1
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, вр. чл. 51, ал. 5
ЗУЕС от етажните собственици в е.с. с адрес: гр. С., ул. „К. Б. I“, № 196, срещу И.Х.Ш., за
признаване за установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 1950 лв., представляваща
сбор от дължими месечни такси за поддръжка и управление на общите части на сградата за
периода 01.06.2019 г. – 31.08.2021 г. съгласно решение на ОС от 31.07.2017 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2021 г., до
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на ап. № 5 в е.с. в гр.
С., ул. „К. Б. I“, № 196, на основание решение на общо събрание на ЕС от 31.01.2017 г.
дължи на етажната собственост сума в общ размер 1950 лв., представляваща сбор от
дължими месечни такси по 80 лв. за поддръжка и управление на общите части на сградата
за периода 01.06.2019 г. – 31.08.2021 г. Поддържа, че на ответника са определени месечни
такси в четирикратен размер /по 80 лв. месечно/ на основание чл. 51, ал. 5 ЗЕУС, тъй като
последният предоставял апартамента си за хотелиерска дейност и това било свързано с
достъп на външни лица в сградата. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да
установи, че ответникът му дължи описаните суми, ведно със законната лихва, като правния
си интерес обосновава с подаденото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 63126/2021 г. по описа на СРС, 77 с-в.
Ответникът представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който
навежда възражение за местна неподсъдност на делото. Оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Поддържа, че процесното решение на общото събрание на ЕС
е незаконосъобразно, тъй като са допуснати подробно описани в отговора нарушения при
провеждане на това събрание. Ответникът излага съображения, че претендираната сума е
незаконосъобразно определена, тъй като не е извършвал хотелиерска дейност, свързана с
достъп на външни лица. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в процесната сграда, че са взети валидни и стабилизирани по реда на
чл.16, ал.7 ЗУЕС решения на общото събрание на собствениците, въз основа на които е
определена такса за поддръжка и управление на общите части в претендирания размер,
както и факта, че ответникът упражнява професия или извършва дейност в апартамента си,
свързана с достъп на външни лица в сградата. С оглед възражението на ответника за
давност, ищецът следва да докаже спиране/прекъсване на погасителната давност за
претендираната сума.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Ищецът е представил писмени доказателства, които счита за относими към
изясняване предмета на спора, като относно доказателствената им стойност съдът дължи
произнасяне с решението по съществото на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2