№ 3170
гр. Варна, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20253110106269 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие,
подадена от М. Б. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул." А. С." № **,
съдебен адрес гр.В., ул.“К. П. в.“ *- адвокат С. В. от ВАК срещу Н. М. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Н. п., ул. Х. К. **.
Твърденията са, че страните са живяли на семейни начала повече от двадесет
години, а на 16.07.2021г. са сключили граждански брак. Към момента имат висящо
дело за развод - гр.д. № 11256 по описа на ВРС за 2024г., XXVI с-в, по което в
производство по привременни мерки ползването на семейното жилище в гр.Б., ул." А.
С." № ** е предоставено на молителката.
Още в годините на съвместното им съжителство съпругът й имал склонност да
прекалява с алкохола и безпочвената ревност, които са ескалирали в почти ежедневни
скандали, вкл. и физическо насилие спрямо съпругата му, която живее в панически
страх от него. На 23.12.2023г. при поредния скандал, в семейното жилище под тежко
въздействие от алкохол и в безпричинна ярост ответникът е блъснал едното им дете и
нея, вследствие на което М. С. е паднала по стълбите и е получила травма на ляв крак
в областта на тазобедрената става, което е наложило оперативна интервенция на
бедрената шийка, като се е наложило поставянето на протеза. Лечението й е
продължило тежко и болезнено за нея и е била нетрудоспособна в период от
24.12.2023г. до 19.08.2024г. включително. Във връзка с получените травматични
увреждания, довели до намалена работоспособност на М. с 50% е изготвено експертно
решение № 95176/199 от 15.10.2024г. От страх до момента не е предприела действия
1
във връзка с ангажирането на отговорността на К..
По данни на близки и приятели към момента ответникът живее при неговата
сестра в гр.Н. п., ул. Х. К. **.
На 15.05.2025 г. молителката е подписала декларация за извършен от съпруга
й акт на домашно насилие със следната фактология:
„На 14.05.2025г. около 21,50ч., К. влезе в семейното ни жилище, находящо се в
гр. Б. ул."А. С." № **, започна да крещи заканително, да ме ругае, да ме псува и да
заплашва. Крещеше яростно, като казваше, че му правя магии, че спя с женени мъже,
псуваше ме с думите „ще ти еба майката", „няма да те оставя да живееш в къщата ни",
„П. те ебе в гъза". Докато крещеше заплашително той махаше заканително с пръст и
посегна рязко с ръка към мен. В този момент той видя, че и приятелката на сина ми
Т.И.А. е вкъщи и този факт явно го укроти. Аз и Т. бяхме много уплашени и му казах,
че звъня на полиция за помощ. Тогава той си тръгна. Обадих се на тел. 112 и подадох
сигнал, като полицаите не посетиха адреса, но казаха, че ако се върне втори път ще
дойдат до дома ми и ще го задържат“.
М. С. заявява, че с тези действия съпругът й е осъществил психическо и
емоционално насилие спрямо нея, изразяващо се в заплашително, обидно и унизитело
поведение.
Молителката работи като санитар в „МБАЛ Св. А.-В." АД на пълен работен
ден, както и при втори работодател в х-л В., в кк „ З.п.".
Моли съдът да уважи молбата и издаде заповед за защита от домашно насилие
като наложи следните мерки:
1) Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие срещу М. В. С.
2) Забрана на Н. М. К. да доближава М. В. С. на разстояние не по-малко от
100м. за срок от една година
3) Забрана на Н. М. К. да доближава на не по-малко от 100 м. семейното
жилище, находящо се в гр. Б., ул." А. С." № **, местоработата на М. В. - „МБАЛ Св.
А.-В." АД като санитар на пълен работен ден и при втори работодател в х-л В., в кк
„З.п."
4) Задължаване на извършителя на домашно насилие да посещава
специализирани програми.
Моли ответникът да й заплати разноските за производството.
Молителката е направила искане да й се издаде заповед за незабавна защита,
тъй като през брачния й живот с ответника системно е била жертва на физическо и
психическо насилие, и към момента тя живее в страх от агресивното поведение на
ответника. С определение от 16.05.2025 г. на осн.чл.18, ал.1 ЗЗДН е издадена заповед
2
за незабавна защита № 100/16.05.2025 г., която е връчена на страните и е изпратена на
РУ МВР - Варна по местоживеене на пострадалото лице и на извършителя.
На ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея. В
посочения в съобщението срок, а и до датата на заседанието той не е изразил
становище по молбата, не е посочил и не е представил доказателства.
В съдебно заседание молителката лично и с упълномощен адвокат поддържа
молбата.
Ответникът редовно уведомен за производството не се явява, не се представлява.
Не е изразил становище по молбата, не е оспорил твърденията в същата, които са
потвърдени в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Не е посочил и не е представил
доказателства.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и
въз основа на закона, на осн.чл.12 ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представено удостоверение за сключен граждански брак от О.Б. е видно, че
страните по делото са съпрузи от 16.07.2021 г., следователно те имат връзка по чл.3
ЗЗДН. По твърдения в молбата, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.10,
ал.1 ЗЗДН. Изложеното води до извод за допустимост на молбата като подадена в
законоустановения срок от лице с активна процесуална легитимация срещу пасивно
легитимирано лице в производството по ЗЗДН.
От извършена служебна справка по гр.д.№ 11256/2024 г. се установи, че с
протоколно определение от 16.12.2024 г. съдът предоставя на М. Б. С., ЕГН
********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Б., обл. В., ул.“А.
С.“№ **, представляващо жилищна сграда еднофамилна с идентификатор № ***.1 с
площ 72 кв.м; жилищна сграда еднофамилна с идентификатор №***.2 с площ 9 кв.м. и
с постройки на допълващо застрояване, построени в поземлен имот с идентификатор
*** целият с площ 445 кв.м., при граници и съседи ***,***,***, ***.
В представената декларация чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката е потвърдила
твърденията в молбата за извършен от съпруга й акт на домашно насилие на
14.05.2025 г. около 21,50 ч. Съпругът й влязъл в семейното жилище в гр. Б. ул."А. С."
№ **, започнал да крещи заканително, да я ругае, да я псува и заплашва. Крещял
яростно като казвал, че тя му прави магии, че спи с женени мъже, отправял към нея
нецензурни думи и ругатни. Докато крещял заплашително той махал заканително с
пръст и посегнал рязко с ръка към нея. След като разбрал, че приятелката на сина им е
в жилището и молителката му казала, че ще извика полиция, ответникът си тръгнал.
Двете били много уплашени и молителката се обадила на тел. 112.
Представени са медицински документи на молителката – епикриза за постъпване
в клиника по ортопедия на МБАЛ „Св. А.-В.“ АД, гр.Варна на 24.12.2023 г., изписана
3
на 09.01.2024 г. с окончателна диагноза: счупване на бедрена шийка, закрито в ляво,
експертно решение на ТЕЛК от 15.10.2024 г. за трайно намалена работоспособност 50
%. Болнични листи за временна неработоспособност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото, които не са оспорени от
ответника, намира, че са доказани твърденията в молбата за извършен акт на домашно
насилие на 14.05.2025 г., представляващо психическо насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства за
опровергаване на фактическите твърдения и за оборване доказателствената тежест на
писмените доказателства.
Съгласно чл.1a ЗЗДН, законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и
да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск и
да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.
Съдът намира, че от събраните доказателства в производството са установени
твърденията в молбата и отразените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН факти от което
следва, че молбата е основателна и следва да се уважи.
Представените доказателства, които са относими към минал период от време,
който е извън процесния следва да се вземат предвид при определяне на подходящите
мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН.
Съдът намира, че подходящи са мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН като задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и му забрани да приближава на разстояние по-малко от 100 /сто/
метра молителката, жилището в гр. Б., ул." А. С." № ** и местоработата й - „МБАЛ
Св. А.-В." АД и х-л „В.“, кк „З.п.".
Забраната по т.3 следва да се определи за разстояние 100 метра, тъй като
ответникът продължава да посещава семейното жилище на страните, след като същото
е предоставено за ползване на молителката в производство по привременни мерки по
гр.д.№ 11256/2024 г. на РС Варна.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се налагат за срок от три до
18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за
незабавна защита по чл. 18 и 19.
Мярката по т.3 следва да се определят за срок 12 /дванадесет/ месеца, тъй като
молителката все още изпитва страх от ответника, който продължава да я заплашва
въпреки, че двамата са разделени и имат висящо дело за развод.
Доколкото ответникът не живее семейното жилище и няма искане за
отстраняването му от същото, съдът не налага мярката по чл.5, т.2 ЗЗДН. Предвид
обстоятелството, че ответникът работи и живее извън страната, съдът не налага
мярката по т.6 - задължаване на извършителя на насилието да посещава
4
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, тъй като
същата мярка не може да се изпълни.
По въпроса за разноските:
Съдът определя дължимата държавната такса за производството в размер на
25 /двадесет и пет/ лева, на осн.чл.3 Тарифа за ДТСС по ГПК, която следва да се
заплати от ответника, на осн.чл.11, ал.3, предл. първо от ЗЗДН.
При този изход на спора искането на молителката с пр.осн.чл.78, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи като ответникът й плати разноски в размер на 800.00 лева за
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.15 от Закона за защита от
домашното насилие, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН Н. М. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ ** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо М. Б. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. "А.
С." № **.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на Н. М. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ ** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко
от 100 /сто/ метра молителката М. Б. С. с ЕГН **********, жилището с адрес гр. Б., ул.
"А. С." № ** и местоработата на М. С. - „МБАЛ Св. А.-В." АД и хотел „В.“, в к.к.
„З.п.“ на разстояние по-малко от 100 метра за срок 12 /дванадесет/ месеца, считано от
16.05.2025 г.
ОСЪЖДА Н. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ **
да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна
такса за производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.2 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ **
да плати на М. Б. С. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Б., ул. "А. С." № **
разноски за производството в размер на 800.00 лева /осемстотин лева/, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
Да се издаде заповед за защита на осн.чл.16, ал.1 от ЗЗДН, която подлежи
на незабавно изпълнение.
При неизпълнение на заповедта следва задържане на извършителя от органите на
Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за
предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седемдневен срок от връчването
му на страните, като указва на страните, че жалбата не спира изпълнението на
заповедта.
Да се изпрати препис на решението на Началника на РУП по местоживеене на
молителката и на ответника като му указва, че същият следва да следи за
изпълнението на заповедта на осн.чл. 21 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6