Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 93
гр. Ботевград, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 965 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „***“ ЕАД, срещу А.Д.Н. е предявен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415 ГПК за сумата от 135,38
лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги с абонатен № ***г. за периода от 25.05.2017 г. до 24.07.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението. По същество искането към съда е да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми, предмет на
Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г. по
описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че ответникът е негов абонат по силата
на сключен договор за мобилни услуги от 04.04.2017 г. Договорените услуги му се
доставяли за клиентски № ***. За процесния период от 25.05.2017 г. до
24.07.2017 г. на ответника били издадени две фактури - № ***г., платима до
10.07.2016 г. и № ***г., платима до 09.08.2016 г. След извършена корекция по
дълга, сторниране и отразяване на неизплатен баланс от предходен отчетен
период, окончателното задължение, което се формирало, възлизало в размер на
135,38 лв., платими в срок до 09.09.2017 г. По силата на Общите условия към
договора, абонатът имал задължение да заплаща потребените услуги независимо от
факта дали е получил фактура или не.
Ответникът е получил препис от исковата молба
(съобщението е връчено при отказ), като в законоустановения срок не е депозирал
отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа исковете
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът А.Д.Н. е получил на 10.07.2019 г. препис от
Разпореждане № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – Ботевград, в
което разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по
исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът
да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на
основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено
решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.
На ответника надлежно се счита връчено и Определение № ***г., с което съдът е съобщил
проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е
изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната
предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно
ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на
чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Договор за мобилни услуги от 04.04.2017 г., Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от дата 04.04.2017 г., Фактура № ***г.,
Фактура № ***г., Фактура № ***г., Общи условия на „***“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 205,00
лв. (двеста и пет лева), от които 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден и да
заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното
производство – общо 205,00 лв. (двеста и пет лева), от които 25 лв. – държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 ГПК, че А.Д.Н. ЕГН: ********** ***, дължи на „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ж. к. *** 4, Бизнес парк – С.,
сграда 6, сумата от 135,38 лв. (сто
тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № ***г. за
периода от 25.05.2017 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г.
по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Д.Н. ЕГН: ********** ***, да заплати на „***“ ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ж. к. *** 4,
Бизнес парк – С., сграда 6, сумата от общо 205,00 лв.
(двеста и пет лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 25
лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо
205,00 лв. (двеста и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство,
от които 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл.
240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: