Мотиви към присъда по НОХД № 2547/2019 г. по описа на ШРС
От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен
обвинителен акт по досъдебно производство № 837/2019 г. по описа на РУ – Шумен, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу Р.Г.П., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Завет, с
постоянен адрес:***, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ,
неосъждан, за
извършени от него престъпления от общ характер, а именно по чл. 183, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: в периода от
месец май 2015 г. до месец април 2019 г. включително в с. Царев брод, обл.
Шумен, след като бил осъден с Решение № 255/29.03.2011 г., постановено по гр. дело
№ 5375/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна в сила от
29.03.2011 г., да издържа низходящата си непълнолетната дъщеря А.Р.П., родена
на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно на 48 /четиридесет и осем/ месечни вноски, всяка от
които по 60 лв., всичко на обща стойност от 2 880 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК; както и че в периода от месец май 2015 г. до месец април 2019 г.
включително в с. Царев брод, обл. Шумен, след като бил осъден с Решение № 255/29.03.2011 г., постановено по гр. дело
№ 5375/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна в сила от
29.03.2011 г., да издържа низходящия си непълнолетен син Б.Р.П., роден на ***
г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно на 48 /четиридесет и осем/ месечни вноски, всяка от които по
60 лв., всичко на обща стойност от 2 880 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК да
определи за всяко едно от престъпните посегателства наказание “глоба” в размер
на 300 /триста/ лева. Освен това представителят на Районна прокуратура – Шумен
предлага на съда да определи общо наказание за двете престъпления до размера на
по-тежкото от тях, а именно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Разпитан в хода на
съдебното следствие подсъдимият Р.П. се признава за виновен в извършването на посочените в обвинителния
акт престъпления. Обяснява, че не е имал специален мотив, за да ги извърши, но през
инкриминирания период не е бил на работа постоянно
и е нямал редовно доходи,
поради влошеното си здравословно състояние. В последната си дума
изказва съжаление, че не е плащал редовно дължимата издръжка, като моли съда да му наложи
наказание „глоба“.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Г.П. и свидетелката Д.М.П. са бивши съпрузи. От съвместният си живот имат родени
на *** г. две деца: дъщеря А.Р.П. и син Б.Р.П..
Бракът им бил прекратен с Решение № 255 от 29.03.2011 г., постановено по гр.
дело № 5375/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна
сила на 29.03.2011 г. По силата на посоченото решение упражняването на
родителските права върху родените от брака деца било
предоставено на майката – Д.П., а бащата Р.П. бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на
всяко от двете деца в размер на по 60 лв., платима чрез майка им Д.П., с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката.
След влизане в законна сила на
цитираното решение, подсъдимият Р.П. не предприел доброволно изпълнение на задълженията си за издръжка. За
това свидетелката Д.П. предприела действия
за принудителното им събиране, като поискала образуването на изпълнително дело. Въз основа на издадения
от Районен съд – Шумен изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20138760400954 по описа на ЧСИ Д.З.. След като ЧСИ З.предприела принудително
събиране, били събрани част от дължимите суми, като бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на подсъдимия.
През 2015 г. обаче трудовото
правоотношение на подсъдимия П. било прекратено и той преустановил изпълнението на алиментното си задължение,
като за периода от месец май 2015 г. до месец април 2019 г. включително дължимите, но незаплатени от негова
страна суми за месечна издръжка общо за двете деца, нарастнали като цялото му задължение за инкриминирания
период възлиза в размер на 5 760 лв., от които 48 месечни
вноски по 60.00лв. за детето си А.Р.П., на обща стойност 2 880 лв.
и 48 месечни вноски по 60.00лв. за детето си Б.Р.П., на обща стойност 2 880 лв.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Р.П.,
направено както в хода на досъдебното производство, така и от обясненията,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаната в съдебно
заседание свидетелка Д.М.П..
Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Видно от
удостоверение Изх. № 11 555 от 07.06.2019 г. на ЧСИ, приложено на л. 16 –
л. 17 от материалите по досъдебното производство, задълженията на подсъдимия по
изпълнително дело № 20138760400954 по описа на ЧСИ Д.З. към датата на издаване
на удостоверението възлизат в общ размер на 8 714.79 лв., като в тази сума
били включени дължимите от подсъдимия лихви върху незаплатените суми, дължими
за издръжка. Сумите, държими за лихва, според цитираното удостоверение били в
размер на общо 1 077.78 лв. към дата 07.06.2019 г. Освен това, в общата
сума в размер на 8 714.79 лв. били включени и таксите по тарифата към
ЗЧСИ, възлизащи в размер на 943.17 лв., а също така и публичните задължения на
подсъдимия, които били в размер на 933.86 лв. След изваждане на цялото описано
задължение на подсъдимия, произтичащо от лихви, такси и публични вземания на
НАП, общо в размер на 2 954.79 лв., се установява остатък в размер на
5 760 лв., като тази сума е равна на неизплатените от подсъдимия дължими
месечни вноски за издръжка /главници/ за двете деца за периодите, описани
изчерпателно в удостоверението. След разделянето на сумата от 5 760 лв.
между двете деца се установява, че в края на месец април 2019 г. подсъдимия
дължал издръжка за всяко от децата си сума в размер на 2 880 лв.,
представляваща 48 вноски по 60 лв. всяка, за всяко от двете деца, дължими от
подсъдимия за периода от месец
май 2015 г. до
месец април 2019 г. включително.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Р.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като чрез своето
бездействие не е е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на
своя низходящ - дъщеря А.Р.П., по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече
от две
месечни вноски. Подсъдимият П. дължал тези парични средства в с. Царев
брод, обл. Шумен, тъй като в това населено място живеела през посочения период
от време бившата му съпруга с двете им деца.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото
затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.
Също така, съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
с горното деяние подсъдимият Р.П. е осъществил от обективна и субективна страна
и състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК,
защото:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията
на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите
се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като чрез своето
бездействие не е е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на
своя низходящ - син Б.Р.П., по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече
от две
месечни вноски. Подсъдимият П. дължал тези парични средства в с. Царев
брод, обл. Шумен, тъй като в това населено място живеела през посочения период
от време бившата му съпруга с двете им деца.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото
затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Р.П. за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на
обществена опасност на деянието, което съдът преценява като ниска, с оглед
конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да
се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена
опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия П.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало, прави самопризнания; осъзнал вината си; проявява
критичност към несвоевременното плащане на издръжката; добросъвестно поведение
в наказателния процес; тежко материално положение, което се доказва от обясненията,
дадени в хода на съдебното следствие за семейно и материално положение и имотно състояние - подсъдимият е бил във
финансово затруднение през инкриминирания период, тъй
като е бил безработен поради влошеното му здравословно състояние;
- отегчаващи вината
обстоятелства - сравнително дългият период, в който подсъдимият не е
плащал издръжката - касае се за
дължима издръжка в размер на 48 /четиридесет и четири/ месечни
вноски.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия П., като наказанието бъде определено при
превес на констатираните по-горе смекчаващите отговорността обстоятелства, но
при отчитане на отегчаващото вината обстоятелство. За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода” до 1 /една/ година или „пробация“. Съдът обаче, намира, че дори и наложено в
минимален размер наказание „пробация“ ще се окаже несъразмерно тежко за дееца и
за извършеното от него и поради това счете, че следва така определеното от
законодателя наказание “пробация” да бъде заменено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК, като намира за
справедливо на подсъдимия П. да се наложи наказание “глоба”, а именно – по п. 1 от обвинителния акт – “глоба” в размер на
300 /триста/ лв. и по п. 2 от обвинителния акт - “глоба” в
размер на 300 /триста/ лв.
Съдът, като взе предвид, че
подсъдимият е осъден с една присъда за две отделни престъпления, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, намира, че са налице
условията на чл. 23, ал. 1 от НК и следва на подсъдимият да му бъде наложено
по-тежкото от така наложените с настоящата присъда наказания, което е “глоба” в
размер на 300 /триста/ лв. Определеният размер на това общо наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ
на тежеста, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му
се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на
обществото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: