Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45 05.03.2019 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На осемнадесети февруари 2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 39 по описа
за 2018 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от Р. Г.Ж.,
ЕГН **********,*** жалба
рег.№ 24266/07.12.2018 год.срещу решение № 1132/04.12.2018 год. по гр.д.№ 4497 /2017 год. на Районен съд Добрич с което са отхвърлени предявените от нея срещу „АРАС 2009” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „Хр.С.” №** ет.* ап.* обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.3 от КТ за признаване на уволнението й за
незаконно и за неговата отмяна и осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 16051,20 лева., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа, в резултат на
уволнението.
С доводи,че обжалваното решение е необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон се настоява за
отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора ,с което да бъдат уважени исковете по чл.344
ал.1 т.1 и 3 от КТ.Законосъобразността на уволнението била изцяло в
доказателствена тежест на работодателя,който не установил,че е изпълнил
задълженията си по чл.193 от КТ,че
работникът е извършил дисциплинарни нарушения ,а доколкото такива били налице,същите били предпоставени
от поведение на
работодателя,препятстващо работника да изпълнява трудовите си задължения.Представените
документи за водено наказателно производство в чужда държава и неговия
изход не били оценени съобразно
с точния им превод и съдържание,както и тяхното доказателствено значение и стойност.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение е обявено на датата 04.12.2018 год.,посочена в съдебното заседание от 20.11.2018
год., жалба рег.№ 24266/07.12.2018 год. е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 315 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна „АРАС 2009” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Хр.С.” №** ет.* ап.* счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на
чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№527/10.01.2019 год.Наказанието дисциплинарно
уволнение било наложено при наличие на всички
предпоставки и съблюдаване на процедурните правила ,регламентация на които била дадена в
разпоредбите на чл.189 ал.1,чл.87 ал.1 т.1 ,чл.190 ал.1 т.2,чл.187 ал.1
т.8,чл.190 ал.1 т.4,чл.193 ал.1 и 2,чл.194 ал.1,чл.195 ал.1 и 3 от КТ.
Производството
по делото е за оспорване законността на уволнение.
Образувано
е по предявените по гр.д.№ 4134/2017 год. с молба рег.№ 2136/08.12.2017 год. като
инцидентни искове ,отделени за разглеждане в ново производство ,от работника
Р. Г.Ж.
срещу работодателя„АРАС 2009” ЕООД искове по чл. 344 ал.1 т.1
и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,както и
за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа поради
уволнението.
Изложени
са твърдения,че по силата на трудов договор и допълнително споразумение от 11.08.2017 год. ,ищцата била командирова
за периода от 14.08.2017 год. до 21.12.2018 год. със задача –сортиране и пакетиране на плодове
в складовата база на ответното търговско дружество във ФРГ ,гр.Щ..За извършени
нарушения на трудовата дисциплина-самоволно напускане на квартирата,в която е
настанена без предупреждение и писмено предизвестие,неявяване на работа в два
последователни дни 18.09.2017 год. и 19.09.2017 год.,както и подадена от нея
жалба до полицията ,в която е съобщена невярна информация и обвинения срещу
управителя на дружество,на работника било наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”
и трудовото му правоотношение прекратено.На посочените дати,ищцата давала
показания в полицията и била подложена на редица изследвания,след което на дата
22.09.2017 год. отпътувала с автобус за България.Ищцата не е извършила
нарушения на трудовата дисциплина,отклонението й от работа било по причина,че е станала
жертва на сексуално посегателство от управителя на дружеството-ответник.Уволнението било извършено при опорочена процедура,тъй
като обяснения й били искани само за част от нарушенията,искането не й било
връчено лично,оспорваните заповеди й
били изпратени по пощата и връчени на трето лице,неозначено с име и фамилия,заповедта
не била мотивирана и нарушенията не били посочени с всичките обективни и
субективни признаци.
Отправено
е искане да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото
правоотношение и да бъдат отменени заповед № 694/10.10.2017 год. и заповед №
695,като незаконосъобразни,както и да й бъде присъдено обезщетение за времето
на оставане без работа,уточнено по размер с допълнителна молба
рег.№3640/19.022018 год. ,като възлизащо на сумата от 8 025.60 лв. за период от три месеца и увеличен на сумата от 16 051.20
лв. въз основа на молба на л.595 от
делото с определение по чл.214 от ГПК в съдебното заседание от дата 20.11.2018
год.
В
подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК,отговор рег.№ 1368/22.01.2018 год.
