и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 27/29.03.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 901/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал Дурсун Мюмюн Тасим от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 17.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Тасим Мюмюн Тасим от с.Нови пазар, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой на лицата Мюмюн Хашим Сали и Хюрю Тефик Сали, и двамата от с.Снежинка - престъпление по чл.325 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 700.00 лв. Със същото решение съдът е признал и Тасим Мюмюн Тасим от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали за виновен в това, че на 17.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Дурсун Мюмюн Тасим от с.Нови пазар, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой на лицата Мюмюн Хашим Сали и Хюрю Тефик Сали, и двамата от с.Снежинка - престъпление по чл.325 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 700.00 лв. Осъдил е Дурсун Мюмюн Тасим и Тасим Мюмюн Тасим, със снета по делото самоличност, да заплатят солидарно по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски, в размер на 50 лв. Недоволни от решението са останали подсъдимите Дурсун Мюмюн Тасим и Тасим Мюмюн Тасим, и двамата от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, които го обжалват чрез защитника си, като твърдят, че при постановяване на решението неправилно е приложен материалния закон. Считат, че по делото не са събрани безспорни доказателства, установяващи, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав, за който са били предадени на съд. Излагат съображения, че за да бъде една присъда /всъщност в случая е постановено решение/ законосъобразна, изводите на съда следвало да се подкрепят от събраните по делото доказателства, а в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не се установило по безспорен начин да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото. Неправилно съдът бил кредитирал показанията на св.Мюмюн и Хюрю Сали, както и показанията на св.Диана и Йън Стройър, които били противоречиви и непоследователни и се опровергавали от приетите по делото съдебно-медицински експертизи. Молят да бъде отменено обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, вместо което да бъде постановено ново, с което подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, редовно призовани, като чрез процесуалния си представител и защитник поддържат жалбата си така, както е предявена.Не сочат нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че с решението на първоинстанционния съд е установена по несъмнен начин фактическата обстановка такава, каквато е отразена и в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като същата се подкрепя от събраните по делото доказателства. Излага съображения за липса на противоречия в показанията на свидетелите – очевидци Диана и Йън Стройър, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 17.04.2006 год., около 17 часа, подсъдимите Дурсун Тасим и Тасим Тасим /които са братя/ отишли в с.Снежинка, общ.Кърджали, където живеел тъстът на подс.Тасим Тасим – св.Ешреф Мустафа. Двамата подсъдими се насочили към дома на съпрузите Мюмюн Сали и Хюрю Сали, с които били във влошени отношения. До портата на къщата седял св. Мюмюн Сали, като при приближаването си към него, подсъдимите го попитали къде е съпругата му, и след като същият им отговорил, че сигурно си е в къщи, подсъдимите му казали да я извика. Св.Мюмюн Сали влязъл в дима си и извикал жена си – св.Хюрю Сали, която лежала на леглото, да излезе навън. Св. Хюрю Сали излязла при мъжа си и поздравила подсъдимите, като се приближила към портата. Внезапно, без да каже нищо, подс.Тасим Тасим ударил св.Хюрю Сали с юмрук в лявата страна на гръдния кош, а подс. Дурсун Тасим я ударил с крак в слабините, при което свидетелката паднала на земята. Непосредствено след това двамата подсъдими започнали да нанасят удари на св. Мюмюн Сали по главата с юмруци и ритници, вследствие на което посоченият свидетел също паднал на земята, като и двамата пострадали започнали да викат за помощ. Подсъдимите продължили да нанасят удари с ръце и крака на свидетелите, като не им позволявали да се изправят. Случилото се било видяно от св.Диана и Йън Стройър, които се намирали на терасата на втория етаж на къщата си, съседна на къщата на св.Мюмюн и Хюрю Сали, като св.Дияна Стройър веднага влязла вкъщи и се обадила на дежурния в полицията, а съпругът й слязъл по стълбите, излязъл от къщата си и се насочил към двора на св.Мюмюн и Хюрю Сали. Приближавайки към двора на последните, св.Йън Стройър също се развикал на подсъдимите да престанат, след което подсъдимите преустановили побоя и си тръгнали. В резултат на обаждането на св.Дияна Стройър до полицията, след известно време в с.Снежинка пристигнал св. Кадир – районен инспектор, който заварил на местопроизшествието св. Хюрю Сали, Мюмюн Сали, Йън Стройър и Диана Стройър. Св.Кадир видял, че ризата на св.Мюмюн Сали била скъсана, двамата пострадали били разстроени, а св.Дияна и Йън Стройър били изключително възмутени от случилото се. Св.Кадир изслушал обясненията на четиримата свидетели, след което извикал и двамата подсъдими, като разпоредил на всички на следващия ден да се явят в РПУ- Кърджали за изясняване на случилото се. Пострадалите Мюмюн Сали и Хюрю Сали били освидетелствувани от съдебен лекар на 18.04.2006 год., който констатирал наличието на кръвонасядания и охлузвания на кожата на гръдния кош и лявата предмишница на св.Мюмюн Сали; както и кръвонасядания по крайниците на св.Хюрю Сали, като съдебният лекар е заключил, че е възможно описаните увреждания да са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин, съобщени от освидетелствуваните /които са съобщили на лекаря, че на 17.04.2006 год. около 17.30 часа са били бити с ръце и ритници от познати им лица/. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св.