Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 21.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева административно дело № 277 по описа за 2022
год. на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал. 1 и
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.Ц.Н.,
ЕГН **********,***, против Решение № 1040-02-16/28.01.2022 г. на Директора на
Териториално поделение – Бургас на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ
– Бургас/, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021
г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на
НОИ – Бургас, с което на С.Ц.Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20202214472.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт поради липса на мотиви, допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби – основания за оспорване по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение е
немотивирано, тъй като не съдържа правни изводи, а единствено описание на
документите, съдържащи се в административната преписка. Оспорват се изводите на
контролните органи на НОИ, че след като дружествата, в които е била наета, не
са осъществявали дейност, жалбоподателката също не е упражнявала трудова
дейност, за която да подлежи на осигуряване. Сочи се, че неизпълнението на
задължението за водене на счетоводни и търговски книги от страна на дружествата
„******“ ЕООД и „*******“ ЕООД не доказва липса на търговска
дейност. Навеждат се доводи, че не са налице доказателства, от които да се
заключи, че С.Н. няма качество на осигурено лице. Изтъква се, че за процесния
период от осигурителите „******“ ЕООД и „*******“ ЕООД са подавани
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Счита се, че в оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Бургас липсва самостоятелно изясняване по реда на чл.
35 от АПК на релевантните за случая факти. Изтъква се, че задължителните
предписания за заличаване на данни от осигурителя нямат характер на
правнорелевантен факт, определящ наличието на осигурително правоотношение и
неговото съдържание, т.е. на факт от значение за преценката на осигурителния
статус на жалбоподателката и изпълнение на чл. 40, ал. 1 от КСО. Твърди се, че
недаването на писмени обяснения в хода на административното производство не е
по вина на жалбоподателката, а вследствие липсата на инициатива от страна на
административния орган. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и
връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и
точното прилагане на закона. Претендира се присъждане на разноски на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата съобразно фактическата сложност на делото. В
с.з. процесуалния представител на жалбоподателката моли да се отмени оспорения
акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне,
сочи, че има оправдано правно очакване, съдът да приеме, че Н. е полагала труд
за дружеството.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Бургас, в
депозирано чрез процесуален представител писмено становище № С.д.
4433/18.03.2022 г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че по делото не
са представени доказателства за реално извършвана трудова дейност от страна на
жалбоподателката. Моли, в случай на уважаване на жалбата, в полза на
жалбоподателката да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок
по чл. 118, ал. 1 изречение първо от КСО, от активно легитимирано лице –
адресат на оспорения индивидуален административен акт, и при наличие на интерес
от обжалване, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
От съдържащите се в преписката доказателства се
установява, че с вх. № Р14-02-000-00-**********/12.11.2021 г. в ТП на НОИ –
Бургас е представено удостоверение приложение № 9 от осигурителя „******“ ЕООД, гр. Созопол относно правото на парично
обезщетение по болничен лист № Е20202214472, издаден на С.Н. за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 03.11.2020 г. до 02.12.2020 година. Органите на НОИ са установили,
че в 24-месечния период, от който следва да се изчисли паричното обезщетение за
временна неработоспособност, влиза период, за който са подавани данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за Н. от осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол.
При извършена проверка в информационната система на НОИ е
установено, че „*****“ ЕООД, гр. Созопол не е внасяло
осигурителни вноски от месец юли 2019 година. В Търговския регистър няма данни
за подаден ГФО за 2019 г., регистрирани са уведомления по чл. 62 от КТ – 66
договора с общо 61 лица с код на икономическа дейност 68.32 – „Управление на
недвижими имоти“. За някои от лицата са подавани данни с висок месечен
осигурителен доход. За „*******“ ЕООД, гр. Созопол е установено, че в
Търговския регистър са подадени ГФО за 2016 г. и 2017 година. В дружеството са
регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ – 266 договора с общо 221 лица с код
на икономическа дейност 55.10 – „Хотели и подобни места за настаняване“.
Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за някои от лицата са подавани с висок месечен осигурителен
доход. В приход на ДОО за периода от м. 02.2018 г. до м. 02.2020 г. не са
постъпвали суми за осигурителни вноски.
Констатирано е, че документите на посочените дружествата
се намират на територията на гр. Варна, поради което е поискано извършването на
проверка по делегация от ТП на НОИ – Варна.
Издадена е Заповед № ЗP-5-03-00850217/04.12.2020 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Варна, с която е възложено извършването на проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „******“ ЕООД, гр. Созопол.
Резултатите от проверката, извършена от контролен орган
на ТП на НОИ – Варна, са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-03-00901689/30.03.2021 г., в който са описани представените документи и
установените факти и обстоятелства. Установено е, че в годишната оборотна
ведомост за 2019 г. осигурителят „*****“ ЕООД, гр. Созопол е декларирал в
салдо по сметка „Разходи за осигуровки“ начислени и изплатени осигуровки в
размер на 4 177,92 лева без крайно салдо, а в годишната оборотна ведомост
за 2020 г. са декларирани начислени и изплатени осигуровки в размер на
38 199,34 лева. Съгласно справка за декларирани данни в Персонален
регистър и внесени в приход суми за ДОО за периода 2019 г. е установено, че
липсват внесени вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 810,02 лева, а за
2020 г. в размер на 37 593,40 лева. От дружеството са представени
съобщение с № 0300ИО0761308/04.04.2020 г. за подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2019 г., присъствени форми за периода м. 02.2020 г. – м. 12.2020 г., трудови
договори, сключени с 36 лица, включително и със С.Н., фишове за изплатени
възнаграждения за част от лицата, включително и за С.Н. за периода м. 02.2020
г. – м. 09.2020 година.
При извършване на проверката не са представени фишове за
заплати за периода м. 10.2020 г. – м. 12.2020 година. Не са представени банкови
и счетоводни документи – приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с
контрагенти, договор за наем или документ за собственост за посочения в
трудовите договори като адрес на месторабота: гр. ****** ул. „*****“ **, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и
хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти.
С писмо вх. № Ц1030-03-745#5/16.12.2020 г. е предоставена
осигурителна информация от ТД на НАП Бургас, съгласно която за дружеството няма
данни за регистрирани фискални устройства, няма данни за регистрирани продажби
с фискални устройства, има подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. без
ГФО, данните за уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни с декларации
образец № 1 по Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019 г., са
подавани с квалифициран електронен подпис чрез Г. И. С. за периода м. 07.2019
г. – м. 11.2020 година. Установено е, че няма информация за активна банкова
сметка, ***вижимо и/или недвижимо имущество.
Въз основа на Заповед № 3P-5-03-00850219/04.12.2020 г.,
издадена от ръководителя на ТП на НОИ – Варна, от контролен орган на ТП на НОИ
– Варна е извършена проверка по разходите на ДОО на „*******“ ЕООД, гр.
Созопол, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №
КП-5-03-00901703/30.03.2021 година. Посочено е, че при извършена справка в
търговския регистър е установено, че дружеството има подаден ГФО за 2016 г. и
2017 г. и няма подаден ГФО за 2018 г. и 2019 година. Във връзка с поискана
осигурителна информация за „*******“ ЕООД, гр. Созопол от ТД на НАП Варна е
посочено, че дружеството има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2016 г.
– 2018 г., няма подадена ГДД за 2019 г., от предоставена справка за задължено
лице – обобщени обороти фискални устройства, е видно, че няма регистрирани
обороти за периода м. 06.2019 г. – м. 12.2020 година.
Установено е, че на дружеството са извършвани проверки за
периода до 30.06.2019 г. по постъпили сигнали от сектор „КП-1“ и „КП-2“ във
връзка с представени заявления за отпускане на парични обезщетения за
безработица и представени приложения № 9 и приложения № 10 от НПОПДОО,
приключили с констативни протоколи № КВ-5-03-00791865/29.07.2020 г. и №
КВ-5-03-0079182/30.07.2020 година. В същите е констатирано, че за периода след
01.07.2019 г. не са представени доказателства за осъществявана дейност от
дружеството, като не са представени исканите при проверката документи.
