РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Сливница, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20251890100308 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Е.о.с. М.“ ЕООД срещу С. Ц. З., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 10838.05 лева - главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит № 4944355 от 17.02.2022 г, сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „Е.О.С.М.“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 13.09.2024 г., 479.45 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
14.03.2024 г. до 13.12.2024 г. и 314.98 лева – обезщетение за забава за периода 14.03.2024 г.
до 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 15.01.2025 г. до окончателното погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 40/2025 г. по описа
на РС - Сливница. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба, депозирана след срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си,
прави възражения за недействителност на договора.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 40/2025 г. по описа на РС - Сливница, вземанията
по настоящото производство, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
1
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието
на валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на
вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/, настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на
горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви и застрахователни
премии по договора за заем, както и възраженията си за недействителност на договора и
клаузите от него.
От представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №
4944355 от 17.02.2022 г. /л.12/ се установява, че между ответникът, в качеството на заемател
и „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател, е възникнало заемно правоотношение, по
силата на което последният е предоставил на ответника заемна сума в размер на 15000 лева,
която сума заемателят не оспорва, че е получил. Страните са уговорили в договора годишен
лихвен процент по заема 6.32%, формиран от референтен лихвен процент и лихвена
надбавка и ГПР 9.49 %. В договора е уговорена и застраховка в общ размер на 1211.76 лева.
Уговорена е и такса за разглеждане на кредита в размер на 220 лева, част от главницата.
Уговорено е, че кредитът ще се заплаща на 72 броя месечни вноски с първа вноска
14.03.2022 г. и последна вноска 14.02.2028 г. на стойност всяка вноска от 271.84 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че „У.К.Ф.“ ЕАД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит съдът счита, че в същият липсва
елементи от задължителното минимално съдържание, което следва да има всеки договор за
потребителски кредит.
2
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора за потребителски кредит
следва да е посочен годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора
или не.
Видно от договора в него не са посочени взетите предвид допускания при
изчисляване на ГПР и какво включва същия, от какви компоненти е съставен. Още повече по
договора е предвидена променлива лихва, формирана от референтен лихвен процент и
лихвена надбавка, а не фиксирана за целия период на договора, което се отразява и на
размера на ГПР, поради което в договора следва да е ясно отразено при какви условия ГПР е
в размера, посочен в същия и от какво зависи този размер.
Доколкото в договора е уговорен променлив лихвен процент, а не фиксиран за целия
период на договора, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК в погасителния план
следва да е отразена последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Такова съдържание в приложения към договора погасителен план липсва.
Във връзка с променливата лихва в погасителния план следва да е посочено ясно, че
информацията, съдържаща се в него, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, изискване,
предвидено в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Такава информация не е отразена в
погасителния план.
Наред с това в договора не е посочен лихвения процент на ден, каквото изискване
изрично е поставено в разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 20 ЗПК.
С оглед всичко изложено съдът приема, че сключеният между „У.К.Ф.“ ЕАД и
ответника договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не поражда
действие между страните и съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност по кредита.
За да се установи какъв е размерът на дължимата чиста стойност на кредита, съдът
приема, че се взимат предвид всички извършени плащания от потребителя по сключения от
него договор за кредит, които се приспадат от отпуснатия кредит, без да е необходимо съдът
да бъде сезира с нарочно възражение за прихващане. В този смисъл са Решение № № 50259
от 12.01.2023 г. по гр.д № 3620/2021 г. III ГО на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2023 г. по
гр.д № 2695/2022 г. II ТО на ВКС, Решение № 129 от 30.07.2024 г. по гр.д № 630/2023 г. I
ТО на ВКС.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно – счетоводна експертиза /л.104/, се
установява, че ответницата е заплатила по кредита сума в общ размер на 6489.69 лева, сбор
от платена главница, застраховки, договорна възнаградителна лихва, наказателна лихва и
лихва за просрочена главница. Тази сума се приспада от усвоения кредит по договора в
размер на 15000 лева, за да се получи чистата стойност по кредита, която ответникът дължи,
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, а именно сума в размер на 8510.31 лева.
До тази сума искът ще се уважи, като основателен, а за горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 10 838.05 лева, искът като неоснователен ще се
отхвърли. Ще се отхвърлят и исковете за дължимост на договорна лихва в размер на 479.45
лева и лихва за забава за сумата в размер 314.98 лева, доколкото договорът, в който са
уговерени е приет за недействителност от съда, поради което и не се дължат.
Предвид недействителността на договора е без правно значение настъпила ли е или
не предсрочна изискуемост, доколкото ответникът губи преимуществото на срока по
договора и дължи връщане на получените сумите по него от датата на получаването им.