работодателят е заявил становището си,че с оглед действителното фактическо и
правно положение,претенциите на ищцата били абсолютно
неоснователни,необосновани и недоказани.
На 18.09.2017 год. служител на ответното
дружество в гр. Щ. - А.Д.П.се е обадила по телефона и е уведомила управителя Х.И.Х.,
че работникът Р.Г.Ж. не се е явила на работа на 18.09.2017 год. ,като без
предупреждение е изнесла всичките си вещи и е напуснала квартирата. Р.Г.Ж. не
се е явила на работа и на 19.09.2017 год. поради което ѝ
е изпратена покана да
се яви в офиса на дружеството,
за да даде обяснения за неявяването си на работа от 18.09.2017 год. Изпратената
от управителя покана е връчена на работника на 21.09.2017 год., чрез нейната
майка П.Г.. Майката на Р.Г.Ж. - П.Г., се е свързала същия ден по телефона със
служителите в офиса на дружеството, находящ се в гр. Р., ул. „К.М.” № *, ет. *, оф. * и се е
интересувала какво се е случило с дъщеря ѝ. До този момент П.Г., не знаела, че дъщеря ѝ Р.Г.Ж. е напуснала работа. Ищцата е отпътувала за
България на 22.09.2017 год. Във връзка с подадената жалба от Р.Г.Ж., за извършено
сексуално посегателство от управителя на „Арас 2009” ЕООД - Х.И.Х. е било
образувано дело № 201701139154 в полицията в гр. Щ., като същото е приключено.
Със съобщаване на невярната информация и обвинения срещу управителя на фирмата
„Арас 2009”ЕСЮД, Р.Г.Ж. умишлено е уронила доброто име на Х.И.Х. пред
работниците и партньорите му в Германия и е застрашила и дейността на
дружеството, като е рискувала да провали
сключени договори за работа за над 200 работника.
От събраните по делото доказателства,поотделно и
в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е налице е спор между страните относно
възникването и съдържанието на трудово правоотношение по силата на
сключен на основанието по чл.67
ал.1 т.1 КТ ,във вр. с чл.70, ал.1 КТ трудов договор № 885/11.08.2017 год.за длъжността „Пакетировач”, със задължения,
утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща
неразделна част от трудовия договор. С допълнително споразумение от същата дата
работникът се е съгласил да бъде командирован от работодателя в Република Германия – гр. Щ., за периода от 14.08.2017 год. до 31.12.2018 год., със
задача “сортиране и пакетиране на плодове” в складовата база на дружеството,за
което е подписала и декларация от 11.08.2017 год. за съгласие за командироване
за срок от две години.
Безспорно, на 16.09.2017 г. Р.Ж. самоволно и без
предупреждение е напуснала квартирата, която ѝ е била предоставена от
работодателя, като в първия работен
ден от седмицата– 18.09.2017 год. тя не се е явила на работа. Не се е явила нито на следващия работен ден– 19.09.2017 год., нито в някой от следващите дни
– факт, който се признава от ищеца в с.з. проведено на 13.02.2018 год.Самоотлъчката
й за посочените дати е отразена в представената от работодателя отчетна форма
за явяването/неявяването на работа за месец септември 2017 год.
От представен по делото препис от всички книжа по
преписката, водена от Прокуратурата в гр. Щ., ФРГ се установява, че наказателното производство по
дело № 201701139154 е образувано въз основа
на жалба на Р.Ж., че на 15.09.2017 год. е била изнасилена от управителя на
„Арас 2009” ЕООД – Х.Х..Видно от изпратени с писмо (л.547) материали по
следствено дело на прокуратурата в гр.Щ.,доклад
за първо посегателство е бил подаден на
18.09.2017 год.,около 02:44 часа по телефона от Н. Ж.,с местоживеене в гр.М.,с
който е съобщено за извършено изнасилване на сестра й Р.Ж. (л.360),с отразени
данни,че е извършен разпит на място и престои такъв с преводач.На дата
18.09.2017 год. по възлагане от полицията
е извършено документиране на факти и преглед на пострадала от сексуално насилие
Р.Ж. (л.330).Съобразно приложен на л.395 Снет текст от звукозапис,ищцата е
прекарала нощта в сградата на полицията Щ.,защото е съобщила за
изнасилване,като на сутринта е узнала
,че престои да изчака няколко часа,докато дойде преводач,а разпита с негово участие е приключил в 14:48
часа.Протокола за разпита на ищцата като свидетел е приложен на л.445 и е проведен на 18.09.2017 год. с начален
час 12:28. На дата 05.10.2017 год. на управителя на ответното дружество е била
връчена призовка като обвиняем (л.23).В доклад на главния комисар на
Полицейската инспекция Щ.(л.507) е
изразено становище,че жертвата е инсценирала престъплението.С разпореждане от
18.01.2018 год.,производството по преписката на Прокуратурата Щ. е било
прекратено съгласно § 170 ал.2 НПК.Мнимият пострадал е оттеглил наказателния
иск.Показанията на свидетелите оневинявали обвиняемия,срещу Р.Ж. бил внесен в
Румъния наказателен иск за клевета (л.501).
На дата 22.09.2017 год. ,работникът се е завърнал
в България-така представен билет за пътуване по линията М.- В..
Дружеството-работодател е отправило искане до
работника да се яви в офиса на ответното дружество в гр. Р. в рамките на 3
календарни дни от получаване на известието и най-късно до 29.09.2017 год. за да
даде писмено обяснение за неявяването си на работа от 18.09.2017 год.Искането е било изпратено на дата 19.09.2017
год. с писмо с обратна разписка, връчено на майката на ищцата П.Г. на 21.09.2017 год.
Със заповед № 694/10.10.2017 год. управителят на дружеството-работодател е наложил на
работника на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ дисциплинарно наказание „уволнение”
за това,че самоволно и без предупреждение и отправено писмено предизвестие е напуснала квартирата,в която е
била настанена във връзка с командироването си
и не се е явила в два последователни дни на работа-18.09.2017 год. и
19.09.2017 год.,което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187
ал.1 т.1 и чл.190 ал.1 т.2 от КТ;както и е подала жалба до полицията в гр.Щ.,Германия,в
която умишлено съобщава невярна информация и обвинения срещу управителя на
дружеството,съставляващо нарушение на чл.187 ал.1 т.8 и чл.190 ал.1 т.4 от КТ.
Със заповед №695 (без дата),възпроизвеждаща
текстово съдържанието на посочената по-горе заповед,включително и позоваването
на посочените в нея разпоредби на КТ,
управителят на дружеството-работодател е уволнил работника,считано от
деня на получаване на заповедта с препоръчано писмо с обратна записка.На работника
е следвало да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван отпуск
в размер на 2 работни дни-218.64 лв.,а работникът дължал на работодателя
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на брутното възнаграждение за срока
на предизвестието в размер на
2 957.21 лв.
Заповедите са били изпратени с писмо с обратна разписка до адреса на
ищцата, посочен в трудовия ѝ договор и са връчени на дата 13.10.2017 год.,като в разписката, в частта касаеща получателя на пратката е положен единствено
подпис на лицето, на което е била предадена,без отразяване на данни за него.Съгласно
протокол за съдебно-графическа експертиза № 41/05.05.2018 год., подписът положен в графа „Подпис на
получателя” на известие за доставяне ИД 7200 00НОZS M не е изпълнен от Р.Ж..Със съобщено,получено на дата 01.12.2017 год. от майката на ищцата П.Г.,на работника са
били връчени преписи от исковата молба по гр.д.№ 4134/2017 год. на ДРС и приложенията към същата,сред които и
заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение.
На работника е било изплатено на 09.10.2017 год.дължимото
трудово възнаграждение за м.август 2017 г., а на 06.11.2017 год. – за
м.септември 2017 год.,съобразно приложените
2 бр. фиш за заплата.
По искане на страните са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели – един за ищеца и двама на ответника.
Свидетелят П.Д.Г.– майка на ищцата заявява, че дъщеря ѝ
е отпътувала за ФР Германия на 14.08.2017 год., където е
започнала работа. До 15.09.2017 год. Р. нямала проблеми при изпълнение на
трудовите си задължения. На 16.09.2017 год. в телефонен разговор с Р.Ж., св. Г.
разбрала, че спрямо дъщеря ѝ е било извършено сексуално посегателство. Твърди, че след като научила това, изпратила
при нея по-малката си дъщеря, която също живеела във ФРГ, за да помогне на Р..
От показанията на свидетеля се установява, че полицията в гр. Щ. е била
незабавно уведомена за случилото се, като ищцата се е намирала в полицейското
управление за период от около 15 часа, а впоследствие е отпътувала за България.
Същевременно сочи, че след проведените действия по разследване в гр. Щ., двете ѝ
дъщери са отпътували
за града, в който живеела по-малката сестра. Св. Г. потвърждава, че е получила писмо от работодателя на дъщеря си, с
което било отправено искане Р.Ж. да се яви на определена дата в офиса на
ответното дружество в гр. Р. за да даде обяснение защо е напуснала работа. След
като получила горепосоченото писмо, св. Г. позвънила в офиса на ответника за да
научи подробности и отново ѝ било заявено, че ищцата трябва да се яви в офиса на работодателя си. Г. твърди, че не е предала на дъщеря си за полученото писмо, тъй като към този момент тя се е намирала в Германия, а и не искала да я тревожи. Сочи, че след като Р.Ж.
се върнала в България поискала да разбере кога ще ѝ
бъде изплатено трудовото възнаграждение за изработеното в Германия, но след като не получила окончателен отговор, се обърнала към Инспекцията по труда, която от своя страна
извършила проверка. Твърди, че дъщеря ѝ разбрала, че е била дисциплинарно уволнена едва
след като получила препис от исковата молба ,въз основа, на която е образувано
гр. д. №4134/2017 г. по описа на ДРС. Същевременно свидетелката е заявила „Разбрахме, че е уволнена след като дойдоха
едни документи по пощата...” (уволнителната заповед е връчена с писмо, с
обратна разписка), а впоследствие сочи, че са научили за уволнението от папка с
книжа, които им е била предоставена от кмета на селото, в което живеят.
Чрез показанията на водените от ответника
свидетели - С.Ш.А.и М.К.С.– двамата служители в ответното дружество, се
установява, че Р.Ж. е работила, като пакетировач във ФР Германия, във фабрики,
с които работодателят ѝ се е намирал в облигационно правоотношение. Ж. е живяла в сграда, в която
били настанени работниците на ответното дружество. В същата сграда живеел и
управителят на „Арас 2009” ЕООД. Двамата свидетели заявяват, че отправените
обвинения от Ж. към управителя на „Арас 2009” ЕООД са неверни и като такива са
причинили имуществени вреди на дружеството, тъй като авторитетът на управителя
бил незаслужено накърнен. Сочат, че ищцата без предупреждение не се явила на
работа, във фабриката, където работела, поради което там не били изпратени
необходимия брой работници, респективно договорената работа не била изпълнена.Спецификата
на производствения процес изисквала работа на лента,работните места са фиксирани и отсъствието даже на един
от работниците води до невъзможност за работа на цялата смяна от съответната поточна линия
,пречка е за изпълнение на поръчките за деня,които се отказват и съответно се
заплаща неустойка от фирмата. Според св. С., тя лично е изготвила документите
за дисциплинарното уволнение на ищцата, след проведена консултация с Инспекция
по труда. Сочи, че непосредствено след като е изпратила писмо до Ж. с искане да
даде обяснение за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, по телефона ѝ
се е обадила майката на ищцата (обстоятелство, което се потвърждава с разпита на св. Г.), с искане да разбере защо е необходимо дъщеря ѝ
да посети офиса на работодателя си. Твърди, че след получаване на уволнителната
заповед, Р.Ж., майка ѝ, както и съпругът на ищцата са
се обаждали в офиса на ответното дружество, като са отправяли упреци, закани и
заплахи.
Така изложената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
Предявените обективно
съединени искове ,с които е оспорена законността на уволнението са с правна квалификация по чл.344 ал.1 т.1 и
т.3 от КТ.
Дисциплинарното
уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на
трудовото правоотношение. Неговият санкционен характер се проявява преди всичко
в едностранно, независимо от волята на работника преустановяване на
трудовоправната му връзка с работодателя, като последица от най-тежкото виновно
неизпълнение на трудовите задължения.
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед ,връчва
се срещу подпис на работника, като се отбелязва датата на връчването, а при
невъзможност се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка-така чл.195 ал.1
и 2 от КТ. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване
на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка-така чл.195 ал.3 от КТ,респективно момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие е
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора –така
чл.335 ал.1 т.3 от КТ. Допустим способ за връчване в процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание е изпращане на книжа по пощата. За да е надлежно връчването по
пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и
всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в
чл.42-46 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл.
36 от Закона за пощенските услуги- така решение № 283 / 06.04.2010 год. по гр. д. № 507/2009 год. на ВКС, III г. о.
Съдът
намира ,че дисциплинарното наказание е наложено и трудовото правоотношение
прекратено на дата 13.10.2017 год. Заповедите са
били изпратени с писмо с обратна
разписка до адреса на ищцата, посочен в трудовия ѝ договор и връчени са на лице,пребиваващо на този
адрес.Обстоятелството,че е положен
подпис на получател, без отразяване на данни за
него не опорочава връчването,тъй като от
показанията на свидетелите е установено,че съдържанието на пратката е
достигнало до знанието на работника и по този повод от него са предприети
действия по защита на правата му -иницирани разговори със служители от офиса на
фирмата и сезиране на Инспекцията по труда.
Разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 от КТ изисква дисциплинарното
наказание да бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз
основа на който се налага. От друга страна, разпоредбата на чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ
предвижда, че работодателят прекратява трудовият договор без предизвестие,
когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Анализът на тези
две правни норми сочи, че липсва изрично законово изискване за издаване на две
заповеди - една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора - за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това, издаването само на една
заповед, с която се налага дисциплинарното наказание "уволнение" е
напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено
по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ.
Това обаче не означава, че той е задължен да извърши това. Характерът на тази
втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" ще
произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение-така решение № 43/10.02.2014 год. по гр. дело № 4082/2013 год. на ВКС, IV ВКС г.о. и
определение № 490/30.05.2018 год. по гр.д.№ 441/2018 год. на ВКС, IV г. о.
Заповед 694/10.102017 год., с която се налага
дисциплинарното наказание „уволнение” съдържа изискуемите от чл. 195 ал.1 КТ
реквизити ,като са посочени нарушителя,нарушенията, датата на извършването им,наказанието
и законовите текстове,въз основа на които се налага ,а заповед №695 (без дата)
и с констативен характер възпроизвежда текстово съдържанието й.
Работодателят
е спазил изискването на чл.193 ал.1 КТ и е изпълнил задължението си да поиска
от работника писмени обяснения за извършено нарушение на трудовата дисциплина,
а именно неявяване на работа в два последователни дни - 18.09.2017 год. и
19.09.2017 год. Действително, в уволнителната заповед е посочено още едно
нарушение, за което не е поискано обяснение, а именно – за подаване на жалба до
полицията в гр. Щ., ФР Германия, с която умишлено е съобщила невярна информация
и обвинения срещу управителя на „Арас 2009” ЕООД - нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1, т.8 и чл.190, ал.4 КТ, но следва да се съобрази, че
непоискването на обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в
заповедта за уволнение, не представлява основание за приложението на чл.193
ал.2 КТ по отношение спора за законност на наказанието за нарушенията, за които
са поискани обяснения. Разпоредбата
на чл.
193 ал. 2 КТ не се прилага и когато работникът след поискване не е
дал обяснения, въпреки, че е разполагал с необходимото време и възможност за
това- така решение № 379/24.06.2010 год. по гр. д. №410/2009 год. на ВКС,IV г.о.
Основание за налагане на дисциплинарното
наказание е извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190 ал.1
т.2 КТ, а именно – неявяване на работа два последователни дни – 18 и 19.09.2017
год.
Самоволното
отклоняване от мястото на работа и мястото на настаняване по време на
командировката на работника в чужда работа
е несъмнено установено по делото. Самият факт на отсъствие за посочения период от
работното място не е достатъчен за да бъде дисциплинарно наказана ищцата, а
следва да бъде доказано и да е налице "виновно неизпълнение" на
трудовите задължения на ищцата-чл.186 от КТ; респективно, същата поради
причини, които да могат да й се вменят във вина, да е отсъствала от работното
си място.
Ищцата сочи,че е била в невъзможност да се яви
на работа в посочените дни по причина,че е била ангажирана със следствени
действия в полиция и прокуратура.Същата обаче не е подала молба за отпуск,нито
пък е уведомила или удостоверила пред
работодателя си , нуждата от отсъствие от работа за защита на правата й
пред правозащитни органи.
За
да възникне правото на отпуск са необходими насрещни съвпадащи се писмени волеизявления
на страните по трудовото правоотношение, както по отношение основанието на
платения отпуск, така и за времето, през което ще бъде ползван, като съгласието
на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да
започне ползването на отпуска.Изискването за ред при ползването на отпуск
следва от характера на трудовото правоотношение - от основната престация, която
е предоставянето на работна сила за определено време, през което време
работникът следва да е на разположение на работодателя. Поради необходимостта
работодателят да съобрази нуждите на работния процес с правото на работника на
платен годишен отпуск, както и необходимостта по времетраене на трудовото
правоотношение работодателят да разполага с точна представа за наличните
работни ресурси, законодателят въвежда ред за ползването на отпуските, включващ
изискване за писмена молба на работника и заповед на работодателя, въз основа
на която може да започне ползването на отпуска .В чл. 157 КТ е уредено ползването на
отпуск извън платения годишен, наложен от обстоятелства, свързани с личния
живот на работника (встъпване в брак, бременност, смърт на близък), както и с
изпълнението на граждански и обществени задължения (кръводаряване, призоваване
пред съд или друг орган на съдебната система, участие в заседания на държавен
орган или като съдебен заседател, обучение и участие в доброволните
формирования за реагиране при кризи). Текстът урежда правото на работника да
ползва отпуск при възникване на изброените обстоятелства, без да определя ред
за разрешаване на ползването му, различен от установения за ползването на
платен годишен отпуск. Независимо, че отпускът по чл. 157 КТ е с кратък период на
продължителност в рамките на няколко работни дни или само за определени часове,
изискването този отпуск да бъде ползван след писмено разрешение на работодателя
не отпада - обстоятелствата, поради които се разрешава ползването му и
продължителността на отпуска нямат отношение към изискването за ползването му
след писмено разрешаване, което предполага работникът да е отправил писмена
молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск
по чл. 157 КТ, както и да е
удостоверил необходимостта от ползването му със съответен документ в зависимост
от основанието, което налага ползването на отпуска-така така решение № 914 / 26.11.2009 год. по гр.д. №
4336/2008 год. на ВКС, IV г.о.
Съгласно
разпоредбата на чл.157 ал.1 т.4 от КТ ,работодателят е длъжен да освобождава от
работника ,когато е призован в съд или други органи като страна или свидетел.В
случай,че ищцата е заявила отпуск от посочения вид за защита на правата си и
такъв не й е бил разрешен от работодателя,самоволното й отклоняване от работа
не би съставлявало виновно неизпълнение
на трудовите й задължения.Само ако работодателят създава неоправдано пречки за работника да
защити правата си, отсъствието от
работа няма да може да бъде вменено във
вина на ищцата.След като в случая работодателят (отговорните за работния процес
негови служители)не са били уведомени за намерението на ищцата да отсъства от
работа, не е налице неосигуряване от страна на работодателя на безпроблемното й
явяване пред правозащитни органи , отказ за документално оформяне на съответния
отпуск и неизпълнение на задължение за освобождаване от работа.Отклонението е
самоволно и по причини, които могат да
се вменят във вина на работника, представлява нарушение на трудовата
дисциплина и за него следва да бъде понесено наказание.
Съдът, намира че при налагане на наказанието,
работодателят е съобразил нормата на чл.189 ал.1 КТ,като извършеното нарушение обосновава налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение. Преценката на тежестта на допуснато
нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на изпълняваната работа,
възложени и изпълнявани трудови функции, значимост и характер на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, дали тези последици са повлияли върху работата на
работодателя, обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението и
субективното отношение на служителя към неизпълнението и др. Събраните
доказателства относно технологията на производствения процес несъмнено сочат,че поведението на ищцата е
довело до нарушаване на графици,свързани с транспорт и
производство,препятствало е работата на
цялата смяна,довело е до неизпълнение на поръчки и финансови санкции за
работодателя.
С оглед горното, съдът, намира че прекратяването
на трудовото правоотношение с ищцата не е незаконно, поради което предявеният
иск по чл.344 ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като
обусловен от този резултат, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.344
ал.1, т.3 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което Ж. е останала
без работа поради уволнението.
С оглед изхода по спора
–неоснователност на подадената въззивна жалба,работникът следва да заплати на
работодателя сторените съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 600 лв. /адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство/съобразно приложен списък и
доказателства за направата им на л.24-25
от делото.
По изложените
съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1132/04.12.2018 год. по гр.д.№ 4497/2017 год. на Районен съд Добрич с което са отхвърлени предявените от Р. Г.Ж.,
ЕГН **********,*** срещу
„АРАС 2009” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „Хр.С.” №** ет.* ап.* искове за признаване за незаконно и отмяна на
уволнение, извършено със заповед № 694/10.10.2017
год. и заповед №695 (без дата) и за заплащане на сумата от 16 051,20 лева.,
представляваща обезщетение за времето на оставане без работа.
ОСЪЖДА Р. Г.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АРАС 2009” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Хр.С.”
№** ет.* ап.* сумата от 600 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от обявяването
му на дата 05.03.2019 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.