РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. гр. Лом, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620100054 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: , чрез пълномощник С.Т. - юрисконсулт, е предявил срещу
ответника КР. К. К., ЕГН: **********, адрес: г, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи вземане на ищеца в размер
на 760,01 лева главница за задължение по фактура с № **********/27.04.2018 г. за
периода от 25.01.2018 г. – 24.04.2018 г. и 222,01 лева лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 15.05.2018г. до 12.05.2021г., както и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.05.2021г., до окончателното изплащане на
вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 1095/2021 г. по описа на
PC – Лом. Претендират се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото
производство.
Твърди се в исковата молба, че: «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е дружество,
притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция № Л-409-17/01.07.2013г., издадени отДКЕВР. Ищецът се намира в облигационни
правоотношения с ответника. Спорното право е във връзка с договор за доставка на ел.
енергия по открита ПАРТИДА /БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № 10469020, Договорна сметка:
300244677447 и аб. № **********, с адрес на потребление: На ответника са издадени
фактури, които не са заплатени. Предвид това дружеството е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като срещу издадената такава е
депозирано възражение от страна на длъжника. Ha потребителя е съставен констативен
протокол КП № 3022768/24.04.2018г. Твърди се, че при проверката е констатирано, че е
извършена промяна в схемата на свързване на СТИ, като не е отчитана изцяло
потребяваната ел.енергия. Преди проверките е потърсен и контакт с органите на полицията
1
/отразено на стр.1 от КП/, които са се отзовавали на сигнала, подаден на телефон „112“ и са
изпратили свой представител, който е присъствал на проверката и е подписал съставения
протокол /видно от страница 3/. Поради направените констатации служителите на «ЧЕЗ
Разпределение България“ при всяка от проверките са възстановявали нормалната схема на
свързване на електромера, което е протоколирано на стр. 3 от протокола. Предприети са
посочените в т.4 на стр.З от КП действия след проверката. Проверяваният електромер не е
запечатван и не е изпращан за метрологична проверка от независима лаборатория в
Българския институт по метрология, тъй като се касае за промяна в схемата на свързване, а
не за манипулация вътре в самия електромер съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, в сила от 16.10.2013 г., когато са обявени на страницата на ДКЕВР и публикувани и в
ДВ на 12.11.2013 г. Проверката, обективирана в констативния протокол, установява
извършването промяна схемата на свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло
потребяваната ел. енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, които регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа на
КП на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата
електрическа енергия на клиента. Преизчислена е сметката за доставената, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия от датата на проверката за максимално 90 дни назад
съгласно разписаното в ПИКЕЕ. Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда
на чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ /действащ и към момента на извършване на процесната проверка/.
В резултат на проверката е издадено предложение за корекция на сметка, съгласно което е
изчислено потреблението (извършена е корекцията) на база извършеното измерване.
Потребителят е уведомен по надлежния ред за извършената проверка, посредством
уведомително писмо. Издадена е фактура, № **********/27.04.2018 г., на стойност 760,01
лв., Потребителят е уведомен за тези обстоятелства с изпращане на уведомително писмо.
При ежемесечното отчитане на електромера не се изпраща специализиран екип за проверка
целостта на пломбите. Отчетникът не е оборудван с технически средства да установи
проблеми в целостта на устройството и измерването. Ето защо ежемесечното отчитане на
електромера не се счита за проверка в този смисъл чл. 44, ал.2 от Правилата за измерване на
количеството ел. енергия приети от ДКЕВР. Посочват се правни съображения, които се
свеждат до това, че става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, която
не е част от фактическия състав, съответно не е необходимо съдът да установява, дали
неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При
упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за
упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно
състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника при отказ, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил от ответника.
В първото съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника си
юрисконсулт Св. Т., е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
2
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно
връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на
страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и
размерите на дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като спрямо
ответника следва да бъде признато за установено, че дължи на ищеца вземане в размер
на 760,01 лева главница за задължение по фактура с № **********/27.04.2018 г. за
периода от 25.01.2018 г. – 24.04.2018 г. и 222,01 лева лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 15.05.2018г. до 12.05.2021г., както и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.05.2021г., до окончателното изплащане на
вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 1095/2021 г. по описа на
PC – Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в
исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. В заповедното
производство са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и
адвокатско възнаграждение – 65,00 лева.
Юрисконсултското възнаграждение за исковото производство на основание чл.
78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. С оглед на материалния интерес по делото, както и на това, че ищцовият
процесуален представител не е участвал в открито съдебно заседание по делото и
същото не е с особена фактическа сложност, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение около средния предвиден размер, а именно 150,00 лева. Следва да се
присъди и сумата от 75,00 лв. за довнесена държавна такса в исковото производство.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. К. К., ЕГН: **********, адрес: , дължи
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: представлявано от К К, Л В и Д С, вземане за сумата от 982,02 лева
/деветстотин осемдесет и два лева и две стотинки/, от които: 760,01 лева /седемстотин
и шестдесет лева и една стотинка/ главница за задължение по фактура с №
**********/27.04.2018 г. за периода от 25.01.2018 г. – 24.04.2018 г. и 222,01 лева
/двеста двадесет и два лева и една стотинка/ лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 15.05.2018г. до 12.05.2021г., както и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.05.2021г., до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1095/2021 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА КР. К. К., ЕГН: **********, адрес: , да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г,
представлявано от К К, Л В и Д С, направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, от които 75,00 лева за
платена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА КР. К. К., ЕГН: **********, адрес: , да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,
представлявано от К К, Л В и Д С,, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
1095/2021 г. на ЛРС в размер на 90,00 лв. /деветдесет лева/, от които 25,00 лева за
платена държавна такса и 65,00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4