По отношение на законната лихва за забава от подаване на заявлението по
3
чл.410 ГПК в съда – 15.01.2025 г. до окончателното плащане:
С Решение № 129 от 30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г., I ТО на ВКС е даден
отговор на въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.86 ЗЗД в хипотеза на
признаване на договор за потребителски кредит за недействителен и прилагане на
разпоредбата на чл.23 ЗПК, а именно, че при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК,
имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор
за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва да
извърши сравнение между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по
договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в
чл.22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението
се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23 ЗПК, е
от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата
на чл.86 ЗЗД не се прилага.
Посоченото решение на ВКС е съобразено с практиката на СЕС, обективирана в
Решение от 15 юни 2023г. по дело С-520/21 на СЕС, постановено във връзка с приложение
на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, касаещи определяне на механизъм
неравноправните клаузи от потребителските договори да не обвързват потребителя и такива,
които да предотвратят употреба на неравноправни клаузи, в което е прието, че не следва да
се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната
институция да има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на
паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на
законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.
Съобразявайки решението на ВКС и практиката на СЕС, настоящият състав, направи
следната съпоставка с оглед спецификата на настоящия казус, а именно уговорената в
договора за кредит годишна договорна възнаградителна лихва е променлива и представлява
сбор от референтен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил в
размер на 0.02 % и от фиксирана договорна надбавка от 6.30 %, или лихва в размер на 6.32
%.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 100/2012г., а именно основния
лихвен процент на БНП към 01.01., съответно 01.07 на текущата година, увеличен с 10
пункта. При служебно извършена от съда справка в сайта на БНБ, който е общодостъпен, се
установява, че считано от 01.01.2025г. до м.10.2025 г. размерът на основния лихвен процент
се променя от 2.95 % на 1.81 %. Следователно, към момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 15.01.2025г. до настоящия момент, размерът на законната лихва варира от
12.95 % до 1.81 %.
При сравнение между възнаграждението, което би получил кредиторът, ако беше
изпълнил изискването за посочване в договора на компонентите на ГПР, в размер на ГЛП
6.32 % върху предоставената за ползване сума от 15 000лв. за срока на ползването й, като се
има предвид, че задължението на ответника е разсрочено до 14.02.2028г. и той не е бил
длъжен да се възползва от възможността за предсрочно погасяване на кредита и законната
лихва върху неиздължената чиста стойност на кредита в размер на 8510.31 лева от датата на
подаване на заявлението на 15.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата се налага
извод, че сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение на чл.23 ЗПК е в
негова полза. Още повече, че законната лихва продължава да се натрупва до окончателното
плащане на вземането и може да достигне до размери много надхвърлящи възнгараждението
по договора за кредит.
Приложената санкция, поради неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване
на договора, няма реално възпиращ ефект, тъй като не мотивира кредитора да измени
практиката си при сключването на договори за потребителски кредит и да изпълнява
стриктно задълженията си по силата на Директива 2008/48/ЕО и на националното
законодателство, което я транспонира. Това е така, доколкото върху подлежащата на
връщане заемна сума се натрупва по-голяма по размер законна лихва от тази, която е
предвидена като възнаграждение по договора и съответно кредиторът няма да търпи
4
неблагоприятни последици от обявяване на договора за кредит за недействителен и това
обстоятелство няма да окаже възпиращ ефект върху него за сключване на договорите,
несъобразени с императивните законови норми.
Същевременно, санкцията за кредитора се явява и неефективна и непропорционална,
тъй като с присъждането на законната лихва върху чистата стойност на кредита от подаване
на заявлението, положението на потребителя допълнително и значително се влошава и се
забавя заплащането на лихвоносната главница, предвид приложението на разпоредбата на
чл.76 ЗЗД.
С оглед горното се налага извод, че прилагането на разпоредбата на чл.86 ЗЗД в
случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, за пълна хармонизация в областта
на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и, за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, поради което в полза на
кредитора не следва да се присъжда, на осн. чл.86 ЗЗД, законната лихва върху чистата
стойност на главницата, считано от подаване на заявлението.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 13.09.2024
г. и приложение № 1 към него /л.36 и л.43/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на „Е.о.с. М.“ ЕООД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за
цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.1.2 и 5.3 от
договора/. Представено е пълномощно от цедента /л. 46/, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.44/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо
съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на
настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като
последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Ответникът дължи да престира на преобретателя /цесионер/ „Е.О.С.М.“ ЕООД
5
независимо, че съдът прие, че договорът за кредит е недействителен, доколкото между
„У.К.Ф.“ ЕАД и „Е.о.с. М.“ ЕООД има договорно правоотношение, с което са уредили, че
вземанията по този договор, макар и недействителен, се прехвърлят на „Е.о.с. М.“ ЕООД и
на последния се дължи заплащане на чистата стойност по кредита от ответника, който е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането.
По искането по чл.241 ГПК:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.14 съдът, разгледал и уважил иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е компетентен да
се произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане.
Такова искане е направено своевременно от ответницата, като са представени
доказателства, обуславящи искането.
От декларацията за семейно и имуществено състояние, представена от ответницата се
установява, че същата реализира месечен доход в размер на 1070 лева, притежава жилище в
гр. Сливница и лек автомобил. Не полага грижи и не осигурява издръжка за трети лица. Има
допълнителен месечен разход от 40 лева за лечение на заболяване.
С оглед така обсъдените доказателства съдът приема, че заплащането на сумата в
размер на 8510.31 лева наведнъж, с оглед реализирания от ответницата месечен доход, е
непосилно за нея, поради което изпълнението на решението за същата ще бъде разсрочено
на месечни вноски в размер на 400 лева всяка и една вноска в размер на 110.31 лева,
платими на последното число от месеца, считано от месеца, следващ месеца на влизане в
сила на съдебното решение до окончателното погасяване на задълженията, по банковата
сметка на „Е.о.с. М.“ ЕООД.
По отговорността за разноските:
При определяне на отговорността за разноски, с оглед на крайния изход на делото,
следва да се има предвид следното:
В постановеното по преюдициално запитване, във връзка с приложение на чл.6, § 1 и
член 7, § 1 от Директива 93/13, касаещи определяне на механизъм неравноправните клаузи
от потребителските договори да не обвързват потребителя и такива, които да предотвратят
употреба на неравноправни клаузи, Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът
на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като
се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21
март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 ,
6
разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба,
която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски,
когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния
й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза
суми е уважено само частично.
Ето защо, в случая, макар и иска да е частично уважен, не следва да бъдат присъждани
разноски в тежест на ответника, доколкото има качеството потребител по смисъла на пар.13,
т.1 ЗЗП, а спорът е за съществуването на задълженията му към финансова институция,
произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за
потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената
част на иска по чл.422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в случая би
било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за
потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен
контрол. В този смисъл е и Решение № 129 от 30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г., I ТО на
ВКС.
Ответникът се е представлявал по делото от Адвокатско дружество „Д. и Ц.“, БУЛСТАТ
*************** , което претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА. В тази връзка е представен договор за безплатна
правна помощ. Съдът приема, че адекватния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ответника е сума в размер на 300 лева. Делото
не се отличава с правна и фактическа сложност с оглед множеството дела, които се водят в
страната на подобна тематика и решенията, постановени от СЕС. Представителят на
ответника не е присъствал в съдебно заседание, подавал е единствено писмени молби.
Спорът е бил правен, като допусната по делото Съдебно-счетоводна експертиза е във връзка
с обстоятелството, че ответникът не пази платежни документи за извършените от него
погасявания по кредита. Следва да се посочи, че съдът не е обвързан от посочените в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
С оглед изложеното на Адвокатско дружество „Д. и Ц.“, БУЛСТАТ *************** ще
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„С.К.О.“ № 46 ДЪЛЖИ на „Е.О.С.М.“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес
на управление: град С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р.П. К.“ № **** сумата в размер на 8510.31 лева,
чистата стойност по договор за предоставяне на потребителски кредит № 4944355 от
17.02.2022 г, сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.О.С.М.“
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.09.2024 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 40/2025 г. по описа на
РС - Сливница, като ОТХВЪРЛЯ положителните установителни искове за главница за
7
разликата над уважения размер от 8510.31 лева до пълния предявен размер от 10 838.05
лева, 479.45 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 14.03.2024 г. до 13.12.2024 г.,
314.98 лева – обезщетение за забава за периода 14.03.2024 г. до 14.01.2025 г., както и
искането за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 15.01.2025 г. до окончателното плащане, като неоснователни.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, изпълнението на решението на
месечни вноски в размер на 400 лева всяка и една вноска в размер на 110.31 лева,
платими от С. Ц. З., ЕГН ********** на последното число от месеца, считано от месеца,
следващ месеца на влизане в сила на съдебното решение до окончателното погасяване на
задълженията, по банковата сметка на „Е.о.с. М.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Е.О.С.М.“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р.П. К.“ № **** ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „Д. и Ц.“, БУЛСТАТ *************** сумата в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8