РЕШЕНИЕ
№ 103 30.06.2016 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен
съд
граждански състав на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание
в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар А.Г.
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 784 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод подадена искова молба от С.Д.В., ЕГН **********,***, Д.В.Д., ЕГН **********,
К.В.Д., ЕГН **********, последните двама живущи в гр. София, ул. „***********************,
срещу С.Т.Х., ЕГН **********,***. Твърди се, че съгласно н.а. № *********************** г. С.Д.В.
е закупил имот, находящ се в гр. Свети
Влас, м. „И.” или „Ю.”, представляващ парцел **************, целия с площ от 430 кв.м. незастроено място, при граници на парцела:
************** Съгласно н.д. № ************** г. Д.В.Д. и К.В.Д. закупили съседния недвижим имот, представляващ парцел **************, целият с площ от 390 кв.м. незастроено място, при
граници на парцела: *************************. Всеки от ищците, в качеството си на собственик на имотите, описани по- горе, от
момента на закупуването им- 1997 г.
до сега 2015 г., непрекъснато и постоянно
ги владеели и ползвали, като заплащали ежегодно дължимите данъци. Предвид
обстоятелството, че парцелите били
незастроени и нямало постоянно живущи лица
там, подавали декларации за освобождаване от такса смет. Парцелите били посещавани от ищците ежегодно, като се грижели за доброто им състояние. След
установяване неправомерно изхвърляне на
битови отпадъци в имотите, предприели действия
по наблюдение на имотите от жители в областта. През 2005
г. извадили скици на имотите с оглед бъдещ
строеж и било извършено трасиране
на чупките на двата парцела. Всичко това
установявало факта, че в качеството си на собственици на имоти, през целия период от придобиването им до днешна дата, ищците непрекъснато владеели и ползвали същите. През м. юли 2015 г. при
поредното си посещение в имотите, получили
запитване дали имат интерес от бъдеща
продажба. След консултации относно подробностите, в
началото на м. септември 2015 г., изпратили оферта до купувачите, с която същите се съгласили и съответно поискали да бъде
направено трасиране на чупките на имотите в тяхно присъствие, както и да бъдат предоставени документите на ищците за собственост. В тази
връзка на 09.09.2015 г. последните предприели действия по актуализиране на скиците и изваждане на актуални данъчни оценки,
при което
установили, че ответника по
незаконосъобразен начин се бил сдобил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № от вх.рeг. ***************************** г., номер от
описна книга *************** г., пред нотариус С. Н.А.. Твърди се, че Х. не бил владял имотите в нито един момент, поради което
не били налице основанията на чл. 587 ал. 2 и 3 от ГПК да му бъде
признато право на собственост върху тях. Предвид на
това се моли да бъде прието за установено по отношение на ищеца С.Д.В., че
ответникът С.Т.Х. не е собственик на описания по-
горе парцел
******, както и да се приеме за установено по отношение
на ищците Д.В.Д. и К.В.Д., че
ответникът С.Т.Х. не е собственик на парцел ******,
като на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде обезсилен нотариалния акт на
ответника, в частта, касаеща процесните имоти. Претендираните
имоти съставлявали реални части от поземлен имот с
идентификатор ***********, целият с площ от 2055
кв.метра, съгласно кадастралната карта на гр. Свети Влас, местност „И.",
община Несебър. С определение от 25.02.2016 г.
предявените искове по отношение на различните ищци и различните имоти са били
разделени в отделни производства, като настоящото е останало висящо по
отношение претенцията на С.Д.В. против ответника, касаещо бивш парцел ******.
Ответникът, в срока
по чл.131 от ГПК, депозира писмен отговор, с който заявява, че предявената
претенция е неоснователна. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че
ищците са владели непрекъснато и постоянно процесните имоти, като твърди, че
същите никога на се упражнявали такива действия. В тази връзка ищците не били
представили дори в Агенцията по кадастъра документи във връзка с тяхната
собственост, и съответно същите не били нанесени в кадастралната карта като
такива. Твърди се, че ответникът е собственик на имота по силата на давностно
владение, датиращо от края на 1999 г. и до настоящия момент, което е било
отразено правилно в констативния нотариален акт.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, представеният по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Претенцията
носи правното си основания в чл.124, ал.1 от ГПК. Настоящата инстанция е
сезирана с отрицателен установителен иск. В тази връзка, както е указано с
определението по чл.140 от ГПК, тежестта на доказване е обърната, т.е.
ответника следва да проведе пълно и главно доказване, че е собственик на имота
на твърдяното от него основание. Ищецът няма задължение да доказва, че е
собственик на имота като е достатъчно да твърди това, с което да мотивира
правния си интерес от водене на такъв иск. В този смисъл изразеното от страна
на процесуалният представител на ответника, посочено в писмената му защита, че
иска следва да бъде отхвърлен поради липса на доказване от страна на ищеца, че
е собственик на имота, не се споделя, като противоречащо на правната теория. Ето
защо основният въпрос, който следва да бъде изследван в настоящото производство,
е ответникът собственик ли е на процесния имот по силата на давностно владение,
осъществено за периода от края на 1999 г. до настоящия момент, респективно
вярно ли е отразеното в констативния нотариален акт, с който се е снабдил Х.,
обстоятелство, че е собственик на имота.
По
делото е представен нотариален акт № ********************* г., с който нотариус
С. *** действие РС- Несебър, е признал ответника за собственик на основание
давностно владение, на поземлен имот с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота в гр. Свети Влас,
м. И., с площ от 2056 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за курортно-
рекреационен обект, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори *****************************,
*****************************. Изискано бе и представено от страна на нотариуса
заверено копие от цялото нотариално дело. Видно от постановлението от
26.06.2015 г., нотариусът е отразил, че имота бил данъчно деклариран и с
платени данъци за последните 10 години. Изложено е, че от разпита на тримата
свидетели се установило, че С.Х. бил владял имота повече от 20 години, същият
бил ограден, отделен от съседните имоти, като съседите приемали и считали имота
за собствен на молителя, както и че нямало спорове с никого за имота.
Свидетелите били твърдели, че Х. се грижел изцяло за имота и го владеел с
квадратурата и в границите, описани в нотариалния акт, с който е приключило охранителното
производство пред нотариуса. Свидетелите, които били разпитани от нотариуса и
чийто показания са заложени в протокол от 26.06.2015 г. са Д.И.Н., Ф.Р.Р., В.С.С..
Първите двама бяха разпитани и в съдебно заседание. Св. Н. заяви, че познава
ответника от над 25 години. От него знаел, че той имал място в Свети Влас.
Свидетелят неколкократно бил посещавал имота- за първи път през 2003 г., когато
ходил да помага на Х. да оградят имота частично, а за последно- 5 години преди
съдебното заседание. Св. Н. заяви, че на место били поставяни колчета, имота
бил почистен, като имало и няколко овощни дръвчета. Последният път, когато бил
посетил имота, оградата стояла, а мястото било поддържано, като имало и
строителни отпадъци. Св. Р. заяви, че познава ответника от зимата на 1999 г.
като от него знаела, че имал место в Свети Влас. Пролетта на 2000 г. ходела в
имота заедно с колегите си да помагат на Х. да разчисти мястото за да го
ползва. Свидетелката твърди, че от 2007 г. работела в комплекс, който се
намирал на 150-200 метра от мястото, и виждала много често Х. да работи на
имота. В момента на местото имало строителни отпадъци обрасли с трева.
По
делото бяха изискани и приложени обясненията на същите двама свидетели,
дадените пред органите на досъдебното производство по повод образувано такова
въз основа на жалба от ищеца. В обясненията си св. Р. заявява, че се е
запознала с Х. преди 8 години, когато той минавал покрай комплекса, в който тя
работела, и се отбивал да пие кафе. Казвал им, че имал место по- нагоре и
отивал на него да работи. Написано е от свидетелката, че с ответника не била
ходила на мястото, но била го виждала като се разхождала наоколо, както и че не
била виждала Х. да обработва мястото, като то било празно. Св. Н. е дал
обяснения в смисъл, че познава ответника от около 15 години, като преди шест-
седем години ходили заедно на мястото да оправят оградата. Свидетелят не може
да посочи къде точно се намира мястото, като е дал съвсем общи ориентири /”след
санаториума откъм планината”/. Свидетелят не бил виждал Х. да прави друго на
терена освен да извършва дейности, свързани с ограждането му.
Съдът
счита, че между дадените в съдебното заседание показания и обясненията пред
органите на разследването, са налице множество противоречия. Св. Р. в съдебната
зала заяви, че познава ответника от зимата на 1999 г. /16 г. до явяването й
пред нотариуса/, а в обясненията си казва един много по- кратък период от 8
години. В залата заяви, че е виждала често Х. да работи на мястото, а в
обясненията си е заявила точно обратното. Наред с това в залата заяви, че е
ходила на мястото за да помага на Х., което пък се отрича в обясненията. Показанията
и обясненията на св. Н. не са в такава степен противоречиви както на св. Р., но
същият заяви, че е ходил малко пъти като е виждал Х. да извършва дейности
единствено по частичната ограда на имота. По делото бе извършена съдебно- техническа
експертиза, от заключението по която се установи, че процесния имот попада
понастоящем в поземлен имот с идентификатор ***********. От същото и от
казаното от самото вещо лице в залата, става ясно, че имота не е ограден от
нито една страна, обрасъл с ниска растителност, няма дупки и колчета, няма
колове за ограда. Това в голяма степен опровергава показанията на св. Н., че
имота е ограден и разчистен.
Други
доказателства от страна на ответникът не бяха ангажирани. Както бе посочено по-
горе изцяло в негова тежест бе да докаже, че е собственик на имота на
твърдяното основание, което посредством разпита на тези двама свидетели не бе
установено по категоричен начин. В показанията на същите беше внесено
основателно съмнение, поради което само на това основание претенцията се явява
основателна. По делото обаче са ангажирани от страна на ищецът и други
доказателства, които подкрепят извода, че Х. не може да се приеме, че е
собственик на имота. Както бе посочено по- горе в постановлението на нотариус С.
А. е визирано, че Х. е владял имота повече от 10 години с квадратурата и в
границите, описани в нотариалния акт. От заключението на вещото лице се
установи, че имот 353 към 2005 г. и към 2010 г. е променял своята конфигурация
и квадратура. От приложената по делото заповед № КД-14-02-1630/21.10.2010 г. на
Началника на СГКК- Бургас, е видно, че е изменена кадастралната карта и
кадастралните регистри за гр. Свети Влас, като са били нанесени нови обекти и
са променяни границите на поземлен имот с идентификатор ********* като
квадратурата на същия е била намалена с оглед новообразуваните имоти. В този
смисъл няма как да се приеме за доказано, че от 2005 г. до 2015 г., периода,
изследван от нотариуса, Х. е владял имот в едни и същи граници и квадратури.
Наред с това описанието на имота, даден от свидетелите пред нотариуса и пред
съда, е доста бегъл. Не без значение е и обстоятелството, че видно от
протокола, съставен от нотариуса по нотариалната преписка, показанията на св. Р.
започват с думите „Мога да кажа приблизително същото”. Тази свидетелка е
поставена на второ място след свидетеля Н. и вписването на това изречение
налага единствения възможен извод, че същата е присъствала при даването на
показанията на св. Н. или непосредствено преди даване на показанията си се е запознала
с тях. Това е против правилата, визирани в закона, за разпит на свидетели,
включително и в охранителното производство, което се провежда пред нотариус.
Законодателят е посочил, че всеки свидетел следва да бъде предупреден за
наказателната отговорност, която носи по силата на чл.290 от НК за даване на
неверни показания, както и да бъде разпитан поотделно в отсъствието на
останалите свидетели. Това е наложено с оглед ограничаване възможността свидетелите
да се запознаят с показанията на останалите.
С
оглед на така изложеното съдът намира предявената претенция за основателна,
поради което следва да бъде уважена. По делото не се представиха достатъчно
убедителни доказателства, че ответника е собственик на процесния имот.
Предвид
основателността на претенцията по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено и
искането за отмяна на нотариален акт № ********************* г., с който
нотариус С. *** действие РС- Несебър, в частта досежно процесния имот.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно- деловодни разноски, които видно от представените доказателства
в тази насока и списък, възлизат на сумата от 1893,77 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.В., ЕГН **********,***, че С.Т.Х., ЕГН **********,***, не
е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота в гр. Свети
Влас, м. И., с площ на целия имот от 2056 кв.м., трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за
курортно- рекреационен обект, при граници на имота: поземлени имоти с
идентификатори *****************************, *****************************,
която реална част е с площ от 430 кв.м., заключени в границите на бивш парцел *********,
обозначена като ****** на комбинираната скица към заключението на вещото лице З.А.
по СТЕ, находяща се на л.183 от делото, като ОТМЕНЯ нотариален акт № *********************
г., на нотариус С. *** действие РС- Несебър, в частта по отношение на този имот.
ОБЯВЯВА
комбинираната скица на вещото лице З.А. към
заключението по СТЕ, находяща се на л.183 от делото, за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА
С.Т.Х., ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.В., ЕГН **********,***,
сумата от 1893,77 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляващи съдебно- деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :