№ 172
гр. Търговище , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530100879 по описа за 2020 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на
чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 1024/13.11.2019г. по Ч.гр.д.
№ 1948/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника: Т. С. Т. от гр.
Търговище да заплати на «Агенция за контрол на просрочени задължения» ЕООД –
София, сумите, както следва: 451.49 лв. – непогасена главница по цедирано на заявителя от
„Вива Кредит“ ООД задължение по договор за паричен заем №5426924 от 23.03.2018г.,
изискуемо на краен падеж-18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в
размер на 70.83 лв., за периода 22.04.2018 г. до 18.12.2018 г.; такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 209.79 лв., неустойка за непредставяне на
обезпечение в размер на 210 лв., ; разходи за извънсъдебно събиране на дълга в размер на
245 лв. и обезщетение за забава в размер на 21.61 лв., за периода от 19.12.2018 г. до
05.11.2019 г., както и разноските по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.1-5 от ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си.
Ищецът основа вземането си на сключен договор за паричен заем № 5426924 от
23.03.2018г., сключен между „Вива Кредит“ ООД/заемодател/ и длъжника /заемател/, за
заем в общ размер от 500 лв., под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски
обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД. С подписване на договора заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 500 лв., като договорът има
1
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Ответникът се задължил да
върне заетата сума ведно с договорната лихва – общо 587.61 лв. – на 9-месечни
погасителни вноски по 91.54 лв. всяка /вкл. първоначална главница, договорна лихва и такса
експресно разглеждане/. Ответникът е платил общо 118 лв. Крайният срок за погасяване на
заема е 18.12.2018г. Уговорена е договорна лихва за ползване на заетата сума. В договора е
уговорено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото задължение на падежа
трябва да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство или валидна банкова гаранция в размер на цялото задължение, за което се
сключва договор между поръчителя и кредитодателя. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение, която е 236.25лв. В
договор е включена клауза за допълнителна услуга-експресно разглеждане на документи за
паричен заем, за която се дължи такса в размер на 209.79 лв. Кредиторът начислява по
Тарифа разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 245 лв.
Начислена е лихва за забава в размер на 21.61 лв. върху непогасената главница от
19.12.2018г.-датата на следваща деня на последната погасителна вноска до 05.11.2019г. –
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Кредиторът е прехвърлил на ищеца вземането си
по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.
и Приложение № 1 от 03.06.2019г. към него. Уведомление за цесия се връчва на ответника
едновременно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
вземането в размерите, посочени по–горе, за което има издадена заповед по чл.410 от
ГПК, както и да присъди разноските - в заповедното и в исковото производство. Редовно
призован ищецът няма процесуален представител в първото открито заседание, като
междувременно е постъпила молба с Вх.рег.№ 2989/07.04.2021г., видно от която исковете се
поддържат така, както са предявени.
Ответникът редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 ГПК. В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения
особен процесуален представител на ответника-адв.Р.М. от АК-Търговище, която счита
договора за нищожен, поради което искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. В
писмения отговор се сочи, че няма доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията.
Клаузите за неустойка и такси за извънсъдебно събиране на вземането и такси за експресно
разглеждане на документи са неравноправни клаузи и следователно нищожни и не подлежат
на изпълнение. Твърди се, че не са доказани разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, очевидно такова няма, щом се претендират пред съда. Тези клаузи противоречат
на добрите нрави. Начислените неустойки и такси надхвърлят размера на заема по договора.
Исковите претенции надхвърлят ГПР. Редовно призован в открито заседание ответникът не
се яви и се представлява от назначения му особен процесуален представител, който
поддържа писмения отговор.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1024/13.11.2019г. по Ч.гр.д. №
1948/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника: Т. С. Т. от гр.
Търговище да заплати на «Агенция за контрол на просрочени задължения» ЕООД –
София, сумите, както следва: 451.49 лв. – непогасена главница по цедирано на заявителя от
„Вива Кредит“ ООД задължение по договор за паричен заем №5426924 от 23.03.2018г.,
изискуемо на краен падеж-18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в
размер на 70.83 лв., за периода 22.04.2018 г. до 18.12.2018 г.; такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 209.79 лв., неустойка за непредставяне на
обезпечение в размер на 210 лв. ; разходи за извънсъдебно събиране на дълга в размер на
245 лв. и обезщетение за забава в размер на 21.61 лв., за периода от 19.12.2018 г. до
05.11.2019 г., както и разноските по делото. В самата заповед е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: „Вива кредит“ ООД е цедирал вземането си на
заявителя за посочените суми с договор за цесия от 01.12.2016г. /приложение № 1 от
03.06.2019г./, като заявителят твърди, че цесията е съобщена на длъжника по реда на чл.99
ал.3 от ЗЗД и до момента задължението е непогасено.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 във вр. чл.47 ал.1 от ГПК. С оглед на това, на заявителя по заповедното производство
е указано с определение да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Препис от определението е
връчен на кредитора на 09.07.2020г. и в законния едномесечен срок е подаден по реда на
чл.422 от ГПК иск за установяване на вземането – Вх.рег.№ 6098/31.07.2020г. /28.07.2020г.
– дата на пощенското клеймо/. Така предявеният иск е допустим.
Видно от представения договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ № 5426924
от 23.03.2018г. , сключен между кредитор - „Вива Кредит“ ООД и заемател – Т. С. Т. от
гр. Търговище, кредиторът предоставя на заемателя паричен заем в размер на 500 лв., при
следните параметри и условия: размер на погасителната вноска 91.54 лв., в която са
включени част от дължима главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок за
издължаване на заема: 9 месеца; брой погасителни вноски : 9 бр.; датите на плащане на
всяка погасителна вноска последователно са: 22.04.2018г.; 22.05.2018г.; 21.06.2018г.;
21.07.2018г.; 20.08.2018г.; 19.09.2018г.; 19.10.2018г.; 18.11.2018г.; 18.12.2018г..; фиксиран
годишен лихвен процент по заема: 40.28 %; общ размер на всички плащания с включена
такса за експресно разглеждане 823.86 лв. като същият е сбор от общия размер на заетата
сума и общите разходи по кредита; годишен процент на разходите 49.44 %, като при
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания –договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по договора; вид на предоставения заем-
3
потребителски заем. Съгласно чл.2 ал.1 от процесния договор за паричен заем, заемодателят
се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 500 лв.-заемната сума, а
заемателят се задължава да я върне при посочените условия. По силата на чл.3 ал.2 от
договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. От
представения РКО № 108 от 23.03.2018г. се установи, че на заемателя е броена сумата от
500 лв., за което се е подписал лично. Крайният падеж за погасяване на задължението по
процесния договор за паричен заем е 18.12.2018г.
Съгласно чл. 1 ал.2 от разглеждания договор за паричен заем, заемателят заявява, че
преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителната услуга
по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълнено от него ППЗ/предложение за
сключване на договор за паричен заем/ или форма за онлайн кандидатстване или чрез
средство за комуникация от разстояние. По силата на чл.1 ал.3 от договора, , за извършената
от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем в размер на 236.25 лв. В чл.1 ал.3 от договора, страните са уговорили, че таксата по
горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се
включи в размер на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл.12 от договора заемателят
заявява, че е запознат и е съгласен с тарифа на „Вива кредит“ ООД, актуална към датата на
сключване на договора. Видно от приложената по делото тарифа относима към договори за
паричен заем „Вива кредит ПЛАН“, таксата за експресно разглеждане на заявка за
отпускане на паричен заем с размер на заема 500 лв., със срок на погасяване 30 дни, за срок
от 9 месеца, е 236.25 лв.
В чл.3 ал.1 т.2 от договора е уредено право на заемодателя да провежда със заемателя
телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения, писма и стикери, в случай, че
последният не изпълни, което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го
уведоми за некоректното му поведение. На осн. чл.8 ал.1 от договора, в случай, че
заемателят не изпълни задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски,
заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере
своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера
на дължимите суми от страна на заемателя. Видно от приложената по делото тарифа
относима към договори за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“, разходите за събиране на
вземането се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, както и
изпращането на електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. За
договорите със срок на погасяване на месечна погасителна вноска /на 30 дни/ максималният
размер на всички начислени разходи не може да превишава сумата от 175 лв. за заемните
суми от 500 лв. до 1500 лв.
4
Страните са уговорили в чл.4 ал.1 от договора, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по същия този договор да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията по договора, а именно: 1. Поръчител или 2. Банкова
гаранция , при изрично дефинирани условия. Поръчителят следва да отговаря кумулативно
на следните изисквания: физическо лице; да представи бележка от работодателя си ,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне; да е навършило 21 г.възраст; да работи
по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодателя 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5-години да
няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от
401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател. Банковата гаранция следва да е в
размер на цялото задължение по заема и да е валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Страните са се съгласили в чл.4 ал.2 от договора, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка
в размер на 236.25 лв., която да се разсрочи и да се заплаща на равни месечни части към
всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 117.79
лв., а общото задължение по договора става в размер на 1060.11 лв.
В чл.8 ал.2 от договора страните са се съгласили, че при забава на плащане на
задълженията на заемателя по договор за предоставяне на паричен заем заемателят дължи
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В чл.15 от договора е
регламентирано, че в случай на извършеното плащане от заемателя, не е достатъчно да
погаси текущото му задължение, същият има право да посочи поредността на погасяване
на задълженията му към заемодателя, а ако заемателят не е упражнил това си право, то
двете страни – заемателят и заемодателят изрично се съгласяват погасяването на
задълженията по договора да се извършва в следния ред: разноски, които са начислени; в
случай на забава на плащането , лихва за забава; неустойки за неизпълнение на договорно
задължение; договорна лихва; главница.
В чл.3 от процесния договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ е уговорено
изрично, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице. Заемодателят е реализирал това свое право, като по силата на Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /Цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1 от
03.06.2019г. към договора за цесия е прехвърлил, в качеството си на цедент, вземането си
към заемателя на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-София.
Цесията е извършена след изтичане на крайния падеж за погасяване на заема – 18.12.2018г.
Няма спор, че ответникът като заемател е платил по договора общо 118 лв., след което не е
платил и не е погасил оставащото задължение, нито към цедента, нето към цесионера. От
представените писмени доказателства се установи, че цедентът, представляван от своя
управител, е упълномощил с пълномощно с нот.заверка на подписа от 28.12.2016г.
цесионера , да уведоми съгласно разпоредбите на чл.99 предлож.3-то от ЗЗД всички
5
длъжници по рамковия договор за цедиране на задължения от 01.12.2016, включени в което
и да е подписано Приложение № 1 между страните, станало неразделна част от Рамковия
договор за цесия. Последният е подготвил и изпратил уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, което е получено с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения от съда особен процесуален представител на
ответника.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ № 5426924 от 23.03.2018г. ,
сключен между кредитор - „Вива Кредит“ ООД и заемател – Т. С. Т. и последващ Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /Цесия/ от 01.12.2016г. , сключен между
„Вива Кредит“ ООД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
а понастоящем ЕООД, като цесионер и Приложение № 1 от 03.06.2019г..
От писмените доказателства по делото се установи несъмнено, че с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение №
1/03.06.2019г. вземанията против ответника са индивидуализирани по основание и размер,
ликвидни и изискуеми. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК. За пълнота на изложението, съдът е длъжен да отбележи още
следното: Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с
цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Право на длъжника е да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение на стария кредитор или на овластено
от него лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение по договора за заем
не е погасено- както е и в конкретния случай. В тази насока Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС
6
по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Крайния падеж за погасяване на заема – 18.12.2018г. е настъпил, след което е
подадено заявление на 13.11.2019г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът намира, че процесният договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ №
5426924 от 23.03.2018г. попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В процесния договор са посочени общ размер на кредита и условия за усвояване,
лихвен процент по кредита като фиксиран лихвен процент. Също така страните са уредили
в договора условията за издължаване на кредита, включително погасителния план,
инкорпориран в самия текст на договора и съдържащ информация за брой, периодичност и
дати на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи при поискване безвъзмездно извлечение по сметка;
наличието на право на отказ от договора, срок , в който това право може да бъде упражнено.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В конкретния договор е посочен ГПР 49.44 %, отговарящ на императива на чл.19
ал.4 от ЗПК и общата сума, дължима от потребителя /“общ размер на всички плащания“/,
като сума от общия размер на кредита /500 лв./ и общите разходи по кредита в т.ч. „такса за
експресно разглеждане“ в размер на 236.25 лв.
По отношение на допълнителна услуга – „експресно разглеждане на заявката за
7
паричен заем“ и дължима за нея „такса за експресно разглеждане на документи“ /чл.1 ал.2
от договора/, съдът счита, че по съществото си не представлява реално предоставена
допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да
може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по
договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на
документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не
допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата,
описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на
кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно
от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за „експресно разглеждане“
т.е. в какъв срок, за да е то „експресно“, което да го отличава от напр. нормалното
разглеждане на документи.
Исковите претенции следва да бъде отхвърлени по отношение на претендираните
неустойка за непредставяне на обезпечение, и разходи за извънсъдебно събиране на дълга,
по следните съображения: Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл. 4 ал.
2 във вр. ал.1 от договора т.е. ако заемателят не представи обезпечение в 3-дневен срок от
усвояването на сумата. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му по чл.4 ал.1 от договора създава значителни
затруднения при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена
неустоечната клауза и почти неизпълнимите изисквания за поръчител и за банкова
гаранция, създават единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като
резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно
чл. 143 ал.1 и ал.2 т.5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
8
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал.
1 ЗЗП, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално,
а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия
случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат
предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен
европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия договор за паричен заем.
Последното обаче, не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената
клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора
да увеличи възнаграждението си в размер на почти половината от стойността на заемната
сума. Не е ясно как е формиран този фиксиран размер от 236.25 лв. за неустойка. Макар и да
е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би
следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата се
цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК
и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение,
поради и което искът за заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът счита, че ответникът не дължи на ищеца и останалите суми, представляващи
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, тъй като тези клаузи
от договора, предвиждащи начисляването на подобни суми, съдът също преценява като
такива с неравноправен характер, т. е. като нищожни и по мотивите, изложени по-горе.
Задължението за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да
върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на
процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи
срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети
вредите от тяхното неизпълнение т.е. на практика е уговорена неустойка за забавено
9
изпълнение. Следователно клаузите в договора за кредит, на които ищецът основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
разходи и такси за събиране на просрочени задължения и че при забава кредиторът ще има
право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на императивни
законови норми, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Отделно от това, по делото не са представени
никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тези суми
– не се доказва извършването на каквато и да било дейност на служител, на разходи във
връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/- напр. за изпращане на напомнителни
писма, за проведени телефонни разговори, за посещения на адреса на потребителя, както са
описани в Тарифата. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги
безусловно дължими от длъжника. Освен това тези суми съставляват разходи по управление
на кредита, които кредиторът е следвало да включи в ГПР, а това, че не го е направил
съставлява заобикаляне на закона, още едно основание за нищожност. Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.
Преди всичко процесният договор за паричен заем е недействителен, на осн. чл. 22
ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК. Съгласно чл. 11 ал.2 от ЗПК
(Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.): Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Процесният договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5426924 е сключен на
23.03.2018г. , при действието на разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗПК. В клаузата по чл.18
от въпросния договор е посочено: “Неразделна част от този договор са Общите условия,
приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние „Вивакредит
Експрес 14 и 30“ или „Вивакредит План 14 и 30“ от които заемателят е получил екземпляр
и декларира, че е запознат с тях.“ Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. С разпоредбата на
чл. 147а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) ал.3 от ЗЗП е
регламентирано, че тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите
условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. Съгласно
чл.147а ал.5 от ЗЗП, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство
за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Съдът, още с проекта за доклад по делото, съобщен с определението по реда на чл.140 от
ГПК и с доклада по делото в открито заседание на 14.04.2021г. е указал в тежест на ищеца
доказването на действителен договор за паричен заем между „Вива Кредит“ ООД
/заемодател/ и длъжника /заемател/ със съответни параметри и клаузи и с молба Вх.№
2989/07.04.2021г. ищецът е заявил, че няма възражения по проекта за доклад по делото.
Ищецът не доказа, че заемодателят е спазил императивното изискване на чл. 11 ал.2 от
ЗПК и във вр. чл. 24 от ЗПК и чл.147а от ЗЗП. Същият не е посочил и не е представил като
писмени доказателства по делото визираните в чл.18 от договора за паричен заем – Общи
10
условия, така както например е сторил с визираната в чл.12 от договора за паричен заем –
Тарифа на „Вива кредит“ ООД, макар и последната да не се сочи като неразделна част от
процесния договор.
И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, конкретният договор за
паричен заем е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно, ответникът не дължи договорна /възнаградителна/ лихва; такса за експресно
разглеждане на документи; неустойка за непредставяне на обезпечение; разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането; обезщетение за забава.
Съобразявайки това и изложеното по-горе, съдът счита, че предявеният по реда на
чл.422 от ГПК иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1948/2019г. по описа на РСТ, следва да бъде уважен само за
451.49 лв. – непогасена главница по цедирано на заявителя от „Вива Кредит“ ООД
задължение по договор за паричен заем №5426924 от 23.03.2018г., изискуемо на краен
падеж-18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Претенциите за договорна лихва в размер на
70.83 лв., за периода 22.04.2018 г. до 18.12.2018 г.; такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 209.79 лв., неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
210 лв., ; разходи за извънсъдебно събиране на дълга в размер на 245 лв. и обезщетение
за забава в размер на 21.61 лв., за периода от 19.12.2018 г. до 05.11.2019 г., следва да се
отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 78 ал.8 ГПК и вр. чл. 37 ал. ЗПП и във
вр.чл.25 ал.1 от НЗПП, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното дело в размер на общо 27.99 лева. и разноски в исковото производство в размер
на общо 248.25 лв. лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот
Волов» № 29, ет.3, представлявано от управители – И.Ц.К.а и Я.Б.Я.в, чрез пълномощник:
юрк. И. К. Т., съдебен адрес: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, против Т.
С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********************, представляван от
назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител адв. Р.М., съдебен
адрес ***************************, за сумата от 451.49 лв. – непогасена главница по
11
цедирано на заявителя от „Вива Кредит“ ООД задължение по договор за паричен заем
№5426924 от 23.03.2018г., изискуемо на краен падеж-18.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед № 1024/13.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1948/2019г. по описа на районен съд-
Търговище.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от «АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от
управители – И.Ц.К.а и Я.Б.Я.в, чрез пълномощник: юрк. И. К. Т., съдебен адрес: гр. София
– 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, против Т. С. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********************, представляван от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен процесуален представител адв. Р.М., съдебен адрес ***************************,
иск за установяване съществуване на вземането за договорна лихва в размер на 70.83 лв.,
за периода 22.04.2018 г. до 18.12.2018 г.; такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 209.79 лв., неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 210 лв., ;
разходи за извънсъдебно събиране на дълга в размер на 245 лв. и обезщетение за
забава в размер на 21.61 лв., за периода от 19.12.2018 г. до 05.11.2019 г., цедирано на
заявителя от „Вива Кредит“ ООД задължение по договор за паричен заем №5426924 от
23.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********************,
представляван от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител
адв. Р.М., съдебен адрес ***************************, ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от
управители – И.Ц.К.а и Я.Б.Я.в, чрез пълномощник: юрк. И. К. Т., съдебен адрес: гр. София
– 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, сумата от 27.99 лв., представляващи направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1948/2019г. по описа на Районен съд –
Търговище, на осн. Чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********************,
представляван от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител
адв. Р.М., съдебен адрес ***************************, ДА ЗАПЛАТИ на«АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от
управители – И.Ц.К.а и Я.Б.Я.в, чрез пълномощник: юрк. И. К. Т., съдебен адрес: гр. София
– 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, сумата от 248.25 лв., представляваща направени
разноски в исковото производство по гр.д. № 879/2020г. по описа на РС-Търговище, на
осн. Чл.78 ал.1 ГПК.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
13