№ 1063
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204135 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. П. П. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 335/29.07.2021г. на зам. кмета на Община Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно. Оспорва наличието на административно
нарушение. Твърди, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът му, е
различно от посоченото в НП. Привежда доводи за нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Счита, че липсва пълно, точно и
ясно описание на нарушението, тъй като не е посочено как и от кого е
паркиран автомобилът, както и защо се приема, че пречи на преминаването на
пешеходците. Намира и че липсват доказателства за самоличността на
нарушителя, тъй като не е установено кой е паркирал автомобила на
процесното място. Обсъжда приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.Татяна Василева, която поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
1
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят притежавал лек автомобил марка “БМВ” с ДК№ СВ
9100 ММ. На 25.06.2021г. същият паркирал автомобила на тротоара до сграда
№11 на ул.“Драгоман“ в гр.Варна. Около 11,00ч. на посочената дата това
обстоятелство било забелязано от СТ. П. К.- служител в група „Общинска
полиция“ при ОД на МВР-Варна. Същият преценил, че автомобилът създава
пречка за преминаване на пешеходците, поради което на същата дата издал
фиш за налагане на глоба на жалбоподателя. Поради подадено възражение от
страна на последния фишът бил анулиран и на 12.07.2021г. от св.Г. Д. Г.-
старши полицай при група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на П. за това, че
е паркирал върху тротоар на посоченото в издадения фиш място, без
разрешение от собственика на пътя или местната администрация, с което
пречи на преминаването на пешеходците. Актът бил съставен в присъствието
на П., бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на
29.07.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение
на чл.94, ал.3 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите Г. Д. Г. и СТ. П. К., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо
значение са показанията на св.К., който лично е възприел
местонахождението на паркирания автомобил. Макар и да няма ясни спомени
за конкретния случай, свидетелят познава добре мястото на нарушението и
предоставя необходимата за изясняването на делото информация.
Възраженията, че не е доказано, че автомобилът е паркиран на
процесното място лично от жалбоподателя, са неоснователни. П. не е
заявявал, че не е управлявал той автомобила си нито в подадените срещу
фиша и акта възражения, нито пред актосъставителя. В показанията си св.Г.,
2
твърди, че от изявленията на П. при съставянето на акта е разбрала, че именно
той е паркирал автомобила. Сочи и че при оспорване на това обстоятелство
от негова страна е следвало да му бъде указано да попълни декларация, в
която да посочи действителния водач, но не се е наложило попълването на
такава, тъй като той не е казвал, че не е управлявал превозното средство. В
жалбата също не се сочи конкретно лице, за което да се твърди, че е
паркирало автомобила на процесната дата. При това положение и при липсата
на конкретни доказателства в различна насока съдът приема изложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП посочва, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно чл. 93, ал. 2 от
ЗДвП, „паркирано“ е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение. От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира
„тротоар“ като „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци“. Предвид посочените легални дефиниции и
с оглед показанията на св.К. съдът приема, че жалбоподателят действително е
паркирал на тротоар пред посочената в НП сграда. Съдът приема за
безспорно установено, че мястото на извършване на нарушението – тротоар
пред сграда на ул. „Драгоман“ № 11, не е определено от собственика на пътя -
Община Варна, като място за паркиране. За определянето на местата за
паркиране върху тротоар е необходимо наличието на нарочно поставен знак,
3
като при липсата на такъв паркирането не е разрешено дори да са спазени
останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. В практиката си
Административен съд-Варна изтъква, че доколкото наличието на такъв знак
представлява благоприятен юридически факт за санкционираното лице,
доказателствената тежест е възложена на последното. След като
жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че мястото е било
разрешено за паркиране върху тротоара, следва да се приеме, че
доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала
необорена. В този смисъл е Решение № 2432 от 13.12.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2497/2019 г., в което се приема също, че при установяване
факта на паркиране върху тротоар на място, което не е определено за целта от
собственика на пътя или администрацията, която го управлява, е налице
нарушение на с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като не следва да се изследват
останалите предпоставки на нормата (допустимата максимална маса на
превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста
на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите), които са
предвидени като изисквания към водачите само в случай, че за съответния
тротоар е определено място за паркиране от съответната община или
администрация. Изложеното становище се споделя изцяло и от настоящия
състав. При това положение съдът приема, че жалбоподателят действително е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение.
Съдът намира обаче, че не е безспорно доказано, че нарушението е
извършено виновно. От показанията на св.К. се установява, че пред
посочената сграда от дясната страна тротоара е надлежно оформен и ясно
видим, но от лявата страна тротоарът не е добре очертан и обозначен, мястото
е гладко и няма типичния бордюр, което често заблуждава водачите.
Свидетелят сочи, че е имало и други случаи на неправилно възприемане на
процесното място от водачите, като не е в състояние да определи в
разглеждания случай от коя страна е бил паркиран автомобилът на
жалбоподателя. При това положение съдът намира извършването на
нарушението за недоказано от субективна страна. След като от едната страна
на пътя тротоарът не е обозначен по установения за това начин и е трудно
възприемането му като такъв, не може автоматично да се приеме, че
жалбоподателят е съзнавал, че паркира на тротоар. В депозираните
4
възражения П. последователно оспорва твърдението, че автомобилът е бил
паркиран на тротоар, което налага извода, че същият действително не е
възприел статута на мястото, на което е паркирал. Поради това и при
положение, че св.К. не е в състояние да посочи от коя страна е бил паркиран
автомобила, следва да се приеме, че не са събрани достатъчно доказателства,
че нарушението е извършено виновно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Г.П. следва да
се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за процесуално
представителство, заплатени в брой, видно от представения договор за правна
защита и съдействие. Доколкото възнаграждението е в минимален размер,
разноските следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 335/29.07.2021г. на
заместник- кмет на Община Варна, с което на Г. П. П. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г. П. П. от гр.Варна,
ЕГН:********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5