От извършена справка „трудови договори“ е установено, че
„*******“ ЕООД, гр. Созопол е сключило 267 договора с общо 222 лица през
периода м. 05.2016 г. – м. 12.2020 година.
Проверката е извършена във връзка с установяване на
извършваната от дружеството дейност и съответно основанието за осигуряване на
наетите в дружеството лица след 01.07.2019 година.
Съгласно справка от регистъра на трудовите договори С.Ц.Н.
има подадено уведомление за сключен трудов договор, считано от 20.10.2016 г. с
прекратяване от 04.02.2020 г., чрез „*******“ ЕООД. Лицето е назначено в „******“ ЕООД от 03.02.2020 година. За Н. са представени приложения
№ 9 като в базата за изчисление влиза осигурителният стаж от „*******“ ЕООД и „*********“ ЕООД. За целите на проверката от осигурителя не са
предоставени никакви документи.
Въз основа на горните констатации и липсата на
представени счетоводни и банкови документи, трудови договори, ведомости за
заплати, приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти,
договор за наем, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и
хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти, контролният орган на
ТП на НОИ – Варна заключава, че не може да се удостовери по безсъмнен начин
извършвана дейност от „********“ ЕООД и от „*******“ ЕООД.
Издадени са Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. до осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол за заличаване на подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 67 лица, между които и С.Н., за периода м. 02.2020
г. – м. 02.2021 г., и Задължителни предписания № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г.
до осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол за заличаване на подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 43 лица, между които и С.Н., за периода м. 07.2019
г. – м. 01.2020 година.
Издадено е Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021
г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ –
Бургас, с което, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
/НПОПДОО/, на С.Ц.Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20202214472 и
удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение, представено в НОИ с вх. № Р14-02-000-00-**********/12.11.2021
година.
С жалба вх. № 1012-02-117/27.04.2021 г. С.Ц.Н. е обжалвала Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас пред Директора на ТП на НОИ –
Бургас.
Предвид констатираното обстоятелство, че не са приключили
окончателно административните производства по издадените задължителни
предписания на контролен орган на ТП на НОИ – Варна до осигурителите „********“ ЕООД, гр. Созопол и „*******“ ЕООД, гр. Созопол
производството по разглеждане на подадената жалба срещу Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г. е спряно с Решение № 1040-02-89/21.05.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас. Последното е обжалвано от С.Н. по
съдебен ред, като с влязло в сила Определение № 1686/07.07.2021 г. на
Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1289/2021 г., е
отменено.
С писмо вх. № Ц1030-03-745#33/11.05.2021 г. Директорът на
ТП на НОИ – Варна уведомява Директора на ТП на НОИ – Бургас, че задължителните
предписания не са влезли в законна сила. Установено е, че същите са обжалвани
по административен ред, като са потвърдени с решения на Директора на ТП на НОИ
– Варна, които са оспорени по съдебен ред. По жалбите на „******“ ЕООД, гр. Созопол и „*******“ ЕООД, гр. Созопол са
образувани съответно адм. дело № 2072/2021 г. и адм. дело № 2341/2021 г. по
описа на Административен съд – Бургас, които към датата на издаване на
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1040-02-16/28.01.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ – Бургас не са приключили.
Издадено е Решение № 1040-02-195/18.10.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е спряно административното
производство по разглеждане на подадената по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО
жалба с вх. № 1012-02-117/27.04.2021 г. от С.Ц.Н. срещу Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, до окончателното приключване на
съдебните производства по адм. дело № 2072/2021 г. и адм. дело № 2341/2021 г.
по описа на Административен съд – Бургас, образувани по жалби срещу решения на Директора
на ТП на НОИ – Варна, издадени в резултат от обжалване на Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ –
Варна до осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол, и Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ –
Варна до осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол.
Решение № 1040-02-195/18.10.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ – Бургас е обжалвано от Н. по съдебен ред, като с влязло в сила Определение
№ 3148/03.12.2021 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №
2331/2021 г., същото е отменено и преписката е върната на Директора на ТП на
НОИ – Бургас за разглеждане и произнасяне по същество по жалбата на С.Ц.Н. с
вх. № 1012-02-117/27.04.2021 г. против Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията
и помощите на ТП на НОИ – Бургас, при спазване указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в съдебното определение.
С писмо изх. № 4619/22.12.2021 г. на Административен съд
– Варна /вх. № 1012-02-117#2/30.12.2021 г. на ТП на НОИ – Бургас/ преписката по
адм. дело № 2333/2021 г. и влязлото в сила определение са изпратени до
Директора на ТП на НОИ – Бургас за разглеждане и произнасяне по същество по
жалбата.
В изпълнение на влязлото в сила Определение №
3148/03.12.2021 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №
2331/2021 г., Директорът на ТП на НОИ – Бургас е издал обжалваното в настоящото
производство Решение № 1040-02-16/28.01.2022 г., с което е потвърдено Разпореждане
№ О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което, на основание чл. 40,
ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на С.Ц.Н. е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е20202214472 и удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с
данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх. №
Р14-02-000-00-**********/12.11.2021 година. Решението е мотивирано с
констатираната при извършените проверки на осигурителите „******“ ЕООД, гр. Созопол, и „*******“ ЕООД, гр. Созопол липса
на доказателства за извършвана от тези дружества дейност, съответно за
упражнявана от С.Н. трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване, поради
което е прието, че същата не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО и чл. 40 от КСО.
В хода на съдебното производство към доказателствения
материал по делото са приобщени представените от жалбоподателя трудов договор
от 03.02.2020 г., сключен между „*******“ ЕООД – работодател, и С.Ц.Н. –
работник /служител/ на длъжност „Администратор уеб сайт“; длъжностна
характеристика на длъжността „Администратор уеб сайт“ в „********“ ЕООД; трудов договор от 20.10.2016 г., сключен между „*******“
ЕООД – работодател, и С.Ц.Н. – работник на длъжност „Технически сътрудник“;
извадка от трудова книжка на С.Ц.Н.; справка изх. № 910219-1-ГВРС от 29.07.2021
г. за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове на С.Ц.Н., издадена от „*******“ ЕООД.
Като доказателства по делото са приети и приложени
документи по търговско дело № 200/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас във
връзка с производство по обявяване в несъстоятелност на „*******“ ЕООД, гр.
Созопол, в т.ч. молба от „*******“ ЕООД, гр. Созопол за откриване на
производство по несъстоятелност, счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходите за 2020 г. и за 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г., списък на кредиторите,
справка за задълженията на дружеството, уведомление за обявяване в
несъстоятелност вх. № 0242/92101558483/22.04.2021 г., счетоводна експертиза.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и
представените с писмо с. д. № 7994/20.05.2022 г. от ответника писмени доказателства – писма,
заповеди, протоколи и задължителни предписания, издадени в хода на
административното производство и посочени в оспорения административен акт, както и заявления, справки, решения на едноличния
собственик на капитала осигурителя „*******“ ЕООД.
В хода на съдебното производство е разпитан Г.М. П.. Свидетеля сочи, че дружеството в което е
работил е работила и жалбоподателката. Н. започнала работа 2015 г. - 2016
г. Дружеството се занимавало с продажба на стоки, тип
посредническа дейност, а жалбоподателката намирала артикули, които в
последствие били предлагани за продажба. Работата се изразявала в намиране на
продукти на по-ниски цени, които били препродавани, чрез платформата „******“. П. работил
първо за „*******“, а в последствие в „*******“ ЕООД. П. работил до 2019 г. в „*******“
ЕООД, напуснал, тъй като установил, че дружеството не внася пенсионни
осигуровки. До 2019 г. П. имал
комуникация със жлбоподателката. Служителите работили първоначално в хотел
„******“ в КК Златни пясъци, а в последствие в гр. ***** на ул. „******“. В последния офис работили 15-20
човека. Работното време било от 9 до 17 ч, като не било задължително
присъствието в офиса през цялото време. Заплащането ставало с карта „****“
- имитация на американска банкова карта, която не е свързана с българска
банка. Заплащането било ежемесечно, но понякога се бавели плащанията. През 2019
г. правилата за ползване на „*****“ били променени, този вид търговия бил
забранен и нещата "тръгнали надолу".
В „*******“ ЕООД работниците били със стартово възнаграждение от 650
лв., в последствие заплатите се
повишавали от 700 до 1000 лв. през 2019 г., като при добри резултати имало и
бонуси, например от 100 долара. По
трудов договор работниците били на минимално възнаграждения.
От представена справка от НАП се установява, че в периода
от 20.10.2016 г. до 3.02.2020 г. е регистриран трудов договор сключен между Н.
и „*******“ ЕООД, от м.02.2020 е
регистриран сключен трудов договор между жалбоподателката и „*****“ ЕООД.
От представена справка от НАП се установява, че за
свидетеля П. има регистриран трудов договор с работодател „*******“ ЕООД за
периода от 26.05.2016 г. до 25.09.2017 г. в последствие има регистрирани два
трудови договора с „*******“ ООД и „*******“ ЕООД. От 21.04.2018 г. до 1.04.2019 г. П. има отново
регистриран трудов договор с работодател „*******“ ЕООД. След 1.04.2019 г. П.
има регистрирани 5 трудови договора с
други дружества със седалища в гр. София, Разград и Варна.
По делото са приети и приложени определения постановени
от Административен съд - Бургас и ВАС, видно от които Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Варна до
осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол, и Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ –
Варна до осигурителя „*******“ ЕООД, гр. Созопол са влезли в сила. С
административните актове е постановено заличаване на подадени данни по чл. 5
ал.4 от КСО за жалбоподателката за периода от м.02.2020 г. до м.02.2021 г. и за
периода от м.07.2019 г. до м.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Обжалваното Решение № 1040-02-16/28.01.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас са издадени от компетентни
органи съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, буква
„е“ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.
Оспореното решение съдържа фактически и правни основания
за постановяването му. Издадено е в предвидената от закона писмена форма и
съдържа мотиви, които предоставят възможност за разбиране на причините, които
са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в степен, достатъчна да
обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния
закон. В оспореното Решение са изложени
подробни мотиви, които съгласно чл.97, ал.1, изр. второ от АПК се приемат като
част от мотивите на разпореждането, предмет на контрол за законосъобразност,
поради което неоснователно е възражението, че актът не съдържа мотиви.
При постановяването на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да послужат като самостоятелно основание за отмяна. Спазен е
регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне,
като с решението си Директорът на ТП на НОИ – Бургас е решил по същество
отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение
второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след
служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства,
т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл.
35 и чл. 36 от АПК, поради което релевираното от жалбоподателката възражение в
обратен смисъл е неоснователно. Фактът, че С.Н. не е дала обяснения в хода на
административното производство, не представлява нарушение на чл. 35 от АПК, тъй
като нормата предвижда обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации единствено при положение, че такива са
дадени, съответно направени. Поради липсата на дадени обяснения от страна на Н.
осигурителният орган не е имал възможност и задължение да ги обсъжда. Освен
това обяснения и доказателства не са представени от жалбоподателката нито в
хода на административното производство, нито при съдебното обжалване на
постановения отказ, въпреки предоставената й възможност, поради което не може
да се приеме, че е налице нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Напротив, в
изпълнение на посочените разпоредби осигурителният орган, чрез извършване на
множество проверки и справки във връзка с осигурителния статус на лицето, е
изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства и е събрал необходимите
доказателства, въз основа на които е издал акта си.
При преценката за съответствие на решението с
материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1, изречение първо от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Анализът на нормата, съотнесен към конкретния казус, сочи, че за да придобие
право на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване по представения болничен лист № Е20202214472, жалбоподателката
следва да е осигурено лице по смисъла на осигурителното законодателство.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка
за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО,
съгласно ал. 1 от който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Легална
дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО /бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, според която „осигурено лице“
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1 – 3 и 5 от КСО.
От анализа на цитираните разпоредби се установява, че
трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова
дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични
обезщетения. Законодателят е обвързал статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, което означава, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето,
за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която да подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, не притежава качеството на осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни
осигурителни вноски.
В настоящия случай
не се установи, че за процесния период „*******“ ЕООД, гр. Созопол и „*******“
ЕООД, гр. Созопол са извършвали
търговска дейност. Правилно осигурителните органи са приели, че след
като дружествата не са осъществявали дейност, жалбоподателката също не е
полагала труд за тези осигурители. Липсата на реално полаган труд по трудово
правоотношение за спорния период и невнасянето на осигурителни вноски
обосновават извод, че жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО, поради
което постановеният отказ за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист №
Е20202214472 е законосъобразен.
От събраните по делото доказателства не е установено
извършването на трудова дейност от страна на Н. за „*******“ ЕООД, гр. Созопол
и „*******“ ЕООД, гр. Созопол, като този извод не се променя от представените
по делото трудови договори и длъжностна характеристика. Наличието на трудов
договор не е достатъчно, за да се приеме, че е налице валидно
възникнало осигурително правоотношение. Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВАС и на административните съдилища наличието на трудов договор не
е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение по реда на КСО, а
е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само
трудови и осигурителни права, които реално са възникнали.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел П., тъй като същите са непоследователни и противоречащи на останалия
събран по делото доказателствен материал. На първо място самия свидетел сочи,
че не е работил през целия период в "*******" ЕООД, в който в
дружеството е работила Н.. Свидетеля е
напуснал дружеството през 2019 г., поради неизпълнение на задължение от
работодателя за внасяне на осигурителни вноски.
Отделно от това липсват каквито и да е данни, че жалбоподателката е
полагала труд в офис в гр. Варна, както сочи свидетеля, напротив от трудовия
договор се установява, че местоработата й е в КК Златни пясъци. П. твърди, че
заплатите били превеждани по карти, липсват каквито и да е доказателства, че Н.
е получавала трудово възнаграждение, не са представени фишове за заплати,
получени парични преводи и др. Съдът приема, че жалбоподателката не е провела пълно и главно
доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова
дейност в полза на „*******“ ЕООД, гр. Созопол и „*******“ ЕООД, гр. Созопол
през процесния период, представляваща правопораждаща предпоставка
за възникване на осигурителни права, включително право на парично обезщетение
за безработица поради общо заболяване. Относно последната месторабота на Н.
не са представени каквито и да е доказателства, сочещи, че жалбоподателката е
осъществявала трудова дейност в "*******" ЕООД.
Същевременно предвид наличните по делото документи и
данни съдът намира, че при извършените в хода на административното производство
проверки осигурителните органи са събрали достатъчно убедителни доказателства
относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност. От
приложените по административната преписка констативни протоколи, представляващи официални документи, ползващи се с
материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим по
препращане от чл. 144 от АПК, в които са отразени резултатите от извършените
проверки на „*******“ ЕООД, гр. Созопол и „*******“ ЕООД, гр. Созопол във
връзка със спазване на осигурителното законодателство, се установява, че от
контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от
дружествата през процесните периоди. Посочените дружества-осигурители не са
представили счетоводни и банкови документи, установяващи извършването на
дейност през относимите периоди. Съгласно чл. 92, ал. 4, изречение първо от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно
задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по
смисъла на Закона за счетоводството. Наличието на тази хипотеза в разглеждания
случай подкрепя изводите на административния съд и органите на ТП на НОИ
относно невъзникналото процесно осигурително правоотношение.
От служебно изисканата информация от ТД на НАП е видно,
че за „*******“ ЕООД няма подадена ГДД за 2019 г., от предоставена справка за
задължено лице – обобщени обороти фискални устройства, е видно, че няма
регистрирани обороти за периода м.06.2019 г. – м.12.2020 година. В Търговския
регистър не са обявени ГФО за 2019 година и 2020 година. За „*******“ ЕООД няма
данни за регистрирани фискални устройства, няма данни за регистрирани продажби
с фискални устройства, има подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и
2020 г. без обявени ГФО в Търговския регистър, няма информация за активна
банкова сметка ***/или недвижимо имущество.
Тези констатации не са оспорени от жалбоподателката,
което обосновава извод, че дружествата, посочени за осигурители, не са
извършвали дейност по смисъла на Търговския закон за процесните периоди. Не са
налице и първични счетоводни документи /разходни касови ордери, платежни
нареждания или вносни бележки/, удостоверяващи реалното престиране на трудово
възнаграждение, поради което не може да се приеме за установено и че жалбоподателката
е получавала в действителност такова.
Следователно за процесните периоди са налице условията,
при които едно предприятие може да се определи като предприятие, което не е
осъществявало дейност – не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския
закон, няма признат приход за периода, не е осъществявана дейност, свързана с
инвестиции, производство и др. подобни, и не са осъществявани покупки на стоки
и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Ирелевантно е обстоятелството дали дружествата-осигурители
са обявени в несъстоятелност. Представените документи от търговското дело за
несъстоятелност на „*******“ ЕООД, гр. Созопол не установяват, че дружеството е
извършвало търговска дейност в областта на продажбата на търговски артикули след
01.07.2019 г., а напротив твърди се, че дружеството е упражнявало търговска
дейност в областта на туризма. От представения списък за задължения на „*******“
ЕООД, гр. Созопол към персонала е видно, че за периода от м.07.2019 г. до
м.12.2019 г. жалбоподателката е получавала възнаграждение в порядъка от 439,76
лева до 592,46 лева, а за м. 01.2020 г. сумата е 2 653,91 лева, което, с
оглед описаните финансови трудности на дружеството, се явява нелогично. Налага
се обоснован извод, че в случая се цели получаване на парично обезщетение, без
да са изпълнени изискванията на закона за упражняване на трудова дейност и
внасяне на дължимите осигурителни вноски, за които не е спорно, че не са
внесени.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
осъществяването на търговска дейност от страна на нейните работодатели няма
отношение към качеството й на „осигурено лице“. След като дружествата не са
извършвали дейност, лицата по трудови правоотношения, включително С.Н., също не
са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване и не са
осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 40 от КСО.
Не без значение е и факта, че издадените на „*******“ ЕООД, гр. Созопол
и „*******“ ЕООД, гр. Созопол задължителни предписания за заличаване на
подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, включително за С.Н., са влезли в сила.
При извършеното от контролните органи на НОИ доказване, че дружествата не са
извършвали дейност през относимите
периоди, и липсата на данни жалбоподателката да е осъществявала трудова
дейност, по делото е установено липса на възникнало осигурително
правоотношение, представляващо задължително условие за пораждане на правото на
обезщетение.
Предвид изложеното, в случая осигурителните органи
правилно са приели, че към датата на настъпване на осигурителния риск Н. няма
статут на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, защото
не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО
за осигурителите „*******“ ЕООД, гр. Созопол и „*******“ ЕООД, гр. Созопол.
След като лицето не е упражнявало реално трудова дейност, за него не е
възникнало правото на парично обезщетение за общо заболяване по чл. 40 от КСО.
С оглед горното законосъобразно ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас е постановил
разпореждане за отказ от отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20202214472,
което правилно е потвърдено от Директора на ТП на НОИ – Бургас.
Не се установяват обстоятелства, от които да следва извод
за превратно упражняване на правомощия от страна на административния орган.
Разпореденият отказ да се изплати на Н. обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20202214472, при
липса на данни за осъществявана трудова дейност, се явява съответен на
преследваната от закона цел – изплащане на парични обезщетения от НОИ
единствено при наличието на предвидените в съответния нормативен акт
предпоставки, и е съобразено с оглед охраната на обществения интерес при
разходване на бюджета на социалното осигуряване.
По тези съображения, съдът намира, че Решение №
1040-02-16/28.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г., издадено от
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, е
законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор искането на
жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователно. Ответната страна не
е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не ѝ се
дължат.
Воден от изложеното, съдът и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ц.Н., ЕГН **********,***,
против Решение № 1040-02-16/28.01.2022 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/05.04.2021 г., издадено от ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на С.Ц.Н. е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20202214472.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: