О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско
дело № 1626 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод Определение № 188/02.04.2018 г., с което е прекратено производството по в.гр. дело № 137/2018 г. по описа на ВАпС и настоящото дело е върнато на ВОС за произнасяне по подадената от Прокуратурата на Република България и инкорпорирана във въззивна жалба вх.№6104/23.02.2018г. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на Решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските.
В жалбата се претендира решението да бъде отменено, вкл. по отношение на присъдените разноски поради тяхната прекомерност, но не е изведено изрично искане и не се установява дали се твърди, че разноските са прекомерни или изявлението е по повод твърдението, че присъденото обезщетение е прекомерно. Предвид горното производството по делото е оставено без движение, като с Определение № 169/27.03.2018 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя да уточни дали по съществото си във въззивната му жалба е инкорпорирано искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските, с която е осъден да заплати сумата от 2 931 лв. поради тяхната прекомерност.
С уточняваща молба вх.№2000/02.04.2018г. жалбоподателят е посочил, че искането му във въззивната жалба съставлява такова по чл.248 от ГПК като се претендира изменение решението на ВОС в частта му относно разноските по изложените в нея съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 11748/20.04.2018 г., подаден от Д.А.Я., чрез адв. Н.Т., с който се излага становище, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, доколкото с въззивната жалба не е формулирано изрично искане в посочения смисъл. По същество се оспорва и нейната основателност, като се сочи, че присъдените в полза на страната разноски са пропорционални на уважената част от исковете, а претендираното адвокатско възнаграждение съответства на минималните размери, предвидени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д.А.Я. ЕГН:********** ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Н.Т. *** и съдебен адрес *** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ:********* и адрес гр.София бул. Витоша № 2 иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 80 165 лева.
Съдът се е произнесъл с Решение № 255/16.02.2018 г., с което
е осъдил Държава, в лицето на Прокуратурата на Република България да заплати, на основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство №
406/2009 година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на
ВОС и по НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС, на Д.А.Я. сумата от 51 966 лева,
представляващи неполучено служебно възнаграждение за времето, през което ищцата
е останала без работа, поради
отстраняването й от длъжност за периода от 26.08.2011 год. до 26.10.2015 год; СУМАТА
в размер на 1 384,48 лева, представляваща разликата между изплатените й
суми като обезщетение за неползуван платен отпуск и сумите, които би получила
ако не е била отстранена от длъжност; СУМАТА в размер на 12 642.31 лева, представляваща неполучени суми за
допълнително материално стимулиране, като част от трудовото ми възнаграждение,
, ведно със законната лихва върху тази от сума, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда - 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане; СУМАТА
в размер на 1 666.67 лева, представляваща неполучени суми за представително
облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстановя, получена
за последните четири месеца на 2011 год., ведно със законната лихва; СУМАТА в
размер на 1 472 лева, представляваща обезщетение за неполучено трудово
възнаграждение поради по-малък коефициент за трудов стаж на новото й работно
място, ведно със законната лихва върху тази от сума; както и СУМАТА в размер на
5900 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар по повод защита
в досъдебно производство № 406/2009 година и по НОХД 425/2013 година и НОХД
227/2014 година ВОС , ведно със законната лихва върху тази сума. Решаващият
съдебен състав е отхвърлил иска предявения от
Д.А.Я. ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск с
правно основание чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени
вреди, в резултат от незаконно обвинение досъдебно производство № 406/2009
година по описа на ОД МВР Варна и по НОХД 425/2013 год. по описа на ВОС и по
НОХД 227/ 2014 год. по описа на ВОС за сумата
размер на 5 340 лева, представляваща пропусната полза от намаления
размер на пенсията, която ще получава ищцата, поради загубен осигурителен доход
и трудов стаж за от 26.08.2011 година до 26.10.2015 год., ведно със законната
лихва върху тази от сума.
По отношение на
своевременно релевираното и доказано по основание и размер искане за присъждане
на разноски, съдът се е произнесъл като е осъдил ответника да заплати на ищцата
сумата от 2 931 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за да се намали адвокатското възнаграждение следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В настоящия случай, процесуалният представител на ответника, в проведеното на 17.01.2018 г. о.с.з. по делото, е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, поради което следва да се приеме, че съдът е бил надлежно сезиран да го редуцира при установено несъответствие с фактическата и правна сложност на спора. От друга страна, размерът на уваженото искане за репариране на извършените съдебно-деловодни разходи изцяло съответства на посочените в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии, поради което не е налице материалноправната предпоставка за неговото намаляване до предвидените в Наредба № 1 на ВАдвС минимални размери.
По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта му относно разноските е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Прокуратурата на Република България и инкорпорирана във въззивна жалба вх.№6104/23.02.2018г. молба с пр. осн. чл.248 от ГПК за изменение на Решение №255/16.02.2018 г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: