№ 14
гр. гр.Несебър , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. И. С. срещу наказателно постановление № 21-0304-
000062 от 12.02.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят сочи, че в
АУАН не е посочено качеството на свидетеля. Излага, че мястото на нарушението не е описано в
пълнота. Навежда, че липсват възраст и месторабота на нарушителя. Развива съображения за
нечетлив екземпляр на връчения му АУАН. Сочи, че не му е връчен талон за кръвно изследване.
Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 31.01.2021г., около 22:35 часа, в с. Кошарица, по ул. „Двадесет и трети септември“, до
кметството на селото, в посока към главен път I-9, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Нисан Алмера”, с рег. № *******. Автомобилът бил спрян за проверка от служители, които
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. При проверката възникнали съмнения, че
С. е употребил алкохол, поради което на място бил извикан актосъставителят Д.Д., мл.
автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър. Жалбоподателят бил приканен да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+, номер 0106, за установяване на
1
употребата на алкохол, но отказал. От св. Д. бил изготвен талон за изследване № 0067810, който С.
отказал да му бъде връчен. Последното било удостоверено с подписа на Т.С.. При това положение
от св. Д. бил съставен АУАН № 349208 от 31.01.2021г. АУАН бил принтиран от техническо
устройство – таблет, с който разполагал актосътавителят, предявен и връчен лично на С. (в
екземпляр на л. 19 от делото), за което той положил подписа си. Актосъставителят му разяснил за
какво нарушение се съставя актът. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, предмет
на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 349208 от 31.01.2021г., връчен на жалбоподателя екземпляр от АУАН,
талон за изследване № № 0067810 от 31.01.2021г., Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, както и от показанията на разпитания по делото актосъставител.
Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата
обстановка се е реализирала по описания начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
отмяна на НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед рег. № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В текста на АУАН изрично е отразен, че АУАН е съставен в присъствието на свидетелите
Станимир Арнаудов и Т.С.. Ето защо при съставяне на АУАН е спазена процедурата по 40, ал. 1 от
ЗАНН и качеството на свидетелите (като такива при съставянето на АУАН, т.е. установяване на
нарушението) е отразено надлежно. Мястото на нарушението е посочено по достатъчно конкретен
и ясен начин (с. Кошарица, по ул. „Двадесет и трети септември“, до кметството на селото, в посока
към главен път I-9). Ето защо не се споделят доводите за непълно описание на мястото на
нарушение. Макар и да не е цитиран конкретен номер на улица, е отразен обществен обект –
кметството на селото. Последното позволява точно да се локализира мястото, на което е
извършено нарушението. Изискванията на чл. 42, т. 6 от ЗАНН са свързани с установяване
самоличността на нарушителя. В случая няма спор по въпроса кое е лицето, на което е съставен
АУАН, поради което липсата на част от реквизитите, предвидени в чл. 42, т. 6 от ЗАНН, не е
довела до съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. На първо място става за АУАН,
който е съставен на техническо устройство „таблет“ и е принтиран, като е връчен на
жалбоподателя именно в този вид. Ето защо не може да става въпрос за „нечетливост“ на акта,
като представеният от процесуалния представител на жалбоподателя екземпляр от АУАН се
приема от съда за четлив и от него става напълно ясно извършването на какво нарушение се
вменява на С.. Самият АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 31.01.2021г., като в момента на
2
връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател е приел
екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен
друг (четлив) екземпляр. От разпита на актосъставителя се установява, че съдържанието на акта е
разяснено на жалбоподателя. Ето защо правото му на защита не е нарушено. Предявен му е
напълно четлив екземпляр на АУАН, с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето
защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Още към момента на
съставяне на АУАН за него е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява,
текстът на АУАН (който е кратък) му е бил разяснен от актосъставителя, а освен това напълно
четлив екземпляр му е бил предявен за запознаване, за което С. е положил подписа си.
Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН.
Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е
имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота
защитата си, вкл. и в съдебното производство. В практиката си касационната инстанция също е
имала повод да посочи, че след като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със
съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение №
1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г., Решение № 634 от 03.04.2018г. по
КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г.
по КНАХД № 1101/2019г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1259 от
07.10.2020г. по КНАХД № 1757 от 2020г. по описа на Административен съд Бургас.
По материалната законосъобразност на НП в останалата му част съдът намира следното:
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на
моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и техни аналози или да изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Такова съдействие може да бъде дадено
чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, или чрез изпълнение от негова
страна на медицинско предписание, предписание с доказателствен анализатор за изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества. Това са и методите за установяване на
употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали
съответният водач е употребил алкохол или наркотични вещества. Следователно ако водачът
окаже съдействие за реализирането на който и да е от методите (съответно за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на наркотични вещества), той на практика
ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде
установено количеството алкохол в кръвта му. Независимо от методите, които водачът е отказал
да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно, поради което посочването в НП, че той е
отказал да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за анализ, не представлява
описание на две различни нарушения. В такава насока е и практиката на касационната инстанция –
3
напр. Решение № 799 от 05.05.2015г. по КАХД № 587/2015г. по описа на Административен съд
Бургас.
Според чл. 3а от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест. В случая талон за медицинско изследване е издаден по реда на чл. 3а от Наредбата поради
отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство. Издаден е талон, в който е
вписан отказ на жалбоподателя да бъде изпробван, като в горната част на талона е записано, че се
издава за проверка на алкохол. Обстоятелствата по чл. 3а от Наредбата са отразени от св. Д. в
талона – в изпълнение на чл. 6, ал. 5 от Наредбата. В случая жалбоподателят е отказал да попълни,
подпише и получи талона за изследване, което се установява с подписа на още един свидетел. Т.е.
талонът е издаден при спазване на чл. 6, ал. 8 от Наредбата. Самият талон издаден при спазване на
бланката, предвидена в Приложение № 1 към Наредбата, като в долната му част е отразено, че
лицето отказва да бъде изпробвано за употребата на алкохол чрез доказателствен анализатор и
медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Това вписване е съобразено с
чл. 6, ал. 4 от Наредбата, касаеща употребата на алкохол. Налага се извод, че талонът е издаден
при спазване на изискванията за това. Възраженията на жалбоподателя в обратната насока не се
приемат. Вярно е, че чл. 6, ал. 6 от Наредбата изисква талонът да се връчи на водача, но по арг. от
чл. 6, ал. 8 от Наредбата отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за
изследване се установява с подписа на един свидетел. Свидетелят Т.С. е установил горните
обстоятелства, поради което процедурата по Наредбата е спазена.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде кръв за извършване на
проба за медицинско изследване – чрез отказ да получи талон за медицинско изследване. Т.е.
поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Същата норма има
характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не
съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършеното от С. административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП в тази си част напълно
съответства на чл. 27 от ЗАНН и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-000062 от 12.02.2021г. на
4
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на А. И. С., ЕГН **********, с адрес
в с. Кошарица, ул. „*****, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5