Мюмюн Сали, Хюрю Сали, Мустафа, Реджеб и Кадир, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Дияна Стройър и Йън Стройър, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от Районен съд – Кърджали, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствените материали по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, които следва да бъдат кредитирани; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира, че правилно при установяване на фактическата обстановка по делото първоинстанционния съд е кредитирал показанията на св.Мюмюн Сали, Хюрю Сали, Дияна Стройър, Йън Стройър и Сали Кадир, като логични, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. В тази връзка въззивният съд намира за неоснователен довода на защитата на жалбодателите, изложен във въззивната жалба и поддържан при съдебните прения от защитника на подсъдимите – че не следвало да бъдат кредитирани показанията на посочените свидетели /особено на първите четирима/, тъй като съществували съществени противоречия между тях. Това е така, тъй като противоречията между показанията на тези свидетели /доколкото има такива/, са несъществени – отнасят се до обстоятелства кой първи от подсъдимите кого от пострадалите е ударил и къде, което е без особено правно значение, имайки предвид, че настоящото производство не се води за престъпление против личността, чрез причиняване на телесни повреди на св.Мюмюн Сали и Хюрю Сали, а е за престъпление против реда и общественото спокойствие /хулиганство/, като безспорно установен от всички доказателства по делото е факта на нанасяне на побой от двамата подсъдими на св.Хюрю Сали и Мюмюн Сали на инкриминираните време и място, чрез нанасяне и от двамата подсъдими на удари с ръце и крака на посочените свидетели, посредством които действия обвинението твърди, че е осъществено престъпното деяние от двамата подсъдими. От друга страна, св.Реджеб и Мустафа в показанията си не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заявявайки, че не знаят нищо по случая, което не е в състояние да опровергае другите събрани по делото доказателства. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че жалбодателите Дурсун Тасим и Тасим Тасим са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – че на 17.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие като извършители, извършили непристойни действия – нанесли побой на Мюмюн Сали и Хюрю Сали, и двамата от с.Снежинка, общ.Кърджали, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи тези изводи и да постанови решението си, с което е признал подсъдимите за виновни и им е наложил посочените по-горе административни наказания, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателите, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че и двамата подсъдими са участвували в осъществяването на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна, и то в качеството им на съизвършители. Установено е от доказателствата по делото, че и двамата подсъдими са взели участие в нанасянето на побоя, чрез нанасяне на удари с ръце и ритници на св.Мюмюн Сали и Хюрю Сали на обществено място – пред и в двора на пострадалите, като в близост са се намирали св.Дияна и Йън Стройър, които са възприели случилото се като непосредствени очевидци. Участието и на двамата подсъдими в осъществяването на деянието се установява от показанията не само на пострадалите свидетели Мюмюн Сали и Хюрю Сали, но и от показанията на свидетелите Дияна и Йън Стройър, а косвено и от показанията на св. Сали Кадир. Нещо повече, обективни данни за нанесените на пострадалите увреждания са установени при извършване на съдебно-медицинското освидетелствуване на същите, на които посочените свидетелски показания съответствуват, и на които правилно първоинстанционният съд е дал вяра. Същевременно, законосъобразен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че посегателството спрямо телесната неприкосновеност на св.Мюмюн Сали и Хюрю Сали по посочените начин, време и място на извършването му, без по делото да са налице категорични данни последните да са дали някакъв съществен повод за това, и станало достояние и на други лица и предизвикало тяхното възмущение, представлява “хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК – осъществено е чрез извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като за обосноваването му първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Следва само да се отбележи в допълнение, че извършвайки инкриминираното деяние по описаният по-горе начин, двамата подсъдими не само са нанесли леки телесни повреди на пострадалите, но чрез това по несъмнено груб начин са демонстрирали пренебрежението си към възприетите в обществото норми на поведение /вкл. и на обществени места/, и на установения обществен ред, както и са изразили явно неуважение към личността и телесната неприкосновеност на пострадалите и към обществото като цяло. От субективна страна престъплението всеки от подсъдимите е извършил при форма на вината – пряк умисъл, обективиран в поведението им; като е налице общност на умисъла на подсъдимите за извършване на хулиганските действия - всеки от подсъдимите освен своя собствен, е съзнавал и умисъла на другият подсъдим, като е целял от общата дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. При налагане на наказанието на подсъдимите съдът правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаване на всеки от подсъдимите от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, като след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на всеки от тях е наложил административно наказание “глоба” под средния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер /действуващи към момента на извършване на инкриминираното деяние/, а именно: по 700 лв. за всеки от подсъдимите. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателите са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложените на всеки от тях наказания не са явно несправедливи. Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/29.03.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 901/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |