Решение по дело №3345/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1796
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330203345
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1796
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
565430–F587903/15.03.2021г. на Директора на Дирекция „***” при ТД на
НАП Пловдив, с което на „*******” ЕООД, БУЛСТАТ *****, със седалище и
адрес на управление: **** представлявано от А.П.А. ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125
ал.5 вр. ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
основание чл.179 ал.1 пр. четвърто от ЗДДС.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. И.И., навежда доводи за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не оспорва
нарушението по същество. Моли съда да отмени процесното НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт
Е.Ф. моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
1
Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, при наличие на правен интерес, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
През м. ноември 2020г. била извършена служебна проверка в ТД на
НАП Пловдив на „***“ ЕООД, в хода на която било установено, че
дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС
в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.10.2020г. - 31.10.2020г. до
16.11.2020г., включително.
Последвали две покани, адресирани до дружеството - с изх. № 70-00-
11916-94/26.11.2020г. и с изх. № 70-00-13015-89/30.12.2020г., съответно
получени на 10.12.2020г. и 20.01.2020г. с указание да се подадат справките-
декларации и отчетните регистри за м. октомври 2020г.
Процесните отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са били
подадени по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 27.01.2021г. и заведени
с вх. № 16004554996/27.01.2021г.
При така направените констатации, св. М.М.М..-Т., на длъжност
„инспектор по приходите“ съставила срещу „***“ ЕООД АУАН №
F587903/01.02.2021г. за извършено нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от
ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което се
запознало със съдържанието му и го подписало без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал в ТД на НАП
Пловдив писмени възражения срещу АУАН с доводи настоящият случай да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на
АУАН издал обжалваното НП, с което на дружеството-жалбоподател
наложил имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125
2
ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 пр. четвърто от ЗДДС.
Описаната обстановка се установява от писмените доказателства по
делото – АУАН № F587903/01.02.2021г., покани с изх. № 70-00-11916-
94/26.11.2020г. и с изх. № 70-00-13015-89/30.12.2020г., Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, известия за доставяне,
както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя М.М.-Т.,
разпитана в качеството на свидетел, както и от показанията на св. Й.Г.А.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителят потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. От своя страна в
показанията си св. А. потвърждава наведените в писменото възражение по
реда на чл.44 от ЗАНН и в съдебно заседание доводи за определяне на случая
като маловажен. От показанията на свидетеля се установява, че е съпруга на
представляващия дружеството А.А. Обяснява, че до м. юни 2020г. са
подавани регистри и отчети с констатирана дейност, след този месец и към
момента са подавани такива с нулева ставка. Свидетелят сочи обективни
причини – грижите за двама родители и смъртта на единия от тях като
обстоятелства, които са отклонили вниманието от изпълнение на
задължението за данъчен период м. октомври 2020г. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни,
съответстващи на писмените доказателства по делото и служещи за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
3
закона.
Съгласно разпоредбата на чл.125 ал.3 от ЗДДС заедно със справка-
декларацията по ал.1 регистрираното лице по ЗДДС подава и отчетните
регистри по чл.124 за съответния данъчен период, като ал.5 предвижда, че
същите се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
„***” ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на
чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.10.2020г. -
31.10.2020г. до 16.11.2020г., включително. /14-ти и 15-ти ноември 2020г. са
почивни дни/. Всъщност жалбоподателят не оспорва нарушението по
същество, което се потвърждава от подадените по електронен път в ТД на
НАП Пловдив на 27.01.2021г. и заведени с вх. № 16004554996/27.01.2021г.
процесни отчетни регистри за м. октомври 2020г.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение
на чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС. Имуществената санкция е определена в
законоустановения минимум за съответното нарушение - 500 лв. и не
подлежи на преоценка от съда.
По отношение на възражението, че не е спазен предвиденият в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срок за реализиране на
административнонаказателната отговорност, доколкото в АУАН и НП било
отразено, че нарушението е установено на 15.10.2020г., а актът е съставен на
01.02.2021г., следва да се посочи, че съдът намира това твърдение за
неоснователно, тъй като в случая очевадно става въпрос за техническа грешка
в изписване датата на установяване на нарушението предвид това, че
допустимият срок /16.11.2020г. включително/, в който
дружеството-жалбоподател е следвало да подаде отчетните регистри за м.
октомври 2020г., все още е течал и същото не е било в нарушение към
15.10.2020г. Всъщност, приложените по административната преписка
писмени доказателства, в частност първата покана от ТД НАП Пловдив към
дружеството от 26.11.2020г. свидетелства, че към тази дата контролните
4
органи вече са установили нарушението, като както от тази дата, така и от
първия ден - 17.11.2020г, от който жалбоподателят вече е в нарушение, при
изчисляване на 3-месечен срок по чл.34 от ЗАНН, се установява, че АУАН от
01.02.2021 г. е съставен в срок. Твърдението на жалбоподателя е
неоснователно, тъй по никакъв начин не са били нарушени правата му и цели
единствено освобождаване от отговорност.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН на основание доводите, които сочи
жалбоподателят. При липсата на легално определение в ЗАНН на „маловажен
случай“ и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго, за „маловажен случай“ следва да се приеме този, при който
извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид по
аргумент на чл.93 т.9 от НК. Действително представеното писмено
доказателство - смъртен акт от 01.12.2020г. на родителя на представляващия
дружеството, е в съответствие с посоченото от св. А., че около датата на
задължението, тя заедно със съпруга й А., са били тежко натоварени в
емоционален и физически план с ангажираността по болно лице.
Действително, представените копия на уведомления към НАП по делото
свидетелстват за коректност на дружеството в периода юли 2020г. - май
2021г. Тези обстоятелства, обаче, са взети предвид при индивидуализация на
наказанието от наказващия орган и е наложено такова в минимален размер,
но не обосновават освобождаване от отговорност на дружеството.
Всъщност, съдът намира, че обществената опасност на установеното
нарушение не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от тази
на други нарушения от същия вид. Нарушението е на просто извършване и не
се изисква настъпването на вреди. В тази връзка, без значение е доводът на
жалбоподателя, че дружеството не осъществявало дейност от м. юли 2020г. и
подавало уведомления с нулева ставка. Всъщност изискването на
5
законодателя не е самоцелно, доколкото подаването на отчетите обслужва
обществените отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в
страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от
своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година.
Действително при липса на извършена търговска дейност държавният бюджет
не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но съществено се засягат
отношенията, свързани с отчетността и планирането на бюджета, поради
което не може да се приеме, че неподаването на данъчна декларация в тази
хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност. Друг довод, че
неизвършването на дейност не може да бъде разглеждано като аргумент за
маловажност на случая, е изричната регламентация, дадена в Гл. десета от
ЗДДС. В нея са уредени предпоставките за доброволна дерегистрация, в
който случай отпада задължението на правния субект за подаване на справки-
декларации и отчетни регистри. Една от изрично предвидените хипотези на
доброволна дерегистрация е при преустановяване на търговската дейност.
След като дружеството не се е възползвало от тази правна регламентация, а
продължило да бъде регистрирано по ЗДДС, то не може да черпи позитиви от
това. На следващо място, нормата на чл.28 от ЗАНН предвижда че при
маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че
при повторно такова нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. Разпоредбата ясно сочи за еднократност на тази привилегия, а
видно от приложеното копие на разпечатка от справка към НАП за
извършени нарушения, се установява че към 22.07.2015г.
дружеството-жалбоподател вече има едно предупреждение и то по закон,
отново засягащ данъчни отношения, като наред с процесното нарушение за
подаване на отчетни регистри е установено и друго отделно нарушение, но за
подаване на справки-декларации. В случая, обаче, най-голямо впечатление
прави на съда, че отчетните регистри са подадени два месеца и половина след
изтичането на крайния срок и почти два месеца след настъпилото злощастно
събитие, а именно на 27.01.2021г. Нещо повече в този период на забавеност
се е наложило изпращането на две нарочни покани от 26.11.2020г. и от
30.12.2020г., първата, от които е получена именно от представляващия
дружеството Ангел Ангелов още на 10.12.2020г., с която дружеството е
подканвано да си изпълни задължението. В този смисъл, въпреки
6
емоционалния момент, забавяне от два месеца и половина не е обосновано,
при условие че може друго лице да се упълномощи или да се подадат по
електронен път отчетните регистри за улеснение, но по-рано. От друга страна,
самият данъчен период по ЗДДС е кратък, а от там и са кратки самите срокове
за депозиране на отчетите. В този смисъл всяко закъснение е съществено
предвид обществените отношения, с които се брани нарушената норма, както
по-горе се посочи – отношения, засягащи правилното отчитане на
извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток,
свързано с планирането на бюджета за следващата година. В този смисъл,
съдът счита, че на настоящия случай не може да се придаде „маловажност“,
като не е налице соченото отменително основание.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за
правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.5 вр. ал.3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 565430–
F587903/15.03.2021г. на Директора на Дирекция „***” при ТД на НАП
Пловдив, с което на „***” ЕООД, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: **** представлявано от А.П.А. ЕГН **********, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3
7
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179
ал.1 пр. четвърто от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: **** представлявано от А.П.А. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Национална агенция по приходите, БУЛСТАТ *****, сумата в размер на
80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8