Решение по дело №122/2021 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: 99
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Николай Костадинов Кънчев
Дело: 20213410100122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Дулово, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20213410100122 по описа за 2021 година
Производството е по смисъла на чл.49, ал.1 от Семейния кодекс - за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за брачната вина.
В молбата си за развод Г.. Н. Б. с ЕГН **********, ******** , подадена против А.М. Б. – роден
на **********г., живущ на неизвестен адрес в **** , твърди, че с ответника са сключили граждански
брак на ******г. в ****, обл.****. От съвместния им брак нямат родени деца. Съпрузите са във
фактическа раздяла повече от година, не живеят заедно и не поддържат никакви отношения. Основната
причина за раздялата помежду им била, че ищцата искала да живеят в ****, а ответника искал да останат
да живеят в ****. Не са правили са опити за заздравяване на брака. Отчуждили се един от друг. Не
поддържат съпружески взаимоотношения, всеки живеел собствен живот и не се интересувал от живота на
другия.
Ищцата заявява, че между нея и ответника са разкъсани всички духовни и интелектуални връзки, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и че е напълно формален и социално неоправдан.
Ищцата счита още, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, а отчуждението
между съпрузите трайно и непреодолимо. Не претендира издръжка и разноски. Моли съда да уважи
молбата за развод. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име „А.“.
Нямат продобито по време на брака недвижимо имущество в режим на СИО, а движимите вещи ще си
поделят доброволно.
Представя като писмено доказателство по делото – Удостоверение за сключен граждански
брак от ******г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № ****/******г., от Община –
****.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.М. Б. е депозирал писмен отговор на молбата за развод
чрез назначеният му от съда особен представител в лицето на адв. В.Г. от АК-****. Счита молбата
1
за развод за допустима, а по същество евентуално основателна с оглед изложените в нея
обстоятелства. Не представя писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищцата - редовно призована, не се явява тъй кто работи в чужбина,
представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адв.И.Р. от АК-****, която
заявява, че поддържа предявената молба за развод. Моли съда да прекрати с развод сключеният между
страните граждански брак като дълбоко и напоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за брачната
вина. Не претендира разноски.
Ответника– редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от особения
представител адв. В.Г. от АК-****, който заявява че молбата за развод е основателна и следва да се
уважи. Не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Съдът, като разгледа молбата за развод, наведените в нея доводи, като взе предвид становищата
на страните изразени в съдебно заседание и прецени представените по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от ******г., издадено въз
основа на Акт за граждански брак № ****/******г., от Община – **** , съпрузите и страни по
делото Г.. Н. Б. и А.М. Б. са сключили граждански брак на ******г. в с****, обл.****, като съпругата и
ищец по делото е приела фамилното име на съпруга си. Съпрузите нямат родени от брака си деца.
От около една година съпрузите са разделени, не живеят заедно и не поддържат никакви контакти
помежду си. Единствените разговори които са водили е във връзка с прекратяването на бракът им.
От разпитаната по делото в качеството на свидетел С.М. А. става ясно, че страните след
сключването на брака са живели заедно 3 месеца и след това са се разделили, като повече от година не
живеят заедно.
Съдът счита, че от така изяснената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 от
СК, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва да се
прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка, отрицание на нормалното
съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната
наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Понастоящем
формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и
морала необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като
общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки
между тях, и от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено на
книга. Той е опразнен от жизнено съдържание и фактически е престанал да съществува, тъй като е
настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безмислено, неоправдано,
би представлявало само тежест за съпрузите и обществото, и от тази гледна точка по-нататъшното му
съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно,
окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и
на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна роля са изиграли
охладнелите отношения и отчуждението между страните, както и несходството в техните характери. След
като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото
изкуствено запазване, тъй като в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради
2
което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг
възможен житейски изход.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на
обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.
ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ:
В молбата за развод ищцата твърди, че нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо
имущество в режим на СИО, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:
Съдът е сезиран с такова искане от ищцата в молбата за развод, поради което и на основание чл.
326 от ГПК във връзка с чл. 53 от СК, намира за правилно съпругата да възстанови предбрачното си
фамилно име – А., и да отпадне носенето на фамилията на съпруга й – Б..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК:
Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на
семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа
раздяла - деня на раздялата. Предвид, направеното от ищцата признание че по време на брака й с
ответника са живели в чуждо жилище и липсата на искане за произнасяне относно ползването му след
развода, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
По отношение на разноските:
С оглед направеното от ищеца изявление че не претендира разноски, съдът намира че следва да
уважи това искане тъй като и ответника не се противопоставя.
По отношение на дължимите държавни такси:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.6, т. 2 от Тарифата за Държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателният размер на таксата за развода да е 50.00
лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени от ищеца Г.. Н. Б. при завеждане на молбата за развод,
следва да осъди ответника А.М. Б. да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на
25.00лева, в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр.****.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд - Дулово
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на ******г. в ****, обл.****, между Г.. Н. Б. с ЕГН
********** и А.М. Б. – роден на **********г. , граждански брак за който е съставен от Община-**** -
Акт за граждански брак № ****/******г., като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
въпроса на брачната вина.
Г.. Н. Б. с ЕГН ********** и А.М. Б. – роден на **********г. , нямат родени по време на
3
брака деца.
Г.. Н. Б. с ЕГН ********** и А.М. Б. – роден на **********г. , нямат придобито по време на
брака движимо и недвижимо имущество в режим на СИО.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Г.. Н. Б. с ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име – А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по развода в размер на 50 /петдесет/ лева .
ОСЪЖДА А.М. Б. – роден на **********г. , турски гражданин, живущ на неизвестен адрес в
****, да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд
гр.Дулово, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство, в размер на 25.00лв.
(двадесет и пет лева).
Разноските остават за всяка една от страните, така както са сторени от всяка една от
тях.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4